Варна - за метаморфозата от морска столицата в село

Исмаил Кабак

По време на посещението си във Варна Бойко Борисов обеща : „Ще направим така, че да не сте село!“. На 19 юни 2015 г. Премиера инспектира направените ремонти в града. Подготовката по посрещането на софийската делегация бе в разгара си на 18 юни, като от варненската управа бяха решили, да озеленят всички градинки по маршрута на Б. Борисов, но ако се съди по прясно засадените клатушкащи се дръвчета и оръфани храстчета, времето не им е достигнало. Отново времето не им достигна и за ремонта на центъра (който все още не е завършен) - 2 години за смяна на плочките на площ от 30 дка – от площад „Независимост“ до хотел „Черно море“.

На 15.11.2013 г. Община Варна възлага, чрез обществена поръчка на фирмата „Зебра Трафик“, ремонта на участъка от 30 дка, който включва подмяна на настилката с гранитни и клинкерни плочи. Стойността на проекта е 5 568 000 лв. с ДДС, като почти цялата сума е по Оперативна програма „Регионално развитие“. Срокът, за който аксаковската фирма „Зебра Трафик“ трябва да изпълни проекта е 11 месеца. След близо 20 месеца, ремонтните дейности все още не са окончателно завършени, а това което е завършено е в този вид :

Снимка1*. За 5 568 000 лв. фирмата изпълнител е използвала павета (в същият цвят) за да „закърпи“ площада.	Снимка2.* В началото на месец юни 2015г. част от новите плочки вече са счупени. От Общината посочиха като виновни скейбордистите и големият трафик от хора.

„Хубава работа, ама... варненска“ ... Освен некачествените плочки за 5 568 000 лв., заради 2 годишен ремонт, много хора изгубиха работата си. Близо две години достъпа на клиенти и туристи до магазини и заведения в центъра на морската столица е невъзможен. Както големи фирми ( като двуетажните магазини за играчки „Toy Tawny” и „Тerra Nova” за дрехи), така и дребните търговци закриха своите обекти, заради безпрецедентната бизнесова и туристическа карантина.

Въпреки видимото незадоволителното изпълнение на поръчката от страна на фирмата изпълнител, а именно: закърпване с обикновени павета, неколкократното пренареждане, удължаването на срока за изпълнение - почти двойно, кмета Портних повери снегопочистването на гр. Варна за изминалия зимен сезон, отново в ръцете на същата фирма. Всъщност и двете обществени поръчки са спечелени от „Трафик Холдинг”, или по-конкретно на ДЗЗД „Зебра” - снегопочистване, а „Зебра трафик”- печалният площад, и двете ЗЕБРИ са част от „Трафик Холдинг”. Другите фирми, които отговаряха за снегопочистването в града са вече пословичните за Варна- „Инжстрой-инженеринг” ЕООД и „Хидрострой” АД.

Освен снегопочистването, двете големи фирми „Инжстрой-инженеринг” ЕООД и „Хидрострой” АД през пролетта си поделиха ремонта на двата главни булеварда: „Мария Луиза” и „Княз Борис І”. По този начин бе блокиран маршрута от центъра към изхода в посока к.к. „Златни пясъци”, а автомобилите, автобусите и камионите бяха пренасочвани към околовръстният път за кв. „Виница” и селата към к.к. „Албена”. Път, чиято средна отсечка се намира на скат, без каквато и да е опорна стена или укрепване. Този участък пропадна. Пропадна, защото през пролетта обикновено има много валежи. Имаше и тази година. В следствие на обилните валежи и прекомерният трафик 1/3 от проблемният участък пропадна, а животът, както на местното население, така и на преминаващите, бе застрашен.

От Общината за около два месеца затвориха едното платно и така целият трафик от и за гр. Варна, кв. Виница, к.к. „Албена” и к.к. „Златни пясъци” от четири лентов път премина на двулентов, а в пропадналият участък - в една лента. От април до юни единствената предприета стъпка от страна на варненската управа, във връзка с възстановяването на парализираният град, бе поставяне на един светофар. Ремонтът на срутилия се пътен участък бе забавен, тъй като машините на „Инжстрой-инженеринг” ЕООД, „Хидрострой” АД разчистваха падналия скат на крайбрежната алея. На 1 юни изцяло затвориха околовръстния път, но ремонтните дейности започнаха едва на 9 юни към 11:00 на обяд. Краен срок –няма. И така без краен срок са поставени под бизнес карантина над 40 търговски обекта (ресторанти, автосервизи, борси дървен материал, магазини и др.), колкото до хората живеещи там - те са принудени ежедневно да вървят по няколко километра, за да стигнат до домовете си.

Що се касае до истинска карантина и провал на бизнеса, любимите както на туристите, така и местните, крайбрежни заведения бяха тотално отцепени, заради забраната за достъп до крайбрежната алея, отново заради свлачище. Търговците и ресторантьорите всяка година, най-късно до първо число на месец май, сключват догори за наем с Общината и започват своята търговска дейност. На 5 май се активизира свлачище на крайморската алея, което се намира на метри от укрепеният преди 3 години скат от фирмата „Варна Холдинг” за 15 млн. лв. След като затвориха пътя към крайбрежната алея, кмета Иван Потрних обяви, че са необходими нови около 20 млн. лв. за укрепване на този участък, но тъй като такива пари в Общината няма, решението бе открито, чрез фонда за „Бедствия и аварии“. След обявяването на частично бедствено положение във Варна, кмета използва от въпросният фонд 150 000 лв. за премахването на падналите дърветата и временното укрепване на долната част на свлачището с бетонни блокове. Всъщност за 150 000 лв. и един месец блокада на търговските обекти, резултатът е: Почистване и подрязване на дърветата, без да бъдат отстранени падналите скални маси, който се виждат на Снимка3.

Снимка3^*

Вярно, бетонните укрепителни плочи за 150 000 лв., не се виждат, но поне падналите на асфалта дървета са премахнати. След над 1 месец блокада, множество протести на търговците и загуба на хиляди левове, единствено временни бариери делят автомобилите от падналите скални маси. Освен паднали скални маси и дървета, обаче, гордостта на варненци, а именно крайбрежната алея се пълна с... плъхове. В социалните мрежи гъмжи от любителски клипове с гризачи, гонещи се между руините на свлачището. За напастта от плъхове и мишки, Община Варна обвиняват ресторантьорите и неправилното им изхвърляне на боклук. Търговците от своя страна смятат, че именно в свлачището и пролетните дъждове се крие причината.

Около 200 собственици и наематели на заведения на крайбрежната алея, протестираха в началото на месеца на входа на алеята, скандирайки своите искания за бърза реакция и решение на проблема с достъпа. Ето какви са техните искания: „Обединени от „Сдружение на Заведенията в България” излизаме на протест без въпроси и с конкретни искания:

1. Отваряне на пътя през Почивка в най-кратки срокове;

2. Достъп до Крайбрежната алея с автомобили през целия ден от страна на ПК „Приморски”, въпреки че пречат на пешеходците, докато текат ремонтните действия по укрепването на ската, независимо от тяхната продължителност;

3. Премахване на знака „Влизането забранено” на входа на Крайбрежна алея от ПК „Приморски”.”

„Протестните действия ще бъдат ежедневни и ще продължат до приемане на исканията ни!”- това обяви Мартин Сотиров- член на Сдружението на заведения в България..

Снимка4^*

„Изправени сме пред фалит! Целият май месец сме на загуба заради затвореният път. Наложи се да освободим персонала, защото нямаме с какво да им платим. Останахме да работим аз и съпругата ми. Сега отвориха пътя, но тук е пълно с плъхове, а Общината ни казват да се справяме сами с проблема.“ – сподели притеснен собственик на заведение, намиращо се на крайбрежната алея, който не пожела да бъде споменавано името му.

И докато във Варна са изправени пред фалит, к.к. „Златни пясъци” е на път от луксозна и мечтана дестинация да се превърне в детски лагер, конкуриращ се с. Кранево и с. Шкорпиловци. От началото на сезона хотелите са пълно с ученически групи, като една нощувка на дете излиза между 25-31лв., при ранно записване и намалението за група, хотел на Златни пясъци се превръща в лагер за лятно училище. Освен с ученически групи, точно в средата на курорта, под огромен брезент са се настанили търговците от пазара във Варна. През този сезон, в един от най-елитните ни курорти, можеш да си купиш от сергия: от бельо, калъф за телефон, сапун във формата на роза до матрьошка. Много от търговските обекти и заведения в курорта остават без наематели, поради слабият миналогодишен сезон, както и очакванията на отлив на руски и украински туристи с около 40%.

Друг основен проблем, както в к.к. „Златни пясъци”, така и в к.к. „Св.св. Константин и Елена” са множеството нови супермаркети. Те са толкова на гъсто разположени, че на всеки два-три хотела се пада по един супермаркет. В момента в Златни пясъци работят не повече от двайсетина ресторанта, които всяка вечер са полупразни.

„Не можем да покриваме разходите си, а за печалбата е мираж. Все по-трудно си намираме персонал. Никой не иска да работи за 2- 3 месеца в комплекс, със заплата по-ниска от 1000 лв. Ние обаче не бихме могли да им плащаме толкова, тъй като тук половината туристи са на All inclusive, а останалите предпочитат да пазаруват в супермаркетите и да се хранят в стаите си.“ – твърди Г. Радев, наемател на заведение в к.к. „Златни пясъци”.

С липса на човешки ресурс се борят и на плажа. В края на юни по Северното Черноморие има десетки незаети позиции за спасители. Квалифицираните спасители предпочитат да работят по гръцките плажове, като получават заплата стартираща от 1 500 €. Докато тук биха получавали едва 500-600 лв. Свлачища не липсват и тук. Управителя на „Златни пясъци“ АД Ивайло Чеварганов, сподели опасенията си, че отново се е активирало свлачище на пътя Златни Пясъци - Кранево. Чеварганов, обаче не споменава, че въпросното свлачище се е активирало от новопостроеният палат на варненски политик. Палат, граничещ с асфалтовият път, а от другата страна на асфалта е пропаст.

Като стана дума за апетитни имоти по брега на морето, в годишната си декларация пред Сметната палата, кмета на Варна Иван Портних и съпругата му, декларират закупуването на няколко нови имота. Единият е апартамент от 111 кв.м. в курортен комплекс „Св. Св Констатин и Елена“ за сумата от 60 000 лв. ( 60 000лв. е пазарната цена на гарсониера от 34 кв.м. в крайните квартали на Варна, а в момента цената на апартаментите от 100-120 кв.м. в к.к.. „Св.св. Константин и Елена“ са около 160 000€). Освен това, варненският кмет за последната година е закупил и парцел 600 кв.м в к.к. „Чайка“ за 594 000 лв. Към инвестирането в имоти се е ориентирал и Христо Христов, кмет на район „Младост“. Той се прочу преди година с провала при събарянето на ромските бараки. През 2011 г. Христов купува 50% идеална част от гора 2 дка в варненската местност „Манастирски рид“ за 915 лв. През 2014 г. районният кмет продава своят дял за 39 000 лв.

Достойна да се бори по богатство с варненския кмет е кметицата на Дългопол -Маринка Иванова. Нейното имане за миналата година възлиза на 1 200 000 лв. (извън кметската заплата). Отново чрез сделки свързани със земи- 315 на брой. Като добри коалиционни партньори, местните представители на Реформаторския блок не отсъстват по богатството на варненските лидери от ГЕРБ. На 20 юни 2015, година след потопа в Аспарухово, от НОВА ТВ, оповестиха една от обществените тайни във Варна, а именно че не малките бараки на ромите в подножието на дерето, а палатите във височината му са причина за бедствието. И там отново на ската е кацнал поредният баровски палат за стотици хиляди, този път, както съобщиха от медията, собственост на лидера на СДС и Реформаторския блок във Варна - Янко Станев.

„Ще направим така, че да не сте село!“ – дали е прав премиера Борисов. Пълно е с разрушени пътища, плъхове се разхождат свободно, феодалите си забогатяват с всяка следваща година, все повече и все повече. А да има и едни хорица, който да им се молят за (както бяха озаглавени единици от протестите в средата на юни) – ЗА правото ни да работи! Да запазим Варна! Не застроявате още повече кварталите ни! За пътя от морската столица до селото... до едно бедняшко село.

На 17 юни от представители на протеста пред сградата на Общината срещу намеренията на кмета Портних да строи подземни паркове и нови сгради, във вече претъпканите варненски квартали, бяха внесени 112 жалби в Общината. 50 жалби от граждани бяха внесени в Административният съд срещу новото жилищно строителство, предвидено в приетия от Общински съвет на Варна ПУП, а на протеста присъстваха стотици жители на града, но медии – не, с изключение на няколкото местни новинарски сайта.

Два дни по-късно във Варна на посещение бе министър-председателят Б. Борисов, за да инспектира как върви проточилият се с 6 месеца повече ремонт на ФКЦ. Там бяха не само местни медии, но и национални, които зорко следяха всеки поглед и добра дума между Бойко Борисов и кмета на „селото” Портних. Не стана въпрос обаче за фалиралите търговци, по вина на проточилите се безкрайно ремонти, на вече изпочупените площадки и ръждясали пейки. Не се говори и за проваления туристически сезон. Не се говори за презастрояването по брега на морето, за активните свлачищна в целият град. Не стана дума и за адските задръствания и тапи, за дупките по улиците, които именно Бойко Борисов откри преди 3 години. Днес те дори не минаха от там, все пак е пълно с дупки. Никой не говори и за Аспарухово.

Година по-късно, няма резултати от обещаните проверки. Няма виновни, няма наказани. Дерето не е укрепено. Ромите продължават да живеят в това, което е останало от бараките им, а на няколко метра по-високо се секат дървета, за да се направи достатъчна място за поредният баровски имот на някой политически лидер.

Не се говори за нито един от проблемите на Варна. Не се чу поне един от почти ежедневните протестите в града. Като, че ли управляващите ги бяха забравили. Хубаво е обаче, да не забравят, че демокрацията започва именно от Варна и че протестите в това село ритат политически столчета ... по много и бързо.

*Снимков материал: petel.bg, cross.bg