Продължение ...

Продължаваме рубриката ни „Строители на олигархията” с един добре забравен текст на Едвин Сугарев, осветляващ принципите на приватизацията на управлението на Иван Костов, не толкова заради историята, а заради това, че днес флагманите на „реформите” са духовните чада на Иван Костов, дошли от неговата партия, формирани по неговия калъп и действащи с неговите методи. Текстът е написан и изпратен и лично на Иван Костов точно преди десет години, така че в него няма никакъв смисъл да се търси „намеса на врага”. Още повече, че е написан и подписан от един от близките другари на Иван Котов и неговото управление. Заглавието е също на автора на отвореното писмо. То бе публикувано лично от Едвин Сугарев и неговия собствен блог, от който по-късно по неизвестни причини изчезна. Намираме, че този текст е актуален и днес за духовните наследници на Иван Костов и за това ви го предлагаме:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”-Иван Костов

I.
Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.
Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.
Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?
Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?
Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.
Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.
Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.
Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.
Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.
Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.
Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.
Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.
Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.
Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.
Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.
Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.
Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?
Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.
Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.
Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”
Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.
Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.
Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.
Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.
Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.
Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.
А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.
Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.
Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:
“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”
И още:
“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”
И още:
“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”
И още:
“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”
От Вас, г-н Костов.
Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.
Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.
Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.
Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.
II.
Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:
1. Приватизацията на БГА “Балкан”
Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06.03.2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.
За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бетелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/
При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.
Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.
Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.
Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22.06.1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.
Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.
Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация - преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.
Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай според строго секретна справка акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност 1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.
Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:
1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два ербуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/
2. Според информация с гриф “строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/
3. Информация с гриф “строго секретно”, според която без разрешение от борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.
Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.
Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.
И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...
Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...
И сигурно не е имало проблем – доказахте го.
Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти. В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк. На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.
На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.
Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/
На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.
Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Вакил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.
През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:
1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;
2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;
3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;
4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.
Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Каледара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?
На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Леон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.
Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/ И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравий Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспекива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала копмпанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.
И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно – е предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.
Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.
В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата ошфорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това вместо старите дългове да бъдат покрити от новия собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.
Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”
Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.
Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е
2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД
Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.
Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.
Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г. в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.
Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т.н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.
Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.
Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.
Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” – “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/
В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополст, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:
- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.
- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.
- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.
- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.
- От 01.07.1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.
Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.
Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т.н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за поддържащите и строителни дейности.
Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД под председателството на Антоан Николов възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.
Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.
Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.
В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал” Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02.03.2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.
Уви – СДС отдавна бе вкаран в дебата на обществото – и в този дебат доста често ставаше дума за корупция. Моите уважения към ген. Атанасов – но извън някои пикантни подробности цялото съдържание на неговия доклад отдавна вече беше публично достояние. Бих могъл да напиша далеч по-подробен такъв само на базата на публикациите в “Капитал” от 1998 и 1999 г. – и в него нямаше да се говори само за Богомил Бонев. Отдавна бе известно кои са приятелите на Чорни, как и защо се бави топката с приватизцията на БТК, как се крадат импулси и се правят съвместни дружества с МО и МВР. Бе известно и защо “Главбулгарстрой” печели всички търгове, и що за чудо е газовият договор, и още много – ама наистина много неща. Вие обаче продължавахте да сте заедно с Бакърджиев. На 6 март 2001 г. той проведе семинар в хотела на Пламен Найденов и братя Джанкови на Копитото /Вашата постоянна резиденция за официални и конфиденциални срещи; мястото, където с подобаваща тържественост посрещнахте Симеон Втори през 1996 г./. Вие бяхте там – и след семинара в компанията на Бакърджиев, Софиянски и Антоан Николов заявихте пред журналистите: “Тук сме като приятели и съидейници, и много добре осъзнаваме какво има да вършиме занапред.”
Каква я свършихте занапред се видя много скоро. Във всеки случай днешните Ви опити да прехвърлите другиму отговорността за всички корупционни прецеденти – които са основната причина за разпиляването на доверието към СДС – просто издиша отвсякъде. И смяната на министрите в края на 1999 г. не е никакъв отговор на обвиненията в корупция – най-малкото защото само месеци по-късно – на 27.03.2000 г. – лично Вие заявихте пред медиите: “Проверих всички слухове за министрите си до декември 1999 г., включително и за Бакърджиев. И нито един от тези слухове не беше потвърден. Държа на това нещо.”
Несъмнено държите на това “нещо”, след като се оказа по-важно от достойнството на партията, която оглавявахте. Само че не е често да се правите на ни чул, ни видял. Защото ако не сте знаели подробностите около газовия договор – то какъв премиер сте били изобщо тогава? Знаехте и виждахте, но си затваряхте очите, тъй като част от корупционните тайни бяха общи – между Вас и тези, които сега обвинявате. Много показателен пример е сагата с братя Джанкови и
3.Източването на РВД
Дълго време смятах, че далаверите на неразделната троица от братя Джанкови и Пламен Найденов се реализират под крилото на Бакърджиев. Оказа се, че не било така – и че Вашият вицепремиер е играл само поддържаща роля в тази игра. Което обяснява защо братята развиха своя бизнес с абсолютно необясними за редовия бизнесмен темпове – на които могат да съперничат само тези на Вашия личен приятел Славчо Христов.
Историята с РВД е добре известна – ако я споменавам тук, то е само като илюстрация на арогантността, с която Вашите прилижени престъпваха и закони, и морални норми, използвайки цялата мощ на държавната власт. Договорът за “Копитото” е сключен с ЕТ “Пламен Найденов” на база учредяване право на ползване на недвижим имот. Идеята е хотелът да бъде използван като почивна база за работещите в РВД. Първоначално се наемат 8 стаи за период от 10 години срещу скромната сума от 2 300 000 долара. През 1999 г. е сключен анекс, с който РВД наема още 16 стаи срещу 4 380 000 долара. Допълнително за всеки почиващ РВД плаща по 35 долара на ден – срещу услугата “полупансион”, което означава една закуска и една вечеря.
Общата площ, за която е сключен договорът, е 988 кв. м. Общата сума, която е платена, е 6 680 000 долара. Ако РВД беше сключило договор за покупка, би платило 6 760 долара за квадратен метър.Само че тук става дума за наем – за ползване в течение на 10 години. С договорената сума РВД спокойно би могло да си построи петзвезден хотел с много повече стаи.
На всичкото отгоре договорът не се спазва. /Впрочем няма и как да се спазва, тъй като базата не е достроена./ През 1998 и 1999 никакъв служител на почива там. През 2000 г. е използвана само с 56% от капацитета си, а през 2001 – с 52%.
Сроден договор сключва РВД с “Капси турс” на братя Джанкови за ползване на хотел “Морска зведа” на “Златни пясъци”. По него са платени 1 597 049 лв. за 1999 г. и 3 157 937 лв. за 2000 г. Цената, която плаща РВД за един “полупансион”, тук е 92 долара на вечер. Нищо, че за хотели от подобен клас редовите туристи плащат към три пъти по-малко.
Другото голямо източване на РВД е чрез договора с близката до Бакърджиев фирма “Главбогарстрой” АД – за доизграждане на единен център за управление на въздушното движение. Проектът е финансиран от Европейската инвестиционна банка с 30 млн. екю, българската страна участва със същата сума. През 1998 г. грубото строителство е приключено и се провежда конкурс за довършителни работи. На първо място се класира “Главболгарстрой”, като елиминира сериозни европейски фирми. ЕИБ отказва да признае резултатите от конкурса. Тогава РВД просто променя тръжните документи и сключва договор без конкурс – напук на твърдоглавите европейски партньори, които настояват за обективен и почтен избор. Цената на договора е 27 807 436 екю – но това очевидно се оказва недостатъчно за “Главболгарстрой”, който изпълнява препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 488 688 екю – като част от тях са за работа, която избщо не е включена в тръжната документация.
Не знаехте ли всичко това, г-н Костов? То е доста подробно и точно описано в медиите. Или може би Вашият PR е бил прекалено ангажиран с Великденски дела и Ви е оставил в неведение за най-големите корупционни скандали в държавата? Нека тогава Ви припомня друга една афера, пряко свързана с Вашите приятели братя Джанкови –
4. Сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит
Вие освободихте Александър Божков от поста му на главен преговарящ с ЕС именно заради скандала с издадените на г-жа Енгибарова-Шмит компенсаторни записи на стойност 70 млн. марки и на базата на оценка, надвишаваща 250 пъти подлежащите на обещетение имоти. След като отстранихте и по този начин опозорихте човека, имащ най-големи заслуги за смяната на собствеността в България, би било редно да се позаинтересувате защо са издадени тези компенсаторки и какво по-точно се е случило по-нататък с тях. Би било логично да разнищите случая, да го възложите за разследване на подчинените Ви служби за сигурност. Няма такова нещо – нещата свършват с уволнението на Божков и неговата заместничка Едит Гетова, която впрочем е подписала компенсаторките. Липсата на интерес от Ваша страна се дължи най-вероятно на простия факт, че сте знаели за какво става дума.
Компенсаторките на Енгибарова-Шмит са издадени от министерството на икономиката след гласувания от парламента Закон за обезщетяване на собствениците на недмижими имоти – известен като закона “Лучников”. Според този закон с компенсаторките могат да се извършват плащания по приватизационни сделки – проблемът е, че чак до 16 ноември 1998 г. просто няма издадени такива, а месеци след това са налице само тези на Енгибарова-Шмит. Само седмица по-късно обаче се състои първата сделка с компенсаторки в историята на българската приватизация – за 55% от акциите на Софийския мелничен комбинат, закупени от фирмата “Крапс Мел”, собственост на братята Красимир и Стефан Джанкови и Пламен Найденов. Стойността е 15 млн. долара – 12 от тях са изплатени с компенсаторките на Енгибарова-Шмит, закупени с 55% отстъпка от номинала. Същите компенсаторки, заради които уволнихте Александър Божков.
Благословената с Вашата благосклонност троица не остава задълго в мелничарския бизнес. Собствеността върху мелничния комбинат е прехвърлена на “Пламс 2001” с управител Пламен Найденов и после продадена на “Лулис Мел – България”, регистрирана с гръцки капитали и представлявана от Стефанос Кромидас и Димитриос Куцукос. На 13.04.2004 г. Пламен Найденов завежда пред СГС иск, в който се заявяват претенции към “Лулис Мел – България” за дължими 1 135 005лв. – и се иска запор върху акциите на мелничния комбинат и дивидентите от тях. Жалбана е отхвърлена, а решението на СТС е обжалвано пред апелативния съд. Този път Борян Кръстев, адвокат на Пламен Найденов, залага на друга тактика – свързва се с прокурора от ВКП Боян Тошев и търси възможности за въздействие върху шефа на Търговското отделение на апелативния съд. Висшият прокурор намира такива възможности – срещу съответното заплащане. Ефектът е налице: на 15 юли 2004 г. съда допуска обезпечение върху акциите на “Лулис Мел” по иска на “Пламс 2001”. Само че разговорите между прокурора и адвоката са засечени и записани – и така се стига до първото в историята на прехода наказание на висш прокурор за доказана корупция, наложено от ВСС – Боян Тошев е понижен в ранг и длъжност за две години.
Сделката с мелничния комбинат е използвана от братя Джанкови като възможност за овладяване на една по-апетитна бизнес-територия: хлебопроизводството в столичния град. И те осъществяват тази възможност – при това без да вложат и стотинка собствени средства. Милионите, получени от продажбата на мелничния комбинат, изчезват в ошфорни компании – вероятно като отплата за разтворения над тях политически чадър. Схемата, по която приватизират трите основни хлебозавода в София, е просто класическа за любимия на Вашето управление приватизационен метод – чрез РМД /впрочем метод, измислен от правителството на Жан Виденов/.
Първата сделка е за “Хлебни изделия – Подуене”, с дневно производство 40 000 хляба и реална печалба от над 400 000 лв. годишно. Създава се подставено РМД – “Хлебозавод 2” АД, което да участва в приватизационната сделка. Успяват на третия път – конкурсът е бламиран два пъти от СОАП, преди да бъде спечелен от “правилния” кандидат. Първоначалната вноска е изплатена със заварените оборотни пари, след което никакви плащания не са правени. Принадлежаща на завода магазинна мрежа се разпродава на фирми и физически лица, близки до братя Джанкови. Поточните линии и техническото оборудване се разпродават на минимални цени на фирми на братята, които после ги препродават вече на реалната им стойност. Така в рамките на по-малко от две години предприятието е доведен до фалит, приватизационната сделка е развалена, а следващият купувач заварва хлебозавода с над 700 хил.лв. задължения.
Следващата сделка е за “Хлебни изделия – Възраждане” АД, като целта е не само източване на наличните над 800 000 лв., но и реално придобиване на дружеството с оглед интереса към притежавания от него парцел земя. Схемата на предибиване е запазена, като първата вноска към СОАП в размер на 500 000 лв. е оформена като “заем” в полза на РМД “Хлебозавод 1” АД. Остатакът от цената е предоговорен и платен с компенсаторни бонове, закупени отново със средства на хлебозавода. Магазинната мрежа е продадена на фирми на Пламен Найденов – по цени равни или по-ниски от данъчната оценка. Допълнителни приходи се получават чрез доставка на суровини от “Крапси Холдинг” АД, като завода купува брашна и горива по цени по-високи от пазарните. По счетоводен път се обявява не повече от 70% от реалното производство, а останалите 30% се продават неосчетоводени направо от склада. Инвестиционната програма в размер на 1 200 000 лв. се отчита с фиктивни документи, като за произход на средствата се сочат бъдещи положителни резултати на хлебозавда – но това, изглежда, не впечатлява СОАП. След подписване на заключителния протокол по изпълнение на приватизационния договор, акционерният капитал в размер на 77,94% се прехвърля на Стефан Джанков от фиктивните носители на акционерно участие. Така – без да дадат и един лев, братя Джанкови изпълняват приватизационен договор за 2 500 000 лв. и придобиват активи за над 5 млн. лв. по днешна оценка.
Схемата се повтаря и при покупката на “Хлебни изделия – Люлин” АД, сключена през 2001 г. чрез РМД “Хлебозавод 5”АД. Първоначалната вноска от 350 хил. лв. отново е платена със заварените оборотни пари, разсрочените вноски към СОАП отново са платени с компенсаторни бонове, “Крапси холдинг” отново осигурява доставките на суровини по цени, по-високи от реалните. Има известно ноу-хау при изпълнението на инвестиционната програма: примерно австрийската линия за сухари, продадена по цени на скрап от “Хлебни изделия – Подуене” АД, е внесена в “Хлебни изделия – Люлин” и отчетена като нова инвестиция. В крайна сметка акционерните участия в РМД са прехвърлени на физическото лице Красимир Джанков, който става собственик на активи за 3 млн. лв. Като допълнителен бонус към вече създадената хлебна империя, на братя Джанкови е продадено и общинското транспортно предприятие “Автостопанство – хлебни изделия” – отново по схемата РМД: изплащане на приветизационния договор с пари на предприятието и компенсаторни бонове и после прехвърляне на акционерното участие – отново на Красимир Джанков. При тази приватизационна акция обаче е имало и недволни акционери – които са били изгонени от работа и заплашвани с физическа саморзправа – в случай че си потърсят правата.
Та такава е одисеята на компенсаторките на Енгибарва-Шмит, г-н Костов. Винаги съм се чудил как съвместяване дясното си мислене с факта, че избрахте раздържавяването чрез РМД като основен метод в прилаганите от Вашето правителство приватизационни практики. Очевидно идеята е била, че по този начин, разтоварвайки държавата от нейната собственост, ще създадете предана лично Вам средна класа – и съответно електорална база, на която да стъпи в бъдеще Вашата партия. Уви – грешна прогноза и не само грешно, но и направо греховно изпълнение. Защото вместо своя средна класа Вие създавахте червени капиталисти. РМД-тата се оказаха в повечето случаи само посредници, само средство за пълнене джобовете на вярната Ви партийна номенклатура. Те купуваха предприятията и после ги продаваха на стоящите зад тях фигури – алчни по нрав и алени по политическа окраска. Или пък действаха по описаните по-горе тертипи: при първия се купува предприятието и после се разпродават имуществата и активите му, като не се плащат приватизационните вноски – в крайна сметка сделката се разваля, но предприятието е вече източено, приватизацията се е оказала скрита ликвидация. При втория РМД-то е само подставено лице, финансирано от банка или икномическа групировка, на която се прехварлят акциите след приключване на приватизационния договор.
Вие със сигурност нямате основания да изпитвате симпатии към Емил Кюлев – той Ви помогна във войната с Мултигруп, но после се оказа Ваш враг като бизнес партньор на Майкъл Чорни. Което обаче не му попречи да купи “Ривиерата”, почивната станция на ЦК на БКП в Хисаря и хотелския комплекс “Санкт Петърбург” в Пловдив чрез РМД-схеми. Ако това е достижимо за враговете, то каво остава за приятелите? За Славчо Христов например – който по същите схеми купи “Златни пясъци”, “Пампорово” и “Бороспорт”.
Като става дума за Славчо Христов, нека Ви припомня друг един любим метод за приватизация – срещу един лев, респективно срещу един долар. Той именно купи за един лев Стопанска банка, която държи дълговете на голяма част от промишлените предприятия, включително тези на военнопромишления комплекс. Когато СДС пусна в обръщение календар с успехите на Вашето правителство, в. “Капитал” пусна алтернативен, озаглавен “Календарът на Славчо”. Във всяка цивилизована страна при публикуване на подобен текст премиерът би подал незабавно оставка, ако не съумее да обясни смислено невероятния просперитет на такъв “бизнесмен”, считан с повече от сериозно основание за негов фаворит. Вие въобще не реагирахте. Е – на какво се дължат успехите на Славчо – само на вкусните манджи, с които Ви хранеше в “Олимп” ли?
Сам по себе си привтизацията на символична цена не е нито погрешен, нито антипазарен метод: напротив, той е логичен при предприятия с огромни задължения, които в противен случай би трябвало да бъдат ликвидирани. Нулевата цена е за сметка на задълженията, поемани от купувача. Това, което е антилогично и в най-буквалния смисъл на думата престъпно, е държавата хем да продава на символична цена, хем да поема същностна част от задълженията на продаваното предприятие.
Точно това се случи с “Кремиковци” АД, оценено от Вас на един долар. Само дето непосредствено преди сделката държавата опрости на предприятието 100 млн. лв., дължими за мита и такси, и 83 млн. лв., дължими към НЕК и “Булгаргаз”. Класически пример за пазарна икономика, няма що. Тези 183 милиона всъщност са пари на данъкоплатците, които естествено не са питани за това гигантско опрощение.
Дори и това би било разбираемо – пред страха от социален взрив или грижата за оставащите без работа работници. Само че и след приватизацията “Кремиковци” продължава системно да не си плаща задълженията, а държавата продължава системно да си мълчи по този въпрос. Твърди се, че част от дълговете били изплатени – но през 2001 г. и вече при следващото правителство се оказва, че същите възлизат на близо един милиард лева. На какво се дължи тази особена толерантност само към това предприятие, г-н Костов? И този много специфичен избор на купувач? Наскоро медиите разпространиха като особено щастлива новина намерението на индийската фамилия Митал, собственици на “Испат” – един от най-богатите транснационални концерни в света, занимаващ се основно с металургия, да купи “Кремиковци”. “Испат” искаше да води преговори още през 1998 г., когато Петър Стоянов дойде на официално посещение в Индия. Това беше и причината да настоявам президентът да бъде придружен от министъра на икономиката – но напусто. Нямало интерес към евенуална оферта на “Испат”. Защо? Дали защото милиардерът Митал би вложил инвестиции в предприятието, но пък не би играл по никакви наложени му схеми? Дали защото за Вас беше важно задължението комбинатът да продължи да продава своята продукция чрез италианския концерн “Марчегалия”? Или всичко се дължи на факта, че мейл-адреса на Вашата дъщеря доскоро беше /а може би и още е/ следният: ...............
Искам да Ви напомня за още една приватизационна сделка, която просто няма как да е станала без Ваше знание и съгласие. Най-малкото защото става дума не за нещо дребно, а за една от двете нефтени рафинерии в страната –
5. Сделката с “Плама” ЕАД
И защото страна по тази сделка е не друг, а “Евроенерджи холдинг” ООД – най-скандалната фирма по време на управлението на Жан Виденов, забъркана в схеми за източване на милиарди лева от Петричка “Бизнесбанк” и ДСК /схеми, които са Ви много добре известни/; участвала в предварителното източване на “Плама” и пряко свързана с Красимир Премянов.
Спомняте ли си, че по време на митингите и шествията в началото на 1997 г. Вие лично обещавахте на хората, че виновниците за банковата криза ще бъдат наказани? Е – днес, повече от седем години по-късно, нито един от тях не е получил осъдителна присъда – благодарение на избрания с Ваше знание и съгласие главен прокурор. Това бе и Вашата индулгенция: не можем да се месим в работата на съда и прокуратурата. Само че имаше сфери, в които можехте и трябваше да се намесите: приватизацията по време на кабинета Виденов – и масовата, и касовата – бе една от тях.
“Евроенерджи холдинг” купи “Плама” на 05.09.1996 г. на цената на един средно голям апартамент – и не изпълни нито едно от приватизационните си задължения. Вместо да развалите приватизационния договор и да поискате неустойки за неговите клаузи, Вие допуснахте този червен концерн, известен като един от най-крупните кредитни милионири в България, да се измъкне без всякакви последици, като с легитимен договор прехвърли правата и задълженията си на “Plama Consortium” Limited, собственост на ошфорна фирма.
Договорът е сключен на 17.11.1998 г. и съгласно неговите клаузи “Plama Consortium” Limited замества “Евроенерджи холдинг” ООД във “всички права и задължения”, произтичащи от договора за продажба от 05.09.1996 г. /прил. 25/
Проблемът е каква е санкцията, ако това не се случи. Тъй като АП вече си е имала работа с инвеститор, който нито е възстановил производството, нито е спазвал инвестиционни програми, би следвало клаузите да са особено прецизни, когато формулират неустойки по договора. Случва се точно обратното. Съгласно чл. 6.1 от договора “Plama Consortium” Limited се задължава да финансира инвестиционна програма за възстановяване на пълната производствена дейност на рафинарията и поддържането й за срок не по-малък от три гдини. Неустойката при неизпълнение на тази клауза е формулирана в чл.9: “В случаите на неизпълнение на чл. 6.1 “Plama Consortium” Limited дължи неустойка от 1000 щ. д.” Хиляда долара – цифром и словом. Като че става дума за някакво малко цехче, а не за огромна рафинерия! Единствената по-голяма неустойка е в размер на 10 000 долара и се отнася чо чл. 1 от договора – тоест за поемането на “всички права и задължения” – т.е. влиза в сила, ако “Plama Consortium” Limited изобщо не изпълнява каквато и да е клауза от договора.
За сравнение – според чл. 37.1 от приватизационния договор между АП и “Евроенерджи холдинг” санкцията за неизпълнение на инвестиционната програмае 50% от ноизпълнената част на договорените инвестиции, които в рамките на пет години включват 40 млн. долара за възстановяване на производствената дейност и 20 милиарда неденоминирани лева за финансиране на петгодишната комплексна програма за дейността на предприятието. /прил. 26/ Предполагам, че можете и сам да изчислите разликата между сумите, с които е гарантиран държавния интерес от страна на Вашето и – уви! – правителството на Жан Виденов.
Естествено, при подобни нищожни неустойки новият собственик на “Плама” не гори от желание да спазва каквито и да е клаузи от приватизационния договор, което личи ясно от доклада на Агенцията за следприватизационен контрол. /прил. 28/ За мащаба на неизпълнението можем да съдим по следните констатации: съгласно споразумение с кредиторите “Plama Consortium” Limited трябва да изплати задълженията на рафинерията в размер на 231 милиарда неденоминирани лева чрез регуларни вноски в специално открита сметка в ТБ “Биохим” за период от 35 години. Сметката е открита, но нито през 1999 г., нито през 2000 г., нито през 2001 г. по нея има каквото и да било движение /прил. 29/ Иначе казано – новия собственик не е погасил нито лев, вместо това тихо и кротко си е плащал неустойките. От фигуриращиге в договора 1815 работни места са останали 550 работници, а производствената дейност, естествено, не е възстановена. В резултат на тези констатации започва сложна преписка между АП, министъра на финансиите, министъра на икономиката, дирекции и юридически експерти, които си блъскат главите в усилия да развалят договора, като между впрочем установяват все по-сериозни проблеми – тъй като акциите реално са прехвърлени със споразумение между “Евроенерджи холдинг” и “Plama Consortium” Limited, към което АП няма никакво отношение. Само че... всичко това става при следващото правителство, не при Вашето. Блъскат си главите Милен Велчев и Николай Василев, а не Муравей и Петър Жотев. Просто защото Вашето правителство е проспало цялото неизпълнение на сключения от него ключов договор.
На какво се дължеше специалното Ви отношение към “Плама” и “Евроенерджи”, г-н Костов? Дали на факта, че служител на “Евроенерджи” беше Владимир Агов, брат на изключително близкия днес до Вас Асен Агов? Или просто на носталгията по времената, в които Вашата семейна фирма “Булс” ООД продаваше огромни количества машинни масла в Македония /с ясното съзнание, че отиват за ембаргова Югославия/, купувани именно от “Плама” – включително и по време на режима на Жан Виденов?
Когато става дума за “Плама”, няма как да отмина и приватизацията на “Нефтохим” – единствената работеща българска рафинерия. Когато напускахте СДС, Надежда Михайлова Ви зададе публично пет въпроса и получи също тъй публично Вашите отговори. Единият от тях беше кога сте искрен – когато пишете статии за Русия или когато продавате ключови предприятия като “Петрол” и “Нефтнохим” на руснаците. Отоворът Ви за “Петрол” беше, че това е една от най-успешните приватизационни сделки, в която OMV, българският петрол и руският “Нафтекс” са имали равно участие. Пропуснахте да споменете, че всъщност руското участие не е толкова руско, колкото на руската мафия; че става дума не за друг, а за Дениз Ершов, изгонен от България като заплаха за националната сигурност; че “Нафтекс” преди се казваше “Юкас Петролеум” и руската компания “Юкас” официално отрече да има нещо общо с тази фирма; че същия този “Юкас Петролеум” неизменно снабдяваше с петрол “Нефтохим” с протекциите на Красимир Премянов по време на правителството на Жан Виденов и с протекциите на Йордан Цонев по време на Вашето правителство; че банката, която стоеше зад тези доставки и последващата сделка за “Петрол”, се казваше преди “Балканска ортодоксална банка”, бе създадена от хора на Държавна сигурност и функционираше като един от основните спонсори на БСП под контрола на ген. Любен Гоцев, а по-късно – вече като “Нефтинвестбанк”, бе тясно свързана с Майкъл Чорни.
По-интересен е другият Ви отговор – за “Лукойл”. Цитирам дословно: “Нефтохим” беше продаден на руска фирма, защото е с руска технология и преработва руски нефт. И затова представляваше интерес само за руски фирми.”
Винаги ме е впечатлявала способността Ви да изричате публично неистини, без да Ви мигне окото. От справка за вноса на суров петрол за периода 1991 – 2003 г., официално поискана от депутат в НС и овициално издадено от Изчислителния център на МФ, става ясно, че съвсем не сме купували и преработвали само руски нефт. В периода август – декември 1991 г. например доставките от Русия са чак на пета позиция с 272 592 т.; на първо място е Судан с 1 228 230 т. /прил. 30/ През 1994 г. сме внесли от Иран 1 286 214 т.; през 1995 сме внасяли нефт дори от САЩ; през 1998 г. сме внесли от Ирак 681 329 т. /как ли е станало – нали по това време е в действие ембаргото/. През 1999 г. освен от Русия сме внасяли нефт от Алжир, Тунис, Израел, Казахтан, Египет, Украйна, Ирак. Няма нито една година, в която да сме внасяли само руски нефт. Къде според Вас са били преработвани всички тези количества – като се има предвид, че “Плама” практически не работи? И след като твърдението Ви, че “Нефтохим” може да преработва само руски нефт, очевидно не е вярно – защо все пак продадохте рафинерията на руснаците?
Въпросът е резонен, тъй като не се отнася само до икономиката, а и до националната сигурност на страната. Русия има практически пълен монопол върху енергийните доставки в страната: нефт, газ и ядрено гориво. Тази енергийна зависимост може лесно да бъде употребена в средство за политически натиск – което очевидно и Вие съзнавате, тъй като първото изречение от Вашия отговор гласи: “Противодействието на руската инвазия е задача за всеки български политик, който има съзнание за националните интереси.” Имайки предвид Вашите собствени действия – сте ли такъв политик, г-н Костов? Трябва ли да припомня и дребното обстоятелство, че зад хвалбите Ви за изключително успешната сделка за “Петрол” се крие лично огорчение: това е единствената приватизционна сделка, извършена против волята Ви: Вашето намерение беше да продадете и “Петрол”, и “Нефтохим” на “Лукойл”. Само че Христо Бисеров и Йордан Цонев лобираха за другата руска групировка и в крайна сметка продадоха “Петрол” на Ершов, без да се съобразят с волята Ви. Конфликтът се възобнови около “Нефтохим”, където пък Вие наложихте волята си – това бе и реалната причина за раздялата Ви с Бисеров. Комисионните вероятно са се измервали в милиони: рафинерията струваше реално в пъти повече от платените 100 млн. долара от “Лукойл”, включително като се калкулират и нейните дългове, към които впрочем и Вашето правителство има отношение с отказа си да се ангажира реално с оздравителната програма на предприятието и с поставянето му в изолация точно когато бяха договорени кредитни линии от чужди банки. След приватизацията “Нефтохим” покри само за една година основната част от своите задължения: пречеше ли нещо това да бъде направено и преди комбинатът да бъде продаден?
Отговорът е: да, пречеше. Пречеха амбициите на Йордан Цонев да контролира всички негови сделки и доставки. /За Ваше сведение: комисионната само за един танкер е около 200 000 долара./ Пречеше факта, че далеч не винаги се избираха най-изгодните оферти. Че “Юкос Петролеум” имаше наистина привилигировано положение. Пречеше и безхаберният начин, по който Вие формирахте управителните органи на “Нефтохим”. Един пример: Някога в УС на “Екогласност” фигурираше и лицето Божидар Баджов. Доста си поотдъхнах, когато стана координатор на СДС – не мога да кажа, че интелектуалните му качества бяха впечатляващи. После се оказа, че същият е продължил да бъде координатор и при Вас – и в това си качество е участвал в няколко директорски борда – един от които този на “Нефтохим”.
Но нека в крайна сметка оставим настрана големите приватизационни сделки – нека обърнем внимание на някои по-дребни подробности, които обаче в течение на времето ерозираха престижа и доверието в СДС. През годините на Вашето управление вниманието на медиите почти неизменно беше привличано от
6. Двете фондации
свързвани с Вашето име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от Вашата съпруга, и политическата фондация “Демокрация” – и до днес ръководена от Вас. Интересът към “Бъдеще за България” беше свързван с нейните спонсори и с начините, по които са били привличани.
Вероятно всички си спомнят скандала, който избухна при оповестянатето на факта, че сред тези спонсори е швейцарската фирма “Теленорт”, собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански, чийто съветник до смъртта си беше небезизвестният Огнян Дойнов. Преводът в размер на 80 000 долара е от 04.04.1997 г. и е най-голямото дарение, правено на фондацията от основаването й до този момент./Прил. 18/ Оглавяваният от Лучански концерн “Нордекс” е определян нееднозначно като свързан с КГБ и руската мафия – както от българските тайни служби, така и от ред публекации в българския печат, коментиращи дейността на този концерн, който в кратки срокова достига милиардни обороти. Вашата съпруга г-жа Елена Костова, която е заявила публично, че разполага със собствен и сигурен механизъм за проверка на произхода на средствата на дарителите, заявява пред “24 часа”, че “г-н Лучански не е сред дарителите на фондацията”. Дни след това, на 07.09.2000 г., когато скандала е в разгара си, заявява пред “Труд”: “При нас няма такива пари.” И още на другия ден признава, че има такива пари, но няма “нищо конфузно” в придобиването им, след като са отишли по предназначение.
Има нещо конфузно и то се отнася до Вас, г-н Костов. Без съмнение “бизнесмени” от типа на Лучански не горят от желание да се занимават с благотворителна дейност и ако го правят, то е само за да придобият благовидно лустро – каквото няма как да стане чрез спонсориране на някаква фондация в далечна и непозната България. Другата възможност е широко разпространената практика чрез такива дарения да се прикриват плащания за извършени политически услуги. Няма как да си обясним факта, че Лучански изобщо знае за съществуването на фондация “Бъдеще за България”, освен ако някой не му е казал или подсказал, че би имало конкретна полза от такова дарение.
Бизнесменът, който в този период е поддържал активни делови контакти с Лучански, се казва Красимир Стойчев и е Ваш личен приятел, а също и Ваш съветник в началото на кариерата Ви като министър-председател на България. Дребни – и очевидно незначителни за Вас подробности от неговата биография са, че бе президент на “Трон” – втората по мощ след Мултигруп икономическа групировка в зората на прехода – създадена основно с парите и контактите на IV главно управление на Държавна сигурност; че в тази именно групировка се вляха повечето от изнесените от България по проектите “Монблан” и “Нева” капитали; че бе партньор на Мултигруп в Капиталбанк и след фалита на банката срещу него бе заведено дело за източване на 8,5 млн. долара – само че избраният с Ваши протекции главен прокурор прекрати делото му /вероятно по същата логика, по която прекрати и делото срещу Вас за аферата “Сапио”/.
Именно Красимир Стойчев бе първоначалния собственик на “Мобилтел” /в съдружие с други достойни бизнесмени – като Атанас Тилев например/. Точно в този период той се опита да узакони вече извършената по времето на Виденов продажба на първия и единствения чак до края на Вашия мандат мобилен оператор в България. Служебният кабинет на “помияра” Стефан Софиянски отхвърли това искане, като го задължи да изкупи обратно акциите си от Лучански – което и бе направено. Това впрочем стана повод в периода на напускането Ви на СДС да изречете още една дебела лъжа: че Софиянски бил разрешил продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни /чийто бизнес впрочем е много тясно преплетен с този на Лучански/. Не, г-н Костов. Направихте го Вие. Разрешението за продажба е дадено от Комитета за пощи и далекосъобщения с изх. № 11-01-1333 от 31.10.1997 г. и подписано от Антони Славински, член на Вашия кабинет. /прил. 31/
По-интересна е друга подробност: че пак Вашия кабинет е дал лиценз на “Мобилтел”, след като неговият собственик Майкъл Чорни е изгонен от България като “заплаха за националната сигурност”. Това става на 24.04.2001 г. с РМС №271, подписано от Вашия заместник Петър Жотев. /прил. 32/ Срокът на този лиценз, даден – както изрично е записано в решението “без търг или конкурс”, е до юни 2006 г. Този именно лиценз е решаващият фактор, който позволява на Майкъл Чорни да продаде “Мобилтел” за огромната сума от 800 млн. долара.
Равносметката: през 1996 г., малко преди началото на Вашия мандат, Красимир Стойчев е договорил продажбата на 100% от “Мобилтел” на Лучански на стойност 30 млн. долара. Чорни я продава /и то не 100%/ за 800 милиона. За годините на Вашия мандат стойността на “Мобилтел” е нараснала повече от 26 пъти. И това е станало чрез запазване на монополните позиции на компанията – реалната причина, поради която нито Бакърджиев, нито Петър Жотев продадоха БТК – поради което пък българите плащаха години наред едни от най-високите такси в света за минута разговор. И поради допълнителните бонуси, подробно описани в доклада на ген. Атанасов /прил. 33/ - ползване на ретранслаторни станции и честоти на МО, абсурдният факт, че Чорни се оказва съдружник в общи фирми с двете силови министерства, грижливо прикривани кражби на импулси от държавната БТК. Всичко това очевидно Ви е било много добре известно, когато сте давали новия лиценз на “Мобилтел”. Остава да обясните защо го направихте.
Нека се върнем отново в микромащабите: към дарителите на фондация “Бъдеще за България”. Дарението на Лучански предизвиква огромен скандал, но незабелязано остава друго едно дарение – това на Чорни. Не, не става дума за фондация “Демокрация”, както всички биха си помислили, става дума именно за “Бъдеще за България”. На 20.07.2000 г. “Мобилтел” АД, собственост на Майкъл Чорни, привежда на фондацията 50 000 лв. По това време докладът на ген. Атанасов вече е написан; покровителите на Чорни /Вашият заместник Бакърджиев и министрите на МО и МВР/ отдавна вече са отстранени; Чорни /и респективно Грашнов/ няма основание да Ви обича. Какво ли го е накарало да разпореди този превод? Каквото и да го е накарало, очевидно сумата е била недостатъчна, тъй като броени дни по-късно е изгонен от България.
Едно от нещата, които Вашата съпруга нееднократно е декларирала в свои интервюта, е че никога и по никакъв повод не е оказвано давление върху шефовете на държавни предприятия да превеждат дарения на фондацията. Доколко това е вярно, можем да съдим от следния пример: през май 1997 г. “Асеновград БТ”, “София БТ”, “Пловдив БТ”, “Благоевград БТ”, “Сандански БТ”, “Дупница БТ”, “Гоце Делчев БТ”, “Плевен БТ”, “Ямбол БТ”, “Хасково БТ” и “Шумен БТ” превеждат на “Бъдеще за България” по 5 000 000 /тогавашни/ лева. Кое според Вас е по-вероятното: идеята да направят благотворителен жест по едно и също време и с една и съща сума да е хрумнала едновременно и независимо на директорите на всички подразделения на “Булгартабак холдинг” – или някой да им е разпоредил да го направят? Оставам Ви сам да решите тази логическа задача.
Впрочем практиката да се правят дарения от държани фирми е постоянна – 1/3 от даренията в левове са такива. С особена настойчивост например е дарявал държавнят пазар СБ “Илиенци” – чиято обща дарена сума е 373 100 лв. /Нищо, че това беше територия, над която властваше изчезналият днес Мето Илиенски./ Суми даряват и общински фирми – като “Паркинги и гаражи” например и разни местни ВиК. Противно на твърденията на Вашата съпруга, дарения са правени и от губещи държавни фирми: най-красноречивият пример е дарението на “Експомед” ЕАД от февруари 1999 г. на стойност 100 000 лева със съответния документ /прил. 34/. Сред дарителите ще срещнем намиращото се в изолация “Кремиковци” АД, но и “Машиноекспорт” АД, попаднал в ръцете на Петър Манджуков благодарение на Вашето правителство. Скромно, но от сърце, е дарил фондацията небезизвестният Фуат Гювен чрез фирмата си “Шипка”: с 25 млн. неденоминирани лева през декември 1998 г.
Някои от даренията не са толкова безобидни, колкото на пръв поглед изглежда. На 18.12.1997 г. фирмата “Дару метал” е превела на фондацията 4 000 000 тогавашни лева. Този факт налага да се върна назад във времето – към началото на Вашата кариера като лидер на СДС. През лятото на 1996 г. неочаквано бе разпространено съобщение за извънредно свикване на Националния съвет на коалицията: нямаше обявена тема, никой не знаеше за какво става дума и всички предполагахме, че се е случило нещо извънредно. И какво се оказа: че Атанас Тилев, шеф на банка БЗК, предлага на СДС да отстъпи безвъзмездно 20% от акциите си в банката, а от всички нас, събраните там над 100 човека, се очаква съответното съгласие за това!
Това беше Вашата оферта към СДС тогава – впрочем доста активно подкрепяна от някои членове на Националния съвет. По същото това време едва ли е било тайна за Вас кой е Атанас Тилев и какво е БЗК. Например че става дума за банка, създадена с директното разпореждане на Андрей Луканов и с акционерното участие на Максуел; че БЗК е един от основните виновници за банковото ограбване на България; че на съвестта на Атанас Тилев тежат над 40 млн. долара невъзвращаеми кредити, раздадени предимно на негови фирми /включително на въпросната “Дару метал”/ и 8 млн. долара, присвоени лично от него, за което свидетелстват десетки документи, включително доклада на тогавашния вътрешен министър Николай Добрев /прил. 35/; че Атанас Тилев е дългогодишен агент на Първо главно управление на ДС с псевдоним “Румянцев”, чието досие бе унищожено незаконно, но пък с личния подпис на ген. Бриго Аспарухов /прил. 36/; че западните медии наричаха Тилев “гласът на КГБ във Финландия”.
Слава богу, благодарение на много острото съпротива на Филип Димитров, моя милост и още ред изумени седесари, гласуването завърши с отрицателен резултат. И Ви припомням този случай не за друго, а защото “Дару метал” е част от икономическата империя на Тилев, наглеждана след неговото криминално извеждане извън страната не от друг, а тъкмо от ген. Бриго Аспарухов, който по това време участваше пряко в управителните тела на някои от фирмите на “Дару груп”.
Във връзка с това дарение вероятно ще си спомните, че продадохте “Кремиковци” на фирма, чието различие с горната се състои само в една буква: “Дару металс”. Това съвпадение на имената едва ли е случайно – във всеки случай факт е, че и “Дару металс” е сред дарителите на “Бъдеще за България”. През март 1997 г. тя е превела точно същата сума: 4 000 000 тогавашни лева.
Една от фирмите, реализирала системно благотворителни жестове към фондацията на Вашата съпруга, е “СИС индустрис”. Дарила е 10 000 000 неденоминирани лева през юни 1998 г., 6 000 000 – през септември същата година, още 6 000 000 – през декември същата година, 6 000 нови лева – през юли 1999 г., 9 000 нови лева – през октомври същата година, 3 000 – през април 2000 г., още 5 000 – през май същата година. Същата тази фирма наскоро нашумя покрай факта, че НСБОП залови в нейните складове десетки хиляди бутилки с фалшиви бандероли. Проблемът е, че става дума не за прецедент, а за стара и престъпна практика, която очертава “СИС индустрис” като един от най-големите играчи в контрабандата със спирт и търговията с нерегламентиран алкохол.
Този факт трябва да Ви е бил известен – по-скоро не би имало как да Ви бъде неизвестен, тъй като фигурира в обширен и много подробен доклад на НСБОП, в който именно “СИС индустрис” е един от основните герои – включително разработваща изключително изобретателни схеми за внос на контрабанден спирт и заобикаляне на закон за акцизите. /прил 36/ Няма как да не сте го знаели и поради факта, че Ви има сниман как връчвате награди на антимафиотите, разбили контрабандни канали за спирт. /прил 37/
Само че този доклад е смачкан. Никакви последствия няма за “СИС индустрис” – фирма с над 500 работника и огромни складове, в които се е съхранявал контрабанден спирт и за ред други свързани с нея фирми. Още тогава са били установени и наличието на фалшиви бандероли, и несъответствието между изкупуваните от фирмата бутилки и регистрирания спиртен внос. Това са прочее фактите около един от основните дарители на “Бъдеще за България” – коментара оставям на Вас.
За съжаление практиката да се приемат дарения от фирми, престъпили закона, не се изчерпва само със “СИС индустрис”. Фирмата “Стан тех” ЕООД фигурира в разпространения по медиите списък на дарителите на Фондация “Бъдеще за България” до 30 юни 1998 г. /прил. 38/ Странно е, че същата не фигурира в списъка на установените при ревизията списъци с дарителите на фондацията – което може би обяснява изричната забележка на ревизорите, че ревизията е само на базата на предоставени от фондацията счетоводни документи. Лицензът на “Стан тех” ЕООД е отнет от земеделския министър Върбанов – тъй като фирмите на собственика й Филчо Колев и неговото семейство са завлекли фермери и земеделски кооперации с 3,627 милиарда неденоминирани лева, а задълженията им към “Зърнени храни” възлизат на 1, 627 милиарда.
Извън тези прецеденти компании и лица, които е трябвало да засвидетелстват благодарност са го правили редовно чрез дарения – впрочем “Лукойл” също е сред дарителите: чрез своята застрахователна компания “Лукойл Гарант България” АД, дарила на 08.06.2001 г. 30 000 лв. Редно е било Славчо Христов да бъде сред най-щедрите: през октомври 2000 г. овладяната от него СИБанк дарява “Бъдеще за България” с 82 500 лв.
Историята с другата фондация, която най-често се свързва с Вашето име, е дълга и тъжна история. Когато не само върху Вас, но и върху СДС се стовари обвинението, че Майкъл Чорни е превел 200 000 долара на фондация “Демокрация”, Вашето поведение можеше да бъде тълкувано по всякакъв друг начин, но не и като искрено и убедително. Аз още тогава заявих, че няма никакво значение дали въпросната сума е на Чорни или не – има значение фактът, че в качеството си на председател на фондацията, лидер на СДС и /все още/ премиер на България, Вие сте приели тези пари, безр да Ви е известен техния произход – и сте ги похарчили, без да се загрижите за възможните последствия. Това е престъпление и по закон – тъй като сте длъжен да проверявате произхода на дарения в размер на над 30 000 лв., и от морална гледна точка – тъй като би било невероятно една кипърска офшорка да бъде обхваната от внезапен афинитет към синята кауза в България и да изпрати такава сума на една политическа фондация. Такива пари поне по тези географски ширини се привеждат от стопански субекти на политически партии само в един случай – срещу извършена политическа услуга. Ако наистина – както дълго време твърдяхте – не сте знаели от кого са парите, най-естественото нещо би било да наредите на някой от своите подчинени да звънне в “Ромент Трейдинг” и да попита на какво основание и от кого е направен този превод.
Вместо това лансирахте лъжата, че финансовото разузнаване е отправило запитване до кипърските си колеги и е получило “официален отговор”, че “Ромент Трейдинг” не фигурира като въвлечена в незаконна дейност”. Докато накрая шефът на финансовото разузнаване Васил Киров не показа отговор на свое питане до кипърското бюро, от който ставаше ясно, че никой от българските им колеги не е пращал запитване за “Ромент Трейдинг”. В крайна сметка се оказа, че е станало тъкмо обратното: самият изпълнителен директор на фондация “Демокрация” е съобщил на БФР, че парите са усвоени и “не попадат под никой от критериите за съмнителна сделка” – поради което ги е помолил да прекратят преписката.
Няма съмнителна сделка, г-н Костов. Има съмнително вземане на пари, без да е ясен техния източник. Изхабихте много усилия да докажете, че към момента на превода “Ромент Трейдинг” не е била собственост на Чорни, а едва по-късно е станала такава. Е – и какво от това? За Ваше сведение човек като Чорни никога не би използвал своя фирма, за да направи подобен превод – мафиотите просто не правят така. Но очевидно “Ромент Трейдинг” е била скрито “негова”, най-малкото е управлявала някои негови фондове, за да може с едно обаждане да осигури превод от 200 000 долара. Можете ли да посочите едно смислено обяснение, което да обясни поради каква причина се налага управляващия фирмата адвокат да лъже пред медиите, че парите са на Чорни. Няма такова – а ако имаше, можеше преспокойно да го споменете пред медиите. Както и да посочите реалният дарител – все пак и Вашата собствена репутация, и репутацията на Вашата партия зависеха от това. Фактът, че не го направихте, поне за мен говори много.
За съжаление във връзка с този скандал има и други хипотези освен Вашата. Преводът на “Ромент Трейдинг” е направен с договор 91аRTCa от 01.06.2001 г. /прил. 39/ И няма как да не направи впечатление съвпадението му с друго едно събитие – малко повече от месец преди това Вашето правителство даде лиценз на “Мобилтел” АД със срок до 08.06.2006 г., от който Чорни отчаяно се нуждаеше, за да продаде компанията. Би могло да се предположи, че този превод е отплата за дадения лиценз – или по-скоро част от отплатата. Разбира се, това е само една хипотеза – за съжаление доста вероятна.
Зачислената сума по това дарение е 461 445 лв. – а проблемът е в това, че тя не е единствената голяма сума през 2001 г. В началото на годината има още две такива – от “Налита трейдинг лимитид”, с договори 67ANTLа и 67BNTLa, съответно от 08.01.2001 и 10.01.2001 г. и на стойност 277 663 и 158 482 лв. Това също не са суми, които могат да се обяснят само с пристрастия към синята кауза. Подобни са трите превода от “Англо Федерейшън холдинг”, възлизащи общо на 419 635 лв. Две български фирми – “Керан” ЕООД и “Букет 2001” ООД, изпращат на една и съща дата – 11.05.2001 г. съответно 136 563 лв. и 102 960 лв. Президентът на “Букет 2001” го видяхме на снимка във вестниците – някакъв опърпан ром, ползван като прикритие за източване на ДДС. Общо за 2001 г. фондацията е получила 1 931 326 лв.
Спомняте ли си какво казахте, когато в началото на март 2002 г., веднага след 13-та Национална конференция, новият и старият НИС на СДС се събраха на съвместно заседание? Казахте, че фондация “Демокрация” няма пари за никакви дейности, че са останали средства само за режийни и за заплати на персонала – поради което няма как да бъдат покрити разходите за в. “Демокрация” и Вашият съвет е вестникът да бъде закрит. В крайна сметка така и стана – защото дълговете му, натрупани под контрола на оглавяваната от Вас фондация, бяха почти равни на държавната субсидия на СДС – да ги платим означаваше да закрием партията. Не знам какво сте направили Вие с тези почти 2 млн. лв., получени от фондацията само за 2001 г. Очевидно са Ви свършили добра работа, когато я превърнахте във втори властови център в СДС – или когато тя бе в най-буквалния смисъл на думата открадната от Вас и превърната в седалище на новата Ви партия.
Думата “открадната” в случая е съвсем точна. Малко след като напуснахте СДС, изпълнителният директор на фондация “Демокрация” Гроздан Караджов връчи на СДС списък с движимо имущество, което следваше да бъде върнато на фондацията. В него редом с няколко автомобила, купени някога, за да обслужват синия елит, фигурираха джанти, стари мобифони, сим-карти и дори една компютърна мишка. Очевидно това бе мизерната рекапитулация за честта на рицарите на синята кауза, вдъхновявала милиони българи; това бе и Вашето мерило за верността към нея, за някогашното “няма да ви излъжем” – една компютърна мишка.
Проблемът е, че фондация “Демокрация” не е Вашата фондация, за да бъде нейния изпълнителен директор в правото си да иска автомобили и компютърни мишки. Фондация “Демокрация” не е и фондацията на Вашата партия. Фондация “Демокрация” е инициирана от СДС, създадена е, за да осигури политическите проекти на синята коалиция и демократичните инициативи в България – още през 1991 г., когато никой не си и представяше възможността безпартийния Иван Костов да се окаже партиен лидер. Цялото финансиране, осигурявано чрез нея, всички активи, закупени с тези пари, са свързани с политическите и морални гаранции на СДС. Значителните средства, отпускани от фондация “Конрад Аденауер” в течение на години, са давани не на Вас, а на СДС. Същото важи и за стотиците знайни и незнайни дарители, отделяли средства за една достойна кауза, а не за да може някой да провали нейния престиж и да я приватизира.
Първоначално управителният й съвет не беше пряко обвързан политически – състоеше се от неколцина свързани със СДС адвокати, които отчитаха дейността й пред Националния координационен съвет. В един по-късен етап в него се включи и тогавашния лидер Филип Димитров. Едва по-късно, при преструктурирането на СДС в партия, бе взето политическо решение управителният съвет да бъде доминиран от членовете на действащия НИС: по същия начин между впрочем НИС се оказа собственик и на в. “Демокрация”, изземвайки прерогативите на дотогавашния издателски синдикат. Дотогавашния УС и по-голямата част от служителите на фондацията доброволно се оттеглиха – остана само Филип Димитров, който по това време беше член на НИС. Вие оглавихте по този начин фондацията – само и единствено в качеството си на председател на СДС, което би трябвало да продължи до момента, в който престанете да изпълнявате тези функции. Няма никакъв отговор на въпроса защо след като подохте оставка като лидер на СДС, отказахте да последвате политическата логика на въведения от самия Вас принцип и
не отстъпихте позицията си във фондацията на новия лидер и новия НИС. Това е кражба – няма друго име за подобно действие. Разбира се –юридически перфектна, добре обмислена кражба – просто бяхте регистрирали управителните органи на фондацията като физически лица, без оглед на политическите им качества – поради което и си останахте де юре собственик и след като напуснахте СДС. И тази кражба е емблематична – както и списъка на Гроздан Караджов с компютърната мишка. Зад нея се крие приватизацията на каузата, опитът да се изцеди и захвърли СДС така, както далавераджиите зарязват едно фалирало ОOД, оставяйки зад себе си всички пасиви, натрупани в миналото. Пасивите, натрупани от самия Вас. Плюс позорът, стоварен пак от Вас и върху фондация “Демокрация”, и върху СДС – което струваше поне няколко прахосани процента от гласовете на местните изобри – бойкотирани впрочем от структурите, които днес изграждат ядрото на “новата” Ви партия.
Г-н Костов, трябва да призная, че когато заявих пред медиите, че ако не се върнете към своето мълчание, ще кажа всичко, което знам за Вас, не си представях обема на това казване. То може да бъде продължено още дълго – останаха още много и много незасегнати факти от Вашата политическа биография и Вашето битие като министър-председател на България и като лидер на СДС. Но не смятам, че би имало смисъл. Първо – защото няма да има ефект – ако бяхте човек на честта, още след скандала със “Сапио” щяхте да се оттеглите от политиката – независимо от степента на лична вина, която носите и която в случая е твърде малка. Второ – защото да се пише хроника на Вашите действия е омерзително занимение. И трето – защото единствената ми цел бе Вашите привърженици да знаят за кого гласуват. Смятам, че настоящият текст поне отчасти постига тази цел – и се надявам това да е последният път, в който пиша или изобщо се занимавам с Вас. Но за да бъде завършен Вашия политически портрет, ще щрихирам още един сравнително малко известен случай.
По времето на правителството на Любен Беров бе създадена фирмата “Консолид комерс” – чиято функция бе да управлява акционерното участие на държавата в основните фирми, които имат значителна външнотърговска дейност и задгранични дружества. Вероятно ще си спомните, че именно чрез тези задгранични дружества бяха изнесени в края на режима на Тодор Живков значителна част от парите, съставляващи външния дълга на България. Основните дружества под контрола на “Консолид комерс” бяха “Химимпорт”, “Машиноекспорт”, “Електроимпекс” и “Булгарлизинг”.
По време на служебния кабинет на Стефан Софиянски се извърши преструктуриране на “Консолид комерс” от ООД в АД и се назначи нов борд на директорите, в който участваха Наталия Апостолова, Георги Боздуганов, Огнян Пирински, Драгомир Бучев и др. Непосредствено след Вашето идване на власт този борд е засипан с искания за справки, анализи и оценки на задграничните активи на дружествата – в някои от които държавата вече имаше миноритарен дял – в “Химимпорт” и “Булгарлизинг”, а в други все още беше мажоритарен собственик – в “Електроимпекс” и “Машиноекспорт”. Тези активи впрочем са били значителни, както са били значителни и някои стари вземания на дружествата – например “Електроимпекс” е имал вземане от 100 млн. долара за извършени дейности в Египет. Справките за всички дружества са искани от министерството на търговията и по иницитива на зам. министър Христо Михайловски.
През месец август 1997 г. бордът на “Консолид Комерс” е отстранен. Назначен е нов борд начело с Мирослав Груйчев, син на кмета на столична община “Триадица” и близък с Михайловски и Асен Агов. Под негово ръководство държавното участие в тези дружества е разпродадено по следния впечатляващ начин:
1. Това в “Електроимпекс” /близо 100%/ - на Борислав Дионисиев.
2. Това в “Машиноекспорт” – на Петър Манджуков, оръжеен търговец, издател на в. “Дума”. Тук поне от кумова срама акциите са продадени първо на Борислав Дионисиев, а веднага след това препродадени на Манджуков.
3. Това в “Булгарлизинг” – на абсолютно незаконният приватизатор на същото предприятие – Димитър Тадаръков.
4. Това в “Химимпорт” – на небезизвестната силова групировка ТИМ.
Толкова, г-н Костов. Коментарите предоставям на Вашите привърженици.
19.04.2005 г.
Без Уважение:
/Едвин Сугарев/