Отворихме границите си, но не махнахме бариерите по между си

Исмаил Кабак, Йозлем Садкова

В продължение на почти девет месеца (от септември 2012 г.) в съдебната палата в гр. Пазарджик, се води наказателно дело, срещу 13 мюсюлмански духовници, чиито обвинения се отнасят към чл. 108, 109 и 164 от Наказателният кодекс на Република България, т.е. гласят следното :

1. Обвиненията по чл. 108 ал.1 пр. второ от НК са за проповядване на антидемократична идеология.

2. Обвиненията по чл. 109 ал.1/2 пр. първо във вр. чл. 108 ал.1 пр. второ от НК касаят ръководенето/членуването в нерегистрираната по законоустановения ред в Република България организация “Ал - Уакф ал - ислями”.

3. Обвиненията по чл. 164 ал.1 пр.1 от НК са за проповядване на омраза на религиозна основа.

Поради липса на ясен и аргументиран обвинителен акт, поради липса на неуспорими доказателства и редица неверни и некомпетентни експертизи, в обществото все по-натрапчиво се прокрадва идеята за “поръчково дело”.

След показните акции на ДАНС и МВР, след изключително тежките обвинения на прокуратурата пред Темида, реално не бяха предоставени доказателствата, които да докажат по безспорен начин виновността на тези духовници:

~ съдът приемаше експертизи, които самите вещи лица, не успявяха да защитят своята теза в съдебна зала.

~ при всеки разпит свидетелите меняха своите показания.

~ умишлено или не, дълго време не можеше да се намери човек, които да преведе и да разтълкува иззета литература, при извършеният обиск през 2010г. в гр. Сърница, от дома на местният ходжа Саид Мутлу. Едва след хода на делото бе посочен арабист, които да преведе въпросната литература, след което, обаче стана ясно, че по-скоро е бил необходим теолог, които да каже всъщност закакво става въпрос в тези книги.

От гореизложеното става ясно, че 3 години, след показният обиск в гр. Сърница, обвинението все още не е сигурно, в това, на какво обвинение всъщност е изграден обвинителният акт.

Във въпросният обвинителният акт, обаче няма обвинение, че това проповядване по някакъв начин е свързано с насилие. В същото време твърденията за проповедите са били събрани чрез тайни агенти, които са били внедрявани в тези общности.

За момента се знае единствено, че е имало анонимен сигнал срещу някои от подсъдимите, след който започва разработка от страна на МВР. Прокуратурата залага и на няколко свидетелски показания, които в хода на дело стават коренно различни.

Колкото повече време минава, толкова повече броят на въпросителните в това дело стават все повече:

~ Умишлено ли бе започнато това дело?

~ Умишлено ли бе избран региона, времето, хората?

~ А религиозният аспект?

Факт е, че ако бъде доказана виновността на имамите, те подлежат на административни санкции, ако са ползвали сдружение, което не е било регистрирано и следователно не са били осчетоводявани пари, т.е. не са плащали данъци.

Отностно обвиненията за подбуждане на омраза на религиозна основа, до ден днешен прокуратурата не се ползва с нито едно неупровержимо доказателството, което да свидетелства за наличието на антидемократични и ксенофобски изказвания. И тук отново идва въпроса - Защо бе започнато това дело, защо в този регион, защо тези хора?

Мюсюлманите в Пазарджиска област, а най-вече родопчаните, са едно по-капсулирано общество. Често те биват характеризирани като честни, миролюбиви и много трудолюбиви хора и имат развити три основни поминъка: дърводобив, производство на картофи и тютюн.

Дали е случайно, че по време на така сензационно даденият ход на делото, изкупните цени паднаха главоломно:

1. Един килограм картофи стигна цена от 25 ст., при реална изкупна в големите градове на страната от 65-70 ст. за килограм.

2. Дали е случайно, че до преди няколко месеца камионите излизащи от горските масиви на Родопите бяха пъни с обработен дървен материал, а днес те извозват директно суров материал, които бива обработван или в чужбина или в по-големи цехове в страната, като по този начин малките семейни цехове замразиха дейността си.

Като всяка религиозна общност, те уважават и ценят своят религиозен учител. И ако до вчера тази общност е била обединявана от човек, на когото са вярвали, то днес, виновен той или не, е принуден да убеждава своите духовни братя, че не е човека, който медиите обрисуват, че той не е онзи екранен образ на терорист от филмите, че не е сензацията, с която журналистите запълват новинарските си емисии. В демократична България това е едно от делата, ползващо се с голяма обществена значимост, защото тук освен живота, свободата на 13 имама, е заложена и тяхната чест и достойнството.

Лекотата, с която в България се използва думата “терорист” е плашеща. В никоя друга правова държава, никой не си позволява така да квалифицира някого с определението “терорист”, та то дори звучи страшно. В Норвегия Андеш Брайвик - убива 77 и ранява още 155 човека, материалните и морални щети са в особенно големи размери. Освен това настоява за изчистване на всички мюсюлмани от Европа и депортирането им в Африка и Азия. В момента Брайвик излежава 21годишна присъда, разполага с три килии, едната, от която е фитнес и въпреки всичко това, цялата световна преса бе умерена, относно терминологията, с която го определяха. Да, той бе наречен масов убиец, дори терорист, но никога не бе обвинен в радикално християнство. Защо?

Защо мерилото за различните религии е различно?

Защо едната религия се дели на радикална и на умерена, а за другата е общо прието, че е умерена, но към нея евентуално могат да се причислят други сектански течения? Допустимо ли е това разграничаване?

От векове наред има хора, които се опитват да оправдаят своите престъпления, като заявяват, че те биват извършвани в името на дадена религия. Своеволието (тъй като, към днешна дата няма конкретни доказателства, в ползва на това твърдение), с което масовите медиите окачествяват обвияемите като членуващи в терористична организация, трябва да бъде съпроводено от съответните последствия, ако се потвърди тяхната невинност.

В интервю за “hermesbg.org” - ходжата на гр. Сърница и обвиняем по делото Саид Мутлу отговори на следните въпроси:

- Какво означава радикален ислям и трябва ли да бъде разделян исляма на радикален и умерен?

Саид Мутлу - ходжа в Сърница: „За мен исляма е един. Ако се погледне от религиозна гледна точка, в Корана има неща, които не коренспондират с демокрацията, но това не означава, че те могат да бъдат налагани със сила. Друг е въпроса, че такива неща има във всички религии и в Библията има неща, който не коренспондират с демокрацията или със съвременният начин на живот, но ние не можем да съдим нито Корана, нито Библията. Въпрос на тълкуване, разиране и прилагане е.

- Разследващите органи и обвинението установиха ли съществуването на връзки с терористични организации?

„Ако някой има впредвид под радикален ислям, че има хора, които извършват атентати, това не може да бъде свързвано с исляма. Аз много пъти съм казвал, че радикални елементи може да има във всяка една религия, държава, общност. За мен радикален ислям няма. Има радикално мислещи хора от всички религии и това не бива да бъде свързано с никоя религия. Най-малко исляма препоръчва да се правят такива неща, които преписват на исляма. Това се прави от хора, които не познават исляма или умишлено го правят, с цел да се опетни името на исляма. Това е моето мнение.”

Саид Мутлу, също така апелира за справедлив и честен съдебен процес.

- Колко ще струва нa данъкоплатците, действията на всичките тези служители: на ДАНС, МВР, прокуратура и адвокати?

Делото е в ход и рано или късно някои ще трябва да поеме отговорност за изразходените държавни средства. За точната сума само може да се гадае. Като пример за това, дали са били изразходени тези държавни пари напразно, ще ви посоча следните факти:

1. Обискът през 2010 г. в гр. Сърница. Тогава бяха обискирани 15 души,

като при един човек, средно са били 10 униформени служители, т.е. 150 длъжностни лица (полиция, ДАНС, следователи и т.н.);

2. последвалите множество разпити (административни и транспортни

разходи);

3. многократни преводи на една и съща литература, но направени по

некомпетентен начин;

4. експертизи, отново направени от лица, които не се ползват с

необходимата компетентност, тъй като експертизите не са били направени по професионален начин и е трябвало да бъдат извършвани неколкократно. На едно от поредните заседания през февруари месец т.г., поредното вещо лице, играещо важна роля в съдебният процес срещу 13-те имами, се оказа не толкова „вещо”.

Една от най-важните експертизи, касаеща свободата, правата и достойнството на 13 души, бе поверена в ръцете на историкът Агоп Гарабедян, един от тружениците на БАН, настоящ пенсионер.

На него бе възложена не лека задача да даде ясен, компетентен анализ на :

1. антидемократична идеология;

2. радикален ислям;

3. има ли разлика между проповед и проповядване;

4. възможно ли е, външният вид на един човек, да бъде средсвтво за проповядване на дадена идеология?

Гарабедян не успя да аргоментира нито една от своите тези, изказани в извършената от него експертиза. Не бе предоставен и никакъв доказатвлствен материал, с които да бъдат подкрепени те, т.е. оказа се поредната неизползваема експертиза, за която са изразходвани напразно пари, време, усилия. Ако към изразходената сума, бъдат добавени и хонорари на адвокати, то тя нараства до размери непосилни за държава, която е „На изток от Рая”, каквато е България.

Кой печели от процеса?

Не закъсня и появата на жадните за политически дивиденти партии. Като единствени печеливши на този етап мога да се определят националистическите партии в България. Отново “случайно” делото срещу 13-те имами, съвпада и с предизборната кампания за парментарните избори. Всеки си взима парче от пая и си позволява да преекспонира истината в удобна за него позиция. Не бива обаче да се забравя, че междурелигиозните, междуетническите отношения в България, са изключителна деликатна тема. Тема в която, дори едно не добре премислено изречение, би могло да изостри отношенията между различните религиозни общности в България.

Неяснотата около делото срещу мюсюлманските духовници, подбужда много въпроси, на които българското общество очаква обосновани отговори. Защото, за да хвърлиш такива тежки обвинения, срещу дълбоко уважани в своята общност личности, тези обвинения трябва да подкрепени с много кратно проверявани доказателства, в противен случай, това би дало сигнал за несправяне със служебните задължения или обслужване на чужди интереси. Въпросителните са много и прокрадващите до политически дивиденти също не липсват. Единствените загубили са българските граждани. И тези, които на улицата биват наричани „талибани” и „терористи” и тези, които биват използвани за евтини провокации.

А дали има ли обидени? А дали има огорчени? Има. Това са мюсюлманите, живеещи в България, защото периодично, през 20-тина години ясно им се напомня, че са различни и то не в най-хубавия смисъл Защото въпреки, че отворихме границите си за европейците, така и не съумяхме да махнем бариерите по между си.