Българското образование не гарантира грамотност и свободен достъп

Йозлем Садкова

„Българското образование не гарантира грамотност”, такава е позицията на Министъра на Образованието и науката-Румяна Коларова. След случилото се в Четвърто помощно училище, става ясно, че образователната система не гарантира и сигурност, а от неуспешния опит на децата на бежанците да стигнат до класните стаи, става ясно, че българското образование не гарантира и свободен достъп. Отрицателен знак за грамотност, сигурност, свободен достъп…тогава необходимо ли е то, г-жо Министър и какво гарантира изобщо представляваната от Вас институция?

В интервюто си пред БТВ на 24.10.2014г. министър Коларова съобщи, че образователният процес в България, не гарантира ограмотяване на учениците. Побърза да обясни, че изцяло в образователната система са налице множество проблеми и нейната отговорност, като че ли се изразява само да взима на решения за наказания: „Имам отговорността да взема решение какво да е наказанието на директорката на Четвърто помощно училище.'' Съизмеримостта на време, правомощия и усилия в случая, напомнят за приказката за дявола и евангелието. За наказания и сменяне на служители отговорността е поета, но каруцата на образованието нека си тъне в калта.

Коларова не пожела да се ангажира с предприемане на мерки и стратегии. Същото така, някак си мимоходом бе отбелязан и доклада на Европейската Комисия, в които са посочени изключително ниските нива на цифрови умения и компетентност не само сред учениците, но и сред учителите в българските училища.

Но както заяви и Коларова: „Българското образованието не гарантира грамотност”. Тя, неграмотността се впива все по силно сред учениците. По данни на НСИ неграмотните ученици са 112 778. Над 80 000 не са посещавали училище. Само за последната година на пусналите ученици от I до VIII клас са 11 689. Но дали е виновно само служебното правителство - едва ли, предното ли - то пък бе за кратко, а по-предишното - то пък строеше магистрали и така до днс, когато остана само отговорността да се налагат наказания. Ниската мотивация за качествено образование превърна 112 778 неграмотни българчета просто в статистика.

Един неприятен случай, свързан с личната неприкосновеност на дете от Четвърто помощно училище, задейства проверки от страната на много институции в България, сред които и МОН. В обясненията си до просветното министерство, директорката на училището е признала, че учениците са били оставяни без педагогически надзор, което е в разрез със установения ред и норми за такъв вид учебни заведения.

За установените нередности ще бъде санкционирано ръководството на училището, но дали ще бъде санкционирана и зам.-министъра на образованието Ваня Кастрева, която по време на пресконференцията на МОН, свързана с инцидента в Четвърто помощно училище си позволи да квалифицира дете с аутизъм, че има склонност да „се разголва”. Думи, от които настръхнаха родителите на детето, но пък не притесниха ни най-малко г-жа Кастрева. След това изявление, родители поискаха оставката на зам.-министъра на образованието в служебния кабинет Ваня Кастрева, както и да се извини публично за думите си. Организирани бяха и протести в няколко града. Оставка разбира се, зам. на Коларова не подаде, колкото до извинението, била поднесла своите извинения на родителите. А и министър Коларова не поиска оставката на заместника си, како така се солидаризира с нея. Кога, как, къде… въпросът е щом отговорността и времето са достатъчни само за наказания, Ваня Кастрева ще бъде ли „скастрена”? И от кого, щом министърката я поддържа?

Скастрени се оказаха май само надеждите на бежанците и на техните деца. На над 400 деца им бе отказано да посещават класната стая, защото неуспели да представят набор от шест документа от родината си. Въпросните изискуеми документи могат да се издават само от училищата, които учениците са посещавали в страните, от които идват и налице е поредният парадокс – как сирийските родители ще набавят тези документи, при положение, че някои от тези училища са взривени, разрушени, без останала тухла, камо ли архив? Българската действителност прекършва още веднъж мечтите на тези деца. Дори и някои от бежанските деца да са с документи, те просто не са искани. Не са искани от родители, от кмет, от общински съвет. Българското образование не гарантира свободен достъп в училището в гр. Калище. Родителите на едва 18-те ученика заявиха готовност да преместят децата си, ако бежанците прекрачат училищният праг. Решението било категорично, да не се допускат сомалиичета и афганистанчета в училището. Директорката на училището Виолета Михайлова изрази своите опасения, че дори и да допусне децата в училището, педагогическият персонал няма готовност да обучава бежанците, защото не знаели български език. От МОН побързаха да опровергаят думите на директорката, като заявиха, че децата са преминали успешно интензивен курс по български език.

Въпреки, че бежанските деца са преминали курс по български език, те не само, че няма да посещават училището в Калище, а общинския съвет гласува единодушно, до края на месец октомври, всички бежанци да бъдат изселени от приемния център в града. Независимо къде ще бъдат преместени, децата на бежанците ще продължат обучението си по български език през цялата учебна година в бежанските центрове. „Политиката да не се намесва в образованието” –така коментира ситуацията в българското образование министър Румяна Коларова. И допълва: „Да го кажем така – политиката да бъде вън от училищата и директорите да бъдат, така да не бъдат предмет на някакъв вид политическа конкуренция – междупартийна конкуренция.” С тези си думи Коларова, каза „Вън на политиката и партийните пристрастия в училище”. Но както стана ясно, българското образование не гарантира нищо, камо ли срок на годност на думите на министър Коларова. В края на октомври, когато есента довя мириса на новите държавни постове, Коларова заяви: „Никой не ми е предлагал да ставам министър в бъдещото правителство. Аз съм максимално лоялна към Плевналиев, на когото бях преди всичко съветник". Както се казва ''вън на политика от образованието”, колкото до есенният политически полъх повял Коларова, да се чувстват погалени от Плевналиев и бъдещето политическо мнозинство.

Като служебен министър, тя съобщи на българския народ, че образованието в България е съвкупност от проблеми: качество на образователния процес, липса на дисциплина, политически пристрастни директори и т.н. и именно като част от служебното правителство, тя не би могла да направи нищо повече.

И докато някои се ухажват за държавни постове, бедността, неефективната система, предразсъдъците, отдалечават само за миналата година над 11 000 българчета от училище. Дали това е политика? Над 369 500 българчета до 17 годишна възраст живеят в бедност. И когато следващият път видите празна класна стая и се запитате „къде са учениците, защо ги няма”, те не са изчезнали, те са там – бедни, цепещи дърва, събиращи гъби или в ръцете на сутеньор за един мобилен телефон, те са там- в лагера, мургави и уплашени. Българското образование не гарантира грамотност, толерантност и сигурност! Гарантира политически постове и обществени поръчки, в които „закуската и чаша топло мляко” се превърна в три сливи или една ябълка, евентуално, ако ги има.

Изпращаш детето си на училище, с мисълта, че то ще бъде в защитена и сигурна среда, евентуално, ако ръководството на училището няма по-важна работа, като да обсъди транспорта например. Бягаш от войната, за да търсиш закрила за децата си в европейска и демократична България, евентуално, може и да срещнеш толерантно отношение, но не и Телиш, Калище, София.

„Напред науката е слънце”, евентуално, но у нас вали…