Бюрокрацията и пречките, които тя създава - основен проблем пред бизнеса

Контролът е добро нещо, но той трябва да бъде в умерени граници. В България, обаче не е така, от желанието да се контролира всичко, навсякъде и по всяко време, се затормозява малкият и среден бизнес. Не бива българският работодател живее във вечен страх от всякакви проверки и ревизии. Ако погледнем общото правило, всеки проверяващ служител, стига да поиска ще открие винаги поне една нередност, която да документира и състави съответния акт за установяване на административно нарушение. Санкцията по своята същност притежава възпитателен характер, но основната й идея е да няма повторяемост на нарушението.

От друга гледна точка, всеки ден в България се създават, изменят и отменят десетки наредби. Работодателите нямат физическата възможност да следят ежедневните промени в установения ред във всяка една сфера на икономическорегулиращите нормативи, а именно тези съставени от НАП, Инспекцията по труда, Агенция по храните /за хранително-вкусовата промишленост, заведения за хранене/, Агенция по метрологичен и технически надзор, община /по местонахождение на обекта/ и още много други. Всички тези звена имат право да санкционират нарушителите при констатация на нарушението. Всъщност това е и общото правило – установяване на нарушение – документиране – санциониране. Но много често, овластените от държавата служители, мислейки, че са най-високо в икономическата йерархия, налагат непосилни глоби и наказания на малките и средни предприятия.

Всяка една фирма, всеки един работодател, всеки гражданин може да извърши волно или неволно нарушение, от това никой не е застрахован, много често това се случва от незнание. Но както са го казали древните римляни Ignorantia juris nocet, ingnoratio facti non nocet, или незнанието на закона не оправдава. И с това съм съгласна, но все пак трябва да се открие една средна точка между бизнеса и контролните органи, а именно това е съставянето на констативни протоколи. Чрез тях се установява нарушението, описва се подробно, посочват се нормативните актове, които са нарушени, коит следва да бъдат стриктно следени и се дава определен срок за отстраняване на нередностите. Така бизнеса има нужното време за да разбере допуснатите нарушения, да добие нужните знания, за да не ги допуска повторно, и да отстрани констатираните вече такива.

Някои държавни агенции, имат такава опция за констатиране на нарушения и съответен срок за тяхното отстраняване, но основната, която най-пряко засяга гражданите и бизнеса е Национална агенция по приходите. Тя няма такава опция! Когато се начисляват и внасят месечни здравни и социални осигуровки от работодателите, се изпращат към НАП два вида декларации – Декларация образец 1, която представлява персонален регистър на всеки един работник или служител на фирмата и Декларация образец 6 за начислени и изплатени осигуровки, като в нея фигурират общите суми начислени и платени към държавата. Всичко това е възможно да се направи по електронен път с притежанието на електронен подпис.

Възможно е обаче, някой месец, поради техническа грешка, или пропуск на счетоводителя, да се забрави неволно изпращането на някоя от тези две декларации. Това в никакъв случай не ощетява държавата и държавния бюджет, тъй като здравните и осигурителни вноски са надлежно платени. Но за такъв вид нарушение глобата е от 500 лв до 2000 лв. Ако примем, че един магазин в с. Соколово, в който работи самия собственик, има месечен оборот от 2000 лв, плаща на счетоводител 100 лв месечно, осигурява само себе си и получи дори минималния праг от 500 лв глоба заради чужд пропуск, това би довело към неговия фалит. Много по-добре и приемливо е, да бъде уведомен съответният работодател, или неговия счетоводител за пропуска, и да бъде подадена липсващата декларация. При повторност в рамките на определен период да бъде вече санкционирано това нарушение. По този начин, както самият работодател ще следи по-стриктно счетоводителя си, така и самия счетоводител ще внимава повече при изпращането на месечните декларации. Това би довело до една добра комуникация между НАП и малките и средни предприятия. Вярно е, че държавната хазна трябва да бъде запълнена, но пък защо трябва да се убива бизнеса?

Същият пример може да бъде даден и с Държавната агенция по вписванията. Всяко едно юридическо лице е длъжно да публикува до 30 юни на следващата календарна година, годишните си отчети за предходната. Тук идва и големият проблем, длъжни ли са да публикуват отчети предприятия без дейност? Да, длъжни са! Има фирми, които са просто открити, никога не са извършвали дейност, нямат никакво имущество, и въпреки всичко се налага да плащат такса от 50 лв, за да публикуват нулеви счетоводни отчети, което пък от своя страна води до заплащане на счетоводен хонорар за изработването им и подписването им. Периодично Агенцията по вписвания праща писма на местно ниво със стотици фирми неподали годишните си отчети. На база на това писмо се съставят огромно количество актове за нарушения, наказателни постановления и съответно санкции. Преди санкцията беше 2000 лв, сега е намалена от 500 лв до 2000 лв. Наказващият орган слага максимална стойност, поради това се налага обжалване, съдебен процес, и често се стига до изменяне на наказанието. Съдебната система е зарината с подобни дела, които са продиктувани от желанието на държавните органи да налагат глоби и да притискат бизнеса.

Тук следва да се разгледа и психологията на държавния служител. Защо всеки един от тях е решил, че е най-важната част от икономическия живот? Защо не влизат в положението на бизнеса? Защо никой не се замисля, че ако бизнеса го няма, те няма да има кого да санкционират и няма да има кого да проверяват?

Човек по своята същност е същество желаещо винаги власт и надмощие. Властта не е константа, имаш я, после я губиш. Важното е след като си я имал какво си направил как си мислил и какво ти е останало след нея. Ако погледнем от гледната точка на държавния служител имаме следната ситуация – нормирано работно време, сигурно и навременно възнаграждение, държавна власт и правомощия. Всичко това дава самочувствие на държавния служител. Той не мисли, че това е временно, и че утре може да се окаже в сферата на частния бизнес. Тогава ще е много трудно и само тогава може да осъзнае, какво преживяват малките и средни предприятия.

За да се подобри климата на развитие на малките и средни предприятия е нужно откриването на компромисни варианти между бизнеса и държавата. Ако държавата не осигури спокойствие на предприемачите, то те няма развиват дейност. Никой не желае да инвестира средства в страна, където липсват ясни правила за осъществяване на малък и среден бизнес. Въпреки създадените структури за защита на конкуренцията, съществуват нелоялни търговци и производители, които пречат за функционирането на малките и средни предприятия. Това е породено от факта, че в България липсват стандарти във всяка една сфера на производството и търговията, пазара на труда, пазара на стоки и услуги.

Стандартизиращи огранизации има, и някои предприятия притежават такива сертификати за качество, но те са ги закупили за да търгуват със страни извън България. В едно малко предприятие, в сферата на услугите, собственика внедрява нови машини, притежава база, квалифициран персонал, плаща данъци на държавата, то тогава неговата услуга се оскъпява. Същата услуга обаче може да бъде извършена от частни лица, които я предлагат на два пъти по ниска цена. Всеки търси по-евтиния вариант. Ако тук приложим правилото за сертифициране и само фирми с такива имат право да извършват определена дейност ще се прекрати нелоялната конкуренция и даде шанс на малкия и среден бизнес.