Кой номинира Плевнелиев?

Фели Таджер

Понеже ключов за т.н. „протестиращи” стана въпросът кой номинира Дилян Пеевски за шеф на ДАНС, то би трябвало да отправим и питането действително кой избра политическия идол на протестиращите Росен Плевнелиев за президент. Има ли той връзка с олигархията, така безжалостно атакувана от петдесетината човека пред министерския съвет, и дали някой не цели да обърка съвсем мисленето на тези хора?

Нека най-напред кажем няколко думи за етимологията на думата. Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт на малцинството. „Олигос“ на старогръцки означава „малък“. Съвременните речници обясняват думата „олигархия“ като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление. Нека да видим кой от горепосочените се вписва в този модел.

Да започнем по ред

Мястото е Хасково, годината 1991. Областен лидер на местното СДС става инженер Никола Николов. Той е назначен бързо за директор на стъкларския завод „Диамант” в града. Близък познат с Йордан Соколов (май кръстник на жена му Илияна), тогава вътрешен министър, и дясна ръка в града на Иван Костов, тогава финансов министър. Николов не е беден. Дори е особено богат, откакто става директор. А и дядо му е бил и един от собствениците на фабрика „Каолин”. Това е една от причините Николов да се озове в управителния съвет на новопазарския завод „Китка”, който произвежда порцелан, амбалажно стъкло и кристал. Все неща, свързани тясно с производството на каолин. Как „Китка” фалира е и досега въпрос без отговор. Но в общи линии това определя и интересите на станалият седесар бизнесмен – стъкло, порцелан и вино, по-късно и фотоволтариците. Николов обаче има една голяма мечта – да обедини икономическото си богатство с политическо влияние. За тази цел през 1997 година влиза в парламента и става председател на парламентарна комисия. Слави се като особено близък приятел на Иван Костов. Дори се говори, че той се готви за министър на промишлеността в кабинета на приятеля си Костов.

Николов не стои без работа в София. Той формира и председателства политическия и икономически кръг „Агнешки главички”. В него влизат депутати и областни управители. Като ключови се очертават Панайот Ляков, Илиан Попов, Красимир Каменов и областният на Пламен Иванов. Името на групировката идва от това, че всяка петъчна вечер кръгът се събира в ресторант на ул. „Раковски” (бившия ресторант БИАТ), недалеч от сградата на СДС, където се похапват разтрошени и сготвени агнешки главички. Освен качеството на храната, там се обсъждат и формите на въздействие на икономическия кръг върху политиката на страната. Т.е. – формирането на олигархичен модел на управление.

И не само се обсъжда, а и се действа. Групата взима под свое крило вестник „Капитал” и двамата му собственици – Иво Прокопиев и Филип Харманджиев. Те фактически още от 1993 година са под личната протекция на Никола Николов. Синият бизнесмен знае цената на медийте и държи да има своя такава. Така Прокопиев и Хармаджиев влизат в бизнеса. Като подставени лица на Никола Николов. Дори за известно време по препоръка на Николов, икономически съветник на премиера Иван Костов става Иво Прокопиев. Познайте по чие въздействие.

А Николов може – като председател на икономическата комисия вкарва най-голямото находище на каолин (това, от което се прави порцелана) в работническо мениджърска приватизация, а стопанинът се оказва пак същия Поркопиев. Същото се случва и с винпром „Дамяница”, но там е друг собственикът – Харманджиев.

Кръгът „Агнешки главички” набъбва. И финансово и ресурсно. Илиян Попов води двама свои приятели, които бързо стават и приятели на Николов и Прокопиев. Това са Иван Тодоров и Росен Плевнелиев, двамата имат дребна търговийка с износ на работници за Германия, а Плевнелиев дори си добавя нещо към това, като пише и вестникарски хороскопи. Но и двамата са особено амбициозни и безкрайно верни на икономическия кръг, в който са приети. Редовно участват в неделните излети на „агнешките главички” в ловното стопанство „Воден”, където бащата и брата на Прокопиев работят и имат стабилни позиции. Така Плевнелиев получава по-апетитни поръчки за строежи, има самочувствието да се представя пред немската фирма „Линднер” като човек с политическо влияние и икономически позиции в България.

Кой е всъщност Росен Плевнелиев?

Допреди срещата с Николов – господин никой. Спят с приятеля си Тодоров по немските паркинги, катунарстват, изкарват по някой и друг строител за Германия и толкоз (така поне твърди г-н Плевнелиев). Нещо повече, те са обект на особено внимание от немските финансови власти, заради трайно нарушаване на трудовите договори между неговата фирма и българските работници. Поне така твърди юристът Атанас Семов от РЗС.

И двамата приятели преживяват с хороскопи. Дори издават едно мижаво местно вестниче, но и то не оцелява. Живеят зле, дори много зле. След като председател на общинския съвет на Благоевград става Илиян Попов, а кмет – Елиана Масева (и двамата особено близки до бащицата Иван Костов), Плевнелиев и Тодоров получават по-атрактивни квоти за износ на работници и дори започват свои строежи. Първоначалният тласък на Плевнелиев обаче идва от тъста му – д-р Любен Кавраков, баща на Вероника Плевнелиева. Той е неврохирург с голямо име в Благоевград. Точно докторът пренасочва Пленелиев от писането на хороскопи към работата му като строител. Факт е, че и до днес отношенията между бившите съпрузи Росен и Вероника са много повече от приятелски – Вероника стопанисва (води се собственик) на повечето от успешните (по-късно) фирми на Плевнелиев.

След като попада в кръга на „агнешките главички”, бъдещият министър и после президент, добива ново самочувствие, но все така остава особено раболепен пред господарите си. Все пак – не забравя, че те го хранят, те го лансират. Точно и за това всячески търси тяхната близост. Николов е много високо ниво, по-достъпен е Прокопиев. И Плевнелиев се хваща здраво за него. Има защо – Иво Прокопиев е на неговите години, той обаче е доста по-напред в бизнеса, а Росен бърза. Към 1991 г. Плевнелиев има само една регистрирана фирма „Ирис Интернешинъл”, но нищо построено, единствено изнася работници за Германия и нищо повече. Фирмата определено едва накуцва. През 1999 г. става чудо, едва прокопсващата фирмичка става водеща и получава сертификат ISO 9001 (т.е. – когато на власт е Костов, а председател на парламентарната комисия по строителство приятелят му от ученически години Илиан Попов). Пак по това време (през 1998 г.) вече става ключова фигура в управлението на българските подразделения на немската фирма „Линднер”. И едновременно с това започва да ръководи огромен строителен обект – „Бизнес парк София” – един от най-големите такива на Балканите.

Огромен скок, нали? За да затвърди позициите си в новата политико-икономическа групировка, той си избира втората съпруга от средите на „Икономедия” (собственост на пак същия Прокопиев), така се свързва с Юлиана.

Да се върнем на икономическите кръгове

Кръгът „Агнешки главички” обаче залязва след 2001 г. Сменя се властта, Костов е само обикновен опозиционен депутат, вече „не пее”. През 2003 година по времето на един вот на недоверие от страна на СДС към премиера тогава Симеон Сакс Кобургготски Никола Николов дори предпочита да отиде на сафари в Африка, вместо да гласува в парламента, така както иска Костов. Групата на СДС е бясна. Никола Николов е изключен от парламентарната група и става независим депутат. Но на Николов не му пука. Той винаги е знаел, че зеления цвят (на долара) е много по-привлекателен от синия на СДС, червения (на БСП) или жълтия (на НДССВ). Така официално водеща фигура сред старата дружинка става Прокопиев, но вече като групата „Капитал”. „Агнешки главички” вече звучи лошо. Николов се „покрива”, но остава до стои зад пердето. Новият лидер си е научил уроците от Николов, той е наясно, че освен икономическа мощ трябва и интелектуална. През ноември 2002 г. се формира сдружението с идеална цел „Глобална България”. Вижте само основателите: Иво Прокопиев, Стефан Попов („Отворено общество”), Светослав Божилов (бивш съдружник на Прокопиев от една банка) и Цветелина Бориславова (СИ банк), Левон Хампарцумян („Булбанк), Иван Кръстев (Център за либерални стратегии), Красен Станчев (Институт за пазарна икономика), Красимир Гергов, Валентин Златев и Сашо Дончев. Звездна компания, нали? За капак там влизат и БТВ чрез Алберт Парсънс, и пресгрупата с Венелина Гочева. Тук е събрано всичко – пари, банки, медии, квази граждански сдружения. Мозъците са естествено Кръстев, Попов и Станчев („гражданското” общество).

Основната идея на „Глобална България” в началния етап е връщането във властта на моделът Костов – като форма на приватизация и разпределение на икономическо влияние чрез подходяща политическа власт. Т.е. – търси се заместник на Костов като министър председател. Царят има друг кръг от икономически интереси и хич и не ще да чуе за Прокопиев и събратята му. Това значи, че олигархичния модел, така желан от „агнешките главички” може бързо да бъде подменен. Спешно трябва да се търси вариант за неговото възстановяване. Трябва много спешно да се намери и подготви послушник, който да им върне властта.

По това време Бойко Борисов (особено близък на Цветелина Бориславова, те живеят заедно), става главен секретар на МВР. Борисов е атрактивен, мъжкар, простоватичък, точно такъв премиер на страната и е нужен, след несговорчивия Костов, след неприказливия Симеон. Така политическите генетици от „Глобална България” започват да се вглеждат в съжителя на Бориславова. Той може и да става – глуповатичък, лесно манипулируем, подчиняващ се на парите. И следователно лесно използван за техните цели. Очевидно е, че Костов е „кауза пердута”, а значи трябва нов и подвластен на кръга месия.

Но първо новият герой трябва да се тества. След 2005 година Борисов вече не пее в МВР. Номерата с подаване на театрални оставки, хокане по министъра и неговите заместници при управлението на Станишев не вървят. Борисов увисва. Като спасител се явява част от „Глобална България” създала групата „Типинг поинт” (повратна точка). Идеята се основава на една доста глупава книга на самоукия Малкълм Гладуел, твърдяща, че малките неща водят до фундаментални промени. Нещо като приказката за малкото камъче, обръщащо колата. Това е и идеята на формацията. Тя се създава през 2006 година с основатели Иво Прокопиев, Светослав Божилов, Цветелина Бориславова и Иван Кръстев. Първоначална идея – същата – продуциране на политически Франкенщайн, който да обърне колата по начин удобен за „Глобална България” и в частност на „Типинг поинт”, т.е. – за едни и същи икономически кръгове. Така на предстоящите избори за кмет на София се явява Бойко Борисов. И печели! Ура, планът работи!

Но апетитът идва с яденето. „Глобална България” и в частност „Типинг поинт” не искат само властта в столицата, те искат цялата власт – законодателна, изпълнителна и местна без да я делят. Точно за това и ГЕРБ печели изборите през 2009 г. – с финансови машинации (като зад гърба им стоят 3 от най-големите банки в страната), медийната ( Красимир Гергов дирижира телевизиите чрез рекламите), а стратегията на изборите се чертае от Иван Кръстев и неговите приятели – Огнян Минчев, Александър Кьосев, Евгени Дайнов, Стефан Попов. Изборите са спечелени и идва ред на съставяне на правителство. Кой ако не икономическите кръгове ще определят икономическите министри? Така министър на финансите става Симеон Дянков (кандидатура на Прокопиев и Бориславова), министър на икономиката става Трайчо Трайков (посочен от Прокопиев), а министър на регионалното развитие (най-големите европари) става ... Росен Плевнелиев. Вие как мислите, той от кого е посочен? По-късно пак същите го номинират за президент. Въпреки, че първоначалният избор на ГЕРБ и Борисов беше Цветан Цветанов. Как така бързо Борисов си смени мнението? Познайте кой му е „помогнал”.

Президентът Плевнелиев

„Последното ми прераждане е било някъде през 1730 година. Програмата показа, че съм бил жена пастир, не съм се прераждал често, което е било хубаво. Защото колкото по-рядко го правиш, толкова по-стойностен живот водиш” – това не са думите на някоя мургава махленска гадателка, обикаляща улицата да изкара някой лев, а на президента Плевнелиев на официално държавно мероприятие. Вие съдете доколко въпросната личност е адекватна на позицията, която заема. Защото това са думи на един объркан човек, подвластен на окултните „науки”, без собствено мнение и намерение за борба.

Всъщност Плевнелиев преди да стане президент е подложен на сериозно изпитание. Причината най-вероятно е, че нито Борисов, нито Цветанов му вярват, те идеално съзнават, че той „не е техен”, а и Борисов вече се плаши от олигархията, която го качи на власт. Чуйте: „Или, да не изброявам монополисти в каолина. Ако има някъде монопол, твърд монопол в България, това е производството на каолин, който пряко отива в цената на тока след това. Защото централите едно и три – американската AЕS го купува двойно по-скъпо, отколкото държавната “Марица 2″…. Кръгът “Агнешки главички” – те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор?! Стига с това вече, мълчах си, дотук ми дойде”. Това са думи на Бойко Борисов от края на 2012 година. Дори и мутрата вече е уплашена от владеещата го олигархия. Борисов трябва да е сигурен, че Плевнелиев, като наложен му от олигарсите президент, ще слуша и него. Наред е Цецко да свърши работа.

Да се върнем малко назад – към отношенията на Росен с Вероника. Очевидно е, че старата им ученическа любов ръжда не хваща. Плевнелиев и е прехвърлил своите фирми, управляват ги заедно, така че особено силната им връзка е очевидна. Сама Вероника (казват по нейно желание е така, а и настояване на Росен) запазва фамилията Плевнелиева. Баща й, който има принос в създаването на днешния Плевнелиев, един хубав ден е арестуван, по поръка на Цветанов, Скандалът е голям, а арестът – много, ама много съшит с бели конци, но особено зрелищен. Обвинението неясно, деяние няма консумирано, дори и намерение за такова няма. Но, както е добре известно, това не е пречка за министър Цветанов. Обвинението е, че е поставил „грешна” диагноза на пациент, който се оплакал от побой, нанесен му в МВР. Арестът на доктора е по цветановски брутален, унизителен и показен.

Три дни докторът лежи в ареста, а Росенчо трепери. Ами сега, смее ли да пита, кой да пита? И бъдещият президент, тогавашен министър на регионалното развитие мълчи. Знае, че това е наказателна и превантивна акция, а и предупреждение – какво ще следва, ако не слуша в бъдеще. И той мълчи, защото може и той да отлети. Д-р Любен Кавраков е освободен след три дни в ареста, но, според негови близки, и до ден днешен не може да се възстанови от нанесената му психическа травма. След няколко месеца обвиненията падат напълно, но здравето на доктора не се оправя. През цялото това време бившата ирландска пастирка, сега президент на България нито веднъж не намери сили да защити човека, на когото дължи много.

Изпитът е издържан успешно. Вече Плевнелиев ще съгласува всичко с „Типинг Поинт”, т.е. част от „Глобална България” и Борисов заедно. Супер независим президент. Има и още доказателства. При съставянето на служебното правителство Плевнелиев се среща с министъра в оставка Мирослав Найденов. После Найденов разказа пред медиите, как двамата си оставили мобилните телефони при секретарката на президента, за „да не ги подслушват”. Президентът не го опроверга. Кой може да подслушва президента, кой друг, освен държащите го под контрол – олигархията в лицето на „Типинг Поинт” и ГЕРБ в лицето на Цветанов и Борисов.

Излиза, че най-подвластният на олигархията днес е точно президентът, който подстрекава протестите срещу това правителство, което определено не се вписва в представите за властта у нас на олигархичния кръг „Типинг Поинт”. Т.е. – викащите срещу олигархията са подстрекавани от олигархията, а нашият президент – маша на олигархията. Вижте какъв абсурд – олигархията финансира протестите, срещу някаква виртуална олигархия, чието лице трябва да е Дилян Пеевски. И протестиращите, колкото и малобройни да са, вярват на тази абсурдна манипулация и викат „долу олигархията” и „кой номинира Пеевски”, докато „Типинг поинт” и президентът потриват ръце, може пък и този път да стане!

Сега е безсмислено е да питаме кой избра Плевнелиев, след като и дори и не особено ерудираният Бойко Борисов разбра, че на олигархията той вече не е потребен, а тя си има вече нов слуга.