Реформата на Висшия съдебен съвет - наложителна

Роман Леви

Наскоро излезлият годишен индекс за върховенство на закона за 2011 г. запрати България на дъното на класацията, изготвена на база проучване в 66 държави. Проучването е направено по проекта „Световно правосъдие” от независима неправителствено организация и изследва 66 държави по 8 фундаментални за демокрацията критерия. Най-драстично е изоставането на страната ни в сферата на ефективното наказателно правосъдие, където от 66 държави в света сме на 64-о място, а от 12 държави в региона заемаме „престижното” последно място.

В класацията за региона (Източна Европа и бившия СССР) България е след държави като Киргизстан, Албания, Украйна и Казахстан. Първите три места се заемат съответно от Чехия, Естония и Полша. Друг основен извод, който се налага е, че в България правителството се чувства над закона, вместо да се подчинява на върховенството му. По критерия, измерващ спазването на правилата, управляващите се нареждат на 44-о място от 66 места глобално и на опашката на Югоизточна Европа. Корупцията е висока, а отговорността на изпълнителната власт – слаба, държавните институции работят зле и са лошо администрирани представлява друга констатация от изследването.

За сметка на това пък, представителите на държавния апарат имат добри възможности да си докарват допълнителни приходи. По критерия, отчитащ доколко съдебната власт служи за ограничител на изпълнителната власт България е на 50-о място от 66 изследвани държави. Позитивното е, че в областта „Ред и законност” държавата заема 34-о място. В други области като „Открито управление”, „Основни права на гражданите” и „Достъп до правосъдие” България заема съответно 37-о, 38-о и отново 37-о място.

Основната положителна тенденция е, че в обществото през последните години се даде гласност на недостатъците на съдебната система и се създаде дебат по същество. Реформирането на съдебната система е деликатен и дълъг процес, който изисква консенсус. За съжаление консенсуса в България е в дефицит. Най-пресен пример е истинската война, която се разигра по повод безпринципното кадруване от ВСС. Появиха се и конкретни предложения за промяна в статута, състава и функциите на ВСС, които ще спомогнат значително за реална реформа в съдебната власт. Но да започнем отначало.

Висшият съдебен съвет е колективен административен орган на съдебната власт със седалище в София. Той е постоянно действащ орган, представляващ съдебната власт и осигуряващ нейната независимост. Съветът се състой от 25 членове юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15 години юридически стаж. В състава на ВСС членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор. Те са назначени от президента на републиката, по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране /чл. 129, ал. 2 от Конституцията/. Единадесет от членовете на съвета се назначават от Народното събрание. Т.е. – членовете, назначени от НС не представляват сами по себе си мнозинство, но са твърде близко до него – 11 човека, при необходими 13. Органите на съдебната власт избират от своя състав единадесет членове на Висшия съдебен съвет, като съдиите избират шестима, прокурорите - четирима, и следователите - един. Изборен член на ВСС не може да е народен представител, кмет или общински съветник, не може да заема длъжност в държавни или общински органи, не може да упражнява търговска дейност или да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност.

Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Съгласно чл. 130, ал. 8 от Конституцията мандатът на изборен член на ВСС се прекратява при: подаване на оставка, влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление, трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година и дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.

Заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието. Но той няма право да участва в гласуването. ВСС заседава най-малко веднъж на три месеца и се свиква от министъра на правосъдието, или по искане на 1/5 от неговите членове. Съветът взима решения с явно гласуване и обикновено мнозинство, ако присъстват най-малко 2/3 от неговите членове на заседанието, освен ако законът не изисква друго. Решенията на ВСС са особени видове индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност.

Висшият съдебен съвет има кадрови, организаторски и контролни функции. Съветът обсъжда и приема проекта на бюджет на съдебната власт и контролира изпълнението му. Друго съществено правомощие на ВСС е да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност кадрите на съдебната власт и определя възнагражденията им. Съветът определя щата, съдебните райони и седалищата на съдилищата. Произнася се по решения по дисциплинарни дела срещу кадрите на съдебната власт. Съгласно чл. 130, ал. 7 от Конституцията ВСС изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание. Съветът установява основанията за освобождаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и на главния прокурор, след което предлага на президента тяхното освобождаване. Но в последно време е очевидно, че ВСС не може да функционира нормално. Подозрения за корупция (случаят „Красо Черния”), кадрови грешки (назначаването на председател на СГС и ВАС) и т.н. създадоха подозрения.

Съюзът на съдиите направи безпрецедентно обръщение към ВСС, министъра на правосъдието, председателя на парламента и шефа на правната комисия. В писмото се подчертава, че този ВСС нито веднъж не е защитил съда и отделните съдии от нападките на високопоставени представители на изпълнителната власт. Това става въпреки призива на Европейската асоциация на съдиите ВСС да защитава независимостта на съдебната система. В писмото на съдиите изрично се настоява членовете на ВСС да подадат оставки и да бъдат приети промени в структурата и състава му. Като основен мотив е посочен кризата на обществено доверие към българската съдебна власт.

Съдиите признават, че по закон няма процедура за отзоваване на членове на ВСС. Обаче ситуацията в съдебната власт е извънредна и решенията за преодоляването й могат да бъдат само радикални. Според тях безпринципното кадруване ще продължи и то е несравнимо по-опасно разрушаване независимостта на съда отвътре и неизбежно поставя под въпрос върховенството на закона. Интерес будят конкретните предложения за промяна в статута, състава и функциите на ВСС, които могат да спомогнат за реална реформа в съдебната власт. Създаване на ВСС само за съдиите, който да има пълна компетентност за назначаването, повишаването и наказването на съдиите. Парламентарната квота да се намали до 1/3 от състава и да се избира с мнозинство от 2/3. По този начин ще се ограничи опитите за политческа намеса в работата на ВСС. Друго основно предложение е да се намали броя на членовете на ВСС, изискуемият стаж за заемане на длъжността да падне от 15 на 12 години, както и мандатът на изборните членове от 5 на 3 години. Също така членовете на ВСС по време на мандата си да не се освобождават от изпълнение на задълженията им като магистрати, за да не се отделят от общността. Т.е. – да са в „пулса” на реалната правна работа. Като най-наложителни промени, които могат да бъдат приети от парламента в кратък срок, съюзът на съдиите определя: разделянето на ВСС за прокурори и съдии при решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси; въвеждането на изискване съветът да мотивира подробно и съдържателно всичките си кадрови решения; централизиран процес за повишаване на магистратите, който да се основава на подробно и задълбочено атестиране. Сами по себе си интересни предложения, които заслужават обсъждане.

Да припомним, че в поредица от становища и препоръки институциите на Съвета на Европа настоятелно посочват, че съществен иинструмент за гарантиране на независимостта на съдебната власт и ефективното й управление, е създаване на гаранции, че въпросите за статута на съдии и прокурори ще се решават по самостоятелен начин. В серия от становища Венецианската комисия е изразила загрижеността си от политизирането на процеса на избиране на парламентарната квота на ВСС. В становище № 515/ 2009г. изрично се подчертава, че системата за избор на членове на ВСС от квотата на парламента все още поражда риск от политизация и следва да бъде преразгледана, както и че обединяването на правомощия на съдии, прокурори и следователи в един съдебен съвет (като правомощия за назначаване и наказване) e проблематично и следва да се преразгледа.

Адвокатурата също се присъедини към протеста срещу постоянните нападки на вътрешния министър срещу съда. Това стана в безпрецедентно писмо на Висшия адвокатски съвет (представляващ близо 12 000 адвокати), който счита това поведение на управляващите за грубо нарушение на Конституцията и законите на държавата. Посочва се, че подобно поведение на обругаване на българския съд руши доверието в него, създава атмосфера на омраза към съдебната институция и упражнява натиск за постановяването на удобни на полицията актове.

Така неприкрито се накърняват конституционните принципи на правовата държава и разделението на властите, нарушава се презумпцията за невиновност, прокламирана от Конституцията, българското законодателство и международните актове, по които България е страна. Подчертава се и доклада на Европейската асоциация на съдиите установяващ „нереалистичните очаквания за тежки присъди, предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона.” В писмото отправено до президента, председателя на НС и до лидерите на всички парламентарно представени политически партии се настоява да упражнят конституционните си правомощия и да спрат рушенето на държавността и демокрацията.

Но за да протече тази реформа би следвало да има ясна визия за това какво ще се прави, как (не като слон в стъкларски магазин), в каква последователност от действия, с какви цели и какви резултати. Сега безсмисленото зъбене срещу съдебната система, за да се оправдаят грешките на други, носи само негативи. За сега наченки за подобен подход не се забелязват. Т.е. – необходима е визия и стратегия, а не поредната промяна „на парче”.