Корупция или безхаберие

(отново за компетентността на някои магистрати)

проф. дюн. Владимир Петров

Обстоятелството, че съумяхме с колегата адвокат Аршинкова да принудим вещото лице Валентина Едрева да се отведе не промени с нищо хода на дело № 447/2012 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Точно обратното, съдебният състав, сякаш раздразнен от нашата „дързост” на два пъти да оспорваме отказа на съда да отведе вещото лице, още по-мотивирано започна да провежда предварително изграденото и очевидно пристрастно намерение, да отхвърли иска за собственост на нашите доверители. Самият съдебен състав изпадна в невъзможност да ползва вещи лица по делото, поради опитите на едно от новоизбраните вещи лица да се пазарят със съда по размера на хонорара, който да им бъде заплатен за „безценната” експертиза.

Наблюдавахме жалката, но за съжаление и комична ситуация, в която съдебният състав вкара делото, в усилията си буквално да го „добута” до решение. Когато, по принципа: „Над Върховния касационен съд е само Бог”, затова неговите решения не подлежат на истинска, справедлива и законосъобразна касация, съставът на Първо гражданско отделение щеше да постанови решение, каквото априори си беше избрал – да отхвърли като неоснователен иска за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността на нашите доверители срещу Община Банско.

Впрочем, опитахме се да помогнем на съдебния състав, като го извадим от неудобната ситуация, в която сам се беше се въвлякъл, с настояването да запази и не отведе като експерт по делото корумпираното като заинтересовано и пристрастно вещо лице Валентина Едрева. Съдът на всяка цена държеше да изслуша и разбира се „кредитира” като „правилно” и „обективно” заключението на това вещо лице. Отводът мотивирахме освен с личната заинтересуваност на вещото лице, което прави неговата експертиза пристрастна и невярна и с постановката от Гражданския процесуален кодекс, който регламентира ролята на вещите лица в съдебния процес. Законът определя вещите лица като специалисти в конкретна област на знанията в науката и практиката, които да подпомогнат съда с тези специални знания при оценяване на фактите и обстоятелствата по делото. Тези вещи лица в ролята им на помощници на съда по делото, могат да бъдат изключително полезни и съществено да допринесат за постановяване от съда на едно истински правилно и законосъобразно съдебно решение. Но само ако са действително специалисти в съответната област, а не са от така наречените специалисти „пенкилер”, които „разбират от всичко” в областта в която съдът ги смята за действителни специалисти. Просто защото са с диплома за завършено образование, и работят или имат професионален опит в нещо по-близко или по-далечно от специалните знания необходими на съда по делото. Важното е тези „пенкилер”специалисти да фигурират в списъците, от които съдът подбира и назначава вещите лица, някои от които са лично познати на съда или предложени от страните по делото. Тези „пенкилер” специалисти са особено опасни, когато са корумпирани и не положат необходимите усилия за изготвяне на едно качествено и обективно експертно заключение. Което предполага и допълнителни проучвания, когато знанията на експертите не са достатъчни, за да отговорят пълноценно на поставените от съда въпроси. Основани на техните заключения, съдебните решения също могат да се окажат корупционни и незаконосъобразни.

Комплексната експертиза, която съдебният състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд назначи по гр. д. № 447/2012 г., трябваше да огледа, в присъствието на процесуалните представители на страните, процесния имот – „Хилендарския метох”. Адвокат Дойчинова - процесуалният представител на Община Банско, видимо не се интересуваше от огледа, очевидно сигурна в неговия резултат. Задоволи се единствено при едно от разминаванията ни из „Хилендарския метох” злобно да изсъска (ама буквално да изсъска), че този имот Община Банско в никакъв случай няма да върне, за да бъде обърнат на кръчма. Отвърнах й, че трябва да го върне, защото е техен по силата на чл. 2 от реституционния Закон за възстановяване на собствеността върху отнети недвижими имоти (ЗВСОНИ). А после, какво ще правят с имота си, това е тяхна работа, на собствениците на „Хилендарския метох”- нашите, с адвокат Михаела Аршинкова, доверители по делото. Самите вещи лица изобщо не се интересуваха от огледа. Изготвиха експертизите въз основа на материалите по делото и създадените впечатления от времето преди насрочването и провеждането на комплексната експертиза. Вещото лице Валентина Едрева имитираше активност, като без да следва, заедно с адвокатите, огледа на имота, нанасяше бележки в бележник с вероятно предварително изготвеното експертно заключение Ние с адвокат Аршинкова не само, че внимателно разглеждахме всички съществени елементи на имота, но и правехме снимки, с които документирахме обстоятелството, че той е във вида, в който е бил първоначално застроен и че напълно несъстоятелно е твърдението на Община Банско, че той е изцяло застроен отново и като друг, нов обект, не следва да бъде реституиран на неговите собственици.

В съдебно заседание, когато съдебният състав се чудеше какво да прави с искането ни за отвод на вещото лице Валентина Едрева, се обърнахме към съда с едно основано на Гражданския процесуален кодекс искане, да се откаже от използването на вещи лица по делото. Това, според закона, е въпрос на личната преценка на съда, дали има нужда от помощ със специалните знания на вещите лица. Защото, в дългите години през които това дело беше преминало през всички стадии на процеса, от разглеждането му от районен съд, през обжалването му пред окръжен съд и няколкократното му изследване по касационни жалби от Върховния касационен съд, не беше останал, а по начало и никога не беше съществувал въпрос който представлява трудност и който изисква помощта на специалните знания на вещите лица. Всичко беше в кориците на делото. Необходимо беше съдът, членовете на който се предполагат с високи общи житейски и юридически знания и опит да разгледа фактите и доказателствата и въз основа на тях да реши делото. Защото делото, още повече в светлината на решение № 796/10 от 12.02.2011 г., в което са дадени указания кои въпроси да бъдат изследвани за неговото правилно решаване, изобщо не представляваше каквато и да било трудност за вещноправен съдебен състав, с дългогодишен стаж и опит, какъвто се предполагаше да бъде съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. При това въпросите, които се поставяха като предмет на изследване, бяха изцяло от юридическо естество и място за „специалните” знания на вещите лица – технически специалисти изобщо нямаше. Юридическият въпрос, на който всички съдилища, които разглеждаха делото и трябваше в своите решения да дадат отговор беше, формулираният в мотивите на отменителното решение № 796/10 от 12.02.2011 г. от съдията-докладчик Бранислава Павлова по гр. д. № 1660/2009 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд: „обявен ли бил имотът „Хилендарски метох” към влизане в сила на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, за паметник на културата с местно значение и с какъв акт на общинския съвет”. Следователно, станал ли е този имот общинска публична собственост?

Съдът не прие предложението, да се произнесе по иска за собственост, без да ползва помощта на вещи лица. Отново назначи вещи лица и натовари нашите доверители със задължението да внесат хонорар за изготвянето на напълно ненужната експертиза. Която отново не се произнесе по въпроса, който многократно се повтаряше по делото, че е от ключово значение за правилното решаване на делото. Корумпираният съд за пореден път не пожела сам да свърши работата, която законът му възлагаше, като реши делото съобразно указанията на колегите от предходния състав на Върховния касационен съд и се произнесе бил ли е имотът „Хилендарски метох” общинска публична собственост, като паметник на културата с местно значение и с какъв акт на общинския съвет е бил обявен за такъв. С някаква сатанинска, нечовешка, методичност товареше нашите доверители, с плащания за хонорари на напълно ненужните по това дело вещи лица, сякаш се чудеше как да направи невъзможна, по финансови съображения, защитата на техните интереси. Незапознат наблюдател на случващото се по делото, може би ще намери процедирането на състава на Първо гражданско отделение за логично, необходимо и законосъобразно. А това си е напълно и откровено казано корупционен произвол, безсмислен и ненужен. Подигравка с материалните и морални интереси на нашите доверители, които са обикновени хора, с ограничени материални възможности и действията на съда са вулгарна подигравка с усилията им да се защитят и потърсят справедливост и законност при решаването на този изключително важен за тях интерес – да възстановят собствеността си върху останалия от дедите им фамилен имот. Що се касае до последните технически експертизи, така и не стана ясно какво се случи с тях. В всеки случай обаче, те не бяха взети пред вид при постановяването на съдебното решение и сигурно са останали в кориците на делото като пример за корупционна, безсмислена и самоцелна загуба на процесуална енергия, която отново се оказа свързана и със загуба на парични средства за нашите доверители.
Следващите действия по делото минаха в естествено очакване от мен и Михаела Аршинкова – адвокати на ищците по иска за собственост, Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд да проведе възприетата пристрастна към интереса на Община Банско, корупционна линия на поведение, която от самото начало на делото беше осезателно очертана

Върховният касационен съд Първо гражданско отделение, в мотивите на решение № 298/2014 г. също игнорира указанията на колегите съдии от Първо гражданско отделение, постановили отменителното решение № 796 по гр. д. № 1660/2009 г. , да изследват статута на имота – „към влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, обявен ли е бил към този момент за паметник на културата с местно значение и с какъв акт на Общинския съвет”. Тоест, станал ли е този имот публична общинска собственост, защото ще повторя отново правилното и категорично становище в мотивите на решение № 796/12.2.2011г., че „изясняването на тези обстоятелства е от значение за решаването на спора….”.

Първо гражданско отделение ВКС в мотивите на решение № 298/2014 г. изцяло е възпроизвело неотносимите към указанията дадени в решение № 796/12.02.2011 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение технически експертизи, които освен че са без значение за решаването на делото, са станали причина решение № 298/2014 г. по гр. д. № 447/2012 г. да бъде мотивирано и диспозитивът му постановен по отдавна отменен закон.

В мотивите на решение № 298/2014 г. на Първо гражданско отделение на ВКС, са имплантирани многобройните пристрастни и изключително неверни заключения на вещи лица, които разискват факти и обстоятелства от преди създаването с Конституцията на Република България на общинската собственост, преди приемането на Закона за общинската собственост и установяването на категорията – „Недвижими имоти паметници на културата–публичнаобщинска собственост”. За тези неверни заключения вещото лице Росица Михайлова беше отведена от съда, а срещу повторно назначеното вещо лице Валентина Едрева, за която установихме с документи, че експертизата й е с невярно заключение в полза на ответника по делото Община Банско, подадохме молба до Върховна касационна прокуратура вх. № 4090 от 02.04.2014 г. за проверка за наличие на данни за образуване на наказателно производство по чл. 291 НК и вещото лице сама пожела да се отведе.

Първо гражданско отделение в мотивите на решение № 298/2014 г. изобщо не изследва въпроса поставен в отменителното решение № 796/12.02.2011 г. на предходния състав на Първо гражданско отделение, не дали имотът е бил изобщо паметник на културата с местно значение, а дали към влизане в сила на ЗВСОНИ „имотът е имал статут на публична общинска собственост”. Защото само тогава бившите собственици не биха могли да си възстановят собствеността.

Незаконосъобразно, в нарушение и противоречие с материалния закон, Първо гражданско отделение на ВКС в решение № 298/2014 г. механически пренася, за да се произнесе по въпроса дали имотът представлява публична общинска собственост към влизане в сила на ЗВСОНИ, правилата на отменения Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ).

Игнорирайки съществената разлика между „паметник на културата” по ЗПКМ /отм./ и „паметник на културата общинска-публична собственост” по смисъла на Закона за общинската собственост (ЗОС), ВКС, Първо гражданско отделение в решение № 298/2014 г., приема, че „класификацията на имота като паметник на културата с местно значение е извършено още към 1974 г. от Националния институт за паметниците на културата и музеите. Следователно, четем в мотивите, на основание § 7, т. 6 ПЗР на ЗПКМ /отм./ имотът като съвкупност от недвижими имоти е преминал от държавата в собственост на община Банско, а с влизане в сила на ЗОС през 1996 г., той е придобил статут на публична общинска собственост. Законът не изисква, продължава в мотивите Първо гражданско отделение, нарочно решение на Общинския съвет. Такова решение законът изисква за онези имоти и вещи – частна общинска собственост, които след влизане в сила на ЗОС придобиват предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС. Не и за тези, които са имали предназначение към влизане в сила на ЗОС”.

Това тълкуване е изключително невярно и в нарушение на закона. ВКС, Първо гражданско отделение, в решение № 298/2014 г. сякаш се е чудел как да изопачи закона и с неверни, противозаконни тълкувания на фактите по делото и указанията на колегите съдии постановили решение № 796/12.02.2011 г. по гр. д. № 1660/2009 г. да постанови „своята измислена и неневярна истина по делото”. Това решение възпроизвежда в мотивите един съвършено ненужен „пълнеж от аргументи”, по които различни, подменяни, върховни касационни съдии, формиращи състава на Първо гражданско отделение, се бяха произнесли. Въпросът, по който безспорно се бяха произнесли като основен, за уважаване или отхвърляне на иска на нашите доверители, беше прецизно формулираният от пореден състав на Първо гражданско отделение - председател и съдия докладчик Бранислава Павлова и членове –съдиите Лидия Рикевска и Теодора Гроздева в решение № 796 от 12.02.2011 г. по гр.д. № 1660/2009 г.: „Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и само ако към влизането му в сила имотът е имал статут на публична общинска собственост, бившите собственици не биха могли да си възстановят собствеността поради изключването на тази собственост от гражданския оборот”.

Впрочем, за обективност съм длъжен да отбележа, че в мотивите на особеното мнение на съдия Геника Михайлова можем да видим правилното становище, което трябваше да залегне в мотивите и на решение № 298/2014 г. по гр. д. № 447/2012 г.: - „Няма момент – пише в особеното мнение съдия Михайлова,в който имотът да е станал държавна собственост. Следователно той не попада в обхвата на § 7, т. 6 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), нито на чл. 3, ал. 2, т.3 от Закона за общинската собственост(ЗОС-първоначална редакция). За него забраната на чл. 7, ал. 4 ЗОС (Нова - ДВ. бр. 17 от 2009 г.) не важи”. И изводът, който извежда съдия Геника Михайлова и който трябваше да залегне и в диспозитива на решение № 298/2014 г. по гр.д. № 447/2012 г.: „Следователно искът с правна квалификация чл. 108 ЗС е основателен относно бившата жилищна сграда. Нейната реставрация и консервация, извършени с цел съхраняване на архитектурния й облик като паметник на културата, не водят до субституционното обособяване на нов обект (така решение № 162/24.09.2013 г. по настоящето дело)”.

Това особено мнение не трябва да заблуди никой в корупционната същност и оценка на дейността на всеки от съдиите на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Става дума за една не много хитроумна корупционна игра, която отдавна е позната и известна на много юристи и специално на адвокати, които образно казано са „яли попарата”на съдиите от състава на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Разиграва се една непочтена корупционна комбинация по всяко конкретно дело, която цели да създаде привидност за принципност и законосъобразност на постановеното решение и съдиите, които са го постановили. Комбинаците са ограничени по вариантност. Председателката на състава Теодора Нинова и член съдията Светлана Калинова отхвърлят иска по чл. 108 ЗС на нашите доверители, а съдията-докладчик Геника Михайлова, в особеното мнение уважава иска. Създава се напълно лъжливото впечатление за сериозна и принципна дискусия, в която е надделяло „принципното”правилно становище на мнозинството от съдиите в състава. Театърът е пълен, но само театърът. Защото и с особеното мнение на докладчика по делото- съдията Геника Михайлова, резултатът е отхвърляне на иска по чл.108 ЗС на нашите доверители. Решението им отнема имота „Хилендарски метох” в полза на Община Банско и ги осъжда да заплатят 11000 лв. разноски по делото. Поради това, особеното мнение на съдията-докладчик Геника Михайлова едва ли може да бъде някакво утешение за причинената им със съдебното решение тежка материална и морална вреда. В други съдебни решения мнозинството от съдии е друго. То може да бъде от член-съдиите Геника Михайлова и Светлана Калинова, а председателката на състава Теодора Нинова да е на особено мнение. Или мнозинството да бъде формирано от Геника Михайлова и председателката на състава Теодора Нинова, а съдията Светлана Калинова да бъде на особено мнение. И в разбирателство помежду си, трите решават кой каква роля ще има в този корупционен съдебен фарс, в тази подигравка с правосъдието, който предвидените конституционни промени на реформата в правната система на България, изобщо няма да засегнат.

По времето, когато „Хилендарският метох” е вписан в списъка на допълнително декларираните архитектурно-строителни паметници на културата, общинска собственост не съществуваше. Общинската собственост беше възстановена като вид собственост значително по-късно, с измененията и допълненията в отменената Конституция на НРБ от 1971 г., извършени в ДВ., бр. 6 и бр. 29 от 1990 г. А делението на общинската собственост на публична и частна се извърши и значително по-късно, след създаването на сега действащата Конституция от 1991 г. и приемането през 1996 г. на Закона за общинската собственост (ЗОС).

Вписването на обекта в списъка на архитектурно-строителните паметници на културата с местно значение, при действието на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ-отм.) не променя собствеността, която по силата на този акт и към 1974 г., съгласно чл. 4 ЗПКМ (отм.), не става държавна собственост.

Имотът „Хилендарският метох”, не става общинска собственост по силата на вписването му в списъка на архитектурно-строителните паметници на културата с местно значение и по времето, когато наред със ЗПКМ (отм.), е в сила и Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА, обн. ДВ., бр. 77 от 17.09.1991 г.), който дава по-подробна уредба на общинската собственост.

Вписването в списъка на архитектурно-строителните паметници на културата с местно значение не прави имота „Хилендарският метох” общинска собственост, още по-малко публична общинска собственост и когато, наред със ЗПКМ (чак до отмяната му от Закона за културното наследство през 2009 г. – ДВ., бр. 19 от 13.03.2009 г.), основното регулиране на общинската собственост се съдържа в приетия през 1996 г. Закон за общинската собственост.

Вписването в списъка на паметниците на културата, не е установеният ред за обявяване на един недвижим имот за паметник на културата – публична общинска собственост с местно значение към влизане в сила на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (обн. ДВ., бр. 107 от 18.11.1997 г.), за който се посочва в отменителното р. № 796/10 от 12.02.2001 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, че трябва да бъде изследван при повторното разглеждане на делото от друг състав на Благоевградския окръжен съд.

Имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС, се обявяват с решение на общинския съвет за публична общинска собственост. Решението за обявяване на имота се приема, съгласно чл. 6, ал. 2, във връзка с ал. 3 ЗОС, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници. Това е редът, по който имотът на нашите доверители, предмет на иска им по чл. 108 ЗС, може да придаде на този имот статут на публична общинска собственост. Невярно, съвършено произволно и в нарушение на закона е тълкуването, че декларирането и класифицирането на имота като паметник на културата през 1974 г., придава на този имот статут на публична държавна собственост, а с преминаване на имота от държавата в собственост на общината, той се превръща в публична общинска собственост. Делението на държавната и общинска собственост на двете категории имоти - „публична и частна държавна”, съответно на „публична и частна общинска собственост” беше въведено с едновременното приемане на двата закона – Законът за държавната собственост (обн. ДВ. бр. 44 от 21 май 1996 г.) и Законът за общинската собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 21 май 1996 г.). ЗПКМ /отм./не познаваше и не можеше изобщо да въведе делението на паметниците на културата на паметници на културата „публична собственост” и паметници на културата „частна собственост”. Поради това, в изключително сериозно нарушение на материалния закон е тълкуването в мотивите на решение № 298/2014г., че „редът, при спазването на който (имотът) е бил класифициран и е станал обект на защита по ЗПКМ /отм./, е установеният ред по смисъла на чл. 3, ал.2, т.3 ЗОС…Законът не изисква нарочно решение на общинския съвет на община Банско. Такова решение законът изисква за онези имоти и вещи –частна общинска собственост, които след влизане в сила на ЗОС придобиват предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС (аргумент от чл.6, ал. 2 ЗОС). Не и за тези, които са имали това предназначение към влизане в сила на ЗОС”.

Тези разсъждения на Първо гражданско отделение в мотивите на решение № 298/2014 г. въвеждат като обяснение на порочното, поради нарушение на закона решение на спора и отхвърлянето на иска на нашите доверители по чл. 108 ЗС, една теоретически и практически абсурдна конструкция. ЗПКМ /отм./ не познава делението на недвижимите архитектурни паметници на имоти - публична и имоти - частна държавна или общинска собственост. Защото по времето - 1974 г., когато имотът на нашите доверители - „Хилендарският метох”, според мотивите в решение № 298/22014 г., е класифициран като паметник на културата, делението на държавната и общинска собственост на публична и частна не беше въведено в българското законодателство. Това деление се въвежда, широко известно е, с приемането на ЗДС и ЗОС през 1996 г. Не познава делението на държавната и общинска собственост на публична и частна и § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация, в който изразът на закона е „преминават в собственост на общините и следните държавни имоти”. Следователно, безспорно абсурдно и в несъмнено сериозно нарушение на закона, е измисленият в мотивите на решение № 298/2014 г извод, че имотът „на основание § 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА като съвкупност от недвижими вещи е преминал от държавата в собственост на Община Банско, а с влизане в сила на ЗОС през 1996 г. той е придобил статут на публична общинска собственост” Нека не бъде схванато като подигравка с авторитета на върховната правораздавателна инстанция в правната система на Република България – Върховният касационен съд, но подобна юридическа измислица на преминаване автоматически, по закон, заедно със собствеността и на юридическия статут на имота от държавата на Община Банско, следователно между два различни вида на право на собственост, българското вещно право не познава.

Съвършено невярно и в противоречие със закона е и цитираното по-горе становище на ВКС, че „Редът, при спазването на който (имотът) е бил класифициран и е станал обект на защита по ЗПКМ /отм./, е установеният ред по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС. Така по силата на закона, той е в обектите, които са публична общинска собственост на ответника. Законът не изисква нарочно решение на общинския съвет на Община Банско”.

И ВСЕ ПАК, ЗАКОНЪТ ИЗИСКВА ТАКОВА РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ! Без такова решение, имотите предоставени безвъзмездно от държавата на общините запазват статута си на имоти - частна общинска собственост. За публична общинска собственост –гласи разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ЗОС, се обявяват имотите и вещите – частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2. Обявяването на имотите за общинска публична собственост, защото са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОС се извършва с решение на общинския съвет, което се приема с мнозинство – съгласно второто изречение на чл. 6, ал. 3 ЗОС – повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Допълнително, в обосноваване на твърдението ми за грубо корупционно незнание или съзнателно служене с неверни, изопачени аргументи, черпени от конкретни законови текстове, при мотивиране на неправилното и незаконосъобразно решение № 298/2014 г. по гр.д. № 447/2012 г., постановено от състава на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, трябва да отбележа промененото отношение на самия законодател към собственото си решение, да въздига недвижимите имоти паметници на културата с местно значение, в имоти - публична общинска собственост. Законодателят извади тези паметници от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, ЗОС, в който текст изчерпателно са посочени имотите публична общинска собственост. Въвеждането на „недвижимите имоти и движими вещи – общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на културата”, като имоти публична общинска собственост беше уредено в чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, в първоначалната редакция на закона от 1996 г. (ДВ., бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1 юни 1996 г.). Изменение в редакцията на чл. 3, ал. 2 ЗОС три години по-късно (ДВ., бр. 96 от 5 ноември 1999 г.) обаче, отмени т. 3 на чл. 2, ал. 2 ЗОС. Следователно, с отмяната на т. 3, недвижимите имоти общинска собственост, обявени за културни паметници от местно значение, загубиха статута си на публична общинска собственост и се превърнаха по силата на закона в частна общинска собственост, възстановяването на която няма пречка да бъде извършено, в полза на частни субекти по реда на ЗВСОНИ.

Тази изключително важна законодателна промяна в правния режим на общинската собственост, е недопустимо да не бъде отчетена от авторитетен, опитен и предполага се, изключително теоретически и практически подготвен състав, какъвто е този на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Постановеното решение по делото за собствеността на „Хилендарския метох”много ярко илюстрира метастазите на корупцията изразяваща се в юридическа неподготвеност, незнание на закона и правната теория, безотговорност, пристрастие към нечии интереси, с две думи – „юридическо безхаберие”, които са обхванали българската съдебна система и които за съжаление не са отминали и най-високите етажи на съдебната йерархия.