Skip to Menu Skip to Content Skip to Footer

Жертвите на здравната система

PrintE-mail

Sunday, 25 December 2011 10:41

There are no translations available.

Д-р Нигяр Сахлим

Декември на всяка отминаваща година означава преди всичко равносметка. Януари на всяка идваща година е очакване.

Декември като символичният край на 2011 г. в България носи ехото на изключително напрежение в някои сектори на обществения живот, довели до стачки и недоволство. В областта на здравеопазването отеква болката от лесната загуба на четири човешки живота и съмнението за грешки след поредица от станали публични случаи в някои водещи столични болници.

Кои са жертвите?

Пациентите. Лутащи се между „личен” лекар, специалисти, лаборатории и болници, всеки ден се сблъскват с една недружелюбна здравна система. Те се делят на две големи групи: здравноосигурени и неосигурени.

Здравноосигурените. Група, която става все по-малка, все по-демотивирана да се осигурява. Освен 8% здравна вноска всеки месец, когато им се наложи да ползват здравни услуги те пак плащат за преглед, консултация, операция, медицинско изделие или лекарства. Все по-често си задават въпроса: „Защо да си осигурявам?”.

В същия момент финансовият министър просто прибира 1 млрд. и 400 млн. лв. резерв от здравните им осигуровки, които може да ползва по свое усмотрение. С парите на тези хора се крепи цялата здравна система и фискалния резерв на държавата.

Здравнонеосигурените. Група, която става все по-многолюдна. Водещите фигури в системата не знаят колко са те. Според здравният министър те са 900 хиляди; според здравната каса – 1 млн. и 100 хил.; според писмен отговор на вицепремиера г-н Дянков – 1 млн. 950 хил. (за сравнение през 2007 г. са били 700 хил.).

Тези хора или са се отказали да се осигуряват, защото не виждат смисъл от това или са толкова бедни, че здравната осигуровка е последната им грижа, въпреки сериозните санкции.

Те обаче сега са заплашени от мерки като конфискация и разпродажба на имуществото им, включително на жилището им според ново предложение на ГЕРБ.

Лекаритепосочени с пръст, не само индивидуално, но обвинени групово като съсловие за безумията на системата. Сатанизиран, българският лекар е обезверен и уморен да се бори с чиновниците, медиите и обществото като цяло. Той работи в тревога и смут. Нещо повече, той боледува много и умира много. В ИСУЛ за последните месеци починаха 5 от най-добрите специалисти в своята област. Някои от тях – около операционната маса, по време на работа. Тази статистика също е стряскаща. Това разбира се, не е интересно за истеризиралата от бедност и излъгано чувство за справедливост публика.

Правителството. Жертва на собствената си некомпетентност и заблуда, че „народът” го харесва, окрилено от фалшифицираните последни избори, предприема отново някакви хаотични действия, които не водят до нищо добро.

Министър Константиновжертва на министър Дянков; на конформизма си, претърпял еволюция от времето като член на ръководството на лекарския съюз до шеф на здравното министерство. С диагностично - свързаните групи, новите промени в Закона за лечебните заведения, промени в Спешна помощ ще задълбочи проблемите, без да промени в положителна посока нищо за пациентите и лекарите.

Вече е много ясно, твърде много са жертвите на здравната ни система. Трудно е да се определи кое в здравеопазването ни е причина за нещо и кое е последица. В момента работят анкетни комисии, работни групи, медицински одити, инспекторати, етични комисии…..

Те разследват, анкетират, изучават и се произнасят - какви са причините? Чия е вината?

Аз само завършвам с нещо от Робърт Лъдлъм, вещ в подобни объркани ситуации: „Последиците също стават причини”. Особено когато системата е тотално сбъркана и всеки в нея е просто жертва!