Сравнителна характеристика на избирателните системи

Адвокат Роман Леви

 Представителната демокрация сама по себе си е механизъм за упражняване на власт в модерната държава, в която политически равнопоставените граждани избират определен брой хора помежду си. Дебатът за това, каква избирателна система е най-удачна за България, с всеки изминат ден става все по-актуален. Политици, юристи, икономисти, журналисти предлагат и обосновават адекватни решения. На първите парламентарни избори за Велико Народно събрание през 1990 г. у нас се възприе вариант на смесена избирателна система, но за следващите редовни парламентарни избори се наложи и утвърди пропорционална избирателна система с 4% праг за влизане в парламента, при която се гласува в многомандатни избирателни райони за фиксирани партийни листи. Въпреки това дискусиите коя е най-удачната система за България, продължават и ще продължават и за в бъдеще, докато не се намери онзи относително стабилен и ефективен модел на управление на страната и докато не се извърши процес на консолидация на партийната система. 

В демократичните държави се прилагат три основни електорални системи – мажоритарна, пропорционална и смесена. Мажоритарната и пропорционална системи в чист вид се прилагат сравнително рядко. При мажоритарната система изборите се печелят от кандидата,  получил мнозинството от гласовете на избирателите в даден избирателен район или в национален мащаб. Мажоритарната система  позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност. Тази система има две разновидности. Първата е проста мажоритарна система с относително мнозинство, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. Основен принцип на системата е, че победителят печели всичко, а победеният губи всичко. При този тип МИС е възможно победителят да спечели до 30-35 % от гласовете подадени в района, стига всеки един от останалите кандидати да има по-нисък вот. Такава се прилага в САЩ, Великобритания и Канада. При вторият вариант мажоритарна система с абсолютно мнозинство съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50 +1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази система се цели избраният кандидат да получи подкрепата на повече от половината избиратели за разлика от простата мажоритарна система.

При тази МИС (мажоритарна избирателна система) кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно. За да спечели мандата, трябва да победи опонентите си. Резултатът му трябва да е по-голям от сбора на резултатите на опонентите му. Победителят побеждава останалите кандидати, както поотделно, така и всички взети заедно. Винаги е ефективен, когато в избирателните райони се кандидатират двама кандидати. Когато са повече от двама е възможно гласовете да се разсеят, така че нито един от двамата да не получи половината от гласовете. Такива у нас имаме в случая при избор на президент и кметове. Основно предимство на мажоритарните системи е, че при мажоритарния вот има силно персонифициране на предизборната борба, като избирателите се водят главно от авторитета на избирания. На последните парламентарни избори у нас имаше съчетаване на пропорционална и мажоритарна система, като 31 депутати бяха избрани мажоритарно, а останалите 209 – пропорционално. Имаше много случаи, когато мажоритарни кандидати бяха избирани с под 35% (34.9% в Смолянски избирателен район, 31.04% в Кюстендилски избирателен район) от всички гласове. Това практически е под една трета от подадените гласове.

Но като цяло, мажоритартата избирателна система раздробява националната политическа система и се стимулира формирането на локални партии. Предизборната кампания е за всеки регион и избирател, което я прави по-скъпа и често я изгражда в купуване на гласове. Въздействието върху избирателите е тотално и включва агитация от врата на врата за всеки. Сериозен недостатък на МИС е, че при тях има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва оттам, че гласовете, подадени за съответния кандидат се губят. Допринесли за вота са само гласовете за избрания. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете за кандидата, който печели, но не са му били нужни за победата. Тази загуба на гласове е отклонение от равното избирателно право. Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига.

В България при мажоритарна избирателна система, освен качествените хора с авторитет, в парламента ще влязат доста съмнителни „политици”, добрали се до депутатското място със  скъпа кампания или с директно купуване на гласовете. В български условия в парламента ще влязат 240 свободни електрона със самочувствието, че са мажоритарно избрани и независимо дали изразяват партийна принадлежност, трудно ще се поддават на партийна дисциплина. Ще скачат от групичка в групичка и всеки ще тегли чергата към себе си. Ако въобще има парламентарно мнозинство, то ще е много крехко и ще има страхотни пазарлъци за всеки един глас. Правителствата ще са много нестабилни, няма да вършат никаква работа и ще се сменят на всеки шест месеца.

Пропорционалната избирателна система (ПИС), създадена да компенсира недостатъците на мажоритарната, е приложена за първи път през 1889 г. в Белгия. При тази система се гласува за партия, а не за отделен кандидат. Кандидатите са подредени от партиите си в листи и в парламента влизат тези кандидати, които са на челните места, съобразно процентът на получените гласове за партията. Тази система се прилага в различни варианти в отделните страни, като най-известни са два. При първият вариант на системата се предлагат партийни листи в национален мащаб. Този вариант се прилага в много европейски държави, включително и в България. Съществува вариант обаче, при който избирателите, гласуващи за съответна листа, представена от дадена партия, определят и степенуват предложените кандидати. В последните избори имаше и у нас подобни практики. Първоначално се елиминират кандидатите, получили най-малко гласове, докато се стигне до запълване на местата в парламента от най-добре представилите се кандидати (такава е системата в Ирландия и в Малта). ПИС има и определени много сериозни предимства: осигурява по-добро представителство на основните социални интереси в парламента, предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, не отговарящи на истинските предпочитания сред електората,
поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и основани на базата на  компромиса и консенсуса,
преодолява опасността от монополизиране на политическия живот в някои големи партии.

В държавите с пропорционалната система избирателната активност е значително по-висока, а също и одобрението към политическата система и управление на държавата е значително по-високо. Демокрациите с пропорционална система постигат по-добра стабилност на управлението, тъй като при тях коалиционната форма на управление е най-често неизбежен. Така е например в Германия.

През последните десетилетия в редица държави се въвеждат и смесени варианти (СИС), които имат елементи от мажоритарната и пропорционалната система. Някои са на мнение, смесената избирателна система е оптимална за България. Изтъкват се аргументи, че тази ситема ще спомогне за повишаване на избирателната активност. Освен това се изтъкват и допълнителни преимущества, че тази система би дала възможност на личности с високо обществено доверие да станат депутати, да бъдат коректив в НС, дори техните партии да не успеят да минат 4% бариера. Избирателят може да гласува с две бюлетини - с една за колективна листа на дадена партия, а с друга да определи своята преференция към един или друг кандидат (Германия).

Последните избори, проведени у нас през 2009 г. за Народно събрание бяха в условията на такава смесена система. Така се получиха куриозни резултати – почти навсякъде партийните листи и мажоритарните листи получиха еднаква или много близка подкрепа. Например в Пловдив област и Ямбол. Това определено свидетелствува, че пропорционалната система е повлияла на предпочитанията към мажоритарно избран кандидат.

Този вариант, при който се предоставя възможност определен брой от местата в парламента да се определят по мажоритарната избирателна система, а друга част да бъде запазена за избрани кандидати по пропорционалната система  се практикува и в Италия. С това се цели постигането на по-добър баланс на представените в страната интереси. Сериозен недостатък на смесената избирателна система е, че силно раздробяват органите и може да породи сериозни проблеми в парламентарните групи. Раздробяването на парламентарните фракции изисква коалиционна политика след изборите при определени мандати. Това става зад гърба на избирателите. ПИС могат да формират няколко победители и няколко победени. Ако една партия вследствие на няколко последователни избора увеличава гласовете, то може да се приеме, че е възходяща. Критерият за оценка на победата е по-различен от МИС. Отделният избирател може да прецени, че участва целесъобразно, гласът му е ефективен. Силното раздробяване на парламентарното пространство при ПИС се компенсира чрез избирателни бариери.

Използването обаче на избирателни бариери създава изкуствени мнозинства. При нас 4 % са 10 депутата, но ако е 3.9% не участва. При тези случаи прагът определя представителството – или 10 или нищо, както е у нас. Така например РЗС с 4.11% взе 10 депутатски места, а НДСВ – с 3.08% - нищо. Въпреки че разликата между тях беше по-малко от 47 000 гласа.

На второ място избирателите имат по 2 или повече гласа, всеки от които подават по ПИС или МИС. Избирателите могат да гласуват само по една от двете избирателни системи. Политическите партии регистрират както отделните кандидати, така и партийни листи, които съдържат списъци.

От своя страна СИС се делят на механично-смесени и функционално-смесени. При механично смесените съставът на изборния държавен орган (в случая парламента) се разделя в различни съотношения на депутатите, избирани мажоритарно и пропорционално. При тази система пропорционално и мажоритарно се прилагат независимо един от друг. Друг тип са функционално смесените избирателни системи. Те са по-
сложни и обвързват резултатите от мажоритарните елементи с
тези от пропорционалните елементи.

Избирателите могат да гласуват мажоритарно за определен предпочетен от тях кандидат на една партия и за листата на друга партия, може да гласуват из а независим. Резултатите за разпределение на мандатите се отчитат от мажоритарното гласуване. По пропорционалната се дават 10 места - първите 6 мажоритарно избрани и се допълват 4 от пропорционалната винаги влизат. В Германия една партия получава пропорционално места, ако е спечелила 3 мажоритарни места или 5% от действително подадените гласове. Тази система репресира крайно левите и крайно десни партии, те печелят места, но имат малко депутати.

Така погледнато, у нас използваната досега система ПИС е възможно най-подходяща, тъй като е доказала работоспособността си в парламентарни избори. И това е и изводът от последните парламентарни избори през 2009 г.