За достойнството в образованието

“Образованието придава на човека достойнство,

че дори и робът започва да съзнава, че не е роден за робство.“

Дени Дидро

Йозлем Садкова

Следващите редове не са за тези, които са привилегировани да изградят своето достойнство посредством добрите основи на качественото образование. Не са за дипломираните студенти, чиито красиви снимки с тоги, красят бюрата на родителите им. Следващите редове са за децата на промяната, на хаоса, на принципа: „проба - грешка“. За децата родени в невежество, без шанс.

От 90-те години насам, силните на деня в законодателната, в изпълнителната и в съдебната власт, се учат на нови политики, нови правила, нови закони. Въпреки конкретните препоръки и финансиране „отвън“, шейната на българската държава, лети надолу. И не случайно, на първият ред, до здравеопазването е образованието. Докато политиците все още се изучават основните контури в политиката, лутайки се в некомпетентността: „В опозиция ли сме или не?“ или по-точно: „Какво животно сме, с министър в опозиция?“, процента на функционално неграмотните ученици в България е над 40%, това посочва международно проучване, извършено от PISA В края на месец декември тази година, излязоха резултатите от националния тест по грамотност. Над 18% от петокласниците не разбират какво четат. Проблем с речевите умения срещат най-много децата в Пловдив и Шумен, със среден резултат под 40% успеваемост. Също така се забелязва и затруднение в свободното използване на българския език от ученици, чийто майчин език е различен от официалния в страната. Но основна причина за високия процент функционално неграмотни в страната е липсата на отговорно и разумно отношение към образователния процес, като цяло.

Днес в българските училища не е модерно да си „зубър”, днес е много по-модерно да пушиш БИЛКА (заместител на марихуана), да удариш една водка и да се сбиеш. За последните седмици между 5 и 10 ученика са посетили токсикологията на университетската болница „Н. И. Пирогов” само заради този вид халюциногенен наркотик. В началото на месец декември 17-годишен ученик изпадна в кома в училищен двор, след употреба на въпросния наркотик. Ученик, училищен двор, наркотик, кома – произвол, липса на ангажираност, свободия, безнаказаност, хаос.

Водени от твърде закъснялата си тревожност, в Народното събрание се обединиха под идеята, че е необходимо да се гласува нов образователен закон. Типично по нашенски обаче, реформата за пореден път се оказа не дооформена, чрез която управляващите искаха да покажат ангажираност към проблемите на българското училище, но за сметка на това демонстрираха единствено неадекватност към разбирането на проблематиката. В края на есента бе приет новият Закон за предучилищно и училищно образование, който заменя два досегашни закона: за Народната просвета и за Степента на образование, общообразователен минимум и учебен план.

Законът за предучилищно и училищно образование влиза в сила от 1 август 2016г. След обнародването му в ДВ 13.10.2015г. започва интензивната работа, определена с много строги и кратки срокове, в които министър Танев ще трябва да впрегне целият си наполеонов талант, (за прилика между Тодор и Наполеон, свидетелства единствено самият Тодор Танев). В рамките на един месец, образователният министър трябва да издаде три наредби, в които да определени трите държавни стандарта за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебниците. Всички останали държавни стандарти трябва да са одобрени до 1 август 2016. Изпълнителната власт в лицето на министър Танев, трябва определи почти 20 държавни стандарти компонента, сред които са:

- учебния план;

- общообразователната подготовка;

- профилираната подготовка;

- организацията на дейностите в училищното образование;

- придобиването на квалификация по професия;

- оценяването на резултатите от обучението на учениците;

- учебниците и учебните помагала;

- статута и професионалното развитие на учителите и директорите;

- инспектирането на детските градини и училищата;

Ето какви са и промените в закона касаещи досега действащият Закон за степента на образование, общообразователен минимум и учебен план.

Промени в степента за получаване на образователен ценз:

Начално образование

Още през септември 2016г. настъпват първите промени в училище, но те няма да са едновременни, а ще бъдат провеждани парче, по парче. Дори и да са налице някакви наченки от страна на МОН за реформи, то успеваемостта остава единствено хипотеза, с по-скоро предвещаващ хаос. Хаосът ще започне на 15 септември, защото в два класа ще учат по новия Закон и държавните стандарти на министъра, а останалите 10 – по стария Закон за Народна просвета. Новата учебна година за І-ви и V-ти клас ще започне с изцяло нови учебни планове и програми, а всички останали ученици ще продължават обучението си съгласно стария закон до 2019-2020г.

Учебни седмици

От МОН започнаха да преобразуват и периодичността на учебния процес. За сметка на лятната ваканция се увеличават броят на учебните седмици. С още една се увеличават броят на учебните седмици на първокласниците и те стават 32, а VІ-ти и VІІ-ми клас увеличението ще е с 2 две седмици, т.е. стават 36.

Освен с увеличаването на броя на учебните седмици в началните класове и новите учебници за І и V клас, другата новост в обучаването на най-малките е, че до ІІІ клас включително, те няма да бъдат оценявани посредством количествени оценки. Също така целият цикъл в началното образование, на практика не е непрекъсващ, защото независимо дали един ученик може да си напише името или дали знае да брои до 20, той няма да повтаря класа. С приемането на новия закон, началното образование се превръща във влакче със сигурна начална и крайна гара, но без задължителен багаж от знания и умения.

Министър Танев даде заявка да осигури база от знания и умения на учениците в началните класове, като подхвана приемането (без да обществено обсъждане) на новите учебни програми за І и V клас. Липсата на обсъждане и допитване до учителските съсловия, може да се оправдае с желанието на Министъра да хване бързия влак на изготвянето на новите учебници.

Прибързаността на Танев е обяснима, що се касае до определени срокове за нови поръчки, нови учебници и нови комисии, процедури и т.н., защото срокът за внасяне на проектите новите учебници за І и V клас е 7 месеца.

Но както се казва в една българска поговорка за бързата кучка и тук прибързването води до не двусмислени решения, като това първолаците да се учат да пишат смс на кирилица и да търсят информация от различни сайтове в интернет, като в V клас вече ще бъдат изпитвани на мултимедийни презентации. Поредното решение взето от хора, които са излизали от София само за да отидат на почивка на морето, защото ако имаха по-реална представа за българските училища и в малките населени места, щяха да знаят, че в някои села, не само, че нямат интернет, те нямат дори асфалт.

Основно образование

От 15 септември 2016г. при завършен VІІ клас ще се придобива свидетелство за завършено основно образование, въпреки че учебните планове са изготвени, спрямо старият закон, съгласно който, основно образование се завършва в 8 клас.

Съкращаването с една учебна година на основното образование, поставя в риск съществуването на над 200 основни училища в малките населени места. Част от последиците от завършването на основно образование в VІІ клас са: намаляване броя на учениците; съкращаване на учители и разбира се по-малка държавна субсидия. Единствената перспектива, която остава пред тези над 200 основни училища е те да бъдат преобразувани в т. нар. „Обединени училища“, в които влиза обучаването на ученици от І до Х клас. „Новият тип обединени училища са последната точка преди закриването на основните училища“- опасяват се директори на училища от цялата страна. Объркването при седмокласниците не спира до тук. Едно от исканията на министерството на образование е цялостна промяна в съдържанието на учебника по история за V клас, като то да бъде заменено със съдържанието на учебника по история за VІІ клас. Своето предложение аргументират с това, че в V клас се изучава българска история, а учениците не са съзрели все още за по-задълбочено изучаване на този материал и предлагат материала от V клас да бъде заменен с античната история, която се изучава в VІІ клас.

В VІІ клас обаче, съгласно етапите за пренаписване на учебните програми, промени ще има едва през 2019-2020г., т.е. през следващите 4 години учебният материал в V и VІІ клас ще бъде преповтарян, за сметка на българската история или веднага, набързо ще се създаде нова комисия, която да се погрижи за нови учебници и за седмокласниците, въпреки, че към момента такива не са предвидени? Дотук става ясно, че недоглеждането и прибързаността в промените в основното образование са проява на неадекватно поведение и безпрецедентна липса на професионализъм от страна на длъжностните лица, заети с най-важната реформа.

Никой от министерството не се ангажира с препоръки или предоставяне на план- стратегия, която да предотврати провала на така не доизмислената перспектива за основните училища. Провалът е предизвестен, тъй като преструктуриране на училището ще доведе до изменения в норматива за брой ученици в една паралелка, в последствие ще бъде намален и бюджета на вече преструктурираното учебно заведение, което на практика поставя в безизходица директорите, поради невъзможност за изплащане на заплатите на учителите.

Гимназии

С влизането в сила на новия Закон за предучилищно и училищно образование, гимназията се разделя на два етапа от VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас, също така всички професионални гимназии са държавни, а земеделските минават от Министерството на земеделието и храните към общините. Другите основни премени са, че съгласно новият закон е структуриран по нов начин и учебният план.

Структура на учебният план в гимназиите

Учебна програма

Общообразователна подготовка (задължителна). Учебна програма по държавен стандарт, одобрен от министъра.

Разширена подготовка (досегашната задължително избираема подготовка ЗИП). Индивидуална за всяко училище учебна програма, изготвена съобразно възможностите и приоритетите на училището.

Допълнителна подготовка (досегашната свободно избираема СИП).Учебна програма изготвяна еднолично по преценка на директора на училището

След като последва недоволство от страна на училищните съсловия и педагозите заплашиха с национален протест срещу опита на Министерството да прикрие с една алюзия, неравнопоставеността зад красивите слова за новото преструктуриране в гимназиите. Алюзията е в това, че различията в кадровия потенциал, материалните бази и ресурси в различните населени места, и на практика невъзможността на училищните ръководства да обезпечат равният достъп на учениците до качествено образование, говори единствено за дискриминационен подход, а не за повишаване автономността на училищата.

Друг недостиг в новите учебни планове, учителите посочват измененията в професионалната подготовка в професионалните гимназии. Съгласно новите държани стандарти, до Х клас намалява изучаването на общообразователните предмети, като остават с намален брой часове- БЕЛ, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт, гражданско образование. За сметка на тези часове, в ХІ и ХІІ клас се засилва пред университетската подготовка или професионалната подготовка (в професионалните гимназии). Тук отново е налице обречеността на децата от по-малките населени места. Те са обречени да не получат равен достъп до качествено образование, защото в отговор на въпроса към МОН: „какво се случва, ако ученичка от Дулово иска да учи медицина, а в Дулово нямат кадровият потенциал да отговорят на нуждите в пред университетската подготовка, гарантирана й съгласно новите държавни стандарти?“. От МОН изразиха готовност да се проведат още една кандидат гимназиална кампания след Х кл. По този начин ученичката от Дулово би могла да се премести в по-голям град и училище, които биха могли да й предложат подходящата предуниверситетска подготовка. Отворен остана обаче въпроса с издръжката на ученичката в другия град. В крайна сметка да се е родила софиянче...

Съкращаване на часове

Реципрочно на увеличаването на учебниците седмици и началното и основно образование, в гимназиите се предвижда съкращаване на учебните часове. Без какъвто и да е обществен дебат, от МОН публикуваха новите държавни стандарти, свързани с общообразователната подготовка и промяната в броят на часовете по география, философия, чуждоезиковото обучение, физическото възпитание и спорт. Промяната в новите учебни програми се основава върху, драстичното намаляване броят на учебните часове по тези предмети: изцяло премахването на географията в Х, ХІ и ХІІ кл.; намаляване на часовете по философия с 40%. Също толкова драстични промени, министъра подготви и за разпределението на часовете по чуждоезиково обучение. От 648 уч. часа по първи чужд език в езиковите гимназии, те да бъдат съкратени също с 50%. За да бъде оправдана липсата на над 320 учебни часа, учениците в езиковите гимназии в ІХ и Х клас, ще трябва да изучават 3 общообразователни предмета на чужд език. Последва остро недоволство от страна на училищните ръководства и педагогическият персонал цялата страна, като те се обявиха против желанията на министерството на образованието за съкращаване на учебните часове по общообразователна подготовка, защото по този начин би се снижило качеството на образование в страната.

В Становището на педагогическата колегия на ІХ-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин”, относно Проект на наредбата за учебния план и Проекта за рамков учебен план за езиковите гимназии се посочва, че: „Планираното съкращаване на задължителни часове по чужди езици и по предмети ще влоши качеството на образование и ще съдейства за задълбочаване на социалното неравенство сред учениците – малък брой от тях ще имат привилегията да си позволят частно обучение според интересите си, а останалите ще са принудени да се обучават в условията на образователен недоимък поради финансови причини.“

Министър Танев отстъпи пред заплахата от общонационален протест и прехвърли отговорността за взетите от него решения на Народното събрание. "Това повелява Народното събрание и ние го следваме", оправда се Танев. Не закъсня и реакция от Парламента. Председателят на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова (която е и вносител на Закон за предучилищно и училищно образование) заяви, че: „Подписът, който стои под тези стандарти е единствено на министъра на образованието и науката и за това считам за некоректно да се обвинява Парламентът в промени и да се създават внушение в обществото, че едва ли не народните представителите са заложили тези промени“. Към момента единомислие между МОН и Народното събрание е налице при въпросите, свързани с държавното финансиране.

Държавно финансиране

От 1 януари 2018г. държавната субсидия ще следва ученика и в частните училища. 20% от бюджета на частните учебни заведения ще идва от държавната хазна – нововъведение, срещу което се обявиха дори и някои от частните училища. В закона е записано, че в частните учебни заведения, които получават държавна субсидия, ще имат право да събират такси само за дейности извън финансираните от държавата дейности. Оттук следва, че самият закон тласка, както частните училища, така и държавните да работят съвместно „встрани от закона“, защото частните учебни заведения са регистрирани по Търговския закон с формиране на печалба и държавното финансиране е незаконосъобразно. От друга страна държавната субсидия ще превърне частните училище в масови, защото заради 20 % субсидия, която „следва ученика“, скъпите училища ще трябва да се простят с носителя си на добрата слава ...., а именно: малките паралелки и индивидуалният подход към всеки ученик. И така от 2018г. незаконосъобразно държавата ще финансира частни училища, които в името на 20 % субсидия ще преобразуват паралелките от 10-12 ученика в 20 на брой ученика, от което следва тези училища да бъдат наричани масови, не много законно държавно субсидирани частни училища.Интересен тук е фактът, че един недържавен орган ще следи за държавното финансиране както на държавните и общинските училища, но и също така и за потока от субсидии и за частните училища, това са т.нар. Обществени съвети.

Обществен съвет

Това е бъдещият персонален за всяко училище контролиращ орган, с нечетен брой членове, като задължителният член трябва да е представител на бизнеса, а в професионалните гимназии, той трябва да е по-точно финансиращият орган. Освен за финансирането в училищата, Общественият съвет има правото да изисква от директора и педагогическият съвет документацията и отчетността за всяка дейност в училището. Пред съвета на през 4 години ще се провежда и етап от атестациите на директорите. Властта на въпросните съвети не спира до тук и е на път да сложи ръка и върху основното- Конституционно право на всеки български гражданин, а именно свободният достъп до образование. Става въпрос за все по либерализирана свободна форма на обучение.

Свободната форма на обучение за ученици до 16г. възраст става по желание на родителите. Дали домашното обучение отговаря по качество на обучението в класните стаи ще решават заедно училищните ръководства и Обществените съвети. Освен учениците, родителите също подлежат на контрол, както от училищата, така и от Обществените съвети. В края на всяка година ученикът ще полага изпит в съответното училище, към което е зачислен. Остава отворен въпроса:“Ако Общественият съвет се произнесе, че ученикът не е обучаван в подходящи домашни условия, ще бъде ли допуснат до изпитна сесия или ще последват недопускане на ученика до изпит и санкции за родителите и ако да, какви ще са те?“.

При препоръка от страна на Общественият съвет, училището да наложи санкция, без да са налице фрапиращи нарушения от страна на родители и ученици, ще бъдат ли наказани от директорите, чакащи атестиране пред контролиращият орган? Автономността пречупвали се пред Общественият съвет и каква е ролята тук на Министерството и регионалните инспекторати? Или и тук реформата е недооформена?

Опитите за изготвяне на стратегии и реформи в образованието не дават отговор на въпроса „Какво се случва с 10 000 първокласници, които не посещават училище?“ Конкретизация по този въпрос дава новият Закон за предучилищно и училищно образование – увеличаване на санкциите за родителите, чиито деца не посещават училище. За новата глоба за първо нарушение е до 150 лв., а за второ до 500 лв., въпросът тук е дали чрез санкции и глоби, биха могли да бъдат стимулирани децата от бедни семейства да изпратят децата си на училище или детска градина? 150 лв. са непосилна сума на над 1 000 000 българи, съдейки по плановете им за коледните и новогодишни празници. 100 000 българи ще отделят едва по 20 лева за празниците, т.е. децата на някои от тези български семейства, не посещават училище или детска градина, не защото не искат, а защото нямат възможност да осигурят дневната прехрана на децата си или да платят глоба от 150 до 500лв. Следващият въпрос е „ дори и когато санкциите бяха по-ниски, колко родители са били глобени?“ и „Разполага ли министерството с точният брой на учениците в предучилищна и училищна възраст, които са в чужбина?“ Или всичко е въпрос на догадки без конкретни числа и резултати? Не за първи път от Министерството на образованието и науката четат статистическите данни, както дявола Евангелието.

Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. 2015-2020г. Въпреки, че на сайта на МОН са качени различни Стратегии за превенции намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система за периода 2013-2020, 2014-2020, към най-новата Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства. 2015-2020г. са използвани едни и същи статистически данни за всичките години. Още по-интересен е факта, че използваните данни са за периода 2001-2011г., видимо от Приложение 3 и на последният по датат документ. Друг преповтарящ се момент е текста, в които се казва, че:

Делът на посещаващите детска градина при децата от 3 до 6-годишна възраст при етническите българи е над 55%, докато при децата от ромски произход е почти двойно по-нисък – едва 30,9%. Защо обаче в стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства, в текста за делът на посещаващите детска градина, липсват данни за втората по-големина етническа група в България, а именно турската? Нима от 2001г. – до сега липсват данни за децата от 3 до 6 годишна възраст от тази етническа група? Каква тогава е била въпросната превенция за преждевременно напусналите, реализирана няколко поредни години стратегия. Финансирането на подобен вид проекти от държания бюджет, Европейски фондове, спонсори и др. източници, би трябвало да има отчетност за свършена работа, дори да бъде и само статистическа. Разбира се, щом има нови стратегии в образованието, то ще трябва да има още една- две (въпреки, че се припокриват), свързани с интеграцията на тези все още не интегрирали се етнически малцинства.

За следващата петилетка, отново едни софиянци, които излизат в провинцията за да отидат на море, са си осигурили работа и доход, за да се справят с не интегрираните роми, турци, арменци ... и там каквито други има.

И така вече 25 години, докато политиците се учат на политики, децата на прехода, пораснаха и се превърнаха в хора без самочувствие, не знаейки дали и доколко го имат въпросното достойнство, за което говори Дидро. Апокалипсисът вече е тук, защото повечето млади хора, не успяват да изразят чувствата и мислите си, посредством богатството на думите. Апокалипсисът в българското образование си има и своите извършители, подстрекатели, но и съдници. Кога просветата бе заменена от даскалото?

Кога достойното поведение бе заменено от това да си готин? Кога забрави, че не си роден роб?

И докато в министерството измислят или по-точно недообмислят поредната „реформа“, зад която се задава недоволство и протест, а в Народното събрание все още се чудят кои са и за какво са там, в училищата май вече спря да им пука. Спря да им пука на директорите за дисциплината, спря да им пука на учителите за предадените знания, спря да им пука на родителите за образованието на децата им, спря да им пука за учениците... всъщност, на тях отдавна спря да им пука, те са зад училището и пушат БИЛКА и с дим рисувайки картината За достойнството в българското образование....