Унгария на Орбан

Емине Гюлестан

Виктор Орбан е новият стар министър председател на Унгария. На изборите, които се проведоха на 06 април, партията му Фидес спечели убедително 45% от гласовете. След него се нареди Унгарската социалистическа партия на Атила Мещерхази, която в новия парламент ще разполага с 39 места (26% от гласове), дясно-радикалната и националистическа партия "За бъдещето на Унгария" ("Йобик") ще има 26 депутати, а зелените – 5 места. Консервативната партия на Орбан взе 133 от местата в парламента от общо 199. Като броят на депутатите е намелен от 386, след промени в конституцията през 2012. Орбан е премиер за трети път, като последната му победа не бе посрещната с широк ентусиазъм от Европа. За ЕС, поне за повечето политици в ЕП Орбан е популиста, който не се подчинява безусловно на Европейските норми, що се отнася до свободата на медиите или разделението на властите.

През последния си мандат Орбан беше привикан в ЕП на прослушване, където беше подложен на кръстосан разпит относно състоянието на основните човешки права в Унгария на 09 февруари 2012 г . През 2013 година в ЕП е приет докладът на зеления евродепутат Руи Таварес, който в рамките на 30 страници обръща внимание на състоянието на основните човешки права и тяхното приложение. Докладът не пести критики, а предвид са взети предишни резолюции и въпроси на комисията отправени към правителството касаещи преди всичко смяната на основния закон в Унгария. Така на 19 юни 2013 докладът е одобрен с гласовете на всички партии, без Европейската Народна Партия под чието крило пребивава самата Фидес.

Интересен момент в биографията на Орбан е принадлежността му към Либералния Интернационал, като през 1992 година той е избран за заместник председател. През ноември 2000 напуска ЛИ и се присъединява към ЕНП, така през октомври 2002 той е избран за заместник председател на партията. Въпреки многото упреци към правителството на Орбан и спечелването му на прякора Виктатор (победител), през годините позицията на ЕНП остава доста мека и някак пренебрежително лековата. Същата ЕНП, която през последните няколко месеца активно вдига врява около България, приемайки в последния момент предложение в доклад, който няма нищо общо конкретно с България, да се вмъкне точка ей така за порицание.

Въпреки своята популярност сред унгарците, Орбан е в сериозна изолация. Но какво прави Орбан толкова успешен. Безспорният му принос към икономическото развитие на страната или казано с няколко изречения: той успява да намали безработицата до под 9% като това се смята за най-ниското ниво от 5 години насам; бюджетният дефицит е под 3%, икономиката бележи растеж от 1,2%; „подкрепя домакинствата чрез намаляване на данъците и битовите разходи, включително 30-процентно орязване на сметките за газ, е повече от успешна; Орбан се представя за защитник на семейния бюджет, принудил енергийните компании да намалят цените си за крайния потребител, и предприема и други харесвани от гласоподавателите мерки като по-високи заплати за преподавателите и щедри детски надбавки.”[1]

Според унгарски анализатори обаче, има свиване на чуждестранните инвестиции, което е посочвано като опасен сигнал от ЕС. Освен всичко друго Орбан национализира частните пенсионни фондове, води ежедневна война срещу „лошите” банки и „лошите” енергйни дружества, като парадира с това, че е патриот и се грижи за унгарците.

В момента Орбан има необходимия брой депутати, за да прави промени в конституцията на страната. Ищван Секереш, който е някогашен депутат от Фидес, сега председател на неправителствената организация Hungarian Europe Society припомня, че Орбан е известен с това, че внася поправки в основния закон за всекидневни политически цели: "Когато Конституционният съд постанови, че някой закон е неконституционен, те променят конституцията, не закона. Това стана вече пет пъти за три години.”[2] С промените, които влязоха в сила 2012 г., ролята на Конституционния съд например се ограничава, като той не може да разглежда парламентарни закони, променящи конституцията из основи, а само нейната форма. Също така съдът не може да се позовава на решения, които са взети преди новата конституция да влезе в сила , т.е. 1 януари 2012, отказвайки се де факто от 22 години работа. Оказва се практика, ако решения които Конституционния съд тълкува като противоконституционни, да се вмъкнат съответните промени в конституцията, което силно занижава нивото на ефективен контрол между властите, понеже мнозинството на Фидес може да си играе на демокрация.

Така например президентът на Националната съдебна служба (отговаряща за администрирането на съдилищата, назначаване на старши съдии и съответно временно преместване на съдии в други съдилища без тяхното знание) се избира от парламента за срок от девет години с мнозинство от две-трети от гласове , което означава , че кандидатът на Фидес няма как да не бъде избран. Друго изменение е, че Националната съдебна служба има право да премества даден процес от едно място на друго, което от своя страна може да окаже влияние върху информираността на обществото по знакови дела, тъй като големите медии са базирани в Будапеща. Колкото и сюрреалистично да звучи, в 21 в. това да се случи, примката около свободата на съдебната система и на медиите, е затегната от доста време насам.

В държава член на ЕС от 10 години насам, където има огромно ромско малцинство, представителството в изпълнителната власт се ограничава с регистрация като етническо малцинство, но без право на глас. Човек, който се е регистрирал като такъв, няма право да гласува на изборите за кандидат от други национални партии. Някакво пълно безумие е да ограничаваш правата на хората по този начин, след като за унгарците, които се намират извън пределите на Унгария се предвижда автоматично гражданство и правителството активно участва в наблюдението на етническите унгарци например в Румъния или Словакия. Да не говорим, че правата на малцинствата са най-важният елемент за нивото на демокрация в страните членки на ЕС. Само заради погазването на фундаменталните права на хора с различен етнически произход, би трябвало ЕП и Европейската комисия да оказват натиск върху Унгария. Но ЕНП е сляпа и глуха, що се отнася до нейните членове, но много критична ,когато на власт са другите. Двойният аршин е очевиден, когато го сравним със ситуацията в Балгария.

Освен всичко друго един от най-критикуваните промени, които Орбан предприе бяха именно в сектора на медиите. Създадената държавна Унгарска телеграфна агенция де факто има монопол над разпространението на новините като обществена медия, понеже останалите медии са задължени да я използват като основен източник. Това означава рестрикция на многообразието на каналите на получаване на информация. В тази връзка, друга важна промяна е намаляване времетраенето на предизборната кампания, която може да се излъчва само по държавните медии, което поставя под съмнение свободата на словото.

Наред с все по-голямата концентрация на еднолична власт на Орбан, който умело прекроява от конституцията до съдебната система, така че е да му е удобно на него, до липсата на система за контрол между основните власти в държавата, Унгария за съжаление е държава член на ЕС с най - силната крайно дясна партия до този момент. Крайно дясната Йоббик е обвинявана от мнозина критици в антисемитизъм, затвърди третото си място в парламента, като получи 20% от гласовете. Преди изборите социолозите им даваха не повече от 15 %, но явно смекченият тон се е превърнал в разковничето на успеха. Йоббик е екстремно крайна в действията си, което поставя под сериозна заплаха не само Унгария, но и ЕС.

Йоббик например, решават да започнат предизборната си кампания в бивша синагога с паметна плоча на стената, посветена на 500 – те местни евреи загинали в холокоста. Представители на организацията „Бетяршерег” грижеща се за сигурността по време на митинга, подкрепя открито нацистката идея за „лебенсраум”. Но Йоббик не се дистанцира по никакъв начин от тази организация. Реакцията не закъснява, но всичко това довежда до по-голяма популярност и мобилизира твърдите ядра от поддръжници. Влизането на Йоббик в парламента, от друга страна може да доведе и до подкрепа за правителството, което ще бетонира властта в ръцете на Орбан. Но от своя страна това ще бъде интересен момент за реакцията на европейските политици.

Йоббик е освен друго и синдром на надигаща се крайно дясна вълна в ЕС,  Национален фронт във Франция, Партия на свободата в Холандия, Златна зора в Гърция могат сериозно да променят облика на ЕП, като има опасност да се превърнат в 3та политическа сила, което би изместило традиционно заемащите това място европейски либерали. От друга страна, като че ли липсва адекватен отговор и отпор срещу крайните формации, които се изхранват само с омраза и отричане на всички други. Историята е свидетелствала своята цикличност безброй пъти.

Ако оставим тревожните тенденции на страна обаче, честни и свободни избори са един от стълбовете на демокрацията. Факт е, че Орбан е премиер за трети път, при това спечелил мнозинството от гласовете. В този смисъл дали ЕС харесва на къде върви Унгария или не, не представлява особен интерес особено за най-голямата партия в ЕП, ЕНП – а суверена е решил, че иска Орбан. Победителите никой не ги съди.

[1] http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/04/13/2279978_oshte_chetiri_godini_viktatura/

[2] http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/04/13/2279978_oshte_chetiri_godini_viktatura/?sp=1#storystart