Митът за премиите на тютюнопроизводителите се спука

Лютви Местан

Разисквахме проекта за актуализация на бюджета за 2010 г. в условия на разрастващи се протести на тютюнопроизводители, което би трябвало да притеснява всички ни, надявам се и управляващите. За съжаление управляващите вместо да предложат еднозначно решение на проблема, което би снело незабавно напрежението, а оттам и спряло протестите, продължиха политика на задълбочаване на неяснотите от гледна точка най-малкото на крайния срок за изплащане на премиите. Това поражда напрежение и изкарва хиляди на протест. Разбира се, обичайният заподозрян техен организатор е Движението за права и свободи.

Движението за права и свободи подкрепя протестите, защото те са справедливи, но провокаторът на протестите трябва да се търси другаде! Онова, което генерира огромно социално недоволство и провокира протестите, е, че решението се бави. Освен това тютюнопроизводителите непрекъснато чуват заклинания, в това число и от съпредседателя на Синята коалиция господин Мартин Димитров, че в крайна сметка премиите не трябва да се плащат, защото те били лош разход. И точно тези изказвания генерират социално напрежение, което прераства в бунтове. Това поддържа огъня на напрежението, а не Движението за права и свободи. Непрекъснатото бавене на крайното решение, обвързването на това решение с безкрайни условности, е в основата на протестните действия.

Политическа партия „ГЕРБ” декларира воля за изплащане на премиите. Ние оценяваме по достойнство този политически ангажимент, но за съжаление тази декларация все още не прераства в конкретно действие и в резултат за първи път от 14 години насам премиите не са изплатени най-късно до м. май. Вече сме втората половина на м. юли. Защо? Какво пречеше този въпрос да се реши още с основния Закон за бюджета, който изменяме?! Не е серозно да се оправдаваме с Брюксел. Няма и не е имало пречки от страна на Брюксел за изплащането на премиите. Този въпрос можеше да се реши еднозначно още с приемането на Закона за държавния бюджет през месец декември 2009 г. И точно в тази връзка беше конкретното предложение на ДПС, отхвърлено от мнозинството.

Според ГЕРБ обаче е имало подобни пречки от Брюксел и те са успели да ги преодолеят. Аз днес питам: ако това е така, защо и в проекта за актуализация на бюджета отново не сте категорични? Сто и шестнадесетте милиона отново ги споменавате мимоходом в мотивите, без яснота кога най-късно ще стигнат до производителите, които са в разгара на новия сезон.

За съжаление обаче в обсъждания проект ние не виждаме еднозначно решение на този проблем. Виждаме споменаване в мотивите. Според нас този проблем трябва да се реши на отделен ред.

И пак питам: „Защо не го направи ГЕРБ?” И отговорът на въпроса, няма да ви хареса, защото ще оголи същинските цели на политиката. През декември миналата година при гласуването на бюджета ГЕРБ прехвърли решението на проблема в полето не на компетенциите, а на личната политическа воля на премиера. Сега при актуализацията прави същото – отказва упорито да запише на отделен ред тези 116 млн. лв., защото ако тези средства да бъдат записани на отделен ред, изпълнението на тази конкретна разпоредба от страна на Министерския съвет ще означава просто изпълнение на разпоредба на закона. Записването на тези 116 млн. лв. обаче към 1 млрд. 143 млн. лв. оперативен резерв на пряко разпореждане на министър-председателя ще означава, че не законодателната власт, а той собствено по своя воля да е решил проблема. Това означава схема, при която той в обкръжение на подходящи за целта министри да отиде в Кърджали, Гоце Делчев, къде ли не по Родопите и да каже: „Аз съм спасението, аз съм решението на проблема”. Тази схема няма да сработи. Ефектът „Deus ex machina” няма как да се получи поради следната причина.

Тютюнопроизводителите не гледат на тези 116 млн. лв. като на подаяние. Те не ги възприемат и като помощи за социално слаби лица. Те имат самочувствието на хора, положили огромен труд и от чийто труд в хазната под най-различни форми са постъпили достатъчно средства. И тези 116 млн. лв. им се полагат като заслужено признание за много тежкия труд.

Необходимо е да се разбие митът за премиите като за подаяние – първо.

Второ, че премирането на производителите е лош разход, който осигурява едва ли не социален разкош на производителите.

Нека чуем какво ни казва езикът на числата. Бързам да направя уговорката, защото паметта ни задължава да го кажем – адресат не е и господин Костов, защото в периода 1997-2001 г., когато в страната имаше криза, много по-страшна от сегашната, той не си позволи да забави плащанията на дължимите суми на производителите, нито дори на премиите, колкото и символични да бяха те. Но определено адресат на тези числа е господин Мартин Димитров, който не спря да се упражнява в политически модернизъм и в модерно икономическо мислене на гърба на нещастните тютюнопроизводители. Аз, разбира се, се надявам господин Костов също така да не си е променил позицията по този въпрос.

Виждате, че митът, че премиите осигуряват кой знае какъв разкош, далеч не отговаря на истината. Те дори не покриват стандартите за бедност. Два са приходоизточниците на тютюнопроизводителите – изкупна цена и премия. За база сме взели произведени 800 кг, защото толкова ориенталски тютюни може да произведе едно семейство от двама осигурени. Изкупната цена за 2009 г. беше 4,69 лв., премията – 4,19. Общо доходи 7104 лв., с 60% нормативно признати разходи, и социални и здравни осигуровки на едно лице 202 лв., общо 405 или 4447 лв. на семейство, което прави около 190 лв. на работещ.

Ако не се осигурят премиите, тютюнопроизводителят ще трябва да вземе назаем 266 лв., за да плати социалните и здравните си осигуровки. Ето това е безспорното заключение, което лъсва от тези цифри. Оставям на ГЕРБ да прецени дали може да си позволи такава политика.