Пътят на бежанците до Европа

Емине Гюлестан

В много представи, когато се заговори за някакъв проблем в България, имаме склонността да обвързваме неговото разрешаване с Европейския съюз. Понеже песимизмът към родните институции е преобладаващо чувство, много често искаме просто да „внесем” някого, който да ни “оправи” по възможност всичките проблеми на държавата. По-конкретно, става въпрос за бежанците, които са основна тема в новините. Политическите пристрастия се оказаха много по-важни, от това да има общоинституционален отговор на възникналия проблем.

Преди около година и половина, неясният вой от съседната ни страна Гърция, която вдигна метални заграждения по границата си с Турция и която до ден днешен поставя въпроса за по – решителни действия от страна на Европейския съюз изведнъж придоби по ясно изражение, накара ни да се замислим върху мащабността на задаващата се, постоянна миграционна вълна. Без съмнение, Европейският съюз наистина трябва да предприеме по-решителни действия що се отнася до общата и миграционна политика.

Но да се върнем, към България. Въпросът с бежанците е основният проблем за разрешаване, пред страната ни. В тази връзка България насочи своите усилия да привлече вниманието на евроатлантическите си партньори. Въпреки поставянето на този казус и пред Европейската комисия и на срещата на ООН в Ню Йорк, като че ли изказванията на българските представители не бяха приети толкова сериозно с аргумента, че числеността на бежанската вълна е минимална в сравнение със съседните страни на Сирия. Евроатлантическите ни партньори показаха загриженост до толкова, до колкото България, в крайна сметка ще получи финансова помощ, но тяхното усвояване бе поставен под въпрос, което от своя страна маркира и недоверието към нашата държава.

Ясни са две неща: България не бе подготвена, за да осигури нормални условия за приемането на тези хора, и като цяло не мисля, че знаем как бихме се справили, ако бройката се увеличи. Ситуацията, в която се намира България отваря едно друго предизвикателство пред страната ни, за което много малко от нас всъщност биха се замислили , а то е че в динамични времена като тези, как България би се справила с нелегална имиграция , проблем с който се бори вече дълго време съседката ни Гърция. Този въпрос е пряко обвързан и с Шенген. Една от основните причини да има такъв наплив към Гърция е не само географското и разположение, но и фактът, че тя е част от Шенген, което означава , че веднъж прекосили границата трансфера към Западна Европа би бил много по-лесен. Проблемът с бежанците и нелегалната имиграция за България, би трябвало да означава и проблем за другите страни членки на Европейския съюз. Оставяме настрани факта, че някои членки биват засегнати в много по-малка степен от него, поради най-вече географското си положение. А други страни като Германия, Щвеция, Великобритания, Италия и Испания по исторически причини биват традиционната отправна точка за бежанците и имигрантите, което и обяснява защо те са по-подготвени от нас.

Поставяйки проблемите обаче, трябва да сме наясно каква е статистиката на идващите имигранти и хората, които търсят убежище, наред с миграционната политика на ЕС. Според BBC, на световно ниво Европа се оказва мястото, където се обработват най-много молби за получаване на бежански статут, понеже е по-лесно де достигнеш Европа по вода или по суша както го правят хора, които бягат от конфликтите в Близкия Изток или Африка. BBC също така пише, че така наречените каналджии, вече имат добре разработени схеми за прехвърляне на хора към Европейските страни. Според данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците за 2012 година 62% от всички подадени заявления за бежански статут е направено в ЕС. Като нетна бройка това са: 296 690 души.[1] Ако погледнем обаче, колко сирийски граждани са подали и съответно са получили такъв статут, то цифрите няма как да ни впечатлят много. Според информация от интернет страницата на Зелените в Европейския парламент[2], данните показват, че Германия е приела 5 000 сирийски бежанци, Австрия 500, Финландия 500, Холандия 250, Швеция 400. В страницата, където е поместена информацията се пита защо другите държави членки не приемат бежанци. Интересно е да се отбележи, че България също е включена в страните, които не са приели бежанци. Тука следва да се направи уточнение, че данните може би касаят периода до края на 2012 година.

В интернет страницата на EurActiv има статия, която обяснява ситуацията, която се изостря в България. Изданието цитира комисаря отговарящ за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, която заявява: „Днес има 6 или 7 страни, които поемат цялата отговорност, а ние сме 28 в този съюз.”[3] Авторитетното немско списание „Шпигел” на свой ред публикува анализ относно бежанската и имигрантска ситуация в отделните страни на ЕС, който бе препечатан във вестник „Сега”. Ако погледнем фактите изложени в статията, може да направим заключението, че местата, където много често попадат тези хора са от затворен тип и с лоши условия вътре, което очертава огромния проблем по отношение на миграционната политика на почти всички страни в ЕС с много малки изключения. Ето и някои от страните поместени в статията.

Италия: „Според официалните данни 15 715 нови имигранти, търсещи убежище, са останали в Италия през 2012 г. Това прави едва 260 бежанци на 1 милион италианци, според статистиката на ЕС. Италия обаче не е подготвена да се справи дори и с толкова скромен брой бежанци. […] Бежанците, които успяват, получават покрив над главата си за период най-малко от 6-10 месеца. След това те трябва да напуснат скромните жилища. Някои намират подслон, но губят други възможности, а най-много от търсещите убежище завършват на улицата. Те живеят в изоставени жп депа, в полуразрушени къщи или върху матраци, покрити с найлон и поставени направо върху земята.” [4]

Гърция: „Търсещите убежище са натикани в препълнени мизерни лагери. Организации за защита на човешките права и чужди медии многократно критикуват това тежко положение. 
Положението на сирийските бежанци оживи дебатите. През 2012 г. Гърция е арестувала 8000 сирийци за нелегално влизане в страната. Според данни на ООН само двама са получили убежище през миналата година. Европейският съд за правата на човека се произнесе, че системата на Гърция за търсещите убежище е нефункционална и унизителна.”[5]

Франция: „В страната има 271 приемни центъра, където са настанени 21 400 души, но според Министерството на вътрешните работи общо 35 000 се нуждаят от покрив над главите си. Държавата приютява някои от търсещите убежище в необитаеми социални жилища, разположени в отдалечени селски общини. […] Според доклад на Министерството на вътрешните работи всяка година около 37 000 души заживяват в нелегалност без документи. Тъй като местата за настаняване са много пренаселени, властите в град Мец в регион Лоран започнаха да приютяват 450 търсещи убежище в палатки на паркинг. Агенциите за подпомагане се оплакват от "унизителните" и "неотговарящите на хигиенните изисквания" условия. Само в последните няколко дни властите, действайки със съдебна заповед, започнаха да разрушават лагера. ”[6]

Тези няколко параграфа показват ясно, че България не е изолиран случай. Едва ли сравнението с тези страни е уместно, но то показва ясно, че въпреки по-високият стандарт в тези държави няма гаранция, че условията на които са подложени бежанците наистина отговарят на изискванията на много от международните, а и европейски стандарти. Със сигурност условията в България са много по-зле от колкото в гореспоменатите държави, но общото усещане за неподготвеност и липса на ясен изход са повече от тревожни. Наред с това се заражда и много по-опасно състояние, а именно увеличаването на ксенофобията и стремежът на крайни партии да се възползват от страховете на хората. В една такава ситуация, страхът от непознатото може да затрудни още повече институциите ангажирани с проблема да вземат адекватни решения. Маргинализирането на бежанците е не само нехуманно, но и опасно.

Освен, че трябва да се обърне внимание на новите политики, които страните членки неминуемо трябва да приемат ако искат да подобрят, а и да предотвратят проблеми с увеличаващия се миграционен поток, те ясно трябва да разберат, че солидарността между самите държави би трябвало да е основен движещ фактор в тази насока. Уеднаквяването поне в тази част на легалната рамка за миграционната политика, би дало много повече гъвкавост и бързо реагиране особено на новите страни членки, които не са били традиционни дестинации нито за бежанците, нито за имигрантите.

[1] http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-24636868

[2] http://greenmediabox.eu/syrianrefugees/

[3] http://www.euractiv.com/justice/syrian-refugees-african-migrants-news-530952

[4] http://www.segabg.com/article.php?id=669594

[5] Ibid.,

[6] Ibid.,