Драмата на интелигенцията

(опит за философски анализ)

Фели Таджер

Двама потомствени алкохолици седят пред бутилка домашна шльоковица и мътят политиката:

- Бе ти, разбра ли, че оня Пеевски щял да ни представлява нас в Европа?

- Айде бе, - цъка с език другия – туй не може да стане!

- Ама е станало, на кръст ти тургам, ако не съм влизал в църква 20 години! Станало е!

- Леле, ужас, той нази да представя пред цела Европа! Срам, нас да излага! Не тая не требе да става!

Така седят двамата и оплакват своята и съдбата на изстрадала Майка България, щом Пеевски щял да ги представлява в Европата.

Случката е измислена, но не съвсем. Заменете алкохолиците с пишман политолози, отлично нахранени журналисти или полуумни протестъри, а шльоковицата с микрофон и камера и реалността е пред вас. Видяхме я по БНТ, БНР, БТВ и Нова телевизия. Всъщност за какво иде реч – една партия, подобно на всички останали партии в Европа, издига свои номинации за Европейския парламент. Да, ама това не е „обикновена” партия, ами ДПС. На нея всеки трябва да може да й диктува кого да номинира, как да номинира и въобще как да решава задачите си, защото тя не е като другите. Тя е по-втора категория партия, и ако че няма да гласуваш за нейните кандидати, ти все пак си длъжен да определяш кой може и кой да е нейния кандидат и кой – не. Демокрация от най-чиста проба тип Лаврентий Беря, типична за днешния авангард на публичното ни говорене, доминирано от полуинтелигетни, полу необразовани, полу некултурни получовеци. Или от предобре охранени журналисти.

Та ми идва на ум да попитам тези, които не се посвениха да се изгаврят със Спилбърг (вижте клипа на Реформаторския блок за евроизборите), защо не се попитат как така „кукувицата” Кунева (определението е на техния гуру Иван Костов) води листата им за евроизборите? Нали тя е бивш комунист, тясно свързана с рода Пръмови, а те такива не дишат? Да питам ли кой най-активно работи за затварянето 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, чието бреме още влачим с днешните проблеми в енергетиката, за които точно те протестираха преди година и два месеца? Да питам ли, защо в пред присъединтелния ни договор за влизане н ЕС имаше такива убийствени за селското ни стопанство клаузи? Ама нямам право да питам, защото така или инак няма да гласувам за Кунева.

Да питам ли защо АБВ на Първанов издигна за свои водач на евролистата си Ивайло Калфин, който, пак добре си спомням, само за 10 години смени четири партии – от БСП в Евролевицата на Томов, от Евролевицата отново в БСП, а сега в АБВ. Да питам ли защо за 5 години като евродепутат от БСП не направи нищо, нито за БСП, нито за България? Това политическа последователност ли е или признак за изключителен морал? Не, няма да питам, а и нямам право да питам. Това не е моята партия. Просто няма да гласувам за тази листа.

Да питам ли ГЕРБ защо обвиняем по три дела и предстоящ обвиняем поне по още тридесет води предизборния им щаб? Да, говоря за гражданинът Цветан Цветанов. Нямам право да питам. Защото не понасям тази партия и няма как да се натрапвам във вътрешнопартийния й живот. Също както нямам право да питам защо водач на листата в ГЕРБ е Томислав Дончев, който, доколкото си спомням (а помня все още много добре) е човек, лансиран от международния финансов аферист Джордж Сорос и като такъв ГЕРБ го протежира. Той българските интереси ли ще защищава в Европа или тези на Сорос и братските му български икономически кръгове?

В сравнение с Кунева, Калфин и Дончев, Пеевски е направо момина сълзица. Той не е бил комунист, не се подлага на американски финансов аферист, не е продал националния ни интерес в енергетиката, не е крал от еврофондовете, не е политически номад, не е станал дори шеф на ДАНС. Издавал е вестници. И е печелел от това. Което пък било много мръсна работа. Ама колко е по-мръсна от тази, да тиражираш пред стотици пъти по-голяма аудитория лъжи от екрана на БТВ или Нова телевизия, не е ясно. Но и това няма да питам. Защото те са частни телевизии и мога само да не ги гледам.

Като споменах за „телевизии” си спомних, че още един телевизионен водещ с не особено чиста професионална биография ще води листата на „България без цензура”. Няма да гласувам за тях, така че нямам никакво основание да питам дали точно мерило за честност е петлето на ветропоказателя.

Не, няма да питам и не питам, защото това не е мое право. Моето право е да избера листата на тази партия, която аз предпочитам, да подчертая това име, което аз по-харесвам за водач на листата и да приема всенародния вот, такъв, какъвто е. Не приех вота за ГЕРБ през 2009 година, но не протестирах защото много добре знам: „vox populi vоx Dei”. Не протестирах и през миналата година след парламентарните избори, когато някои излязоха на протест срещу новия vox populi, защото е безпредметно аз да си въобразявам, че съм vоx Dei. Но други си въобразиха и точно тези същите сега отново искат да изпълняват функциите на vоx Dei в една чужда на тях партия, която определено не харесват. Също, като онази кукувица, която снася яйцата си в чуждо гнездо. Не, не правя аналогия с мнението на Иван Костов, но ако такава се налага, не е мой проблем. Не е и мой проблем защо некадърността и бездарието на съществото Найо Тицин доминира в публичния образ на някогашното ДСБ, сега Реформаторски блок, защо къде-къде по-образования, по интелигентния и по-симпатичен Светослав Малинов е втори в листата след скандалната Кунева и практически абсолютно неизбираем. Няма за тях да гласувам. И за това – нямам право да питам.

Работа на всека партия е да си определя кандидатите, а моя работа е аз да предпочета една или друга. Но тогава защо е този уникален интерес към личността Пеевски? Причините са няколко – първо Пеевски беше използван като необходимият „козьол опушчения” (необходимата жертва) на опитът за пълзящ преврат срещу сформирането на правителството „Орешарски”. Някои предпочитат да го наричат „протестът на младите и красивите”. Меко казано това е дълбоко погрешно – млади и красиви да наречеш платените мутри на Цветанов и дебилите от футболните агитки и най-малкото срамно. Протестът се провали – нямаше и как да успее – да искаш само оставки без да предлагаш алтернатива е тъпо и смешно.

Но да споменем и втората причина – нетърпимостта на управляващата тогава икономическо-политическа олигархия към орязване на нейните безгранични възможности. Как така Цветелина Бориславова няма да дирижира банките? Как така Прокопиев няма да дирижира икономиката на страната, как така подведомствените им медии – електронни и печатни няма да дирижират общественото мнение? Как така медиите на Пеевски ще пишат за некадърността на любимия на Бориславова Борисов и слабоумието на неговия Цветанов?

Не и двете причини са достатъчно основателни да се атакува Пеевски. Още повече, че за тях това беше ужасна измяна на доскорошен уж приятел, който при това е наясно с „новостите” в използването на властта по времето на Борисов. Тук веднага възниква един въпрос – как така протестите не бяха организирани от Борисов, а от новоизлюпетите реформатори. Да, протестите не бяха организирани от Борисов, но целяха запазването на мита около Борисов. В това отношение те частично успяха. Борисов още не е в затвора, а и партията му още е фактор. За това протестите бяха активно финансирани от Бориславова и Прокопиев. Някак си не беше удобно те да са организирани от ГЕРБ. За това се пуснаха напред няколко замиращи партийки и новосъздадени уж граждански сдружения. Партията на Кунева, представила се ужасяващо на парламентарните избори бе подходяща за ролята на камикадзе. Измислиха се някакви зелени, някакви отцепници от някогашното СДС и работата се закваси. Президентът, тясно обвързан с Прокопиев, веднага побърза да застане зад тях. Но на протестът му трябваше образът на злото, демонът на уж демокрацията, която сега не съществува, трябваше символът на сатаната. И Пеевски се оказа особено удобен да покрие този образ. Т.е. – Пеевски беше направен това, което не е, за да стане това, което е.

Не защищавам Пеевски. Всеки носи своите грехове. Сигурно и той също. Но няма как да не защитя правото на ДПС да номинира този, който електоратът му подкрепя за евродепутат. После разбрах, че Пеевски дори не води листата на ДПС. Ама кой да мисли по този въпрос, щом се размаха плашилото на самото велико зло, на самият Луцифер, въплътен в човешки образ?

Но да се върнем към нашите двама герои от началото. Та ето как продължава историята:

- Те за това требе да гласуваме за оня, дето най-мрази Пеевски, той ще да е най-праведен, ама и да е по-така… – измъдрува първият.

- А така. Я, джанковицата свършила, мамка му на Пеевски, то требе да я е изпил докато си говорехме – и хукнаха да протестират пред Министерския съвет с „Оставка”.

Демокрацията цъфна и върза мощни дренки. Догодина щяха да пият дренковица.