Либералните партии спечелиха вота на холандците

Румяна Радева

На 5 ноември 2012 година новото коалиционно правителство на Холандия на либералния премиер Марк Рюте положи клетва пред кралица Беатрикс. Коалицията е съставена от дясноцентристките либерали на Марк Рюте и Партията на труда на Дидерик Самсон. Това стана възможно след като Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте спечели състоялите се преди два месеца извънредни парламентарни избори. Според окончателните резултати тя ще разполага с 41 депутати в 150-местния парламент.

Това е с 10 места повече, отколкото след предишните избори. Либералите в Холандия постигнаха най-добрия резултат в историята на партията си. Анализаторите посочиха, че този успех на либералите е следствие на проевропейската позиция на партията и подкрепата на политиката за строга финансова дисциплина. Двете проевропейски партии целят да спестят 16 милиарда евро до 2017 година, планирайки разумна и умерена политика на мерки за икономии. Но това са само малка част от причините за успеха на либералите. Основната причина е либералната вълна в Холандия, която по всички индикации се готви да залее Европа в идните месеци и години. Холандските гласоподаватели изпратиха ясен сигнал, че отхвърлят екстремистката реторика и идеология и се доверяват напълно на либерализма като път за социален и икономически просперитет.

Междувпрочем партията на свободата на Герт Вилдерс претърпя пълна катастрофа на тези избори, тъй като получи с 9 депутатски мандата по-малко от предишните. Партията на свободата получи 15 депутатски мандата, с колокото разполага и Социалистическата партия на Емил Румер. Въпреки поражението Герт Вилдерс, основател и лидер на партията на свободата, се зарече да продължи да се бори срещу създаването на европейска супер-държава и срещу имиграцията в Холандия. Политолозите свързват неуспеха на крайната десница с призивите й за излизане от ЕС и отказ от еврото. Герт Вилтерс стана известен още с идеите си за суверенна Нидерландия по примера на Швейцария.

Партията на свободата се отличава с твърдата си линия спрямо мюсюлманското малцинство в страната и спрямо източноевропейците, които са обвинявани, че злоупотребяват със социалните помощи. Крайнодясната партия не участваше в предходното правителство, но управляващите трябваше да разчитат на подкрепата й за прокарването на редица закони. Имено заради партията на свободата се стигна и до пресрочни избори, тъй като Валдерс не подкрепи бюджета. Въпреки опита на крайнодесните предизборната кампания да изобилства от антиевропейска реторика, холандските избиратели отхвърлиха крайните политики за сметка на по-умерения центристки избор.

Сформираното коалиционно правителство между Народната партия за свобода и демокрация и Партията на труда не учуди политическите анализатори в Холандия. Още от края на Втората световна война нито една холандска политическа сила не е печелила абсолютно мнозинство в парламента, необходимо за съставянето на еднопартийно правителство. За парламентарно мнозинство са необходими най-малко 76 мандата. В този смисъл коалиционното управление е дълбоко вкорнено в политическите традиции в холандското общество.

По държавното си устройство Нидерландия е парламентарна демокрация и конституционна монархия. Монархът е държавен глава, но изпълнява по същество церемониални функции. Парламентът се състои от две камери. Втората камара се състои от 150 депутати и се избира на всеки четири години с преки избори. Първата камара или наричана още Сенат изцяло се сменя с косвени избори на всеки шест години. Първата камара има правомощия единственно да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях.

Народната партия за свобода и демокрация е дясна либерална партия, основана през 1948 година, като обединение на либералната Партия на свободата и дясното крило на социалдемократическата Партия на труда. Тя участва като по-малък коалиционен партньор в множество правителства, включително и през периода от 1994 година до 2007 година. През 2010 година Народната партия на свобода и демокрация за пръв път в своята история става първа политическа сила и лидерът й Марк Рюте оглавява правителство на малцинството в коалиция с партията Християндемократически апел. Народната партия за свобода и демокрация настояват за провеждане на изборни реформи и за въвеждането на преки избори за избиране на министър-председател и местни кметове. Те отстояват идеите за свободна икономика с регулиран свободен пазар. Настояват, че соцалните права също налагат съответни задължения на гражданите. Партията е за премахване на двойното гражданство и социалната система да е достъпна само за холандски граждани. Холандските либерали отстояват идеите за обща политика в сферата на отбраната и сигурността на ЕС, а евтаназията я смятат за основно човешко право.

Външната политиката на Марк Рюте като настоящ и бивш премиер получи доста критики, заради позицията му, че България и Румъния все още не са постигнали достатъчен напредък в областта на правосъдие и вътрешен ред и съответно няма абсолютни гаранции, че шенгенските критерии се прилагат в тези две държави. В този смисъл Холандия все още е твърда в намерението си да блокира членството на България и Румъния заради липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Другата либерална политическа сила „Демократи 66”, начело с лидера й Александър Пехтолд, също се представи достойно и спелели 12 депутатски места в националния парламент. „Демократи 66” имат и трима депутати в европейския парламент. По своята същност партията е прогресивна и социал-либерална политическа партия. Тя е формирана през 1966 година от група млади интелектуалци с лидер журналиста Ханс ван Мирло. Отначало партията носи името „Демократи 1966”, а през 1981 година партията е преименувана на „Демократи 66”. Партията неколкократно участва в изпълнителната власт на Холандия, като обикновено участва в коалиции с други политически сили в страната. Партията отстоява позиции за смесена пазарна икономика, където се дава предимство на свободния пазар, но с известна държавна намеса. ”Демократи 66” отстоява позиции за увеличаване на държавните разходи за образование и иновации, като например повишение на учителските заплати. Партията е за либерализиране на образованието и въвеждане на по-голяма конкуренция в този сектор. Проблемите свързани със замърсяването на околната среда зааемат важно място в програмата на холандските либерали. Те подкрепят увеличаването на инвестициите в зелена енергия, но също е за развитието на ядрена енергетика при спазване на опредени условия. „Демократи 66” отстояват позиции за провеждане на избирателни реформи и са за засилена роля на референдумите при определяне на държавната политика. Холандските либерали настояват за провеждането на избори за избиране на министър-председател и местни кметове. Във външната политика „Демократи 66” изразяват възгледи за оформянето на ЕС като единна федерална държава и засилено европейско сътрудничество в сферата на околната среда, имиграционната и външната политика. Либералите имат съществена заслуга при второто правителство на Ян Петер Белкененде за въвеждане на пазарните принципи в холандската здравна система и реформи, даващи преференции на хора с увреждания.

И двете либерални партии поддържат традиционно много добри връзки с българската либерална партия ДПС, изразяващи се и в множество съвместни дейности.