Преглед на чуждия печат: Българският кипящ изборен бульон

Емине Гюлестан

Това е заглавие на Financial Times от 10 май 2013 г. Изключително красноречиво изречение, състоящо се от четири думи. Тъй както четири са и големите победители от изборите провели се на 12 май 2013г. Но дали ще успеят да изкарат четири години в новоизбрания парламент е въпрос на време, не толкова на прогнози.

Предсрочните избори се следяха с интерес не само у нас. Защо бяха толкова интересни? Защото бяха следствие на масови протести и един невиждан феномен, а именно самозапалването на българи – най-жестоката форма на протест. И покрай тези трагедии, изплуваха доста нелицеприятни факти. Някак вица за оптимизма и песимизма много естествено намира приложение в таза ситуация. Когато песимистът казва : „По-зле няма как да стане,” Оптимистът отговаря: „Има как, има как.” Именно в една такава ситуация се намира и България. Защото в страна, в която хората се палят от отчаяние, няма как ненормалността и неморалността до известна степен да не се възприемат за съжаление като норма.

Да си припомним и ненормалните и неморалните неща от предизборната кампания. Всички чухме записът от разговора между бившия премиер Бойко Борисов, бившият земеделски министър и разследван по няколко обвинения Мирослав Найденов и бившият вече Софийски градски прокурор Николай Кокинов – касаещ хода на разследването на земеделския министър. Повечето журналисти, както и участниците в този разговор го нарекоха компромат. Друг е въпросът дали един състоял се разговор, не би следвало да се категоризира по-скоро като грозен факт, но все пак трябва да се спазва и първият принцип на правото, а именно „невинни до доказване на противното”. Не стигаше това, ами и се намериха 350 000 бюлетини в деня преди изборите да се състоят. България се разтресе, което намери отражение и по международните медии.

Как обаче бе оценена изборната ситуация от чуждестранните медии. Спрях се на следните интернет издания: Financial Times,The Wall Street Journal Euronews и Deutsche Welle. Общото между тях е, че са акцентирали на факта, че няма ясен победител. Разбира се, почти всяка статия припомня за масовите протести, довели до оставката на правителството на Бойко Борисов; наред със скандалите около подслушванията и намерените бюлетини. Но какъв е образът на големите четири влезнали в 42-то Народно Събрание и по-специално на ДПС като единствената либерална партия, успяла да прескочи 4% бариера. ГЕРБ е представена като дясно-центристката партия на Бойко Борисов (на доста места е спомената и като консервативна партия), БСП просто като социалистическа, Атака като ултранационалистическа.[1]

Публикацията на вестник Cumhuriyet от 09 май 2013г. е със заглавие „Българските турци са обезпокоени”. Авторът Юзджан Пехливаноглу, анализатор в Центъра за изследване на Балканите, пише следния коментар: „Премиерът Реджеб Таип Ердоган, защитава интеграцията на турците в България. Тъй както Гърция възприема тамошните турци само като мюсюлмани, и Партията на Справедливостта и Развитието възприема турците в Гърция и България само като мюсюлмани. В тази рамка ДПС в чисто политически план е извоювала доста важни успехи. За да разиграват собствената си политика, Турция създаде Народна Партия Свобода и Достойнство (партията на Касим Дал и Корман Исмаилов – б.а.).”[2] Разбира се този коментар е есктремно силен и предполага директната намеса във вътрешните работи на Република България от Турция. Статията също така описва ДПС като „в редицата на Движението има много етнически турци, но също така и много етнически българи, които заедно се опитват да водят политика”.[3]

Но така или иначе, за първи път от демократичните промени насам, депутат от турския парламент, Емре Кьопрюлю от опозиционна партия, в свое изказване директно обвинява управляващите в подпомагане на Народна Партия Свобода и Достойнство чрез местната власт. Като последните според него са оказвали директно влияние върху българските изселници. Цялото изказване може да се намери в интернет страницата на youtube.

Другият ежедневник Hurriyet публикува статия озаглавена “Губещите на изборите в България е Партията на Справедливостта и Развитието”. Статията директно обвинява Партията на Справедливостта и Развитието в намеса и явно фаворитизиране на Народна Партия Свобода и Достойнство. По същия повод Deutsche Welle в своята статия „Митът за "петата колона"” цитира публикация, според която „ДПС спечели на изборите над 11 процента от гласовете, докато партията на Исмаилов и Дал в коалиция с НДСВ получи едва 1,6 процента. Този резултат е истинска катастрофа за Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, тъй като стана ясно, че българските турци изцяло са игнорирали сигналите, подавани им от Анкара. В същото време този изборен резултат опроверга лансираната в България теза, че българските турци са "петата колона" на Анкара”.[4]

Като се направи една равносметка излиза, че Движението за Права и Свободи все още си опитва да изкристализира своя образ пред света. Именно огромният интерес на Турция обаче най-вероятно ще се окаже поводът за преобръщането на този образ. Факт, е че през последните три година и половина от управлението на Бойко Борисов, който доста явно флиртуваше с Ердоган, образът на ДПС се представяше в много тясна политическа рамка, силно неглижирайки истинските постижения на една либерална партия със свои представители в Европейския парламент.

[1] Financial Times, 13/05/2013, Andrew MacDowall, http://blogs.ft.com/beyond-brics/2013/05/13/bulgarias-election-leaves-outcome-unclear-and-fresh-poll-a-possibility/

[2] http://rubasam.com/NewsDetail.Asp?NewsID=2609&Title=PEHL%DDVANO%D0LU-CUMHUR%DDYET-GAZETES%DD%92NDE

[3] http://rubasam.com/NewsDetail.Asp?NewsID=2609&Title=PEHL%DDVANO%D0LU-CUMHUR%DDYET-GAZETES%DD%92NDE

[4] http://www.dw.de/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0/a-16826756