Как измамата става реалност

Фели Таджер

На времето, преди петдесет години, имаше един фокусник, който ходеше на представленията си облчен във фрак и с черен цилиндър на главата. Заставаше пред публиката, сваляше цилиндъра си от главата и вадеше от него зайче, пускаше зайчето и пак бъркаше в цилиндъра, и о, чудо – от там изскачаше мишка, пускаше мишката и пак бъркаше и вадеше дълга лента. Тогава, ние малките деца се вивяхме и се чудехме как така в един велурен цилиндър могат да се скрият толкова много неща и с часове спорехме как точно е успял да ги побере вътре н един такъв малък велурен цилиндър. После пораснах, остарях и поумнях, а и разбрах, така спрях да се чудя. Проумях, че в реалността се случва нещо друго, но ние, подведените, възприемахме виртуалната фантасмагория, че от цилиндъра може да живее бяло зайче. И сега, на стари години, почнах отново да се чудя.

Този път причината е друга – пак фокусническа – как така една политическа сила, при това не първа или втора, а трета, може да се превърне в универсалното зло на една страна, че да трябва да се „изчегърта” от политическия живот, да са се стои на власт от друга, само и само тази зла политическа сила да не се докосва до властта, че това ще е толкова опасно, колкото падането на свърхмодерна атомна бомба върху едно село с пет къщи.

Питах се как такова универсално зло може да овладее едновременно съдебната власт (без да има един висш магистрат, близък до него), как това зло може да овладее националната сигурност, без да има поне един свой генерал, как така може да разяжда устоите на демокрацията, като е на власт универсалното добро, во главе с Радан Кънев, който уволни над 2000 държавни служители, защото били назначени от универсалното зло. Досещате се, че универсалното зло е ДПС – разбирай Ахмед Доган, Четин Казак или Хасан Адемов и т.н., а универсалното добро е генерал Атанасов, доктор Петър Москов и вождът им Радан Кънев (по-просто казано – вълшебните помощници на владетелят на великото и всеобхватно добро Иван Костов). Как така вълшебните помощници на най-великия Лаборант на земята не успяха да се справят с една баба Яга, яхнала метла, докато великото добро се вози на най-съвременните изобретения на модерните технологии. Стоя и се чудя точно така, както се чудех на времето как се събират толкова много и различни неща от един неголям велурен цилиндър.

И взех да мисля и да си припомням предисторията – ами защо тогава универсалното зло ДПС се самосвали от власт само преди две години, като предначерта перспектива на правителството на Орешарски до лятото на 2014 година? Защо се самосвали (т.е. – по езика на Радан Кънев се „самоизчегърта”), аджеба, луди ли бяха, или страдаха от шизофрения (за нея пак ще стане дума по-нататък), или пък бяха мазохисти, че си развалиха рахатлъка? Мисля и не намирам друго обяснение, освен в нестабилността, предизвикана тогава от универсалното добро (ми то бяха тъпани, перформанси с голи моми, зурли (май им викаха вувузели) и, разбира се, безумния натиск на БСП да яхне цялата власт). Т.е. – самосвали се ДПС, с пълното съзнание, че на партията и предстои един съвсем не лек период на опозиционна дейност, още повече че вече имаше опита от първото почти четири годишно управление на ГЕРБ. Впрочем, да не забравяме, че за последните десет години „универсалното зло” е участвало във властта пет години, и то само като втори или трети коалиционен партньор. Т.е. – през останалите пет е било в опозиция. Това е само за информация на изчегъртващите го. През целия този период във властта не е имало нито министър на правосъдието, нито министър на вътрешните работи, нито министър на отбраната, нито министър на финансите или икономиката. Т.е. – основните силови и ресурсни министерства са били управлявани от други. Тогава как е станало толкова мощно и универсално зло, толкова бездънно и всеобхватно, колкото цилиндъра на онзи споменат в началото фокусник?

Как това универсалното зло така точно е планирало изборите през 2014 година, че да се нареди пак в парламента, при това със същия брой депутати, независимо че в сравнение с предишния парламент, партиите в този са почти двойно повече? При това в условията на едно служебно правителство, определено не особено добре настроено към ДПС и уволнило на всички нива във всички държавни ведомства (само служебният кабинет уволни над 1000 човека по този измислен мотив). Практически то започна с „изчегъртването” да кадрите. Нима лидерите на ДПС не са го знаели предварително това? Защо тогава предизвика изборите? Как така злото, яхнало метлата, надбягва винаги и всякак си великото универсално добро, символ на модерността и интелекта? Как така злото ДПС (само и съзнателно предизвикало отиването си в опозиция) взе толкова много общини на местните избори през 2015 година, а великото добро ДСБ взе (с голям зор) един-единствен районен кмет от двадесетината района в София, при това на втори тур, докато злото спечели всички общини в област Кърджали от първи тур? Чудя се и стигам до извода, който като пораснах достигнах и като се чудех на онзи фокусник. Ами много просто – като подменя реалността с измамата. Онзи фокусник не вадеше зайчето от цилиндъра, а от сандъка под него. А сандъкът беше достатъчно голям и човек да побере, ама нямаше как да го извади през цилиндъра си. За това вадеше зайчета. Така подмяната на реалността с илюзията става водеща, доминираща съзнанието на потребителя и малко по-късно, подменя логичната представа на реалността с измамата в съзнанието ни. Повтаряна стотина пъти, тази измама вече става наше дълбоко убеждение и подменя логичната реалност с измамната виртуалност.

Да вземем за пример на подмяната на реалността, наречена бунт на „умните и красивите” през 2013 година. Те бяха толкова „умни”, че не ми позволяваха да спя до 1 часа през нощта, защото имам нещастието да живея до Орлов мост в София, където те вдигаха шум до Бога, който даже и глухите чуваха. Това беше умно съблюдаване на реда и спокойствието и много ми „хареса”, защото и хапчетата за сън не ми вършеха работа. Протестиращите бяха красиви, защото след тях минаваха коли на чистотата, че да изметат следите от следите от красотите им – кенове от бира, пластмасови бутилки за вода, пълни с течност с мирис на водка, въобще ухание на красота – смес от долна кръчма и неподдържана тоалетна. Ама това било модерното разбиране за ума и красотата. Понеже съм стар, възпитан в представата за красотата по философията на Платон, това мое убеждение беше възприето от един от „умните и красиви” за ретроградно и беше обявено за първобитно и дивашко. Как аз, 65 годишния дъртофелник да разбера философията на новия „постмодернизъм”, че е красиво да изкараш полугола плеймейтка и това да е символът на Френската революция, представяна от дръгливи женски вторични полови белези и режещия звук на вувузелите и тъпаните, докато ми обясняват че това е съвременната естетика и звукът на новия Бетовен. Аз все си мислех, че символите на Великата френска революция са идеите засвобода, братство, равенство, или поне това, залегнало във възгледите на Дантон и Робеспиер.

Там, на тези протести, всъщност стана първата подмяна на реалността с илюзията и от тогава до сега великия Лаборант и неговите вълшебни помощници продължават да я поддържат. И разбира се, да я задълбочават и усложняват. Това може да обясни всички метаморфози на доброто ДСБ и неговите лидери. Така се яви и представата за шизофреничност на реалността. Хем Радан Кънев е лидер на управляваща партия, хем е в опозиция на самото управление, което той е избрал. Хем генерал Атанасов е в тежък конфликт със службите, „овладяни от ДПС” (негов цитат), хем той е председател на комисията по вътрешна сигурност в това Народно събрание. Хем е в опозиция, хем не ще да сдаде властта. Хем Петър Москов е заместник председател на опозиционното ДСБ, хем е министър, който подбира своите колеги (хвали се, че той значил и новия министър на правосъдието), хем Кънев не харесва нито избора, нито правителството, но харесва Москов. Но и в шизофренията се намира „логично” (според обекта) обяснение – щели да останат във властта, ама да са в опозиция, защото ако сдадат властта, щяло да дойде лошото ДПС и тогава лошото щяло да стане още по-лошо. За това хем щели да са в опозиция и да се борят срещу лошото управление (което те налагат), хем щели да са на власт, за да не допускат но властта лошото – сиреч ДПС.

Ако обосновката ви изглежда налудничава – такава е. Но за да я разберем, трябва да вникнем в клиничната картина на психиатричната диагноза „шизофрения”. Най-общо казано това заболяване е специфично разстройство на психичната система на човека, характеризиращо се с нарушение на психичните процеси на възприятие и осъзнаване, характеризиращи се с появата на халюцинации, параночина налудност и социална неориентираност. Смята се, че това заболяване засяга основно познавателните рецепции. Съпътстващи фактори на страданието са затлъставане (виж Кънев и Атанасов) и активно пушене (виж и двамата плюс Москов). При тези случаи е характерно илюзията да подменя изцяло реалността, или примерно като видиш слон, да твърдиш, че е бълха, или като мислиш за куче да мяукаш.

Така това заболяване напълно обяснява липсата на когнитативни (познавателни) способности за реалността, такава каквато обективно е, и той – страдащият от това психично разстройство, практически живее е една виртуален свят, която непрекъснато се подменя, но се отличава с една натрапчива параноичност относно един или няколко обекта – например ДПС, Дгоган, Мустафа, Хасан или друг от тази или друга партия. Ако обаче страдащият от подобно заболяване разполага и с инструменти за масово въздействие – обществени позиции, електронни медии, то тогава не е просто опасен за себе си, а става социално опасен. Съзнателно страдащият налага своите параноични видения върху тези приближени му хора и медии, които за да му угодят, започват да твърдят същото. Характерно за това заболяване е, че ако противоречиш на болния, то той автоматично те причислява към неговата представа за зло и спорът с факти се обезсмисля, понеже става въпрос за емоционални оценки, които не се влияят от аргументи. Обраното – страдащият става все по-агресивен и готов и за физическа разправа. Тези обекти, които той, под въздействието на своите видения във виртуалната реалност, обсебила съзнанието му, припознава към свои врагове трябва, независимо от средствата, да бъдат ликвидирани, „изчегъртани”, а освен това страдащият агресивно се стреми това свое виждане да наложи и на околните.

Понеже тази медицинска диагноза се смята за много сериозна, то и лечението и е продължително и трудно. Още повече, когато то достигне до фаза на активно натрапване на илюзията, подменяща реалността и и натрапчиво чувство за налагащо се „зло”, което трябва да бъде ликвидирано (изчегъртано), за да се наложи налрудничавото „добро”, което трябва да бъде насилствено наложено на околните, които имат реална рецепция за явленията около тях и за доброто и злото в света. Тази социално-политическа налудност е трудно и бавно лечима. Видяхме как се лекуват последиците от шизофреничния „развит социализъм”, в който живяхме 45 години. За това, за да няма подобни социални последствия, сега налагащата се шизофрения на ДСБ трябва да бъде лекувана своевременно, не чрез упойки, по които специалист е Петър Москов, а чрез активни социалвно-политически реакции. Като си в опозиция си в опозиция, като си на власт и става зле, значи ти носиш злото, а не Филан Кишията. Тогава се налага да се отказваш от властта и преотстъпваш правото на други да управляват, по презумпция – и по-добре да го правят, ако могат.

Понеже ДСБ е част от петорната коалиция от политически партии Реформаторски блок е редно първи най-близките партийни роднини да помогнат на страдащия да се върне към нормалността на възприятията и мисловните процеси. Така основна роля за лечението на лидерите на ДСБ се пада на Движение България на гражданите, на СДС, БЗНС и партията на Корман Исмаилов (последният също проявява подобни признаци на шизоидност, което ме кара да мисля, че то е генетично свързано политическо заболяване). Без съмнение такива признаци на остра политическа шизофрения проявява и Лютви Местан, но за неговите политически болести – друг път. И ако те не могат да укротят проявите на политическа шизофрения – то тогава е ред на по-сериозни, предвидени от закона, обществени средства.