Първенци в Европа по университети - последни по реализация

Йозлем Садкова

Дали обществото ни спи или то просто си е такова, спящо, апатично, мудно. Или пък може да е във ваканция, такъв е сезонът - отпускарски. Във ваканция са ученици, студенти, преподаватели, но тази година за първи път обявиха и „ваканция“ на кандидат - студентската кампания! „Кандидат - студентска ваканция“ - забавно, алогично, тъжно. В пиковия момент от кандидат - студентската кампания, университетите дадоха пауза на приемите си, защото броят на кандидат висшистите, не покрива обявените вече свободни места. Прогнозите сочат, че и тази учебна година специалности като „Математика“ и „Физика“ няма да реализират план приема си, поради липса на интерес. Принудителното спиране на кандидат - студентските кампании се очаква да продължи до есента, когато провалилите се на пролетната сесия на матурите, ще се явяват повторно през септември. И така до есента - в застой. С всеки изминал ден, с всяка новина, свързана с образованието в България, следва коментара: „Да бе, наистина ли?! Не е възможно!“

Да, наистина! В България има 51 висши училища, 23 колежа, 15 филиала, 13 образователни центъра, 5 института и около 190 факултета, обслужвани от 23 743 преподавателя. Общият брой на студентите за учебната 2014/2015г. е малко над 250 000 души, т.е. на 1 преподавател се падат по 10,5 студента. И ако тук някой, би казал : „Да бе, наистина ли?! Не е възможно!“. От МОН веднага биха го опровергали.

От посочените данни в сайта на Министерството на образованието и науката, става ясно, че няма нищо обезпокоително на един преподавател да се падат по 10 студента, или пък по студент и половина. В Перник например, имат само един университет, в които преподават 147 преподавателя, а общият брой на студентите е 294. През 2014/2015г.- 75 души от тях са били абсолвенти, т.е. на преподавател се пада 1,48 студента.

И ако някой продължава да се удивлява и да се пита дали това е възможно, Министър Танев и колеги, някак тихо мълком, помежду другото, продължават да откриват още и още филиали, университети и т.н. Не че има студенти, не че има повишение на интереса на чуждестранните кандидат-студенти..., но за около два месеца, вече има два нови филиала на Варненския Медицински университет в Шумен и във Велико Търново, също така в Петрич вече могат да се похвалят с академичен център.

Националната агенция за оценяване и акредитация

Всички преобразувания и откриване на нови учебни структури и звена, трябва да бъдат одобрявани от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). За последните години НАОА са казали своето „ДА“ , на 97 от 100 предложения. През мината година Медицинският университет Варна прави своето предложение за откриване на два нови филиала на университета в Шумен и Велико Търново. Още в края на 2014 г. единият е бил одобрен, а в края на юли 2015г. те са вече факт. В двете нови университетски звена ще има по две специалности: мед. сестра и акушерка. И за двата филиала броят на студентите е 80, а на преподавателите е 11. Бързите реакции от страна на НАОА, предполагат, че е извършен адекватен анализ, дори и да е набързо. Въпреки бързата реакция от страна на Агенцията за акредитация, пропорционалността на населението, реалната оценка на икономическата обстановка в страната, както и възможността за усвояване на предлаганият продукт, будят противоречие взетите от членовете на агенцията решения за откриване на още и още учебни звена.

Съществува ли знак „равен“ между търсене, потребление, качество на предлаганият продукт и реализация? Решение на въпроса би могло да се намери, чрез разглеждането на няколко аспекта:

· брой студенти,

· търсене на пазара,

· урбанизация и инфраструктура на града,

· обезпечаване на материална база,

· преподавателски капацитет и др.

Както бе посочено по горе, от обявената „Кандидат - студентска ваканция“, става ясно, че има недостиг на студенти, защото на практика, броят на завършилите и потенциални кандидат-студенти е по-малък от обявените свободни места в университетите. Освен финансовото затруднение на средностатистическия българин, демографската криза от 1996/78 г. е друга основна предпоставка за това кандидат - студентската кампания тази година да е пред провал. Друга причина е, че българските деца все повече предпочитат чужбина. По официални данни в чужбина учат около 30 000 български студента. Кандидатите за получаване на образование зад граница за 2014/2015 са 4 500 души. Освен това, процентът на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18 - 24 г. през 2014/2015 се повишава до 12,9%.

Търсенето на пазара. От тази гледна точка, идеята за откриване на нов филиал за обучение звучи добре, но... Факт е, че в у нас има недостиг на медицинския персонал, но е факт и че се предвижда закриването, чрез „сливане“ на болниците от по-малките градове, с тези в големите областни центрове, т.е., ако заканата на Министъра на Здравеопазването Москов, се реализира, то действията на Министъра на Образоването Танев се обезсмислят, т.е. стават напълно неадекватни, безперспективни и противоречащи. Един срещу друг излизат двама министри от Реформаторския блок. Добре, че нямат много министри от техните в Кабинета, че както излиза, най-големите врагове са си самите те.

До тук става ясно, че по първите две точки, от Националната агенция за оценяване и акредитация, може би са се водели от оптимистични бъдещи прогнози, относно броят на студентите и бъдещата ситуация, свързана с потребностите на населението в градове с висши образователни институции. В нито едно то решенията на Агенцията не бяха представени аргументи, относно решенията за „наблъскването на филиали“ от страна на НАОА и МОН, в не толкова академично развити градове, като Шумен например.

В гр. Шумен живеят 91 210души. 57 238 от тях са в трудоспособна възраст, т.е. от 18г. до 65г.. Ако средно аритметично се раздели броят на хората в трудоспособна възраст на три групи: младежи, средна възраст и предпенсионна възраст и се приеме, че младежите са около 18 000 души. Според данни на Националната стратегия за учене през целия живот за 2014г., че 30,9 % продължават своето образование, се получава 5 562. От тях между 2 500 - 3 000 ще се пренасочат към по-големите градове, като Варна, Пловдив, София. Остават 2 500, от тях между 160-200 души ще продължат образованието си в чужбина, остават 2 320. 13% няма да успеят да си платят семестриалната такса, ще отпаднат по финансови и семейни причини. 1 900 потенциални студента за региона на Шумен, бройка, за която се борят 1 университет, 1 филиал, 1 факултет и 471 преподавателя. Ето на това е една оптимистична прогноза, всъщност реалната бройка е под 1 000 студента, защото през учебната 2014/2015 в Шумен са завършили 855души, а към момента, данните от кандидат - студентската кампания сочат, че поне 3 специалности са пред закриване.

Обезпечаването на материалната база. Често като най-значима предпоставка за откриването на филиали на университетите, в различни региони на страната, би могла да се открие чрез аналогията на думите : „ Далеч от очите, далеч от сърцето“. За да не стои университета далеч от младите българи, той идва при тях. Това напомня също така и за друга приказка, свързана с Мохамед и планината... Може и така да е. Пример за това е един от големите частни университети у нас, неговият ректор отиде до Родопа планина и откри свой филиал в гр. Смолян. Отново изключително любопитно решение от страна и на Националната агенция за оценяване и акредитация, от страна на Министерството на образованието и науката, както и на Свободния университет.

Смолян е град, в сърцето на Родопите и жителите на планината се занимават предимно с дърводобив, отглеждане на тютюн и картофи. Един от най-бедните региони, както в страната, така и Европейския съюз. Едва 24 169 са хората в трудоспособна възраст – от 18 до 65г. Преподавателите за последната учебна година там са 150. Таксата за един семестър е около 5 минимални заплати, т.е. над 1 200 лв. Оттук идва и съпоставянето на брането на тютюн с такса на семестър от 1 200 лв. Дали от НАОА знаят, колко тютюн трябва да се отгледа за се покрие обучението на един студент за 4 години?!

Друг пословичен пример за свободата в разпръсването на родните университети е обучаването на медицински работници в Петрич. На драго сърце и в града отвориха врати за академичната младеж, но... Но само за чуждестранните или по-точно гръцките студенти. Медицинския университет в София ще обучава своите гръцки студенти по специалностите: „мед. сестра“, „акушерка“ и „кинезетерапевт“ в градче с 200 км. по-близо до родните им места. Броят на населението на гр. Петрич е 52 328, населението в трудоспособна възраст е 25 767 души. Кметът и общинският съвет, отдават безвъзмездно единият етаж, от все още не завършеното триетажно крило на болницата. Освен това, отново, безвъзмездно са отпуснати и 100 000 лв. за ремонти дейности на етажа, като се предвижда от догодина да бъде отдадено изцяло новото триетажно крило на Медицинския университет- София. Етаж от новостроящата се болнична сграда, плюс стотици хиляди левове, се отдава на университет, за да може той да осигури комфорта на своите гръцки студенти. Оттук следва и въпросът, щом броят на гръцките студенти в цялата страна надхвърлят 2 500 и те получават щедро финансиране от страна на българските общини, то какво ли да очакват турските студенти, като са над 3 000. Следвайки логиката, за тях трябва някоя община, близо до родината им да им осигури, ако не повече, то поне същият комфорт, като в Петрич на гърци.

Преподавателски капацитет- 23 743. Професори – 3 473. Доценти- 6 848.

Статистически анализ сочи, че за периода от 2000г. до 2009г. се забелязва плавно намаляване на броя на преподавателите в страната, но като цяло през всичките тези години, техният брой е в диапазона около 22 000 души. След 2009/2010 година обаче за по- малко от 4 години, техният брой нараства с над 1 000. През учебната 2009/2010г. броят на професорите в България е бил 2 393, докато през 2014/15 те са с 1 080 повече.

Над 1 080 нови професори (както хиляди други нови академични представители), се възползваха от промените в закона, направени под егидата на бившия образователен министър Сергей Игнатов. Промени, заради които той и до ден днешен, обикаля по телевизионните студия, за да обяснява за пореден път, на не доразбралия български народ, колко качествена реформа е извършил. Да, ама не. Дори коалиционният партньор, в лицето на възрастният човек с не разбиращ поглед и наследника на Игнатов, проф. Танев, се опита да намери нещо положително в закона Игнатов, но не успя. Относно това, „новите“ професори, масово използват чужди трудове, и че в крайна сметка, Закона не предвижда конкретни мерки срещу това, Танев, оправда всички: „Е..... Тя сигурно и Меркел е преписвала на изпит.“

Но, всъщност, съгласно действащият закон за РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ от 2010г., не е нужно да се преписва за да станеш професор в България, не е нужно дори да си доцент: Раздел ІV, Условия и ред за заемане на академичната длъжност „професор"Чл. 29.т.4 (2) Ако кандидатите не са заемали академичната длъжност „доцент“, те трябва да представят още един публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания. И така през учебната 2014/2015г. при работни 252 дни (без учебните ваканции), са се появили нови 298 професора.

От дотук посочените данни, може да се направи заключението, че свободата предоставена от Националната агенция за оценяване и акредитация и Министерството на образованието, относно откриването на все повече университети, филиали и колежи, не отговаря на конкретната демографска, финансова и потребителска ситуация в страната. Подпомага се инкубационният процес за създаване на професори, както и за осигуряване на поле за тяхната изява. В същност, един преподавател е назначен на основен трудов договор само в един университет, в който той трябва да покрива опреденият минимум от хорариума му като преподавател. Ако обаче той се съгласи, както в случая с Медицинския университет във Варна, да преподава и в двата нови филиала, в Шумен и Велико Търново, преподавателя и университета подписват допълните споразумение към основният трудов договор, за т. нар. лекторски часове, които са с по-високо заплащане. И така, благодарение на множеството колежи, филиали, учени центрове и т.н., се роди термина „пътуващите професори“.

Пътуващите професори са готови да преподават седем дни в седмицата, да обикалят от Варна до Смолян и обратно през Шумен, стига да не се сбъдне най-лошият кошмар- нулева година или закриване на специалности. Кошмар, които може да се сбъдне още тази учебна година. За последната година дванадесетокласниците са били 59 000, а университетите са обявили прием за свободни 72 000 места. Ако се приеме, че около 10% от абитуриентите не успяват за преминат през и без това рехавото сито на матурите, а около 15% изберат да продължат обучението си в чужбина, то дори не биха могли да се заемат и 50% от обявените бройки. В такъв случай, около 100 образователни институции, ще останат само с академичният си персонал или ще продължат практиката на гр. Перник: 1 преподавател-1,48 студента.

До тогава всички с трепет чакат есента, всички чакат матурата, с надеждата нежеланата ваканция за прием на студенти да приключи. Когато и да приключи тя, бройката на университетите едва ли ще се попълни, защото самият факт, че в държава със застаряващо население, на 140 000 души се пада 1 университет. Просто не е редно дипломиран икономист да продава сладолед по 1,50 лв. на морето. Не е редно сервитьора да е завършил английска филология и със съвършеният си английски да благодари за 2 лева бакшиш на туриста. Някак си наистина не е редно дама на 35 години да е професор и веднъж домогнала се до ректорският стол, да стане глуха и сляпа за протестите под прозореца й. Просто не е редно...

Някъде по верига желанията на студентите, потребностите на бизнеса и държавата, биват пречупвани и преекспонирани, за да бъдат налагани правила и системи, които да осигурят благоприятен климат за определената вече насока на развитие на акредитационната система. И докато обществото ни остава все така мудно и апатично, днес връчиха професорската титла на още един кандидат за слава, а в най-бедният регион на Европа, готвят учредяването на нов университет. Готви се гр. Монтана, че професорите много станаха. Колкото до факта, че няма студенти – за това ще се мисли есента, все пак е ваканция, дори и на кандидат - студентската кампания.