Между науката и шарлатанството

Ерол Казак

Особено актуална стана дискусията за достоверността на социологическите проучвания около едно изследване, проведено от г-жа Мира Радева (МБМД), указващо преднина на ГЕРБ с над 16% пред БСП. Сама по себе си подобна глупотевина бихме оставили на равнището на разсъждения на не особено интелигентната социоложка, но проблемът тук касае един друг важен аспект – а именно предварително формиране на общественото мнение за неизбежната победа на ГЕРБ и съответно – пренасочване на колебаещите се гласове към победителите. Поради неподправената глупост на това изследване няма да се спрем на него, а на едно друго – изготвено от НЦИОМ, което претендира за по-голяма достоверност пи представителност. Според него ГЕРБ печели изборите с резултат 24.4% срещу 17.5% за БСП, 6.5% за ДПС и 5% за „Атака”. Данните говорят за разлика между първият и вторият в рамките на 6.9%. В рамките на социологическата грешка се приема отклонение от 2-3 пункта, но когато са 7, то очевидно не е такава. Тогава къде е проблемът?

Изборът изглежда предрешен, ако не се вгледаме в числата, които или рядко се афишират, или въобще не се показват. Малко по-надолу в това изследваме, се казва: „15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител”. Т.е. – изследването иде да ни каже, че 15% от всички избиратели ще гласуват, но не са решили точно за кого, най-вероятно за победителя. И в това изследване не указва колко се отказали да отговорят и какви са вероятните им нагласи. Т.е. – както повечето проучвания и това не дава пълни данни, върху които може да се изгради ясна представа за предизборните нагласи. Причината е и в социолозите, но не само у тях. Получените от тях данни (ако не се свързани с чисто комерсиални цели) би следвало да се анализират не само като проценти за партиите, а и като гласове на колебаещи се, а и да се отчита, че зад т.н. „колебаещи се” се крие фактът, познат в социологията „спирала на мълчанието”, която е толкова по-голяма, колкото по-малки са демократичните нагласи на обществото. В България пред предстоящите парламентарни избори тази спирала в различните изследвания се колебае между 15 и 24%. Твърде значителен фактор, за да може да се каже кой ще има най-голям резултат на изборите. Без отчитането на тези гласове всички прогнози са погрешни.

Нека се концентрираме върху избирателите, създаващи въпросната спирала на мълчанието. Това са хора, които не искат да си създават проблеми, или страхуващи се от силата на властимащите и отмъстителността им. Т.е. – това са избиратели, които не искат открито да покажат своя вот. А това вече само по себе си определя, че според НЦИОМ (агенция, финансирана от властимащите), т.н гласуващи „най-вероятно за победителя” са практически опозиционно настроени спрямо управлението гласоподаватели. Дори и да приемем, че една трета от това съждение е вярна, то гласовете за БСП и ГЕРБ натежават за първите. Друго доказателство за тази теза са гласовете за ДПС. Според социолозите те са между 4.6% до 6.5%. Факт е обаче, че ДПС не слиза под 8-9%. Разликата между 5 и 9.5% трябва да се търси в онези 15% „най-вероятно гласуващи за ГЕРБ”, според НЦИОМ. Разбира се, това са само теоретични съждения. Трябват конкретни примери.

Нека да разгледаме и последния избор на президент. Да си припомним ситуацията около края на 2011 г. На президентските избори на втори тур останаха Росен Плевнелиев, издигнат от ГЕРБ и Ивайло Калфин, издигнат от БСП. Ситуацията беше интересна, откъм поведението на социолозите. По обясними причини, те работеха за издигането на „десен президент”, въпреки, че беше още тогава очевидно, че г-н Плевнелиев не се вписва в този политически профил. Точно поради тази причина, работещите по този избор пробутваха между двата тура изследвания, в които спорът изглеждаше абсолютно предопределен. Ред анализи, съпроводени от социологически изследвания доказваха, че минималната разлика между дамата ще бъде най-малко около 15, а по-вероятно 19% в полза на кандидатът на ГЕРБ, въпреки, че на първия тур разликата беше само 11%. Внушението беше, че „десният вот” ще се обедини около президента Плевнелиев. Тогава излизаше, че математически пресметнато, ГЕРБ биеше социалистите с минимум 18-20%.

В деня на изборите различни медии даваха свои резултати от екзитпулове, прикрити като класация на песни или книги, докадваща правотата на гурутата от think-tanks и командваните от тях социологически данни. По мое мнение това даде отражение върху броя на гласувалите. Част от симпатизиращите на социалиста не отидоха да гласуват, защото не намираха смисъл в това. Така на втория тур се явиха 260 хиляди избиратели по малко. Резултатът обаче се оказа доста далеч от резултатите от екзитпуловете – само 167 хиляди гласа, или 5% разлика. При това при 105 хиляди недействителни бюлетини, или близо два пъти повече от недействителните бюлетини на президентските избори през 2006 година – само 57 хиляди. Разликата между 20% (според социолозите) и 5% (по реални резултати) е меко кацзано доста далеч от каквато и да била статистическа грешка и твърде близка до онези 15% „скрит вот”, който се оказа че не е бил „най-вероятно за управляващите”.

Искам да уточня – не съм дори и симпатизант на Калфин, в този смисъл едва ли може да се търси мое лично пристрастие. Калфин беше неубедителен, хлъзгав и неясен. Едва ли той би покрил представата ми за добър президент. Но е факт, че ако не беше масираното изсипване на анализи и социологически прогнози, то вероятно разликата щеше да бъде поне два пъти по-малка. Хората се влияят. В края на изборния ден надделяваха гласовете за Плевнелиев, едва ли това е случайно. А как може да се обясни драстичното повишаване на недействителните бюлетини? Изборът е прост - между две възможности. Избираш единия или другия. Това обаче не занимаваше социолозите. Т.е. – социология не е и не бива да се разглежда като статистика, а наука за социалното поведение на общността с всички произтичащи от това последици. Което ще рече, че следва да се отчитат и редица други фактори освен тези как е отговорено на въпроса „за кого бихте гласували”.

На пръв поглед този успех (и на социологията – да премодулира обществените настроения) няма много общо с формирането на бъдеща власт. Но не бива да забравяме, че президентът има ред правомощия в областта на външната политика, националната сигурност и съдебната система, които могат, или обратното, биха спъвали управлението – иначе казано биха създали шум в системата на мита, което би било сериозен проблем за съхранението на властта, или проблем при промяната й. Избирането на Плевнелиев предотврати подобен проблем. Поне за известно време – цяла година. Можем да приемем, че изборът на Плевнелиев беше сериозен и успешен тест върху възможностите за влияние на Спасителя и ерго – на неговия екип и от социолози на предстоящите парламентарни избори през 2013 г., което само по себе си вече представлява опасност за тяхната демократичност. За достоверността на това съждение можем да съдим и по изтеклия подслушван разговор между Кокинов, Найденов и Борисов, в който за президента се говори като за подведомствен на експремиера Борисов. Уникално унижение за президента на страната, но това е друга тема.

Тези факти трябва да се имат предвид при анализа на социологическите изследвания, за да не приличат те на съчинение по картинка, или в най-добрия случай – на гледане на боб от възрастна гадателка със специфичен социален произход. Поднасянето на числата сами по себе си не носят достатъчна информация, не дават ясна представа нито за нагласите, нито за тенденциите. От таблицата по-долу става ясно, че според НЦИОМ, ГЕРБ между януари и март 2013 г. е увеличила избирателите си с 0.2%, а в края на април е намалила влиянието си само с 0.6% (пет пъти по-малко от статистическата грешка). Ами на протестите на кого искаха оставката на ВиК-тата, на ЕРП-тата, или на управляващите от ГЕРБ? Ами изказванията на Емил Димитров (ключов депутат от ГЕРБ), СРС-тата, скандалите с подслушванията, политическото заиграване на управляващите с монополите, самозапалванията, свидетелските показания на ексминистър Найденов за полицейщината в министерския съвет, те никак ли не влияят на те никак ли не влияят на ГЕРБ. Дори и когато е очевидно, че тази партия се тресе от скандали и е пред фактическо разцепление? Това никак ли не се е отразило на социума и неговите предизборни нагласи?

Защо обратно на всяка логика в последните проучвания ГЕРБ вдига рейтинг, след тотален управленски провал? Защо социолозите се опитват да обясняват алогичното с абсурдни примери за обвързаността на роба към надзирателя, а не се вгледат в процента на неотговорилите, на тези, които са отговорили ще гласувам, ама после ще реша за кого, или на редовно гласуващите на избори. Ами дали сред неотговорилите, ако те отидат до урните, то ще е за да гласуват срещу ГЕРБ? Едва ли, а те значително биха обърнали представите ни да вота, такива, каквито днес ни ги предлагат от немалко социологически агенции. За това социолозите би трябвало да ни дават данни и за тези групи от избиратели, само тогава картината би била вярна.

Другото е шашмалогия, стремеж към объркване на част от избирателите и създаване на страх при „неправилно” гласуване. А това е толкова опасно, колкото и самото манипулиране на изборните резултати.

Социологически проучвания

* Но при редовно гласуващите избиратели данните от изследването на ГАЛЪП дават следните резултати: за ГЕРБ – 31%, за БСП – 32%, за ДПС – 7.8%, за „Атака” – 7.3%, за ДБГ – 3.1%, за ДСБ – 2.8%, за СДС – 0.4%, като социолозите от агенцията уточняват, че данните са отпреди избухването на скандала с послушванията.