Майчиният език – от утробата до отровата
Вилдан Байрямова
Настоявам да ми бъде казано и то аргументирано – защо турските и ромските деца в България нямат правото да изучават майчиния си език. И защо това конституционно право им се отказва гръмогласно и едва ли не под заплаха за националната сигурност, а когато на българчетата по света не им е дадена тази възможност, ние тук полудяваме и се чудим как протестът ни срещу тази грозна рестрикция да разтърси света. Докато високата вълна на национализма не спре да внушава, че турският става задължителен за всички дечица в школата, че ордите идат и ще ни превземат, и ставаме турски вилает…
Как е в България – по неофициални данни /официални такива няма/ през учебната 2013-2014 г. под 9 000 ученици посещават часовете по майчин турски език в т.нар. етнически смесени райони на страната. Съпоставката с числото на онези над 100 000 в средата на 90-те г. на миналия век е отчайваща. В края на февруари т.г. представители на различни граждански организации и експерти от малцинствените групи дискутираха темата за майчиния език в мултикултурното училище. Последното понятие е непонятно за мнозина, просто защото не си дават сметка, че децата им /етнически българчета/, седят на един чин с деца от турски, арменски, гръцки, еврейски и др. семейства. Не говорим за деца на бежанци с временен или постоянен статут на пребиваване у нас. А за наши, български деца.
В една от всичките дискусии Калина Бозева от неправителствената организация „Междуетническа инициатива за човешки права“ заяви: „Странно е държава, която прави настоятелни искания пред други държави за правата на своите езикови малцинства, да има почти близка до нулата уреденост на изучаването на майчиния език в собствената страна. Можем категорично да кажем, че в регионален план България има най-мизерното на законово ниво осигуряване на изучаване на майчиния език“ /по БНР, бел.авт./. Бозева тогава припомни, че в отделни райони на България 80% от населението е от малцинствата, но въпреки това няма мислене по горещата тема.
Странно е и разминаването между официалните статистики на Министерството на образованието и НСИ – според МОН няма деца, изучаващи ромския език като майчин, но според НСИ има. Орхан Таир от организация „Гражданско общество в действие“ намери връзка между липсата на преподаване на майчиния език на ромчетата в училище и ранното отпадане на тези деца от образователната система. Друг е проблемът на арменските деца, според Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в. „Ереван“ – „минимумът за сформиране на паралелка е 7 деца, но дори и те не могат да бъдат осигурени точно заради политиката, която държавата упражнява в последните няколко години“. Според нея формално децата имат право да се обучават на майчин език, но практиката е съвсем различна, а държавата не полага никакви усилия, за да подпомогне това.
„Законът дава възможност за правното обезпечение на обучението по майчин език, но не задължава училищата да го правят. В случай, че не се съберат достатъчно желаещи деца, това право остава нереализирано. Липсата на интерес не е основното. От 1992 г. у нас не е издаван учебник за преподаване по турски език, а и нормативно обезпечаването с такива учебници не е регламентирано“. Това е позицията на председателя на Дружеството на учителите по турски език за Южна България Харун Бекир.
По същото време българският външен министър Кристиян Вигенин отправи остри забележки на срещата на външните министри по отношение на Украйна и съдбата на малцинствените езици в размирната държава.
В началото на март .т.г. зам.-председателят на парламентарната комисия по образованието Милко Багдасаров заяви, че няма как да се въведе задължително изучаване на майчиния език в страната, подобни идеи разделяли обществото и нямало как да намерят подкрепа. Преди да стане депутат, той бе директор на най-голямото СОУ в Кърджали „П.Р.Славейков“ и според него с годините интересът към обучението по турски език е намалял драстично дори само като свободно-избираема дисциплина, вследствие на непукизма на родителите, както и на самите деца. „В момента турският може да се изучава като свободно избираема подготовка, а се дават възможности и в прогимназиалния етап на обучение и като задължително избираема подготовка, естествено ако това отговаря на исканията на децата и на техните родители. Преди 24 г. започнахме с над 20 групи свободно избираема подготовка по турски език, с 5 учители, които в годините останаха четирима, трима, двама, един и от около 10 г. вече няма желаещи да изучават турски език. За мен прагматизмът на родителите надделя. Защото за мен реализацията на такива политически идеи винаги са завършвали с неуспешен край. Затова съм против такива идеи да се вкарват в публичното пространство, без на практика да се е провела и някаква на първоначален стадий дискусия", смята Багдасаров. По-големият проблем, особено на малцинствените групи, е изучаването на българския език, подчертава той. Дългогодишният училищен директор обаче акцентира и на прогнозата, че „вкарването на едни такива текстове имат една ясна цел - разделителни линии в обществото, което се прави по време на предизборна кампания“. Как именно употребата на майчиния език прокарва разделението в българското общество, по кой модел от европейските страни – не става ясно, но намекът е многозначен.
Ако се озовете на предизборен митинг на ДПС в някое село, населено само с турци, ще станете свидетели на следното – всички оратори отправят посланията си изцяло на български, официален за България език и на финала изговарят най-краткото възможно резюме на казаното на турски език, в не повече от 3-4 изречения. Това, според част от законотворците, граничи с престъпно деяние и подлежи на парична санкция. Сега ли да си припомняме, че турският език беше преследван, гонен, отричан, отхвърлян, забраняван, заклеймяван като враг на народната власт и генералната линия на партията? И че заради „криминалната“ му употреба на улицата бяха арестувани както турци, така и българи? В 21-и век да глобяваш някого заради 20 думи на родния му език, изречени не в близкото кафене, а от съседната му събитийна трибуна – това е не само престъпно посегателство върху човешките права, но и тежък анахронизъм…
Така на 17 януари, в пленарната зала предложението на ДПС за задължително обучение на майчин език бе отхвърлено от депутатите. Последните приеха, че официалният език в системата на предучилищното и училищното възпитание е българският. Никой не оспорва този фундамент. Проблемът с обучението на майчин език не много отдавна се оказа фокус и за бившия министър на образованието Сергей Игнатов от емблематичния кабинет на Бойко Борисов, който огласи решението си за обсъждане на стандарти за това. Помните, Игнатов пое и ангажимента за издаването на учебници за изучаването на майчин език в училище. Но видни материални последствия от щедрото му обещание няма и до момента. Дали след евровота проектозаконът за училищното образование ще влезе за дискусии в пленарната зала на парламента и какви бури ще се разразят там, остава да се види.
А на нас ни остава надеждата, че родните законотворци няма да забравят, че понятието „майчин език” има легално определение в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета – това е „езикът, на който детето общува в семейството си”. Изучаването на майчин език е право на всеки ученик. Това право е посочено в Конституцията на Република България, както и в Закона за народната просвета още от обнародването му през 1991 година. Възможността майчин език да се изучава като учебен предмет в задължително избираема подготовка е регламентирана със Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план от 1999 г. В изпълнение на законови разпоредби през периода 2004 – 2005 г. от министъра на образованието и науката са утвърдени учебни програми по майчин език – турски, ромски, иврит и арменски.
Не е ли време за съгласие, че е много по-разумно майчиният език да се изучава в българските училища по програми и учебници, утвърдени от държавата ни, отколкото по внесени отвън? Така и контролът е гарантиран, факт. И за ужас на партия Атака – не би ли било израз на брилянтна толерантност наличието на тв канал с новини на турски език за българските турци, вместо 10-минутката по никое негледаемо време, която провокира националистическото клокочене? Истерията около употребата на майчиния език е предумишлена. Тя се извежда винаги, когато общественият фокус трябва да бъде отклонен от действителните проблеми не само в образованието, но и в обществото. Не в изучаването и публичното ползване на майчиния език е коренът на злото, отключващият фактор за разпада на социалния, интелектуалния и ценностния имидж на българския гражданин. Предразсъдъците на първа сигнална са по-опасни от всяка епидемия, пътят от манипулацията до ескалацията е колкото от утробата до отровата.
< Prev | Next > |
---|