Демокрация по руски

Асен Петров

Историята

Повече от едно десетилетие руската политика се доминира от Владимир Путин, който е обявен за действащ министър-председател още през 1999 г. от бившия президент Борис Елцин, а след това е избран за президент през 2000 г. Постепенно Владимир Путин успя да спечели контрол върху всеки един аспект на обществения живот и бизнеса и да маргинализира съществуващата опозиция.

Безспорни успехи на управлението му са ръста на икономиката, спирането на разпада на държавата и стабилизирането на обществения живот. И това са факти, които трудно могат да се омаловажат. Той остава президент до 2008 г., защото според руската конституция може да заема този пост до два последователни мандата.

Неговият наследник Дмитрий Медведев беше избран през 2008г. (като негово протеже), а самия Путин зае поста министър-председател. Въпреки това бившият пезидент запази пълния контрол над държавата и остана най-влиятелния човек в руската политика. Така се сформира тандема на партия „Единна Русия” Медведев и Путин. През септември 2011 г. (след промяна в конституцията на Русия) Путин обяви намерението си да оглави отново държавата и през ноември прие номинацията за президент на партията си. Но обстановката в страната беше променена. На парламентарните избори през декември 2011 г. партия „Единна Русия” изгуби позиции за сметка на три опозиционни партии, независимо от това запази мнозинството си в руската Дума. Още тогава мнозина се усъмниха в честността на изборите, което доведе до масови улични протести. В интервю от 2 март 2012 г., Путин намекна, че може да се кандидатира за четвърти път за президент през 2018 г. Рокадата в тандема, обявена през септември миналата година, събуди активната част от обществото, а евентуалното връщане на Путин за още два мандата сплаши хората със застой и безизходица.

Изборите

По време на кампанията, съзнателно или не, щабът на Путин непрекъснато противопоставяше „добрите работници и лошата интелигенция, добрата провинция и лошите столици” /Москва и Санкт Петербург/. Търсенето на тези опозиции беше с цел „разделяй и владей”. Но това противопоставяне може да имаше и друг ефект: да събуди още по-широки слоеве от обществото. Кампанията на Путин като цяло бе популистка. Той обеща да увеличи значително заплатите в държавния сектор, пенсиите и социалните помощи, както и да намали с 20 процента цените на недвижимите имоти. Кандидатът за президент обеща да увеличи заплатите на университетските преподаватели и лекарите с 200 процента през новия си мандат, а също така студентските стипендии, пенсиите и семейните надбавки да станат по-високи. Владимир Путин увери, че ще развива творчески помощи в сферата на културата, ще подобри качеството на комуналните услуги и обучението още от детска градина. Разбира се, той така и не обясни от къде ще дойдат тези приходи, за да има за разходи.

На президентските избори провели се през март 2012 г., Владимир Путин спечели нов шест годишен мандат като президент на Русия. Той бе избран за президент още на първия тур на изборите в Русия с 63, 6 % от гласовете. При все това тази година за Владимир Путин са гласували със 7 милиона по-малко избиратели, отколкото за сегашния президент Дмитрий Медведев през 2008 година, и с 4 милиона по-малко, отколкото предпочетоха самия Путин през 2004 година. Изборите протекоха с многобройни нарушения според данни на руската наблюдателна организация „Голос” и за разлика от предходните в почти всяка избирателна секция имаше инсталирани уебкамери. За проекта от федералния бюджет бяха отпуснати 13 милиарда рубли. Но камерите не спряха изборната подмяна.

Според данни на ОССЕ в една трета от проверените избирателни секции в неделя са установени нередности. Ръководителят на мониторинговата мисия на ОССЕ официално заяви, че е имало „сериозни проблеми”, които са гарантирали президентското място на новоизбрания кандидат. Той изтъкна, че не е била допусната реална конкурентност и е имало злоупотреба на държавни средства, които са гарантирали победата на Путин. Липса на достатъчно законно съревнование и използване на административни ресурси констатираха и наблюдатели от ПАСЕ.

Опозиционни активисти подадоха многобройни сигнали за пълнене на урните с допълнителни бюлетини, за платени симпатизанти на Путин гласували многократно на различни места и превозвани от армада от автобуси, за подправени изборни резултати от представители на изборни комисии. В Смоленск наблюдател е забелязал как са предлагали 550 рубли или почти 15 евро на тези, които гласуват за Путин. В Белгород, близо до украинската граница, са обещавали по един допълнителен почивен ден в замяна на глас за новоизбрания президент. Дори Путин призна, че е имало нарушения, които щели „да се разследват до дупка”. А опозиционерите продължават да говорят, че изборите са нелегитимни и че властта не е имала нужда от тези фалшификации, защото Владимир Путин остава най-популярния политик в страната. Победата на новия руски президент беше лесно предвидима с оглед на тоталния медиен контрол в Русия и слабите опозиционни кандидати, които така и не постигнаха обща договореност.

Бъдещето

Но Путин, който ще се завърне в Кремъл през май, ще наследи коренно различна Русия от тази, която управляваше през изминалите 12 години. Въпреки че той още се радва на подкрепата на провинцията, за десетките хиляди протестиращи в Москва той си остава печален образ на политик от едни отминали времена. Протестите сега разтърсващи Русия са най-мащабните от ерата на перестройката. Безспорно те са оглавявани от хора от градската средна класа, но заедно с тях протестират руснаци от всички прослойки, на които им е писнало от лъжите, феодалните порядки и ширещата се корупция, които характеризират настоящия режим. Изправен пред опасността на нова „оранжева революция”, Путин има две възможности. Той може да се опита да успокои вълната протестиращи с ангажименти за либерални реформи или може да използва досегашната тактика на репресии: черен пи ар срещу ключови опозиционни фигури, арести и с пропагандата, описваща опозицията като западни агенти и предатели. Първият вариант означа Путин да демократизира и либерализира политическия живот и да сложи край на авторитарните методи на управление. Безспорно историята дава шанс на новоизбрания президент да демократизира Русия. Засега обаче Путин се придържа към втория вариант и продължава репресиите спрямо опозицията. Така че още е рано каквото и да се каже.

Кремъл изпрати стотици полицаи от частите за борба с безредици и сиви армейски микробуси да обкръжат Червения площад. Наистина ли вярва, че тълпите ще превземат Кремъл? Едва ли – това е абсурд. А непосредствено след изборите полицията арестува опозиционния лидер Алексей Навални и стотици протестиращи срещу Путин. По данни на полицията, става дума за около 250 души. Още толкова са задържани по време на протести в Санкт Петербург. Задържането на опозиционни лидери бе осъдено от амерканския посланик в Москва Майкъл Макфол, който заяви, че е тревожно да се види арест на демонстранти.

А Михаил Прохоров, който зае трето място на президентските избори, написа в „Туитър”, че е разгневен от употребата на сила срещу хора, които са дошли да изразят своите възгледи. Международната реакция не закъсня. Правозащитната реакция „Хюман райтс уоч” осъди арестите на хора от руската опозиция и призова руските власти да уважават правото на гражданите свободно да изразяват мнението си. Нещо повече директорът на тази правозащитна организация за Европа и Централна Азия Уилямсън определи арестът на мирни демонстранти и тяхното затваряне зад решетките като недобра характеристика за правителството и неприемливо в едно демократично общество. Това ли е бъдещето?

Тези събития са знаменателни за руската политика и руското общество като цяло. Факт е, че ставаме свидетели на зараждането на истинско гражданско общество в Русия, нещо, което до сега така и не функционираше. Парламентарните избори в Русия събудиха жаждата за нормално гражданското общество, а президентските го потвърдиха. И може би това е най-важният резултат от тези избори. В активния политически живот се влива ново поколение, незаварило в съзнателна възраст съветската действителност, с различно мислене и възгледи от тези на израсналите в СССР.

Вятърът на промяната сериозно може да разклати върховете в руската политика. Още повече властта не реши основната задача на тези избори – да повиши собствената си легитимност. Опозиционерът Алексей Навални очаква десетки хиляди души да излязат на улични протести в руските градове, а акциите да продължат, докато не бъдат изпълнени исканията на протестиращите. Исканията им са точни и ясно формулирани – незабавна политическа реформа, нови парламентарни избори до една година и нови президентски избори до две години. Събитията от последните няколко месеца показаха, че Путин не може да управлява безкрайно дълго страната. Началото на края в неговото управление започна. Дали краят ще бъде добър или лош, това зависи изцяло от Путин.

Новоизбраният президент е изправен пред задачата за цялостна модернизация. Петролът осигурява финансовата основа за това, но и изкушението всичко да тръгне по инерция е доста голямо. Реформите са наложителни и неизбежни. Путин отново ще може да управлява страната, но не и по начина от първите два мандата. Царят вече не е недосегаем и Владимир Путин трябва да се съобрази с това. Руските избиратели вече търсят алтернатива.