Законът за предучилищното и училищното образование- връща училището в неговите тоталитарни параметри

Йозлем Садкова

Моделът на образование трябва да бъде разглеждан и преустановяван спрямо времето и потребността на всеки гражданин, за да бъде то в съответствие с нуждите на обществото.

Законоустановената възраст за започване на образованието се различава в различните държави членки на ЕС, то започва между пет и седемгодишна възраст. Обикновено записването в предучилищната подготовка е доброволно в повечето държави — членки на ЕС.

През месец февруари 2011 г. Европейската комисия прие съобщение, озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“. В него се отбелязва, че образованието и грижите в ранна детска възраст представляват важна основа за успешно учене през целия живот, за социалната интеграция, личното развитие и за шансовете за намиране на работа в бъдеще. В повечето страни членки на Европейския съюз, правителствата не остават безучастни към ”люлката” на образователния потенциал. Най-ранните законови уредби за предучилищното образование са приети във Франция още в зората на ХХ-ти век.

Напрежението в българското общество ескалира, след като бе приет Закона за предучилищното и училищното образование, с който се задължават децата на 4 години да посещават на детска градина, но съгласно Конституцията задължи-телното училищното образование започва от 7-годишна възраст. След повече от 20г., откакто бяха поставени основите на Демокрацията в България и този новоприет закон, цели да върне българското училище в неговите тоталитарни параметри. Родители организират протести в цялата страна, като чрез тях искат да изразят недоволството си от създалата се през последните години пирамидална образователна система.

Недопустимо е цялата власт да бъде централизирана в един субект-министъра и от него ще зависи :

~ назначаването на държавните служители,

~ одобряването на учебните програми, учебниците, както и образователните стандарти,

~ регистрацията на частните детски градини и училища;

Монополистичните правомощия на министъра се разпростират и що се касае до това какъв ще е образователният минимум, етапите и програмите в обра-зованието. В следствие на тези законови уредби, съвместната работа между мини-стерството и образователните учредения се свежда до това те да изпълняват волята на министерството (чл.28). Редица родителски организации са силно разтревожени, че диалог между тях и изпълнителната власт напрактика не съществува. Прецедент е задължителното посещаване в институция на деца, от момента в които те навършат 4 години. Дори и в страните, в които е прието образователният етап да започва на 5 годишна възраст, то не е задължително – предвидени са различни възможности, от които единствено родителите имат право да избират подходящият модел за образование на децата си, било то индивидуални или колетивно.

Общественият съвет с родителско участие, регламентиран в проектозакона със заявената цел родителите да имат глас в училище, не може да прикрие или компенсира факта, че родителите не могат да участват в образователния процес с необходимите за това правомощия; че правото на образователна инициатива на родителите извън държавната образователна система не е зачетено; че правото им на сдружаване с цел да осигуряват отглеждане, възпитание и образование на децата си е фактически отнето в полза на държавния монопол в образованието.

Ще завършват с удостоверение - Предучилищна подготовка и възпитание, а не образование. Няма създадени условия за всяко семейство, право на родителите да се възползват от възможността да включат децата си в предучилищна подготовка. Забулено в амбицията си да се превърне в монопол на образователната система, министерството, като че ли в същност забравя своята роля, а тя е да е доставчик, координатор и гарант за общодостъпност.

Реформа в образователната система е необходима, но нейната същност не се изразява в това, българските граждани да бъдат задължавани да участват в образователният процес. Необходимо е те да бъдат стимулирани, като се създадат подходящи условия, за да бъде този процес ползотворен.

В малките населените места в България липсват детски градини, тъй като целостта на населението там е под минимума, за да има действащо учебно учреждение от такъв тип. След като влезе в сила този закон, всички родители, които имат деца навършили 4 годишна възраст ще подлежат на санкции, защото те са задължени да се съобразят със въпросният текст. От изключителна важност е и икономическият аспект:

1. Каква е издръжката на едно дето от предучилищна степен, кой ще я

поеме, ще има ли някакви облекчения за децата от социално слаби семейства?

2. Как ще бъде осигурен необходимият комфорт на децата с увреждания?

3. Как министерството ще изпълни своето задължение да бъде гарант за

общодостъпност и как ще осигури необходимите условия?

Някои членки на Евросъюза имат алтернативни форми на обучение в районите с малко население, където няма детски градини. За да се осигури на децата необходимото им предучилищно образование, най-разпространена е схемата за домашно образование – това е учител, който посещава дома на детето и го обучава там. Тази форма се практикува в Португалия, Испания и Франция. В Ирландия домашното обучение е създадено за деца с увреждания. След покриване на съответният хорариум, съгласно чл. 70 ще получават Удостоверение, с което ще могат да продължат в 1 клас.

Каква ще бъде ситуацията, ако едно дете не получи въпросното удостоверение? Дали ще бъде невъзможно да прекрачи училищният праг? Едва ли, защото това е в разрез с конституционните права на всеки един български гражданин. Съгласно този закон, други права и свободи бяха засегнати. Тези на националните малцинства. Народните представители приеха, че в предучилищното и училищното образование официалният език е българският.

От опозицията констатираха, че е недопустимо децата да понасят санкции и наказания, защото са говорили на майчиният им език в междучасието, съгласно чл.15. Налагането на този тип правила тласкат България десетилетия назад в миналото. Също така от опозицията бе предложен текст, в които да бъде упоменато, че на децата от малцинствените групи ще бъдат осигурени задължителни часове по майчин език. Предложението бе в рамките на 4 часа седмично в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка да бъде въведен учебния предмет "Майчин език". С гласовете "за" на 86 депутати в закона беше окончателно записано, че официалният език в системата на предучилищното и училищното образование е българският.

В крайният си вид закона гласи, че учениците, които са част от национално малцинствените групи в България, за които българският език не е майчин, имат право да изучават майчиния си език, но това право не е подкрепено с разписан минимален брой задължителни часове седмично, следователно не биха могли да се направят учебници, а с остарели учебни пособия или при липса на такива, изучаването на майчиният език като избираем предмет става безсмислено. За обучение на майчин език, са установени образователни програми в европейските училища. За добра основа за изучаването на майчиния език се счита, застъпването му като задължителен предмет още в е първите години на началното училище.

Съгласно “Рамкова конвенция за защита на националните малцинства”

Член 5 гласи :

“Страните се задължават да насърчават развитието на условия, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, да поддържат и развиват своята култура, както и да съхраняват най-важните елементи на своята идентичност, а именно - религия, език, традиции и културно наследство.”

Пагубно би било за страната, ако от мнозинството смятат, че е на лице липсата от потребност на родители и на техните деца да изучават майчиният си език. Подобни констатации бяха направени, не къде да е. а от парламентарната трибуна на Народното Събрание.

Съветът на Европа поставя акцент върху мястото на майчиния език в училищата. Това са права и свободи, както правото на образование и правото на културна идентичност, е запазването на езиковото наследство, както на европейско, така и световно ниво, е насърчаването на диалога и обмена чрез езиковото многообразие. Отношението към представителите на националните малцинства е изключително деликатна тема, именно затова правата и свободите на всеки един техен представител са ясно записани в редица международни договори, които са ратифицирани и от българска страна и като такава, тя се задължава да гарантира свободното изразяване на своите етнически, езикови и др. малцинства.

“Международен пакт за граждани и политически права.” На ООН

Като акт на Организацията на обединените нации, Пактът има характер на универсален международен договор. Според чл.27 от същия:

“В държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишени от правото, съвместно с другите членове на своята група, да имат собствен културен живот, да изповядат и практикуват собствената си религия и да изпълняват нейните обреди или да си служат свободно с родния си език."

Има различни начини, по които двуезичеството при децата би могъл да подобри да образователните системи. Според британски учени, тези езикови модели могат да бъдат разделени на две групи: силни и слаби модели. ''Силните'' двуезични модели са тези, в които имат за цел подготвят възрастен с дву/многоезино владеене на учебният материал, като за тази цел изучава и официалния и майчиният език едновременно. «Слабите» модели са тези, при които към двуезичието се отнасят като междинен етап между едноезичието на официалният език в държавните учержданеия и едноезичието на майчиният език в неформално разговори, защото в тези разговори пред говорещият не е поставено като цел да се изразява граматически правилно и често пъти биват употребявани различни диалектни форми. Във всички случаи обаче, условието за успех на двуезични образователни програми трябва да продължи няколко години.

За пореден път в България се приема закон без да има съществуващ стандарт за него. Неспособността да бъде направена разлика между предучилищно образование и предучилищна подготовка и възпитание, превръща посещаването на децата в детските градини в класическо институционално отглеждане. Сваляне на предучилищната възраст и непредоставяне на необходимите условия за изучаване на майчиният език, за чиито нужди се апелира нееднократно са противоконституционни действия. Високата цената за тези действия ще бъде заплатена от българските граждани, защото за пореден път заяви своите монополистични амбиции, тъй като против приемането на закона се обявиха организации от гражданския, родители протестират, масово цари неодобрение на така приетите условия, в които по задължение и без зачитане на техните права и свободи ще се обучават нашите деца, децата на България.