2013 година – Година на промяната

Йозлем Садкова и Исмаил Кабак

В края на всяка годината, започват да се правят всякакви обзори, отчети, годишни прегледи и т.н. 2013 г. би могла да се нарече година на протестите и на промяната. През тази година в България всеки протестираше за нещо – протестираха различните, протестираха студентите, имаше протести срещу монополите, но най-ярки и с най-голямо отражение върху живота на обществото бяха политическите процеси. Именно с такива започна 2013г.

В края на януари месец започнаха събития, които като че ли не бяха много характерни за нас, като нация. Проявена бе гражданска позиция. Въпреки насаденият страх, народът излезе, за да сложи край на управлението, което възкачи България на първо място по бедност и безработица. Хората с най-ниски доходи в Европа плащат най-скъпият ток на старият континент. И ако през пролетта хубавото време приканва хората да излязат, то през студените януарски дни, хората бяха изкарани навън от мизерията. Тогава няколко югозападни градове - Благоевград и Сандански, дадоха старт на протестната вълна, която предстоеше да залее цялата страна. На 28 януари протестите бяха обявени, като отзвук на недоволството на хората срещу монополите - електроразпределителни дружества. През следващите дни, все повече градове се присъединяваха към това недоволство. Всички те се обединиха и целта им бе една - сваляне Кабинета на ГЕРБ, с премиер Бойко Борисов. Протестите вече бяха политически и недоволството притискаше управляващите от всички краища на страната.

Датата е 12 февруари 2013 г. и двама от най-важните министри на Борисов, единият, от които е и вицепремиер и финансовия министър Симеон Дянков, а другия енергийния министър Делян Добрев, бяха публично унижени – техни чучела бяха изгорени на площадите в големите градове. Образуват се палаткови лагери в центъра на София, Варна и други големи градове. Част от протестиращите по палатковите лагери обявяват гладна стачка. Това бе поредният сигнал даден от народа към правителството, че на това управление вече му бе сложен края. Край, с които вкопчилите се във властта не пожелаха да приемат и отказваха да се съобразят с волята на суверена.

На 17 февруари 2013 г. целият свят видя една обединена в исканията си България. Над 100 000 души, в над 35 града излязоха на улицата за да изпратят правителството на Борисов, но той, като че ли не ги видя и отново отказа да подаде оставка. В отговор на много места протестите са на път да прераснат в гражданско неподчинение. С цел да се привлече международно внимание са блокирани и важни както републикански, така и международни пътища. Фасадата на Министерството на икономиката, Народното събрание и офисите на енергоразпределителните дружества, са напълно „пребоядисани” от хвърлените по тях яйца и домати. На следващия ден сава ясно, че вицепремиерът Симеон Дянков е подал оставка, но шефът му Бойко Борисов държи здраво премиерското кресло и категорично отказва да го пусне.

На 18 февруари се дава старт на една черна статистика, отнасяща се за жертвите на протестите. Млади хора изпаднали в безизходица и в знак на протест се самозапалват. Първата жертва е 26 годишният Траян Маречков, самозапалил се в Търново и ден след това умира от раните си.

Денят на Апостола - 19 февруари. За всеки българин, Васил Левски е символ на свобода, борба и справедливост. На тази дата всяка годна се отдава почит пред паметта на Апостола и това се превърна и деня от новата ни история, в който стана ясно, че връщане назад няма. Предстоеше нещо да се случи, но каквото и да беше то вече водеше към промяна на статуквото. Цяла България протестираше. По повод честването на годишнината от смъртта на Левски, всяка година на паметника му в София, наред със всички важни мъже в държавата и всички граждани отдават своята почит към Дякона и полагат цветя на паметника му. Но изминалата 2013 г. бе някак си по-различна.

На честването, присъства само президентът, а премиерът Борисов не. Проявеното неуважение и страха от страна на лидера на ГЕРБ нагнетява напрежението сред протестиращите още повече. Кулминацията идва когато жандармеристи, охраняващи управляващите, не позволяват на гражданите да се приближат и да оставят цветя на паметника на Левски. Те са изтласкани, като около паметника остават само политици и журналисти. По-късно вечерта напрежението ескалира и в резултат на безредиците, няколко граждани са ранени.

На следващата сутрин, младият фотограф Пламен Горанов се самозапалва пред общината във Варна, в знак на протест срещу местният кмет Кирил Йорданов (ГЕРБ) и мафията, внедрила се в политическото управление. По-късно през деня, под непоносим обществен натиск министър председателят Бойко Борисов най-сетне депозира оставката на правителството. 21 февруари 2013 г. Оставката на правителството е приета.

Към днешна дата, никой не се наема да определи каква бе целта на организираният митинг от ГЕРБ пред Парламента в същият ден. Членове на партията на Борисов се бяха събрали и след като Народното събрание прие оставката на мандатоносителя ГЕРБ, въпросните членове, като по сигнал започнаха да скандират „Бойко, Обичаме те!”. Дали за да погалят самочувствието на лидера си или просто защото тези хора не разбраха, че случващото се пред очите им бе възможно най-големият крах на тяхната партия, по лицата им се четеше ….радост. Да радост - те се радваха, усмихваха и приветстваха лидера си Борисов, а часове преди това, млад мъж пожертва живота си, заради несправедливостите, извършвани от членовете на ГЕРБ, както на национално, така и на местно ниво. Цяла България протестираха срещу мизерията и недоимъка, а тези хора на площада срещу Народното събрание се радваха, а техният „абдикирал крал” по-горд от всякога. Но с какво по-точно се гордееше той, след като бе загубил всичко, след като кабинетът му бе изгонен от народа?

Отговорът дойде в ранния следобед на същия ден. Той бе даден от един от любимите кадри на Борисов, бившият министър във вече печалното правителство на ГЕРБ и към момента президент на Републиката Плевнелиев. На пресконференция, последвала от оставката на кабинета Борисов, Плевнелиев заяви, че ще свика служебно правителство, изцяло съставено от експерти, а не на политически принцип. Като основен белег на президента е безпартийността му, но като че ли Плевнелиев така и не позволи на неговата да се изяви, в нито едно негово действие, изявление, постъпка. Фактът, Плевналиев е продукт на ГЕРБ, следователно властта остава пак в ръцете на ГЕРБ.

Хората не повярваха в думите на Президента и отново излязоха на улицата. 24 февруари 2013 г. беше организиран общонационален протест и множество други протести на българи, живеещи в чужбина. Отново по площадите се сьбраха повече от 150 000 души. Протестът срещу политическите управници освен на национално, но и на местно ниво, като във Варна, изкара над 50 000 души. Президентът Плевнелиев излезе с намерението да успокои гражданите, като им гарантира справедливост и ново начало, но още при появата му напрежението ескалира и гардовете му го извеждат бързо от площада.

На 28 февруари Президента насрочва датата за провеждане на предсрочни парламентарни избори - 12 май 2013 г. За сьжаление в черната статистика, попада още един изпаднал в отчаяние мъж - на 26 февруари и Венцислав Василев се самозапалва. Въпреки студените зимни дни, българите запазват завидна устойчивост на ежедневни национални протести и в деня на националният празник 3 март, само във морската столица-Варна, излизат около 65 000 души искащи оставката на всички членове на ПП ГЕРБ, заемащи ръководни постове във Варна.

Същата е ситуацията и в другите градове в страната. Изчерпаното доверие към кабинета „Борисов”, Плевнелиев и към всички лица свързани с ГЕРБ и не оставя и капка толеранс от страна на българското общество към президента и служебният кабинет. На 13 март и най-малкото съмнение, относно това дали президента е политически обвързан или не намира своят отговор. Това е денят, в който е назначено служебното правителство на България, чийто подбор е от т.нар. надпартийни експерти.

Оказва се, че служебният премиер (освен това и шеф на МВнР) Марин Райков е всичко друго, но не е надпартиен. Райков е бил от състава на няколко правителства, а последното, в което е бил зам. министър в МВнР е именно кабинета Борисов. На практика излиза, че всички от служебния кабинет са люляни в люлката на ГЕРБ.

Варна - редом до красивата община бе образуван палатков лагер с протестиращи, чийто искане бе едно - да изгонят кметът на ГЕРБ Йорданов и целия общински съвет. И ако палатките бяха невидими за тях, то канарата от камъни и цветя, изградена от граждани на морската столица, пред входа на сградата на общинската администрация, препъна К. Йорданов по пътя му към кметският кабинет. Кметът от ГЕРБ подаде оставка.

В края на март 2013 г. лидерът на БСП Сергей Станишев внася в прокуратурата анонимен сигнал, чийто адресат бил той. В сигнала е описана схема за незаконно послушване на президента, бившия фин министър Дянков, политици, бизнесмени, протестиращи. Като отговорен за въпросните незаконни подслушвания е посочен бившият МВР министър и втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. По-късно става ясно, че и шефът на Цветанов е бил подслушван. В медиите се разпространява скандален, на моменти циничен запис на Бойко Борисов, бившия министър на земеделието Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София - Николай Кокинов. Експертиза доказва автентичността на записа, в които бившият премиер дерибейства по всички етажи на властта в България.

Месец април 2013 г., като че ли мина под знака на еднообразието за едни и възможност за други да си сменят работните места с по-изгодни. За протестиращите ситуацията остана съвсем същата - протест, всеки ден, искане на оставки. За временните управляващи, този месец бе като „преглед за нови позиции”. Месец май започна със скандал и по всичко личеше, че освен пролетта, ще разпукат и много тайни.

Първият скандал бе дело на социологическата фирма МБМД. Шефката на МБМД Мира Радева, се опита да направи социологически сондаж на ПП ГЕРБ, които да изстреля герберите на първо място преди изборите, като даде на ГЕРБ 30%, а на БСП 16%. Това обаче изстреля Радева в небитието на социологическият живот. Публично бе нападната от нейни колеги, чийто проучвания бяха коренно различни от това на МБМД. Поръчител на проекта бил френска фирма „Ефишънс”, но още по-любопитен е факта, че по време на управлението на ГЕРБ, именно агенцията на Радева печели държавните поръчки. След този й акт, всички нейни колеги се разграничават публично от нея и я поставят в пълна изолация.

В деня за размисъл 11 май 2013 г. (преди деня на изборите) бе направено разкритие, което буквално взриви цялата държава - 380 000 отпечатани изборни бюлетини извън законните количества. Готови за износ по региони.

На кратко какво се случва: под натиск на народното недоволство кабинета на ГЕРБ е принуден да подаде оставка, президентът (бивш министър в кабинета на ГЕРБ) определя служебното правителство на страната, което е с министър председател М. Райков (бивш зам. министър в Кабинета на ГЕРБ), което възлага обществена поръчка за отпечатването на необходимите бюлетини на печатницата “Мултипринт” в Костинброд, която пък е собственост на Йордан Бончев (общински съветник от ГЕРБ в местният парламент). В нощта на 10 май в печатницата са открити над 380 000 допълнителни бюлетини. От Прокуратурата образуват досъдебно производство за длъжностно престъпление.

На 12 май е денят на предсрочни парламентарни избори – 4 % бариера минават едва четири партии – ГЕРБ- 97 депутата, КБ – 84 депутата, ДПС -36 депутата АТАКА -23 депутата.

Невъзможността на ГЕРБ да събере необходимият брой гласове, принуждава Б. Борисов да върне мандата, след което на 29 май Коалиция за България (БСП) с подкрепата на ДПС, успява да формира правителство, с премиер Пламен Орешарски (финансист). Кабинета на Орешарски може да бъде по-скоро окачествен като експертен, отколкото като политически, пример за което е и самият премиер, който е избран в качеството си на финансов експерт и държавник, а не като политическо поставено лице.

Не бе изминала и седмица и пред парламента започнаха протести и скандирания „Оставка”. Обществените нагласи към този протест бяха негативни, защото много от тях видяха един платен протест, а как би могло да бъде друго, след като е изминала едва една седмица от назначаването на кабинета. Някои от министрите не бяха влезли още в кабинетите си, а тълпата от вън скандираше: „Оставка”. Защо? Кое действие или кое бездействие породи това недоволство? Разликата от протестите през пролетта и от тези започнали от юни е един ценоразпис, който се появи по-късно в медиите. Ценоразпис, чрез чийто тарифи бе направен опит да се манипулира обществената нагласа, като всяка вечер се показваха неколцина души в София, протестиращи… в името на протеста.

След тоталният колапс на политическите играчи в „дясно”, те се обединиха под мотото „Заедно сме по-силни” и така в началото на месец юли, пет партии образуваха реформаторски блок - ДСБ, „Синьо единство", „Народна партия Свобода и достойнство", ПП „Зелените" и „Движение България на гражданите". Техните обединяващи цели, като че ли бяха представени малко хаотично, не добре формирани- „Зелените” се обявиха за сваляне на Правителството, част от останалите решиха да поставят, като главна точка от дневният ред - редът и начинът на финансиране на политическото представителство на българските граждани и някъде около всичко това, те се обявиха за борба срещу мафията… Непредвидимостта, липсата на яснота, относно политическите позиции на тези политически субекти, отдалечи част от така или иначе не многото симпатизанти на реформаторския блок.

Последваха вътрешни политически битки от типа „Кой е по- по –най” , а в края на годината, дни преди да бъде подписано политическото споразумение, „Зелените” напуснаха Реформаторският блок. След отдръпването от политическите искания от лятото, несправедливо присвоени заслуги за концерт и предполагаеми връзки на сини общински съветници с местни феодали в Пазарджик, се превръщат в аргументи, с които от „Зелените” не могат са примирят и през ноември месец напускат Реформаторският блок. Дни по-късно Меглена Кунева, Николай Ненчев, Божидар Лукарски, Корман Исмаилов и Радан Кънев, подписват споразумение за създаване на политическият съюз нар. Реформаторски блок. Към днешна дата десните реформатори са: ДСБ, "Движение България на гражданите" (ДБГ), СДС, "Народна партия Свобода и достойнство" (НПСД) и БЗНС. Но какво ще се случи в обединеното дясно политическо пространство само времето ще покаже. Амбициите на евроизборите са големи, но докъде ще им стигнат силите…

Наред динамично сменящата се политическа обстановка в страната, своето отражение върху развитието на обществения живот даде и бежанската вълна. Несъмнено, така създалата се ситуация влияе, както на външната и вътрешната ни политика, така и битово ниво. Решили да се възползват от страха на бежанците (предимно бягащи от войната в Сирия) и от страха на местните жители, всякакви националистически организации откриха благодатна почва за реализация на идеите им. И именно страхът от непознатото, от чуждото е общият белег, по които биват дирижирани действията и на двете страни.

През втората половина на годината, в България се заражда т. нар.”бежанска криза”. До началото на декември 2013 г., бежанците потърсили убежище у нас са над 11 000 души. Това е приток на огромен поток от хора и за България става все по-трудно да отговори адекватно на нуждите на бежанците. Не закъснява и политическата бомба, с която опозиционните партии и националисти искат да дискредитират работата на парламента, като системно излизат с изявления по медиите, целящи да предизвикат масово недоволство сред българите и агресия, чийто адресат да са бежанците.

Два са аспектите, към които е съсредоточено най-голямо внимание:

Ø заплаха за националната сигурност ;

Ø парите, които дава България на и за бежанците.

Относно първият аспект - черната статистика, свързана терористичните атентати по целият Свят показва, че паспорта, гражданството и изобщо преминаването на гранично пропускателните пунктове не е пречка за терориста.

Колкото до втория: България е поела ангажимент (и то не от 2013 г., а от години преди това), съгласно международните договори и Конвенции, Хартата за човешките права и редица съглашения и споразумения, които е подписала и ратифицирала, да предостави убежище на всеки човек, които е преследван по различен дискриминационен или политически принцип.

От друга страна, поради големият брой бежанци, за държавата става все по- трудно да осигури нормални битови условия за прииждащите чужденци, което респективно повишава напрежението и сред бежанците. Всичко това води до размирици както в бежанските лагери, така и извън тях. Респективно в общественото пространство все повече нараства неодобрението и неприемането от местното население към бежанците. Така създалата се ситуация, като че ли рестартира ксенофобските организации и един не толкова забравен казус, какъвто е Катуница (и последвалите размирици по признак „цвят на кожата” в цялата страна) се възражда с все по- голяма сила.

Някои, някъде подшушна на „младите футболни фенове”, че това е точният момент на възвишение на тяхната политическа кариера. През 2013 г., когато не толкова далеч, се води война, по българските улиците се чуват лозунгите: „Ще се възпротивим срещу незаконната сган, която се опитват да сложат на нашите земи. Това не е нашата земя, това е земята на Аспарух, Това е България”, - Националистическа партия на България. Деен активист в есенните мероприятия на националистите в Перник е и редовният протестиращ от редиците на ГЕРБ, познат в общественото пространство Пешо Протеста.

Пез 2013г. всеки протестираше за нещо, от нещо, срещу нещо.

През октомври, точно по времето, в което се провеждаха държавните изпити, не повече от 10 „студенти” решиха да Окупират Ректората на Софийският университет. Да, беше много зрелищно, десетина младежи с бради пийваха бира в Аулата на университета, не допускаха в сградата, нито студенти, нито преподаватели, нито административният персонал. Няколко пьти, младежите бяха помолени от ръководството на ВУЗ-а, да освободят сградата на Ректората и да не възпрепятстват учебният процес, тъй като те няма как да изпълнят политическите им желания, още повече, че те като студенти, трябва да бъдат солидарни с останалите си колеги.

Всеки започна да се пита, кои са тези момчета с брадите? Оказа се, че нито един от тях не е действащ студент. Някои са завършили, други са прекъснали, а останалите изобщо нямат никаква касация със СУ, а напротив. Част от сочените за лидери на „спонтанните студентки протести” се оказаха на служители (бивши и настоящи) във частната фирма на г-жа президеншата Плевнелиева (чиито съпруг е настоящият президент, бивш министър от кабинета Борисов). А що се отнася до исканията на тези окупатори, като че бяха забравили да ги формулират. През цялото време скандираха „Оставка” и… ами това е. След няколко дни, тихо мълком напуснаха университета и това беше, може би се върнаха отново на работа, за да изпълнят техните годишни отчети, все пак краят на годината чука на вратата.

През месец юли се случиха доста странни неща. Като в приказка, едно тефтерче с едни инициали изгони от парламента и политическият живот, една дама, спрягана за българският Ришельо. Въпросната дама - Искра Фидосова (зам.председател на ПГ на ГЕРБ, както и председател е на Комисията по правни въпроси в 41 НС) уж не се припозна в инициалите И.Ф., в едно скандално тефтерче на шефа на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в което са записани указания за оказване на натиск, с цел убеждаване в истинноста на другия и контролиране на действията, както на политици, така и на бизнесмени, журналисти и др. За възложители на тези указания са посочени три инициала: Б.Б., Ц. Ц. и И.Ф. и никои от 41 НС не се припозна в тях, за да се престане да се рови и за да се постихне медийно затишие „ритната” бе Фидосова. Тя бе изгонена изключително безцеремонно от столицата, като не й бе даде възможността да се „обясни” тя ли е И.Ф., тя ли е била човека със заповедите… един ден тя просто млъкна, нямаше и помен от словоохотливостта, с която тя твърдеше, че борави достатъчно прилично. Бившата шефка на комисията по правни въпроси в 41 НС се закотви в Монтана и след това никои нито чу, нито я видя.

В следващите месеци много мъже ще оправдават публично своите действия, като борба срещу „Фидосовщината”, т.е. борба с корупцията, манипулацията и т.н. Впечатление прави факта, че освен И.Ф., никой друг не си тръгна, например Б.Б. или Ц.Ц., постъпка, която най-малко е не кавалерска, все пак цяла партия да се оправда с една жена…

Такъв е случаят с ПП „БАСТА”, Мирослав Найденов и няколко общински съветника избрани с листата на ГЕРБ, които се обявиха срещу Фидосовщината и Цветан Цветанов. Така в началото на ноември още една група хора реши да протестира, като по този начин изрази своето несъгласие. Това са бивши членове и активисти от първите редици на ПП ГЕРБ, начело с близкият приятел на лидера на партията, а освен това и министър в Кабинета Борисов - Мирослав Найденов. Бившият земеделски министър, заедно с други отцепници от ГЕРБ създаде нова политическа пария БАСТА. Като идеология и тази партия ще се бори с мафията, корупцията и т.н. (както всяка манекенка се бори за световния мир), но дали точно това ги отблъсна от ГЕРБ. Да не би те да са мафията и затова нейните стожери да се обръщат срещу тях? За господата от БАСТА, не било самоцел властта, а ликвидиране на мафията и задкулисието в държава (както всички манекенки по целият свят се борят за световният мир). За целият период от време отборът на М. Найденов се запомни с едно изказване : „ До края на годината няколко депутати ще напусната ПГ на ГЕРБ, въпреки обещаните им министерски кресла и апетитни постове”. Така и стана.

Дойде есента, дърветата губеха листата си, а някои парламентарни групи губеха депутатите си. В края на ноември, началото на декември, за период от една седмица двама депутати напуснаха ПГ ГЕРБ и станаха независими - Георги Марков и Светлин Танчев и прогнозите са още поне десетина техни колеги да последват примера им. Сред мотивите си, те посочват невъзможността да се работи в компанията на Цветан Цветанов и Цецка Цачева (вторите във ГЕРБ). Часове след обявяване на техните решения, започна компроматна война, Марков и Танчев обвиниха бившите си съмишленици в „гласуване по команда”, „присъствие в парламента по команда” и т.н.. На свой ред герберите извадиха документи, от прокурорски проверки и започнаха да недоумяват как такива хора са стигнали до най-високата трибуна в държавата. Ами как- чрез вашата партия, за втори път. Щом за всеки отскубнал се от „градината с гербери” излизат компромати, означава ли това, че всички в ГЕРБ крият някаква тайна, която бива използвана от Ц.Ц. и Б.Б. за да действат те по команда – стани/седни; гласувай за/против?

А какво се случваше с истински важните аспекти от политическия и обществен живот в страната за изминалата година? Първата половина на 2013 г., беше осяна с протести, недоимъка и високите цени на тока, изкараха хората цяла зима на улицата в знак на протест срещу политическото статукво. Правителството подаде оставка, 41-то Народно събрание се разпусна, беше назначен служебен кабинет, очакваха се предсрочни избори през май. По волята на суверена, т.е. резултатите от проведените предсрочни парламентарни избори, правителството бе съставено с подкрепата на две политически партии – БСП и ДПС и редица надпартийни експерти в различните области, които заеха ключови позиции в управлението на държавата. Въпреки финансовата, бежанската, икономическата, образователната, здравна и т.н. криза, правителството бе заставено да отговаря и на провокациите на опозицията, както в парламента, така и извън него. Разиграваха се т.нар. парламентарни хватки, като че ли тези дами и господа се намират на детската площадка, а не в Народното събрание.

Наяве излезе и истината за протести срещу кабинета „Орешарски”, които се оказаха платени, тарифите в първите дни стигаха до 200 лв. за да излезе „на протест” младо семейство с дете! Хората от цялата страна ставаха свидетели на случващото се в София и на извършващата се медийна манипулация (всяка вечер централните новинарски емисии за почваха с гръмките заглавия „Еди кой си ден протести срещу Кабинета „Орешарски”, и даваха близък план на 20 души, които интервюираха по 5 пъти на ден).

За да изразят своето несъгласие и да се противопоставят на извършващите се манипулации, на 16 ноември 2013г., хора от цялата страна се събраха в подкрепа на правителството. Над 60 000 души се обединиха под лозунга „ДА на свободата, Не на омразата”. След въпросният митинг, всички протести Против Орешарски останаха в небитието.

Според последни данни на социологическите агенции, за месец декември, БСП продължава да води пред ГЕРБ с над 6% одобрение, а доверието към кабинета се повишава.

За да се направи обзор на дейността на правителството за изминалата половин година, е необходимо да се отбележи социалната ангажираност на кабинета, както новите закони, касаещи управлението на офшорни сметки в чужди банки (лично съпричастни към които се оказаха доста политици, в това число и Президента Плевнелиев), нов закон, уреждаш работата на ЕРП (енерго разпределителните дружества) на територията на страна.

Като държава с най-бедния народ в Европейския съюз, социалният и финансов аспект са от изключително важност за българина. Основните мерките, които предприе правителството, по отношение на подобряване на начина и качеството на живот в България са следните:

Ø Намали цената на тока с 5 %;

Ø Увеличи помощите за първокласниците със 100лв.;

Ø Увеличи пенсиите, като тези пенсионери с пенсии до 250лв. получиха и Коледна надбавка в размер на 50лв.;

Ø Увеличи детските добавки;

Ø Увеличи минималната работна заплата;

Ø Повиши се броя на клиничните пътеки, които ще бъдат покривани от Здравната каса;

Ø Министерството на земеделието и храните изплати на 100% сумите, от проектите по европейските програми;

Ø Задвижи се механизма за разплащанията на държавата към бизнеса.

Амбициите на министьр председателя Пламен Орешарски и колегите му за 2014 г. са още по-големи. Заявка бе дадена за икономически растеж и за реформа в администрацията, здравната система и намиране на адекватен способ за решаване на бежанският проблем. Според управляващите, през 2014 г. доверието към правителството ще продължава да повишава, в резултат на положителните резултати, постигнати от Министерския съвет.

Несъмнено 2013г. беше изключително динамична, както у нас, така и в чужбина. Украйна продължава да се „тресе” от много хилядни протести: проруски срещу прозападни. В редица държави по света, както и в България, протестиращите успяха да променят политическото статукво и устояха в борбата за техните искания, за ценностите, в които вярват и превърнаха в основния коректив на властта.

Затова 2013г. може да се нарече – Година на промяната, Годината на събитията случващи се тук и сега.