Сагата „Шенген”

Емине Гюлестан

Влизането в Европейския Съюз наред с правата, осигурени с присъединителния договор, предполага и спазването на доста задължения. Едно от тези задължения е успешното изпълнение на техническите критерии, както и приемането на закони свързани с успешното присъединяване към Шенгенската зона. България до този момент е изпълнила успешно техническите критерии, но няколко държави членки свързаха процеса и с някои политически такива.

Главно Холандия, която изрази някои опасения от рода на недостатъчните опити за борбата с организираната престъпност и така този национален приоритет, по думите на вече бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, превърна темата за Шенген в едно пожелание, отколкото реалност.

Договореностите относно Шенген са заложени в ал.4 (2) от присъединителния договор на България (Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори), влезнал в сила от 1 януари 2007, а именно:

„Разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, интегрирани в рамките на Европейския съюз и актовете, на които се основават или които по друг начин са свързани с тях, но които не са посочени в параграф 1, макар да са задължителни за България и Румъния от датата на присъединяването, се прилагат във всяка една от тези държави само по силата на европейско решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че необходимите условия за прилагането на всички части от съответните достижения на правото на ЕС са спазени в тази държава.”[1]

Но какво е това Шенген и какви бяха стъпките, които България трябваше да предприеме. Една справка с интернет портала на Министерството на Вътрешните Работи, ни информира, че: “Фундаменталната идея на Шенгенското споразумение и Конвенцията за неговото прилагане е да бъде осигурена възможността за свободно пресичане на границите между Шенгенските държави, като в същото време се гарантира необходимото ниво на сигурност на държавите-членки, чрез въвеждане на серия от мерки, компенсиращи „дефицита на сигурност”, който е неминуемо следствие от премахването на контрола на вътрешните граници. Тези мерки включват общите стандарти за граничен контрол на външна граница, хармонизираната визова политика, трансграничното полицейско и съдебно сътрудничество, въвеждането на обща информационна система – ШИС, хармонизиране на националното законодателство.”[2]

Като първа стъпка се счита, изпращането на т.нар. „Декларация за Готовност” (Решение № 529 на Министирски съвет, 01 август 2007 година) до Генералния секретариат на Съвета на ЕС, потвърждаваща готовността на страната за започване на оценките по Шенген. През 2008-а година изпълняващият тогава длъжността вътрешен министър Румен Петков, подписва обща декларация с Румъния, която предвижда датата на присъединяване на двете държави да бъде 11 март 2011. Тогава министър Петков заявява: „Това е една много амбициозна дата като организация, техническо обезпечаване на работата на граничните служби, контрола, гарантиране на сигурността на външните граници на ЕС.”[3] Въпреки, това министърът не пропуска и уверението, че тази дата е напълно постижима.

Според информацията достъпна чрез интернет портала на Министерството на вътрешните работи, в периода 2007 – 2010 година, България приема ред закони с цел хармонизиране на законодателството и нейното съответствие с европейските директиви касаещи Шенген. Също така има ред мисии за самооценка на България, които се явяват де факто инструментът за проверка на изпълнението на отделните Шенгенски критерии. 2009 - 2010 година са изпратени различни мисии за оценка на Шенген от Европейския съюз. Този процес е съпътстван и с редица доклади, които съдържат ясни препоръки и ключови проблеми за разрешаване.

През 2007 – 2009 една част от препоръките касаят: „Необходимост от дългосрочен политически ангажимент и повече доказателства за реално изпълнение”; „Дълбоко вкоренени проблеми – организирана престъпност и корупция ”; „Сериозни затруднения пред българското правителство при постигането на реален напредък в съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупция”[4] На следващата 2010 година, докладът убедително говори за: „Силна политическа воля за задълбочена и трайна реформа в съдебната система ”; „Увеличен брой на повдигнатите обвинения по случаи свързани с корупция и организирана престъпност”; „За първи път от въвеждането на механизма – предприети активни действия спрямо организираната престъпност ”[5] Политическата воля, без реални успехи в тази сфера, се оказва достатъчно условие за „потупване” по рамото, но и слаб аргумент, който може да бъде оборен много лесно. Така и става.

Докладът за готовността на България за присъединяване към шенгенското пространство през 2011, направен публично достояние на 24 юни 2011 (готов в началото на юни), заключава че:

„...По този начин, предпоставките са изпълнени за Съвета да бъде в състояние да вземе решението, посочено в член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005, който дава възможност за премахването на граничния контрол по вътрешните, въздушните, сухопътните и морските граници. Съветът следва да се върне към въпроса възможно най-скоро, но не по-късно от септември 2011 г.”[6]

Другата важна институция, която трябва да се произнесе при взимане на решение относно присъединяването на България към Шенгенското пространство, но чието решение не е обвързващо, е именно Европейският парламент. Парламентът гласува на 8 юни 2011. 487 от представителите на Европейския парламент гласуват за, 77 против, а 29 се въздържат от гласуване. Тази подкрепа за приемането на България и Румъния в Шенген е достатъчно силна и еднозначна. Въпреки нея, на срещата на съвета за правосъдие и вътрешни работи към Съвета на Европейския съюз, проведена на 9 юни 2011, където се срещат министрите на вътрешните работи на страните членки, решението относно съдбата на България и Румъния е отложена.Та чак до днес.

Отпор оказват най-вече правителствата на Холандия и Финландия, като последните смекчават позицията си на по-късен етап.

Заемащият тогава длъжността Холандски министър на имиграцията, интеграцията и въпросите по убежищата Герд Леерс, в едно интервю казва: „ Може да имате заключена врата оборудвана с последните технологии, но ако не можеш да се довериш на пазача, тогава няма смисъл от това.”[7] А в друго допълва: „Нашата позиция е твърда, имаме солидни основания, произтичащи от [слабо функциониращото] върховенството на закона и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.Искаме да видим убедителни факти, включително в доклада на ЕК, аз не съм враг на България и Румъния; Аз съм приятел на Европа. Искам хората да бъдат уверени на 100%, че престъпността и корупцията няма да влязат във вътрешния пазар.”[8] Аргументи, които не бяха приети като валидни от тогавашния Премиер Бойко Борисов.

Но каквото и да се казва, остават делата. Равносметката с днешна дата е неясният хоризонт пред Българското желание да бъде част от Шенген. Европа не вярва на сълзи, това ние го знаем много добре. Какво губим и дали печелим губейки ще се разбере. Но има и друг момент, изпълнила техническите критерии, България бе натоварена и с политически искания, които де факто и de jure не са част от изискванията за влизане в Шенген. Политическата ситуация в отделните държави членки, диктуват и част от решенията на европейските политики, спрямо страни като България и Румъния. Тук не трябва да изпадаме в „хленчене” колко несправедливо се отнасят към нас, а да сме последователни в целите си. За пореден път казусът Шенген отпадна от дневния ред на предстоящото заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи. Румъния изказа притеснения, че членството и ще бъде възпрепятствано поради политическата криза в България.

А кога ли ще влезем? Както казват руснаците: „Ще поживеем и ще видим.”

[1] http://www.ecb.int/ecb/legal/pdf/l_15720050621bg02030220.pdf

[2] http://www.mvr.bg/Shengen/default.htm

[3] http://profit.bg/news/Ohranata-na-evropejskite-granitsi-e-predizvikatelstvo-i-golyama-otgovornost-za-Bulgariya/nid-15824.html

[4] http://www.mvr.bg/Shengen/prisaediniavane.htm

[5] Ibid.;

[6] http://www.esiweb.org/pdf/bulgaria_7.Schengen%20Evaluation%20of%20Bulgaria%202011.pdf

[7] http://euobserver.com/justice/113707

[8] http://www.novinite.com/view_news.php?id=134819