За Турция и Европейския съюз

Зорница Коларова и Мехмед Хасанов

Когато говорим за Турция в Европейския съюз следва най-напред да си зададем въпроса откъде започва Европа? Отговорът е ясен – от Балканите! Този отговор има историческа аргументация. Балканите са мостът през който древните източни култури са преминали на новия континент. Антична Гърция е направила първите стъпки, а по-късно Византия се е разполагала и в Европа и в Мала Азия, дори и в Северна Африка. Но това не й е пречило да играе важна роля в Европейската политика. Османската империя наследява не само териториите, но и най-важните структури, както на Византийската империя, така и на балканските славянски държави. Така тя усвоява част от европейската държавно-творческа традиция.

Тя наследява и доразвива държавно-политическите и управленски маниери на Римската и по-нататък – на Византийската империя. Следователно, това е сериозен аргумент за по-нататъшното разрастване на ЕС с присъединяването на Република Турция. Все пак да не забравяме, че античният свят не е бил само на територията на днешна Гърция, а и на днешна Турция.

След залеза на Османската империя, Първата Световна война бележи раждането на Република Турция. Географски тя остава разделена между Европа и Азия. От този момент започват опитите за установяване на общ език, но по-конкретно това сътрудничество се реализира след Втората Световна война. Още на 31.07.1959г. Турция е била поканена за пълноправен член на тогавашната Европейска Икономическа общност (ЕИО), която всъщност е първообразът на днешния ЕС. На 12.09.1963 г. всички министри на държавите членки в ЕИО приемат Турция като пълноправен член. На 23.01.1982 г. ЕИО замразява отношенията си с Турция поради наложеното военно положение. Шест години по-късно, на 16.09.1986 г. на Конгреса на ЕИО се взима решение постепенно да се възстановяват отношенията с Турция. На 06.03.1995 г. Турция е приета за член на митнически съюз за свободен превоз на стоки. На 01.08.1996 г. е сключено споразумение, с което става пълноправен член на Европейската общност за въглища и стомана. На 11.12.1999 г. в Хелзинки на Конференцията на Европейския съюз, Турция е приета като кандидат-член. Но за съжаление, религиозно-културните различия отново идват на преден план повечето държави, които са били тогава членове на ЕИО (Германия, Франция, Англия, Италия) не приемат тези сключени договори и продължават да твърдят, че Турция още не е готова да бъде приета в Европейския съюз.

Една от основните причини Турция да не бъде приемана за член на ЕС е отказът й да изтегли войските си от остров Кипър. Погледнато в съвременен аспект, това не е много сериозен или нерешим проблем.

Друга причина е значително превъзхождащият брой на населението, което по последни официални данни е над 75 млн. души, което автоматически би превърнало Турция в държавата членка с най-много депутати в Евро-парламента, осигурявайки й диригентска палка при решаването на всички спорни въпроси. Има и нещо друго – в Европа има сериозен проблем свързан с тенденцията на застаряване на населението от една страна и намаляване на раждаемостта от друга, а в Турция тази тенденция не съществува. Това създава сериозни притеснения в големите в ЕС, но те се повече от личен, отколкото от характер, свързан с демокрацията.

Турция многократно като дългогодишен член на НАТО е доказвала лоялността си към Европейските държави, помагайки в изострени и деликатни политически ситуации.

Ако трябва да бъдем честни - Европейският съюз всъщност повече се нуждае от Турция, отколкото Турция от Европейския съюз. Това е факт. Турция гледа на членството си в ЕС като на етикет, еталон за демократична държава. Приемането на Турция ще й осигури особено важното положение на мост между Европа и арабския свят. По-близките връзки между Турция и ЕС ще са от полза на световния мир. ЕС трябва да оцени стратегическата важност на Турция. Досега ЕС отказва поради исторически насложили се предразсъдъци и нетолерантност, което просто не е етично от днешна гледна точка. Идеята за ЕС като християнски клуб е меко казано исторически обречена. Защото и сега в ЕС живеят над 20 милиона мюсюлмани. Европейските и българските политици гледат скептично на идеята за приемането, без да анализират исторически, че между Сюлейман паша и Реджеп Таип Ердоган стои фигурата на Мустафа Кемал Ататюрк с цялата му противоречива същност и политика. А точно Ататюрк дава облика на съвременна Турция като европейска светска държава.

Развитието на отношенията между Турция и ЕС пряко рефлектира и върху България, тъй като тя е засега най-югоизточната граница на ЕС. Как би се отразило преместването на границата на ЕС от самата Европа в Мала Азия? Каква полза би имала България от този акт?

На първо място, това би редуцирало напрежението от нашата граница, много разходи за поддържането на граничен контрол, който да препятства миграционния поток и престъпните канали на нарко трафика и трафика на хора. Тази вълна ще се разбие още в самата Азия. Второ, присъствието в Азия на демократична Турция би било стимул за останалите народи да постигнат либералната демокрация и пазарно стопанство в собствените си страни. Не на последно място, членството на Турция в ЕС ще засили икономическото сътрудничество между двете държави. Значителни капитали и инвестиции биха навлезли на българския пазар и това би допринесло за откриването на нови работни места.

Народите на България и Турция имат повече прилики отколкото разлики, което е много благоприятен фактор за развитието на добър бизнес. Това се потвърждава и в изказвания на Ататюрк, известен като баща на нова модерна Турция. Според него – който не обича България и българския народ, то той не обича и Турция и турския народ и това го превръща автоматично във враг на двете държави.