Миазмите на един президент

Фели Таджер

Уилям Сароян има един великолепен разказ, озаглавен „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо нещо като нищо на света”. Разказът има малко общо със заглавието. То просто е една чудесна метафора, която много ми напомня за съдбата на нашия президент – нещо като нож за правителството и управляващото мнозинство, ама не съвсем, нещо като цвете за една икономическа групировка и нейната партия, ама по-инак, изобщо нещо като абсолютно политическо нищо на света, но не съвсем.

Ако на някого такъв поглед върху президента му изглежда несправедлив, ще се опитам да се мотивирам. Президентът ни започна първо със неспирна серия от протоколни издънки (спомняте ли си как посрещна словашкия президент?). Продължи като се обяви за противник на кабинета (той бил на страната на както се разбра платените протестиращи), а преди дни заби и гвоздея – той бил президент на ГЕРБ и вероятно това е причината да застане срещу националните ни интереси, провеждайки тайна среща във Виена с EVN, което дължи милиони на НЕК. Ако го допълним и с анти ДПС позицията при формирането на ЦИК, добиваме пълна представа за опасното нищо, което е заело мястото на български президент.

Би трябвало вече политическите сили да се замислят дали не е време да се постави въпроса за съвместно действие към импичмънт но президента. Причини много:

1. Не изпълнява конституционните си задължения като обединител на нацията, така, както са формулирани в чл. 92, ал. 1 от Конституцията, поред която: „той олицетворява единството на нацията”. Единството на нацията дали се изразява в подкрепа на малцинството на протестиращите в София и игнорирането на мнозинството на непротестиращите в София и цялата страна? Единството на нацията изразява ли се в обявяване на парламента за нелегитимен, защото не отговаря на политическите намерения на президента? Без съмнение той внася сериозно разединение като открито подкрепя една политическа сила, а игнорира правата на друга.
2. Съществуват съмнения за легитимността на неговия избор след случая с костинбродските бюлетини. Ако тяхното разпространение през 2013 година бе предотвратени благодарение на бързата намеса на прокуратурата и новия главен прокурор и така бяха легитимирани резултатите от парламентарните избори, дали схемата с печатницата не е използвана по по-сполучлив начин при неговия избор, още повече стария главен прокурор беше доста апатичен към подобни действия, при положение че тогава г-н Цветанов беше във вихъра си? Още повече, че резултатите на втория тур бяха близки.
3. Натрупаха се твърде много разследвания в медиите за участие на г-н Плевнелиев в офшорни фирми. И досега президентът се измъква по терлици и не дава пълни, ясни и точни отговори дали това е така, доколко верни или неверни са повечето от тези публикации. Съществуват и маса неясноти около покупката и изплащането му на вилата в Гърция и тази на самата брегова ивица на Черно море. Ами гръцките офшорки, за които писаха повечето вестници?
4. Поредица от ужасяващи международни гафове, а по конституция той „представлява Република България в международните отношения” (чл. 92, ал.1). В свое интервю пред БНТ той определи поведението на Русия спрямо Крим като насилствено отнемане на чужда територия, дори военна агресия, нещо, което е доста спорно, доколкото Крим се присъедини към Русия след референдум, за който няма сериозни подозрения че е нелегитимен. Друг е въпросът доколко поведението на Русия е съответстващо на международните норми, но това достатъчно ли е да даваме подобни квалификации и то от устата на първия мъж в държавата. Към това следва да се добави и неадекватното му поведение при посещението на чужди гости у нас (например срещата му с турския вицепремиер, за която дълго време отричаше, че я е провел). После, че я бил провел, но не са разговаряли, после, че са разговаряли, ама само за времето във Великобритания, а после…, а още по-после…
5. Съществуват обосновани подозрения, че толерира една икономическа групировка, към която той е съпричастен и с роднински (покрай съпругата си) и с лични приятелски отношения. Става дума за кръга ”Капитал” и бизнесмена Иво Прокопиев. Последният пример е тайната среща с президента на EVN във Виена, доста дълго крита от обществеността, докато въпросната фирма е огромен длъжник на НЕК и беше причина за голяма част от протестите през февруари и март миналата година. Към момента EVN дължи на българската държава над 216 милиона лева, а НЕК настоява веднага да му бъдат върнати. В същото време тече процедура инцирана от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране процедура по отнемане на лиценза й. Все пак, това са пари, платени от всички нас. За какво ли биха могли да бъдат тези договорки между частна фирма и президента ни в апартамент на чужд хотел, освен за лобиране в полза на австрийската фирма. Президентът мълчи. А въобще дали е редно президентът ни в чужбина да приема фирма в частен хотелски апартамент?
6. Съпругата му активно участва в антиправителствените протести, най-вероятно не без неговата благословия, защото това е открит политически акт на неговата половинка, който указва ясни политически амбиции. Докато в същото време тя категорично отказва да изпълнява протоколните си задължения на първа дама. При това и то става с очевидното одобрение на г-н Плевнелиев.
7. Президентът е в сериозен и твърде тежък конфликт със своя вицепрезидент г-жа Маргарита Попова, което стана ясно от очевидното им разминаване на множество от позициите им по вътрешнополитически въпроси (виж интервютата на г-жа Попова). Това как подпомага единодействието на президентската институция. При подобна ситуация вицепрезидентката на Желю Желев известната поетеса Блага Димитрова бързо подаде своята оставка, това бе по-коректното поведение. Сега кой трябва да подаде оставката си?

Бих могъл да изброя и още поне толкова причини за обосноваността на подобно искане, но това едва ли би имало смисъл дори и само едно от изброените досега се окаже истина. Ще добавя само още едно, защото е доста показателно. На 19 януари миналата година имаше опит за убийство на председателя на ДПС Ахмед Доган по време на конференция на партията. Въпреки, че г-н Доган беше особено строго охраняван от НСО, служба пряко подчинена на президента. Нападателят бе обезопасен от делегатите в залата. Елитът от НСО накрая само сколаса да изведе Енимехмедов. При такава очевидно негодна охрана, калпава предварителна подготовка, лоша обмислена стратегия, нерешена задача на ръководителите на НСО, какво направи президента в повереното му ведомство – нищо, абсолютно нищо. Въпреки очевадната ужасяващата предварителна подготовка на ръководството на НСО за събитието, негодната тактика на охрана, безумната разстановка, негодната предварителна стратегия, липсата на координация и още и още… Президентът дори не освободи директора на НСО (не го даже и порица), въпреки, че това бе публичен опит за убийство на политически лидер на едно от големите партии в България, какъвто страната ни не помни. В други държави за по-малко разформироват подобни служби. И ги изграждат наново. Още едно доказателство, че г-н Плевнелиев дори няма и качества на управленец на поверените му служби.

Всичко това би било абсолютно достатъчно не само за импичмънт, но и за последващи действия от страна на други независими власти. Съвсем наясно съм, че в този парламент, при тази конфигурация на политическите сили достигането до импичмънт е невъзможно. Защото ГЕРБ не би си извадил от политическата игра своя таен играч. А ГЕРБ има общо 97 депутати от общо 240, докато за постигане на импичмънт са необходими минимум 161 гласа, при това в няколко поредни гласувания. Излиза, че предложението ми е нефункционално. Да, точно така е! Тогава защо го предлагам?

Защото може и да не е функционално, но неизбежно ще окаже сериозен натиск върху президента поне да не се опитва непрекъснато да нахвърля дадените му от конституцията правомощия, да спазва своите конституционни ангажименти и да бъде особено внимателен в тълкуването на законите. И друго – ще му се наложи да подмени немалка част от екипа си, които очевидно не са на висотата на позициите, които са заели. Иначе казано – да подмени не особено кадърните си юристи, икономисти, дипломати с други, достатъчно квалифицирани за тези постове. Така те, по силата на служебните си задължения, ще предпазят президента например от този резил: Веднага след срещата с Елизабет ІІ да застане до портата на двореца и облегнат на дувара, да разправя като някоя махленска клюкарка какво точно казала кралицата, пък как го била казала, пък как той я бил поканил… Все неща, които един уважаващ себе си и народа си държавен глава не би направил никога, за нищо на света, на никаква цена. Още повече, че и протокола не го позволява. Но кой да научи г-н Плевнелиев, че има традиционен международен протокол, като той го е учил от най-новото му нашенско издание лично от Бойко Борисов? Кой да научи г-н Плевнелиев, че следва да уважава и народа си и да не допуска подобни издънки, защото те се лепят на всички ни.

Всъщност, това неадекватно към ситуацията поведение у г-н Плевнелиев ми направи впечатление още при неговия избор. Няма да забравя как току-що избрания за президент подскачаше, за да се хвърли в прегръдките на г-н Цветан Цветанов и то така, че остана да виси захванат за раменете му. Постъпка, адекватна за току що проходило момченце. Но не и за президент. Ами подтичващата му походка на официалните срещи, ами географските му бъркания (Чехословакия, Полша, Словения, Словакия), ами Скалистите планини и Пирин, но това са по-скоро смешните страни, които просто ни излагат не само него, а всички нас.

Много по-опасни са зависимостите му, икономическите му деяния и вътрешнополитическите му машинации, които тровят и без това не особено здравословната политическа атмосфера в страната. Изрично не съветвам президента да преоцени действията си. Той е такъв, какъвто е и е очевидно не подлежащ на политическо и дипломатическо обучение. За това предлагам възможно по-широко политическо противодействия и използване на парламентарните механизми за възпиране в рамките на възможното на абсурдното президентстване на г-н Плевнелиев.

Но се съмнявам, че и това би могло да е достатъчно, за да възпре прекомерните амбиции за аматьора-политик. Да промени неговите политически представи и поведение. За това може би ще е необходимо и активиране на гражданския натиск, поне в такъв размер, какъвто съществува сега срещу кабинета. Видно е, че той дава ефект. Т.е. – така и така като има протести, наред с исканията към кабинета да са и искания пред президента. За да не ставаме за смях пред света. Както станахме с онова прословуто и скодоумно яйце, просташко уголемения сурогат на фините и изящни яйца на Фаберже, същото което подарихме на папата и което обиколи медиите на цял свят като най-абсурдния дар от държавен глава към земния наследник на свети Петър. А само какви иконописни школи сме имали. Ама нямаше кой да каже на г-н Плевнелиев, че въпросните яйца са елементи от светската култура, а не от религиозната. Въобще президент, нещо като нож, ама не съвсем, нещо като цвете, ама по-инак, нещо като абсурдно нищо на света, ама не съвсем така.

Ех, г-н Плевнелиев, що не останахте един не особено известен предприемач, сега със сигурност щяхте да се радвате на средиземноморското слънце във вилата си, а не да четете такива тежки истини за себе си.