Либерално допълнение към концепция „Европа 2020”

Даниел Химст

президент на Центъра за обществена политика и икономически анализи

Изграждането на по-конкурентноспособен Европейския съюз представлява ключово предизвикателство пред предложената от Европейската Комисия стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж "Европа 2020". Политиката за гъвкава сигурност на пазара на труда е сред няколкото важни акценти, които биха допринесли за най-важна стратегическа цел - 75% заетост сред населението на възраст между 20 и 64 години.

Ето защо, Комисията предлага прилагането на принципите на гъвкавата сигурност, развитие на нови умения и адаптивност към новите пазарни условия, включително потенциална преквалификация. В рамките на ЕС, Комисията иска да се предприемат мерки за намаляване на безработицата и повишаване на равнището на икономическа активност на гражданите.

Освен това, отчитайки различията в пазарите на труда, Комисията предлага прилагането на национални стратегии за прилагането на политиката на гъвкава сигурност, с цел намаляване на сегментирането на пазара на труда и постигане на баланс между професионалния и семейния живот.

Моделът на гъвкава сигурност основно се е прилагал в скандинавските страни и Холандия, и по-малко в англо-саксонските, континенталните и средиземноморските страни. Растящата безработица в много страни е пряка последица от различни структурни слабости, включително липсата на гъвкавост на пазара на труда. Следователно, последваща либерализация на пазара на труда в държавите-членки ще бъде необходима, в комбинация с други важни структурни реформи, с цел подобряване на конкурентоспособността и равнището на икономическа активност.

Моделът на гъвкавата сигурност представлява компромис и отговаря на необходимостта от гъвкавост на пазара на труда и сигурност в рамките на единна система. Следователно, гъвкавостта и сигурността могат да се разглеждат като взаимно допълващи се елементи на пазара на труда. Въпреки че сигурността на работното място може да бъде предпочитан избор за много работници, рестриктивното трудовото законодателство и колективните трудови договори, често имат отрицателен икономически ефект, което води до по-висока от очакваната безработица. Въпреки това, сигурността на пазара на труда може да бъде гарантирана в условията на гъвкав пазар на труда, макар и под различна форма. Следователно политиката в областта на пазара на труда трябва да бъдат насочена към повишаване на заетостта и към сигурност на доходите.

Високо равнище на заетост може да бъде постигнато чрез комбинация от гъвкаво трудово законодателство, в това число колективни споразумения, както и активна политика в областта на пазара на труда. Докато пазарът се нуждае от свободата да разпределя ефективно работната сила, правителствата могат да прилагат активни политики чрез програми за обучение за всички безработни лица. Това ще увеличи възможностите им за заетост чрез развитие на конкурентни умения и квалификации, които са необходими за гъвкавия пазар на труда.

Същевременно безработните се нуждаят от сигурност при получаване на обезщетения. Въпреки това, той не е толкова лесно да се гарантира на безработните повече социална сигурност, без да се отчита индивидуалната им отговорност. Ако обезщетения за безработица са достатъчно високи, за да осигури достатъчен доход за добър живот, това би означавало, че рязко ще намалее търсенето на работа. Този така наречен капан на благосъстоянието е сериозен проблем за много развити страни, което води до по-ниска икономическа активност и висока безработица. Поради тази причина е важно правителствата да разполагат с ефективни механизми за наблюдение на ползването на обезщетенията за безработица, с цел предотвратяване на възможните практики за измама.

От изключителна важност е социалната политика да бъде насочена и ограничена само до онези групи активно търсещи нова заетост, като им осигури адекватни социални придобивки. Следователно социална политика не може да бъде цел само по себе си. Социалната политика подлежи на контрол и трябва да бъде насочена към хора, които не са загубили трайно мотивацията си за работа.

Най-важното е всяка държава от ЕС да осъществи политиката на гъвкава сигурност съобразно вътрешния дневен ред. Първоначалният датски модел на съчетаване на гъвкавост и сигурност може да послужи като база за други държави, но не може да бъде копиран. Системата за съчетаване на гъвкавост и сигурност представлява иновационна политика, която е силно препоръчителна за много държави, по примера на Дания. Тя е следствие на дълга историческа традиция на компромиси между социалните субекти, отчитаща взаймовръзката между гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Следователно други държави от ЕС могат да осъществяват политика за гъвкава сигурност, съобразно националните си приоритети и дългосрочната си стратегия за развитие.

В заключение, ние като либерали, следва да набележим няколко приоритета в контекста на концепцията за гъвкавата сигурност:
1. спешната нужда от пълна либерализация на пазара на труда;
2. активни политики, насочени към повишаване на заетостта и конкурентноспособността на трудовия пазар;
3. адекватни обезщетения за безработица съчетани с ефективни механизми за мониторинг;
4. възприемането на политиката за гъвкава сигурност в националните пазари на труда.