Добре дошли в лаборатория земя

Зорница Коларова

Ние сме това, което ядем. Преди да кажем дали едно нещо е полезно или вредно, трябва първо да го познаваме.

Темата за ГМО набра особена популярност у нас след Нова година – 2010 г. – с доклада на РИОКОЗ и констатираните в него завишени показатели на ГМО съдържащи се в някои храни. Дотогава у нас не се говореше изобщо на тази тема, въпреки че в Европа и по света за това се говори отдавна.

Официално, бива огласено в медиите, че първите успешни опити за създаване на ГМО са направени през 1969 година. Но такива изследвания и опити са правени много по-рано - по време на Втората световна война, само че за тях не се съобщава в пресата, тъй като са били обект на национална сигурност, засекретени за военни нужди – по подобие на създаването на мобилния телефон, интернет, инстантните храни...

Вярно е, че изследователската дейност и постоянното търсене на отговори за тайните на живота е ключът към познанието и прогреса. Но доколко откритията ни, които смятаме за незаменими и революционни, са 100% наистина необходими и полезни – изкуствените торове например.

В природата всичко е създадено и функционира следвайки уникален и деликатен баланс. Хранителните пирамиди контролират биоразнообразието и популацията на видовете в екосистемите. А в основата на всяка хранителна верига (пирамида) стоят растенията. Ето защо при създаването на ГМО и “пускането им в експлоатация” се подменя на практика цял един – най-широкия етаж на всяка хранителна пирамида.

Доказано е че ГМО поради естеството си – генната модификация – спомагат за образуването на нови видове белтък (белтъчни вериги), тъй като в ГМО са използвани ДНК от бактерии, вируси, други растения или животни, което от своя страна води до нови свойства на тези новосинтезирани белтъци. Белтъците от своя страна участват в състава на клетките на съответните растения, а от там и на храните, в които се използват. Следователно храните или растенията, съдържащи ГМО, имат свойства и съответно реагират по различен начин от храните или растенията не съдържащи ГМО. От там следва, че те оказват влияние върху обмяната на веществата в организма поел такива храни, взаимодействайки с ензимите и клетките на консуматора по нов начин. Вследствие на това тези храни не се разграждат по конвенционалния начин, предизвиквайки вълна от други реакции в организма. Например: спомагат за отделянето на свободни радикали – често причиняващи рак.

Водят до образуването на по-тежки и по-трудно разградими белтъчни вериги, които от своя страна затормозяват имунната система, карайки я да насочва антитела към тях и да ги възприема като заплаха, пропускайки в това време бактерии и вируси много по-лесно.

Улесняват развиването на алергии, хранителна непоносимост, хормонален дисбаланс, кожни проблеми – раздразнения и несъвършенства (папилони, целулит).

Неправилното функциониране на имунната система води до натрупването на токсини и затруднява функциите на черния дроб, бъбреците, ендокринните жлези и улеснява развитието на възпалителни процеси.

Храните – като качество и количество, а от там и обмяната на веществата са ключът не само към здравето, но и към почти всички болести – рак, диабет, атеросклероза, ревматизъм, хипертония и др.

Начинът на хранене – бързо или бавно; часовете, в които човек се храни, позицията – седнал или прав; съчетанието на различните групи храни – месо, хляб, зеленчуци; съставът на храните – пресни или полуфабрикати; температурата им – горещи, студени; комбинирането с вода по време на хранене или с газирани напитки – са множество изключително важни фактори, които оказват влияние върху храносмилателния процес и метаболизма. Наличието или липсата на достатъчно движение е другият ключов фактор. Съвременният начин на живот изцяло предразполага към нездравословно и нередовно хранене, обездвижване, а стресът е само катализатор. Като добавим тютюнопушенето и алкохола – ето ви цялостната картина, водеща до появата на язва, колит, разширени вени, наднормено тегло, проблеми със сърцето, хипертония, безсъние...

Това са едни от най-често срещаните оплаквания, някои от които са се превърнали вече в ежедневие на все повече хора.

Това което не ни убива само ни прави по-силни??? Едва ли! Но със сигурност води до влошаването на генетичния материал, тъй като спермообразуването е процес пряко свързан с начина на хранене и на живот изобщо. Учените все още не могат да дадат отговор какви точно могат да бъдат последиците от употребата на ГМО с течение на времето. За момента е доказано намаляването на репродуктивната способност при опитни животни.

Изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Учени от Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

През ноември 2008 г.: Австрийското правителство публикува резултатите от изследвания на Виенския Университет, доказващи безспорно неблагоприятното въздействие на ГМ храни върху репродуктивната система на мишки - хранени с генно-модифицирана царевица – хибрид на Monsanto MON 810.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират ГМ-култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Остава да си зададем въпроса: не е ли целта да се намали броят на населението на света без война?  Не бих казала “по естествен път”, защото в инстантнитехрани пълни с консерванти, оцветители, подобрители, аромати – няма нищо естествено. А подобни реклами ни заливат от телевизионния екран, опитвайки се да ни втълпят колко са здравословни и полезни (“добра храна – добър живот”) или колко глупаво и ненужно е приготвянето на храни и напитки от пресни продукти (“Раух”). Според виртуално изследване – прогноза на последиците от нарастването на броя на населението на света за изминалия век, ако темповете се запазят за още 100 години се очаква изчерпване на хранителните запаси и настъпването на световен глад. ”Шокиращо, нали?!

Уж за борба срещу световния глад са били създадени ГМО, но това разбира се е само официално тиражираната версия. Още в зората на ГМО и големите обещания за по-високи добиви се заражда иначе хуманната идея, че това е начин да преборим световния глад и кризата с храните. Големите надежди обаче се превръщат в още по-големи разочарования. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.

Истината е че дори добивите от соя са по-малки а не по-големи, както се е смятало в началото. В едно от най-мащабните изследвания, правени досега – за период от 3 години, учените от университета в Канзас изследват развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready) в сравнение с конвенционална соя. Roundup Ready соята има гени, които я правят устойчива на хербицида Roundup. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10% по-ниски.

Освен това, факт е че веднъж използвани ГМО се разпространяват много по-лесно, дори опасно лесно и по този начин изместват естествените немодифицирани култури (царевица, соя). Благодарение на естествени фактори като вятър, насекоми, птици – полените на ГМО могат да попаднат в ниви много по-отдалечени от мястото където първоначално са били засяти. През 2000 г. проф. Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Кой е собственик?

Правата върху интелектуалната собственост са притежание на компанията - производител! В този контекст фермерите ще трябва всяка следваща година да закупуват посевен материал (в някои случаи и определени хербициди) от притежателите на правата върху генетично модифицирани семена, какъвто е случаят с терминаторните растения (безплодни растения, от които не може да се остави семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт). Това създава монопол на мултинационалните компании, производителки на ГМ семена и на съответните хербицидни препарати.

Още повече че царевица и соя за САЩ които са ГМО са с разрешителен – лицензионен режим от страна на Монсанто. – мощен производител на изкуствени торове. Това означава, че “заразените” с ГМО ниви вече са задължени да плащат за такъв лиценз, против желанието си и да отдават цялата си реколта без право да си запазят зърно за посев. Това превръща Монсанто в монополист с голяма власт.

Този факт се отразява най-силно върху малките ферми, чиито фермери имат голям принос за световното разнообразие на растения, адаптирайки различни растителни видове към разнообразните местни условия.

Това са само официални данни. Но едва ли е само това.

Друг факт е че съществуват картофи ГМО – специално разработени да изпускат вещества, с които да убиват колорадските бръмбари, но дали заедно с тях не унищожават и пчелите? Така както вече възникна подобно съмнение през 2009 за царевицата на Монсанто. Доколко може да сме сигурни, че тези вещества са напълно безвредни за човека, за почвата?

При положение, че съществуват от почти или повече от 50 години всъщност не е точно дефинирано; у нас чак сега се заговори за ГМО. Темата дори не просто се появи а избухна ....

Не е ясно кога е започнало засяването им у нас, кога са започнали да ги използват за производство на храни, не може да се контролира разпространението им, не е ясно какви са точно последиците от използването им, не се знае дали няма и ГМО животни, и дали не се правят опити за създаването и на ГМО хора дори? Това което някога е било сюжет на смели научно-фантастични фабули, днес е реална заплаха – най-вече за запазването на чистотата на човешкия (и не само) геном.

Наречете го дори “теория на конспирацията”, но ако не се интересуваме от хода на националната и световна политика, значи се съгласяваме да бъдем опитни мишки върху които да бъдат тествани безплатно храни, вируси, технологии с приложимост и при космически изследвания.

Опитите за създаване на ГМО не се изчерпват само с царевица, соя, картофи, домати, ориз, памук... спомнете си създаването на черно лале в Холандия, синя роза в Япония, свинята “хелефорд” от Холандия (която порода приеха да се отглежда в Силистра по времето на НДСВ – 2004, от Меком АД). Създаването на нови породи кучета е друг такъв пример: дого аржентино – изкуствено създаде от гените на неаполитански мастив, боксер и бултериер; доберманът; ротвайлерът.

Какво стана с добрата стара еволюция???

Животът на Земята, какъвто е днес, е следствие на около 3,5 млрд. години еволюция. През целия този период еволюцията на живите системи е записла своя ход в гените на организмите, населяващи планетата днес. Именно гените на организмите - от бактериите до човека, представляват "плана", по който са устроени тези организми и всяка една тяхна част. Генното "инженерство" е процес на насилствено, на изкуствено преобразуване на тези планове.

Не случайно казах, че в природата съществува баланс. Именно еволюцията се грижи за азпазването му и в същото време за най-адекватното и нормалното съществуване на видовете. Пускайки от време на време по някоя “тестова бройка”, наречена “мутация” притежаваща нови свойства или качества се проверява как и дали такъв индивид би живял при промяна на условията на средата. Ако отговорът е положителен този мутирал ген се появява след това и у другите индивиди, ако – не, той умира заедно с носителя си и не се предава по-нататък. Този разумен и контролиран процес е пълната противоположност на създадените от човека ГМО. Учените не са готови и не знаят какви могат да бъдат последиците от тяхната употреба, нито пък могат да контролират разпространението им. Няма гаранция че някой модифициран ген няма да мутира при определени условия или под влияние на фактори, непредвидени до момента. Това би означцавало, че може да възникне организъм непознат досега, с неизследвани функции и качества. Възможно е подобен организъм да изпуска в средата отровно вещество или да способства разпространението на вируси. Само можем да предполагаме, но при всички положения – веднъж напуснал лабораторните условия  - подобен организъм (за предпочитане е да мислим за растение) е неконтролируем - каквото и да се опитват да твърдят някои корпорации. Циничното е че именно правителствата отпускат средства за подобни изследвания, с пари идващи от печалбите на такива мощни корпорации и така кръгът се затваря.

Обяд “на парче“, “в чаша”, “box menu” и други подобни, неусетното форматиране на интересите на хората според пол и възраст, дори уеднаквяването на филмовите сюжети по тематики, насаждането на интереси – чрез различни рекламни кампании (лаптопи, gsm-и, козметика, сериали), свиването на сектора свободно време за четене на книги и за спорт на масовата част от населението ги превръща в една организирана маса, податлива на всякакви внушения и с предвидим начин на реакции.

В България се отглеждат ГМ-култури - незаконно!И се продават ГМ-храни, за които няма как да знаем, че са такива, тъй като на етикета това не е упоменато!

Опити с ГМ растения, проведени в България

България има уклончива политика относно отглеждането на ГМ култури.

Царевица - първите полски опити за изпитване на хибридна ГМ царевица от компаниите “Монсанто”, “Пионер” и “Новартис”. Засетите площи се както следва 1999 г. - 13 000 ха, през 2000 г. – 19 000 ха, през 2001 г. – 6400 ха, през 2002 г. – 2200 ха и през 2003 г. – 2120 ха. Следва силно редуциране на засетите площите с ГМ растения, за да се удовлетвори изискването на Европейската комисия за ненадвишаване на 1%-ия праг от ГМ съставки в не-ГМ хранителни продукти. През 2004 г. полски опит върху 200 ха с ГМ царевица е проведен от “Пионер”. Основни модифицирани признаци: Bt4 царевица и Bt царевица в комбинация с устойчивост към хербициди.

Картофи - първите полски опити с “Superior New Leaf” Bt-картофи са проведени от “Монсанто”, започвайки от 1999 г. в продължение на 3 години: през 1999 г.- 30 ха, през 2000 г. – 3 ха и през 2001 г. – 3 ха.

Слънчоглед - проведени са ограничени полски опити през 2000 г. с ГМ слънчоглед на “Монсанто” с устойчивост към гъбното заболяване склеротиния.

Соя - не са провеждани полски опити с този вид култура

Bt176, царевица MON810, царевица T25, рапица сорт Topas 19/2 и рапица сорт Ms1xRf1 са обект на предпазни клаузи съгласно член 16 от Директива 90/220/ЕИО, Вестник на ЕОБХ (2006) 338, стр. 1-15.

В България се отглеждат ГМ-култури - незаконно!

За периода януари 2008 – юли 2009 г. в Министерството на земеделието и храните не са постъпвали Заявления за разрешаване използването на генно-модифицирани организми, като храна или фураж. Не са постъпвали и заявления за издаване на разрешителни за предлагане и употреба на пазара на генно-модифицирани продукти за растителна защита. При извършените анализи от службите към Министерството е установено, че на територията на страната към момента (август 2009 г.) не са налични генно-модифицирани култури. И в Министерството на околната среда и водите не са постъпвали искания за издаване на разрешителни и няма издадени такива за пускане на ГМО на територията на областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра за посочения период.

Въпреки твърденията на институциите, Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) откри наличие на ГМ царевица в Шуменско при лабораторни анализи, извършени през август 2009 г. За изследване в независимата акредитирана лаборатория на “СЖС-България” във Варна бяха предоставени три проби царевично и една проба рапично зърно - реколта 2008 г., взети на случаен принцип от рентиери от Търговищко, Шуменско и Добричко. Елементи от чужди генни бяха намерени в царевицата от Шуменско и по двата от изследваните показатели. По показател P-35S съдържанието на генно-модифицирани организми (ГМО) в зърното е 0,22 +/- 0,09, а по - T-nos – повече от 0,1. Това означава че в продукцията на фермера, предоставил рентата, на всеки 10 хиляди семена 22 са генномодифицирани. Такова количество говори, че генномодефицираните семена не са поподнали случайно (чрез замърсяване), а че част от реколтата е генно-модифицирана и е смесена с конвенционалната царевица.

И се продават ГМ-храни!

Изследвания на хранителни продукти в търговската мрежа за периода януари 2008 – юли 2009 г. (по данни на Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве – РИОКОЗ):

Варна – 47 изследвани хранителни продукта
3 проби на хранителни продукта са със съдържание на ГМО над 0,9 (2 проби на вафли – над 2% и 1 проба на кренвирши – 1,28%).

Търговище - 5 изследвани хранителни продукта
Една проба (траен варено-пушен салам) е със съдържание на ГМО над 2,0%.

Добрич - 12 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9. При две от пробите (ловджийска наденица и царевичен хляб) е установено съдържание на ГМО съответно 0,15% и 0,23% от състава на продукта.

Разград - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9. В една проба кренвирши е констатирано 0,64% ГМО.

Силистра - 6 изследвани хранителни продукта
Няма открити хранителни продукти с ГМО над 0,9.

Шумен - 7 изследвани хранителни продукта
Няма открити харнителни продукти с ГМО над 0,9.

През 2004 г. 61 от изследваните 125 продукта са съдържали ГМО, а 19 от тях - над 2% ГМО, т.е това са 15.2% от изследваните продукти. Между тези проби са соевата кайма „Витабел”, царевичният тостерен хляб „Златна Добруджа”, корнфлейксът „Оликорн” на фирма „Олинеза”, показва докладът.

През 2005 г. от 157 изследвани проби 59 са съдържали ГМО съставки, като отново в 19 са били с над 2 процента ГМО, но въпреки това не са били етикирани като такива. Между тях са кренвирши и телешки салам от месокомбинат „Кики” - Харманли, кюфтета и кебапчета на скара на фирма „Дидо” и траен колбас „Бургас”, допълват от Агролинк.

Хронологията продължава без промяна по отношение на спазване на законодателството и обществения интерес – през 2006 г. са изследвани 140 продукта. 27 от тях са съдържали ГМО, а в 5 съдържанието на ГМО е превишавало допустимата норма. През 2007 г. са взети проби от 434 продукта, като 84 са съдържали ГМО. В 17 продукта съдържанието е било над 0.9%, като в 10 от тях ГМО е било дори над 2%. Между тези продукти са шпек „Народен” (над 1.17% ГМО), варена наденица „Народна” (0.95% ГМО), салам „Камчия”( над 2.0% ГМО), колбас „Хамбурски” (1.74% ГМО).

През 2008 г. са анализирани 272 броя проби, 132 са съдържали ГМО, 113 в законовите граници, а 19 - над 0.9%, т.е е следвало да бъдат етикирани, че съдържат ГМО. Между тях са вафли „Лачита” (над 2 % ГМО), мини вафли „Family” (над 2 % ГМО), хрупкава вафла „Кредо” (над 2 %ГМО), показва проучването на Агролинк.

През 2009 г. са анализирани общо 181 проби, като 63 от тях са съдържали ГМО, а в 15 с надвишено ГМО – шпек „Народен” (над 2% ГМО), сурова наденица „Елит” (2% ГМО) , сух шпек - траен варено пушен салам „Витамес” (над 2% ГМО), бяло соево брашно „IZZI” (над 2% ГМО) .

В резултат става ясно, че през периода 2004-2009 г. са изследвани общо 1304 проби от хранителни продукти и в 448 (34.35%) е установено за наличието на ГМО, като в 94 (7.2%) то е било два пъти над пределно допустимото. От анализираните продукти само етикетите на 2 показват, че съдържат ГМО. През 2009 г. процентът на българските производители с превишено съдържание на ГМО спрямо чуждите вносители е 64 %, докато през 2005-2008 г. е бил 30%. В доклада липсва информация за санкциите на фирмите, които не спазват закона. Неотдавна във Франция се предложи етикетирането на продукти със съдържание на ГМО да започва от 0.1%, а не от 0.9% както е в Директива 2001/18, а в Германия, Австрия, Италия вече е въведено етикетиране „Без ГМО”.

Доклад на Националната лаборатория за контрол на генетично-модифицирани храни от  края на 2009г.  доказа, че във все повече храните има ГМО над допустимите 0,9%, без това да е написано върху етикетитe.

Като отзвук на европейските разпоредби и с цел уж  хармонизация с европейското законодателство и у нас бе поставен за обсъждане и Парламентът гласува на първо четене промени в Закона за генно-модифицираните организми, с които режимът за отглеждане на култури с видоизменени гени у нас се либерализира значително.

Става въпрос за отпадането на текстовете от действащия закон, според които се „забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури.” Както и: „Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях.”

Отглеждането на генномодифицирани организми, освен на царевичния хибрид МОN 810, е забранено на територитята на ЕС.

1/3 от земеделските площи в света обаче вече са засети с биотехнологични култури. Най-големи площи с генномодифицирани култури има в САЩ, Аржентина и Канада.

Заместник-министърът на екологията Евдокия Манева твърди, че:„Ще се прилага максимално принципът на предпазливостта“, а процедурата за пускане на пазара на генномодифицирани храни ще бъде извънредно сложна.

Пускането на ГМО в околната среда в съседство с площи, на които се отглеждат селскостопански продукти по биологичен начин, пък щяло да бъде забранено.

Протестите – у нас и по света, срещу приемането на закон позволяващ отглеждането и използването на ГМО никак не са пресилени! Според протестиращите у нас с предлаганите промени не се уеднаквява българската с европейската законодателна норма. Коалиция “За да остане природа в България” даже отиват по-далеч и настояват страната ни да приложи предпазната клауза по чл. 4 на Директива 2001/18 и да се присъедини към 6-те държави от ЕС, в които е забранено дори отглеждането на царевичния хибрид МОN 810.

Отделно протестиращите екологични, потребителски и родителски организации настояват по-добър контрол върху използването на генетично-модифицирани организми в хранителната промишленост, защото такъв в момента той е символичен и недостатъчен. Допустими са храни на пазара, които съдържат под 0,09 % ГМО продукти. При изследване на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна са установени продукти със съдържание на ГМО на пазара. Това, при положение, че в настоящия момент ГМО са абсолютно забранени в България. Изследването е било обаче общо – поради финансови въпроси и не може да се каже кои точно продукти. Държавните лаборатории, които ние всички като данъкоплатци издържаме, пък не са особено отзивчиви да изследват пазар за ГМО при поискване от граждани. Въпреки това, ако повече хора започнат да се интересуват и настояват за текущи и изненадващи изследвания, със сигурност имаме по-голям шанс да бъде оказвае по-голям контрол върху това, което се предлага за храна на нас и нашите стопански животни.

Семената за ГМО хибридите поскъпват ежегодно, както и цената на пестицидите, с които се обработват. Няма начин да бъдем толерантни едновременно към ГМО, биологично и конвенционално земеделие, защото ГМО не са съвместими с останалите видове земеделие и замърсяват околната среда посредством полените си. Част от видовете пък са стерилни – което принуждава стопаните всяка година да си закупуват семена от американските фирми монополисти. Ако пък във вашето стопанство бъде открита ГМО култура, сте задължени да заплатите патента на същата Американска компания, нищо че разпространението е станало…по вятъра. В момента нито една от масово отглежданите култури: царевица, соя и рапица, не е от стопанско значение към момента за изхранване на населението. Културите се използват най-вече за фураж. За това пък е научно доказано, че животните, които се хранят с ГМО, имат по-малобройно поколение, появяват се и много алергии. Част от кокошките пък не искали да се хранят с ГМО семена.

Според мен приемането на такъв закон е ненужно и не отразява обществена необходимост да бъдат регулирани обществени отношения възникващи в бъдеще от употребата на ГМО, а само дотолкова колкото такива вече са възникнали в миналото. Т.е. това трябва да е закон действащ за определен преклузивен срок, с който да бъдат задължени всички използвали ГМО на територията на страната да ги заменят с естествени култури и да следят и премахват появата и разпространението на ГМО за в бъдеще. Както и да създава задължения за по-стриктен контрол върху състава на хранителни продукти за избягването и премахването на такива модифицирани съставки.

В противен случай, въвеждането на разрешителен режим би довело до отварянето на корупционни възможности и нанасянето на непоправими вредни последици.

Вместо това България би трябвало да наблегне на проектите свързани с еко земеделието, тъй като отдавна земеделските ни земи не се използват по предназначение и би следвало за такъв период от време да са възстановили напълно плодородните си качества.

Умът вижда по-добре от очите.