ЛИБЕРАЛИЗЪМ

Либералите гледат на свободата като на самоцел. Хората не могат да живеят без свобода, нито пък обществото може да функционира без нея. Затова идеята за свобода има значение навсякъде и по всяко време. Дори в древността или в средновековието, докато от една страна традициите на  естественото право настояват за върховенство на общността, от друга се търсят сфери на свобода с гарантирана ненакърнимост.

Минимална намеса на държавата,  свободен пазар, мир

Свободата на личността се превръща в основна аксиома на социалната доктрина, легитимираща пълномощията на правовия ред едва през епохата на Просвещението. В своите “Два трактата за управлението” (1690 г.) Джон Лок пръв формулира теорията, че всички човешки същества принадлежат сами на себе си. Той твърди, че държавата се базира върху договор, подписан с народа да защищава правата му за свобода, живот и собственост.

С течение на времето тези идеи, които продължават да оформят гръбнака на либералната мисъл, съзряват в политическа теория, изградена от следните компоненти:

Първо - минимална намеса на държавата. Дейностите и властта на държавата трябва строго да спазват гарантирането на свободата на правата. Върховенството на закона е запазена марка на политическия либерализъм. Идеите на Лок са доразвити от Монтескьо, Имануел Кант, Вилхелм фон Хумболдт, Томас Джеферсън, Джон Стюарт Мил и много други.

Второ - свободен пазар. Всички велики либерални икономисти от Адам Смит до Лудвиг фон Мизес и Фридрих А. фон Хайек съзнават, че икономическата свобода е най-добрият път към общественото благосъстояние и систематично работят в подкрепа на този довод.

Трето - мир. Либералната мисъл подчертава значението на вътрешния и външния мир. В 1795 г. Кант издига литературен паметник на този идеал с творбата си “За вечния мир”. Войната е най-лошото възможно нарушаване на свободата; самата свобода е най-доброто лекарство против войната. Либералите настояват за свободно движение, отворени граници и свободна търговия.

История на успеха

Тези либерални идеи бързо упражняват огромно въздействие. След американската и френската революции, съответно  в 1776 г. и 1789 г., либерализмът през деветнадесети век се развива като световно политическо движение. Прилага се върховенството на закона и се осигурява свобода на изказа. Дори и там, където либерализмът привидно не успява, например по време на революцията в 1848 г., вече е практически невъзможно да се предотврати надигащата се либерална тенденция в политиката.

От гледна точка на икономиката, либерализмът и свободният пазар създават обществено богатство. За пръв път Европа успява да победи бруталната действителност на повтарящите се епидемии от глад, благодарение на индустриалната революция. След 1847 г. гладът в мирно време е непознат в Европа. Може би затова, че тези икономически постижения са доказателство за историята на успеха на либералите, те непрекъснато са в прицела на пропагандния обстрел.  Критиците са от реакционния лагер, като например Чарлз Дикенс (въпреки че е поддръжник на робството, репутацията му като хуманист изненадващо се запазва непокътната), или пък претендират, че са “прогресивни”, като Карл Маркс. Всички тези пророци, вещаещи прокоба, обаче се оказват неправи.

Никъде няма създадено богатство без либералния свободен пазар. Той е единственият функциониращ път към икономическото развитие.

Падение и възход

Към края на деветнадесети век консерваторите и социалистите започват да изтикват встрани либералите. Те са изучили от тях методите на демократичното мобилизиране на масите и са ги съчетали с призиви към протекционистичните инстинкти и конкретните интереси на хората.

Либерализмът често се опитва да се адаптира (например “социалния либерализъм”), за да се спаси от тези държавни социалистически “изкушения”, но падението му е неизбежно. Отхвърлянето на либералните принципи на свободната търговия от Европа не само е една от причините за първата световна война, но обяснява също така все по-голямото пренебрегване на либералите. По време на първата половина на двадесети век либерализмът често е беззащитен пред тоталитаризма.

Западният свят  преживява нещо като либерално възраждане, което осигурява богатство и мир. Рухването на съветския комунизъм в 1989 г. съживява надеждата, че либерализмът отново ще се превърне в най-силното политическо движение. Либералите обаче винаги ще са изправени пред предизвикателството на коварното подкопаване на свободата.

***

 Допълнителна литература

• Ludwig von Mises, Liberalismus, (1927) 2 ed., Sankt Augustin, 2001
Англ. превод: Liberalism in the Classical Tradition, Irvington, 1985 (Foundation for Economic Education)
В годините между световните войни, когато процъфтяват анти-либералните движения, австрийският икономист Лудвиг фон Мизес пише тази изчерпателна книга с все още свежото й радикално представяне на либералните принципи и политики.

• J.G. Merquior, Liberalism: Old and New, Boston, 1991 (Twaine)
Кратка интелектуална история на либерализма, написана от бразилски дипломат. Безпристрастно описание на различните либерални начини на мислене.

• Detmar Doering, (ed.) Kleines Lesebuch uber den Liberalismus, 4th ed., St. Augustin, 1999
Англ. превод (2-ро изд.): Readings in Liberalism, St. Augustin, 1998 (Comdok)
Кратък сборник с класически текстове за либерализма, от Лок до Бастиа и Попър.

• David Boaz, (ed.), The Libertarian Reader. Classic and Contemporary Readings from Lao-Tsu to Milton Friedman, New York, London, Toronto, 1997 (Cato Institute)

Изчерпателен сборник на добре известни и неизвестни класически текстове за либерализма.