Mинимална работна заплата

В Германия до сега не е въвеждана  „минимална работна заплата”. По настояване на социалдемократите обаче, се води усилена дискусия по тази тема. Предлагаме на читателите на „Либерална библиотека” становището на Свободната демократическа партия, което е много интересно и за често противоречивия български социално- политически дебат.

Либерални аргументи срещу минималната работна заплата

1.)  Последица от въвеждането на минимална работна заплата би било това, че работни места в сферата на ниско квалифицирания труд няма да бъдат икономически изгодни за работодателя и тези станали нерентабилни места ще бъдат съответно съкращавани, или пък ще потънат в сивия сектор (незаконна работа). По този начин минималната работна заплата ще се окаже пречка за назначаване тъкмо на млади хора и на безработни без образование (една трета от всички безработни). Примерът с минималната работна заплата илюстрира ясно: Политиката на най-добри социални намерения не е политика на най-добрите социални резултати.

2.) През последните години свръхпропорционалното повишение на заплатите от ниските тарифни групи доведе само до един резултат: висока безработица сред слабоквалифицираните, тъй като създадените от тях стойности не покриват тяхното възнаграждение. Което означава: Работникът (служителят) получава повече, отколкото произвежда. Вследствие на това той ще бъде уволнен, изобщо няма да бъде назначен повторно, или неговото легално трудово отношение ще се превърне в нелегално. В Германия имаме нужда от по-разгърната структура на възнагражденията в съответствие с квалификацията.

3.) В Германия помощите за безработните може да се третират  фактически като минимална работна заплата. От икономическа гледна точка би било ирационално да работиш за по-малко пари, отколкото са помощите за безработни. Това не стимулира по никакъв начин започването на работа в сферата на ниското заплащане. Получаването на помощи от държавата, успоредно с незаконната работата, често се оказва по-изгодно за младежите, отколкото започването на редовна работа. Но държавата трябва да дава парите си за участие, а не за неучастие.

4.) Преобладаващото мнозинство икономисти е единодушно, че минималните работни заплати са врагове на трудовата заетост. Във Франция например в периода 2000-2005 г. минималните работни заплати бяха увеличени с 20 процента. Вследствие на което отпаднаха 500 000 работни места. (Източник: Mouvement des Entreprises de France (MEDEF), Френски съюз на работодателите, в. „Цайт”, 14.04.2005, № 16).

5.) Високи минимални работни заплати ще оскъпяват разходите за труд в Германия. Работните места ще се изнасят в по-благоприятни по отношение на разноските страни или ще минават в сивия сектор (нелегален труд). Минимални работни заплати в германските кланици например няма да създадат нови работни места. Животните ще се транспортират в чужбина, където ще бъдат колени и транжирани от евтина работна ръка,  а после обратно връщани в страната за по-нататъшната им обработка. Чрез въвеждането на минимални работна заплати ще се циментира масовата безработица.

6.) Минималната работна заплата е механизъм за повишаване на цените. Въвеждането на минимална работна заплата би упражнило значителен натиск върху цените. Тъкмо в сферата на хранителните продукти повишените заплати биха могли да бъдат прехвърлени лесно върху потребителите. За минималните работни заплати ще плащаме ние всички.

7.) Минималните работни заплати са социално несправедливи. Въвеждането на единна минимална работна заплата облагодетелства онези работници и служители, които не са нуждаещи се. Не всеки, който получава по-малко от 1200 евро, е беден. Често доходи, получени в сферата на ниските заплати, представляват само допълнителен приход към основния доход.

8.) Съществуването на законна минимална работна заплата говори много малко за нейното действие. Във Великобритания например само 1,9 процента от трудещите се на пълен работен ден получават минималната заплата, тъй като заплатите са значително по-високи. Освен това трудовият пазар в много други европейски страни съвсем не е така закостенял, както в Германия.

9.) Тези, които призовават към минимална работна заплата, се застъпват същевременно за запазване на тарифната автономия. Това означава, че държавата не се намесва в преговорите за заплатите между синдикатите и съюзите на работодателите. Така би трябвало да бъде и по отношение на минималните работни заплати. Държавна политика по отношение на възнагражденията съответства на мисленето на плановата икономика и в миналото никога не се е оказвала приложима.

10.) От 1966 г. съществува Закон за командироване на работници и служители в строителния сектор, който – с цел защита на немското строителство въведе задължително заплащане на минимални работни заплати – не можа да предотврати масовото закриване на работни места. За германския трудов пазар минималните работни заплати не представляват нищо друго, освен по-нататъшна загуба на гъвкавост.