Мъжкарят като разлюбена мома

Фели Таджер

Мъжкарят Бойко Борисов вече се държи дато изоставена стара мома. Това сравнение ми хрумна докато гледах циркаджийските изпълнения на мачото (картотекиран футболист), изпадащ в истерия около вота на недоверие, който сам внесе срещу създаването на министерството на инвестиционното проектиране. Първо влезе в залата, но заяви че не е там. Това сториха и всичките му депутати. След преброяването, се установи, че няма как физически да отсъстват той и колегите му, като те са залата.

За това щял да иска свалянето на председателя на народното събрание. Причината за подобно твърдение е, бившия премиер демонстрира фрапантно непознаване правилника на работа на НС. Книжка, за която е повече от сигурно, че Борисов никога не е и чел. После взе да обяснява, че оттук нататък щял да вярва само на такова преброяване, което му изнася, стига то да не е разпоредено от председателя, накрая стигна до извода, че всяко преброяване е нелегитимно, щом не брои той. Ерго –правилникът за работа на НС също е нелегитимен, щом не го е писал той.

И тогава мъжкарят Бойко се разрева. Вече не командва той! Ама как така, ами че нали аз измислих този хитър ход, хем да съм там, хем да броят че ме няма, ама те не знаят ли, че аз съм любимият Бат Бойко, не знаят ли, че всички ме обичат, че имам на одобрение 65%, повече от който и да е в тая страна. Те не знаят ли, че каквото кажа аз, това трябва да става?

Така е! Борисов имаше одобрение преди две години точно толкова. Тогава ставаше това, което кажеше. Сега обаче процентът на одобряващите го е някъде под този на Радан Кънев (който едва от месеци е лидер и даже не е бил депутат) и малко над този на Яне Янев (спомняте ли си кой беше този приятел на Борисов?). Но това е проблемът на всички Месии, любовта към тях бързо отминава и преминава в едва прикрито отвращение. Проблемът на Борисов е че още не осъзнава, че вече не е любимият Месия, а нещо много подобно на изоставена мома в напреднала възраст, която всички избягват. Но да се върнем на вота. Другото Борисов рано или късно ще научи, колкото и да не му се иска.

Това е първият вот в историята на България, в който опозицията не защити тезата си. Даже и калпаво. Просто отказа да я защищава. Дори и излезлият да защити мотивите зам. председател на ГЕРБ предпочете да прави забележки по процедурата, вместо да говори по темата. После нямаше никакви изказвания, нито от Борисов, нито на когото и да е от ГЕРБ. Абсолютно никакви. Така отреденото време за дебати на опозицията бе прахосано, без да се използва дори и минутка от него. Без да се посочи поне един аргумент, който можеше да хване вяра поне у малцината симпатизанти на разлюбения Месия – сестра му, чичовците, братовчедите, или приятелите на маса. Нещо, на което и най-прашясалите стари моми се радват. Очевидно Борисов и ГЕРБ нямаха подготвени аргументи за дебата. Дори видната от всякъде бивша министърка Лиляна Павлова не се изказа. Дали от срам, че викаше „червени боклуци” на управляващите, докато дядо й, личен приятел на Живков, партизанин от бригада „Чавдар”, ще се мята в гроба си, или заради баба си, чието име носи, първи заместник завеждащ отдел „Организационен” в ЦК на БКП, дали заради баща си, работил в години в ЦК на БКП, неясно точно защо, но и Павлова не понечи да наплюе „червеното” управление на Орешарски по повозд новото министерство. И тогава настана абсурд, по достоен за перото на Самуел Бекет, отколкото на моето скромно писание.

ГЕРБ декларира, че пак ще внесе същия вот на недоверие отново. Толкова тъпо, правно необосновано и морална абсурдно искане държавата ни не помни. Все едно ти да явиш на изпит и веднага, след като си излязъл скъсан, да искаш да влезеш отново! Такава наглост дори и най-посредствените студенти не биха си позволили. А и законът предвижда в следващите шест месеца да не може да се иска вот на недоверие на кабинета по същата тема. Това, разбира се, е нещо, което всеки депутат-юрист го знае, но не и Цецка Цачева. За Борисов е оправдано, той все пак е по професия пожарникар. Вотът беше похабен. Още един особено силен инструмент на опозицията беше притъпен, ликвидиран като средство за политическо въздействие върху властта. Представете си от тук нататък как ще се приема всеки следващ вот на недоверие, поискан от ГЕРБ. С насмешка, със съжаление и като пореден отит на изоставената стара мома да застане пред огледалото и да вярва, че увисналите бузи още са розови, че бръчките около устата са от лошото червило, че наедрялото сто килограмово туловище е още двадесет годишна стройна фиданка. Резултатът – потрошено огледало, разревана мома и присмехът на съседите. Жалко за огледалото, жалко за похабения вот!

И все пак – защо ГЕРБ не извадиха никакви аргументи? Не защото не биха могли да се намерят, а защото точно ГЕРБ не може да ги намери. Убеден съм, че ако на мястото на ГЕРБ беше дори и най-смотаната партия от Реформаторския блок, те щяха да изтъкнат някакви. Недоносени, калпави, но аргументи. ГЕРБ дори и това не може да направи. Тотално политическо безсилие извън властта. Оказа се, че извън управлението и Борисов и партията му не стават за нищо (не че ставаха за нещо и като управляващи). Жалкото е, че това правителство не можа да има срещу себе си една стабилна опозиция, нещо от което всяко силно правителство остро се нуждае. Наистина жалко!

Но да се върнем за същината на вота – защо той предварително, още с избора на темата си беше обречен? Ами защото България е единствената страна в ЕС, която няма цялостен устройствен план. Защото само 25% от него съществува. Доста по-лошо е положението с кадастъра. Защото в над 80% от проектите по различни оперативни програми са разработвани заменителни таблици, което означава, че са били некачествени и многократно преработвани, следователно и неработещи ефективно. И досега страната няма политика за реализация на големи инвестиционни проекти. Защото със създаването на МИП (министерство на инвестиционното проектиране) се спира рекетът, упражняван досега от общинари, геодезисти и архитекти върху граждани и фирми. Пробвайте да си изкарате ОУП (общ градоустройствен план) или ПУП (подробен устройствен план) или картографиране и ще видите дали и кога евентуално ще стане. Догодина, ама след две години! Въпреки, че подобна дейност се финансира от ЕС! Според специалисти, корупцията в тази област се измерва в порядъка на милиони евро годишно! Създаването на това министерство подпомага и общините. Защото те и да искат, няма как да плащат „под масата” на архитекти и геодезисти. Малките общини пък съвсем окапват. Те не могат и да си помислят да възложат подобна дейност на частни фирми или лица. А и как да не става, като искаш да си постоиш къща на село или дори склад или обор,ти трябва ПУП, като стойността му „на частно” струва колкото къщата или обора в завършен вид? Очевидно ГЕРБ не иска това. Защото това ще подпомогне строителния (не на магистрали) дребен и среден бизнес, а това Борисов никак не желае. Точно за това досега 6% от строителните фирми печелят 98% от обществените поръчки. И останалите 94% от строителите трябва да се прехранват само с 2% от търговете. Познайте защо точно тези 6% (все едни и същи) са печелели и защо останалите 94% винаги са губели? За това аргументи няма. И няма как да има поне такива, които да стават за пред хората.

Онова, което смутолевиха хората на Борисов преди вота е смешно – ама имало такова министерство. Да, имаше с министър Плевнелиев, а после и Павлова, която почти четири години се грижеха само за магистралите, но тази дейност беше някъде дълбоко в склада. А ускоряването й сега изисква нови по-ефективно форми на управление. Ама защо Джейхан Ибрямов бил станал заместник министър? Ами защото освен подходящо образование – мениджмът има и добър практически опит в работата точно с малките общини, които познава много добре. Няма как да мине за „Калинка”. Още повече, че ясно се декларира, че неговото назначение е политическо, и следователно издигналата го партия поема изцяло отговорността за това кадрово решение. Ама защо още няма сграда? Ами защото оборудването и екипирането на едно министерство не става с вълшебна пръчка, още повече, без да се назначават нови бройки. Та за това. И заради много други неща, който щяха да се чуят в дебата.

Вотът на недоверие е вид състезание между управляващи и опозиция. Излагат се аргументи, предлагат се решения, изграждат се визии. Това няма как да не инспирира по-задълбочен анализ, дори преоценка на някои представи и у управляващите и у опозицията. Без такова състезание на аргументи и визии вотът се обезсмисля, превръща в махленско заяждане. А най-трагично става, когато дори и то не се състои. Защото това изяжда устоите на па парламентаризма и демокрацията. Това обезсмисля същността на парламента и работата на народните представители.

Но Борисов не се интересува от доводи и аргументи, не го вълнува, че унижава парламентарната демокрация. Терзанията са му само за своето политическо настояще и бъдеще. Извън това нищо не го вълнува. Той стои пред огледалото и си мечтае – аз съм млад, красив, силен, мога всичко, всички мене слушат. Отсреща обаче огледалото показва – един застаряващ сприхав старец, с остра сърдечна недостатъчност, който е време да отиде в политическа пенсия. Борисов гледа огледалото враждебно, огледалото не хае и показва още по-отчайваща картина.

Ужасяващ е разнобоят между мечтаното и реалното. Още повече, когато водиш най-голямата опозиционна група в парламента. Борисов, време е да се върнеш в Банкя и да се грижиш за градинката в двора. Тъй или инак, това те чака, то няма как да не се случи. Другото е мъка, опит да се отложи неизбежното в живота. Дали не е време мислещата част от парламентарната група на ГЕРБ да се замислят и за своето политическо бъдеще, което Борисов така безпощадно убива?