Обратно на представата ни, Европа поощрява изучаването на майчин език

Аврам Антонов

Езиците са най-мощният инструмент за запазване и развитие на материалното и нематериалното наследство. Трагично е, че част от 6000 езици в света скоро може да загубят последните си носители. В този смисъл активно трябва да се подкрепят страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език и по този начин да се утвърждава културното многообразие като обществена ценност. Според ЮНЕСКО всяка инициатива за насърчаване и разпространение на майчин език е не само част от езиковото многообразие, но и пособие за повишаване на осведомеността относно езиковите и културни традиции по света и вдъхновява солидарност, основана на разбиране, толерантност и диалог.

Като цяло езиковото и културното многообразие имат значително въздействие върху ежедневието на гражданите на ЕС поради навлизането на медиите, нарастващата мобилност, миграцията и напредъка на глобализацията. Нещо повече в Европа се говорят над 90 езика, а 37 от тях се смятат за официални държавни езици. Останалите са малцинствени. В този смисъл придобиването на разнообразна гама от езикови умения се оценява като изключително важно за всички граждани на ЕС поради това, че им позволява да се възползват напълно от икономическите, социални и културни предимства на свободното движение в рамките на Съюза, както и в отношенията на Съюза с трети държави.

Многоезичието е важен елемент от европейската конкурентоспособност. Затова към целите на езиковата политика на ЕС спада и това, че всеки европейски гражданин следва да владее освен майчиния си език, и два други езика. В този смисъл е Резолюция на Европейския парламент от 2009 година, относно многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност, с която се утвърждава принципа на езикова равнопоственост. Наскоро публикуваният доклад на ООН, представен пред Съвета по правата на човека, изрично препоръчва България да въведе двуезичното обучение в училищата и да ратифицира Европейската харта за регионалните и малцинствените езици. Именно Европейската харта за регионалните и малцинствените езици задължава държавите да включат уважението, разбирателството и толерантността към регионалните или малцинствените езици сред целите на образованието. Държавите, подписали акта, са длъжни да предоставят възможност за предучилищно, основно, средно, техническо и професионално образование на регионалните или малцинствените езици, да въведат улеснения за изучаването на тези езици, като предмети във висшето образование, както и да се организират курсове за възрастни или за следдипломна квалификация. Според наблюдателите от ООН недопускането на преподаване на майчин език в училищата в България затруднява още повече интеграцията на малцинствата. Това особено важи за райони, където малцинствата са голям процент от населението.

Въпросите свързани с интегрирането на малцинствата в образователния процес са предмет на регулиране в редица актове на международни организации. През 1960 г. на XІ сесия на Генералната конференция на ООН за образованието, науката и културата се приема Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. В нея изрично се посочва, че на лицата принадлежащи към националните малцинства трябва да се признава правото да водят своя просветна работа, включително и ръководство на училища, да използват или преподават своя собствен език при условие обаче, че осъществяването на това право не пречи на лицата, принадлежащи към малцинствата да разбират културата и езика на целия колектив и да участват в неговата дейност, и че то не уврежда суверенитета на страната. В Рамковата конвенция за защита на националните малцинства още по-ясно са формулирани правата на малцинствените общности в сферата на образованието – да създават и управляват частни заведения за образование, квалификация и да изучават своя малцинствен език или да бъдат обучавани на него. Този документ още задължава страните, които са го подписали да осигурят възможности за обучението на преподаватели и достъп до учебници.

Европа не забранява, а поощрява изучаването и комуникацията на майчин език като условие за ефективно участие на малцинствата в обществения живот. Отделен е въпросът, че наред с обучението на майчин език, в повечето държави се насърчава предприемането на мерки за провеждане на обучение по историята, културата и традициите на малцинствените общности. Субсидирането на тези програми се осъществява от съответната държава и областите /например в Италия/. Ето това как става в някои от държавите, членки на ЕС.

Австрия има население от 8,5 милиона души и през 2000 г. се приема специален Закон за езиковите права на малцинствата. В чл. 8 на този закон се регулира и обучението на майчин език на многообразно представените национални групи. Езиковото обучение се осъществява на 22 майчини езика (включително и български), като допълнителните разходи за това са около 14.67 млн. евро годишно само за учебни материали. Около 15 процента са учениците с майчин език, различен от немския. Съществува правно установена възможност за изучаване на малцинствените езици дори в детските градини.

Белгия - има три официални езика - нидерландски, френски и немски. Повече от половината от населението е нидерландски-говорещо (56-60%), френският е вторият най-разпространен език (40-44%), а немският се говори от по-малко от 1% от населението. Независимо от това, и трите езика са официални и са в група А на учебния план в съответния регион, като това е регламентирано в закона за образованието. В страната под етно-културни малцинства се имат предвид всички заселници, бежанци, номади и чужденци, които живеят нелегално в страната и които се нуждаят от подпомагане, поради своето несигурно положение.

Италия - има специален закон „Норми относно закрилата на историческите езикови малцинства”, който защитава правата на езиковите малцинства в страната. В страната се предвижда възможност за изучаване на малцинствени езици още в детските градини. В Италия се провеждат изпити на съответния малцинствен език в средните училища. В страната има училищни и университетски курсове за изучаването на съответния малцинствен език. Такива курсове се организират както за преподаватели, така и за преводачи. В някои университети в Италия се създават и катедри по езика, историята и културата на малцинството. В Италия се предвижда възможност за изучаване на малцинствени езици още в детските градини, а в Австрия дори се предвижда възможност за изучаване на малцинствените езици и в детските ясли. В държави като Италия, Франция и Естония съществуват и двуезични училища.

Испания - въпросът за изучаване на майчин език не е законово уреден на централно ниво и всяка автономна област има правото да го урежда на местно ниво. Особено интересен случай е в автономна област Баския. По прилагания там Закон за образованието, то става на два езика паралелно – на испански и баски. Специализираните предмети се преподават на единия или другия език паралелно. Правно това е уредено в закона за образованието на Баския. Обучението на майчин език става от предучилищно образование до завършване на 7 клас като задължителен в Учебния план, а до 12 клас в ЗИП. Па закона за висшето образование студентът може да избира езика, на който ще завърши образованието си – испански, английски или баски. Основното учебно заведение – Университетът в страната Баския (Eusuкal Нerriko Unibersitaea – Univeridad del Pais Vasko). Той е в град Билбао и е един от водещите университети в Европа.

Автономна област Баския има свой местен парламент, който регулира правно осъществяването на тези практики. В случай, че ученикът избира всички предмети да изучава на майчин език, то има по учебен план часове по испански език 12 часа седмично (минимум). В случай, че училището не разполага с преподавател по специализираните предмети и на двата езика, то той (преподавателят по този специален предмет) влиза в час заедно с учител по майчин език. Населението на автономната област е от 2 100 000 жители, от които 57% баски. Близка до тази законова уредба е и законовата уредба на автономна област Андалузия (тук живее мюсюлманско малцинство).

Литва – в Конституцията е прогласено правото на националните малцинства да запазят и развиват своя език, култура и обичаи. В Закона за образованието е предвидена възможност за изучаване на малцинствени езици в училище. Образованието се осигурява според стандартите, установени от Министерството на културата и образованието.

Полша - Правото на обучението по майчин език е гарантирано. По Конституция, малцинствата по право участват в решаването на въпросите, свързани с проблемите на образователните им потребности. Това е указано в чл. 35 от Конституцията на Република Полша. Законовата уредба по образованието по майчин език е уредено в Закон за образователната система. Тук, като ЗИП, освен обучението по майчин език се гарантират и часове по история и култура на съответното малцинство. Поради причината, че това са главно немци, той се признава и за владеене на първи чужд език. Обучението на майчин език е до 12 клас.

Румъния – Румънското законодателство може да служи като образец за добра практика и еталон винаги когато става въпрос за права на малцинствата и употребата на техните езици. Всичките 19 малцинства са представени в парламента. В районите, където малцинствата съставляват 20% от населението, местните органи са задължени да предоставят документи и на езика на малцинствата. Освен това малцинствата могат да се обръщат към съда на майчин език. Всички решения се издават на румънски и на езика на малцинствата от съответния регион. Унгарският език се използва по закон за административни въпроси на всяко място и окръг, където принадлежащите към унгарското малцинство се равняват на повече от 20% от населението. Това е положение de facto и de jure. Румъния предлага големи образователни възможности за унгарци на техния майчин език в детски градини, начални и средни училища, професионални колежи, както и в университети за получаване на магистърска и докторска степен /например университета в Клуж, където се предлага обучение съответно на 3 езика – румънски, унгарски и немски език/.

Швейцария – без да е член на ЕС – в Конституцията се използва терминът „езикови общности” в съответните области, като се вземат предвид традиционните езикови малцинства. Понятието не съвпада с традиционното разбиране за малцинство, подчинено на мнозинството, а на практика съществуват етно-лингвистични малцинства. Представителите на отделните езикови общности са задължени наред със своя език да изучават и владеят езиците и на другите езикови общности, които са признати за официални.

Как стоят нещата у нас? В сегашното българско законодателство правото да се изучава и комуникира на майчин език е с конституционен статут, така както е конституционен статутът на официалния – български език. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Конституцията гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език. Тоест правото на изучаване на майчиния език е конституционно и конвенционално установено и гарантирано право на всяко лице, принадлежащо към етническите малцинства в България. Това право има както самостоятелно значение, така и представлява една от основните предпоставки за гарантирането и ефективното упражняване на други права. В чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета е записано, че учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата. Законът изрично указва това само за общинските, а не за всички училища (например държавните, каквито са профилираните гимназии). От друга страна този текст не задължава училищата (а им дава само правната възможност) да обезпечават това обучение. И то само в случай, че се съберат достатъчно желаещи ученици и наличие на квалифицирани учители. Така въпросът за обучението по малцинствен език става повече задължение на малцинствените групи и съответно общините, в които те живеят, а не на държавата.

Това право има както самостоятелно значение, така и представлява една от основните предпоставки за гарантирането и ефективното упражняване на други права. В този смисъл необосновани са мотивите на министъра на образованието Сергей Игнатов, който смята че за да се стигне до решение за задължително изучаване на майчин език в училище в рамките на четири учебни часа, трябва да има промени в Конституцията. Това не е необходимо, защото вече е конституционно регламентирано.

Изучаването на майчин език е човешко фундаментално право, като качественото му усвояване зависи от ясната държавна политика и волята за правилното й прилагане. Понастоящем обаче държавата няма политическа и административна воля да изпълнява закона за народната просвета в частта му за правото на изучаване на майчин език. Правото на българските граждани на образование е дефинирано в чл. 4 от Закона за народната просвета – ал. 1 гласи: „Гражданите имат право на образование. Те могат да повишават непрекъснато своето образование и квалификация.” А в ал. 2 е изрично записано: „Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.” В първоначалния вариант на закона пък изобщо не се говори за достъп до образование и осигуряване на равен достъп за всички български граждани, а само декларативно се постановява, че различията не бива да ограничават правото на образование.

По нататък в чл. 8, ал. 2 от Закона за народната просвета е записано, че учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език, имат право да изучават своя майчин език в общинските училища при защита и контрол от страна на държавата. Този текст не задължава училищата (а им дава само правната възможност) да обезпечават това обучение. В случай, че в дадена институция не се съберат достатъчно желаещи лица, или пък липсват подготвени учители по съответния език, това право остава нереализирано. Така въпросът за обучението по малцинствен език става повече задължение на малцинствените групи и съответно общините, в които те живеят, а не на държавата. Можем да приемем, че държавата абдикира от задълженията си, установени по конституция.

Нещо повече – разпоредбата третира майчиния език като избираем предмет. В момента майчин език в училище се изучава в часовете по свободна и задължително избираема подготовка.

Необходими са спешни изменения в действащия Закон за народната просвета, в който достъпът до образование, лингвистичните умения по майчин език и социалната интеграция са свързани в едно органично цяло. В действащото българско законодателство децата от малцинствените групи са маргинализирани, като обучението на майчин език е съсредоточено в районите със смесено население и в непрестижни /предимно основни/ общински училища.

Не е тайна за никого, че основни училища има предимно в селските и слабонаселените райони и задържането на децата там на практика ги осъжда на изолация и ги лишава от възможността да получат по-добро образование и повече възможности за социална реализация. В практическите разпоредби и другите нормативни актове реалната организация на обучението по майчин език не е изяснена. Държавни образователни изисквания относно предмета майчин език не съществуват. Децата, които искат да изучват книжовен майчин език, работят с учебници, издадени през 1992-1993 г. Те са морално и езиково остарели. Това обрича тези деца на неграмотност или на посредствена грамотност. А невладеенето на майчиния език е пречка за надграждането на следващите езици, това е мнението на лингвистите.

Според резултатите на проведено от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимоотношения проучване, основният проблем пред турските деца са свързани с изучаване на турски като майчин език, липсата на учебници и помагала в тази сфера, както и изучаването на историята им. През учебната 1992-1993 г. изучаващите майчин език са над 100 000 деца, този брой спада до 7 000 през учебната 2010-2011 г. „До момента министърът на образованието не е издал законови норми за обучението по майчин език, което създава правна неяснота, недопустимо за една правова държава”, коментира Антонина Желязкова, директор на центъра. Общо е и мнението на всички кореспонденти, че качественото изучаване на майчин език е следствие на добра държавна политика, която в България отсъства. Правната несигурност създава и прецедента, че липсва регламентация за учебници и учебни помагала по майчин език.
ДПС поиска в законопроекта за училищното и предучилищното образование да бъдат включени минимум по четири часа седмично изучаване на турски език. Председателят на парламентарната група на движението Лютви Местан, който постави искането, е категоричен, че не може да се говори за интеграция при положение, че не се гарантира съхранението на идентичността. По време на обсъждането на законопроекта на първо четене Местан заяви, че ДПС няма да го подкрепи, тъй като проблемът с изучаването на майчиния език в училищата все още остава в сферите на догадките. Той подчерта, че качеството на образователната услуга е много занижено и поради тази причина намалява броят на децата, желаещи да изучават майчиния си език. Министърът на образованието също потвърди, че не е изключено на места нивото на преподаване на майчин език да е занижено. Но и до момента министър Сергей Игнатов не е дал разпоредба за модела обучение по майчин език, което създава правна и образователна двусмислица.
В това отношение е факт, че българската законодателна рамка е доста по-изостанала от страните, към които се опитваме да се причислим и ние. И необходимостта от скорошна промяна е повече от очевидна. Въпрос на политическа воля на мнозинството е да приеме европейските норми, такива, каквито са. Да се твърди, че няма такъв проблем е нереалистично.