Какво ще стане на предстоящите избори?

Фели Таджер

Не гледам на боб и поради това не знам точно какви ще са резултатите в цифрово изражение на предстоящите местни избори. Познавам обаче политическите тенденции в страната, така че мога да говоря резултатите на базата на тях. Така че по-долу няма да става дума за леене на олово, гадаене по звездите, приказки в състояние на транс, хвърляне на боб или други шамански прийоми. А само за анализ, базиран на факти и политически реалности сега и днес у нас. За това спокойно мога да направя няколко почти сигурни предположения:

1. Големият победител на тези избори няма да е партия ГЕРБ (въпреки, че ще вземе най-висок резултат измежду политическите партии). Големият победител ще са неочаквано висок брой от „независими” кандидат-кметове, които ще постигнат избор още на първия тур. Мислите ли, че партиен кандидат ще спечели например община Несебър, Приморско, Дупница, Банско, Хасково или Пазарджик? Това не е ставало и сега към тях ще се причислят поне още два пъти повече общини. За „независимостта” на тези кандидати може да се говори дълго. Нека само да напомня, че кметът на Пазарджик има съдебни проблеми, а най-близкият му сътрудник беше убита неизвестно от кого, но известно защо. Проникването на т.н. „сенчест бизнес” в общините става все по-масирано и по-агресивно. Вече не стигат само апетитните крайморски общини или Дупница, сега целта ще е и по-горе – областни центрове, стратегически общини, а и както е добре известно – апетитът идва с яденето. А този бизнес опита вече сладостта на обществените поръчки и взе да го предпочита. Виж, към малките селски общини и тези със затихващи функции, те нямат никакъв апетит. Тях ще оставят да си ги делят партиите.

2. ГЕРБ ще спечели за пореден път избори, но почти сигурно не с такъв резултат, какъвто имаха на предните кметски такива. Причините много – „умора” на избирателите (или както казваше един провалил си политик, бивш седесар) ще предпочетат да отидат за гъби, вместо да гласуват. А и подобно на всяка партия, продължително време в изпълнителната власт, и у ГЕРБ се проявяват признаци на „износване на материала”, това с особена сила важи за столицата. Доминацията на една политическа сила, която държи повече от 50% от съветниците е вече лукс и за голяма партия от типа на ГЕРБ. Да, ГЕРБ ще победи, ще дава първа пресконференция, но едва ли точно такава, каквато даде преди четири години. Да, резултатите ще са много добри, но няма как да не доведат до бъдещи изводи, които да направят партията още по-диалогична в сравнение с преди четири години. Диалогът започна, но средизборните резултати със сигурност ще му дадат много сериозен тласък.

3. Реформаторите „ще слязат от кораба”, както казва един мой приятел, бивш капитан на презокеански лайнер. Мога още сега да се обзаложа, че ще се опитат пост фактум (след събитието) да припознаят за свой и някой и друг независим кмет, получил тяхната подкрепа, но това ще е за парлама, а не реален резултат на партийна подкрепа. Мога още от сега да се басирам, че нито един кандидатирал се като реформатор който да спечели кметски мандат в голямо населено място – столицата или областен център. И даже повече – няма да има нито един общински съвет, дори и в най-малките населени места, в който реформаторите да имат мнозинство, дори и по-малко от обикновеното – нещо повече – даже и една трета от съветниците. Това те, разбира се, ще представят като небивал успех, като историческа победа на демокрацията над тъпотията, ама тези приказки сме ги чували поне толкова пъти, колкото смешният Радан Кънев късаше коалицията и излизаше извън властта. А това, както всички знаем, се случва поне два пъти седмично, което само доказва колко силно напират Радан и партийката му за властта и няма да я напуснат на никаква цена и в никакъв случай. Горкият, за първи път е депутат и за последен – фактор в изпълнителната власт. Това се видя и на последното гласуване за съдебната реформа. Такава, без реформаторите да имат подкрепата на ДПС, няма как да се случи. Така че очевидно времето до местните избори е и време за преоценка на политическото поведение на реформаторите, отърсването им от откровените шовинисти и почти фашисти, с които сега си другаруват и приемането им на ролята, отредена им от избирателя, на пета парламентарна политическа сила. Това са реалностите, а сред изборите те ще се онагледят още по-фрапиращо. А от осъзнаването на същинското им място в политическия живот на страната ще зависи политическото им оцеляване като дясна формация.

4. Работата с БСП е по-различна. Тази партия изживява тежка криза с идентичността си. Проблемът е, че БСП управлява първо с две либерални партии, а по-късно пак с една либерална партия. Прокарването на чисто социалистическите прийоми не беше възможно – премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивното данъчно облагане. От друга страна – БСП вече не беше „другото име” на СССР, защото Първанов и неговото АБВ иззе тази роля. А там се намеси и все по-напористата за тази роля и партия „Атака”. Това беше тежък удар, който подкопа основите на лидерът им Сергей Станишев и практически го извади от играта, а сега тази тежка задача се пое от Михаил Миков. Поне на този етап не личи да има голям успех. Това няма как да не влияе и върху способностите на една партия да мобилизира електорат и да печели избори. Сега пред БСП стои тежката задача да запазят позициите си на втора политическа сила, нещо което на този етап на мен ми се струва „на кантар”, което може да значи и минимална преднина на ДПС пред социалистите в тези избори. А това би бил твърде тежък удар за левицата, търсеща собствената си физиономия. Ако това се случи, Първанов ще ликува, въпреки, ме няма да има дори спечелен мандат за селски кмет. Инак за АБВ просто не си струва да се говори. Тази партия в повечето случаи ще играе ролята на мюре, което трябва да откъсне леви гласове от БСП. На места в полза на ГЕРБ, на места в полза на „независими” кандидати, така че после общинския съвет за стане още по-сговорчив с новоизбрания кмет. Ясно е, че АБВ не си заслужава да се говори. Мюретата са фантоми, а не реални живи политически сили. Друг е въпросът, че те бяха откъснати от БСП и проблем на БСП е да намери политическата си идентичност, в такъв вид, че тя да обедини лявомислещите избиратели, т.е. – да си върне загубеното. За местните избори това обаче няма как да стане, а за президентските – трябва да гадаем на боб, а това го не мога.

5. За ДПС няма защо да пророкувам. Там нещата са ясни. Една партия с възходящ системно успех не може да не постигне по-добри резултати от тези преди четири години. Между другото – и на предните мести избори ДПС беше „изолирана” от властта, ама резултатите показаха, че изпълнителната власт пак се разминава с народните предпочитания. „Изолацията” от властта се оказа твърде неуспешен експеримент, който дори и по-интелигентната част от реформаторите вече виждат, че е повече от сериозен проблем дори и за тяхното оцеляване. Дясното у нас не е толкова силно, че да може да продължи без либерална подкрепа.

Няма да пророкувам за патриотите, които бяха толкова патриотични, че се разцепиха още веднага, след като се обединиха. Там играе парата. Да не мислите, че Симеонов се интересува от друго, освен от това, колко обществени поръчки може да награби и да превъзложи чрез свои хора? Или за Каракачанов, на когато и в очите вместо зеници искрят знаци за евро? За тези просто не си струва да се говори дори и като политически фактор, те са форма на мимикрия на „независимите” икономически зависими бъдещи кметове. Защото те по нищо не се отличават от последните, само дето се афишират като по-различни. От това, че една родилка ще се обяви за девица обаче нищо съществено не следва. Историята не познава такъв случай, освен онзи митологичен с двадесет вековна давност. Втори такъв случай не се е и чувал, камо ли да се е случвал. Това е положението с т.н. „патриоти”, доколко са такива, доколко са други – ще лъсне още на 25 октомври. И – повярвайте – няма да има никакви, абсолютно никакви изненади.

И още нещо – тези избори ще покажат, че за разлика от повечето южноевропейски страни (Испания, Гърция, Франция и др.) у нас няма условия да се роди нова политическа формация от типа на „Сириза” (в Гърция) или „Подемос” в Испания, която да доминира политическото пространство и ще се наложи партиите да положат много повече усилия в усъвършенстване културата на диалога, колкото и на някои това да не им се иска да се случва.