Отворено писмо

Уважаеми г-н Неделчев,

Прочетох Вашите твърдения във вестник „Труд” от 26 март 2012 г. За съжаление, ние с Вас добре се познаваме и поради тази причина не намирам за особено адекватна Вашата позиция като морален ментор в политиката. Меко казано, тази роля никак не Ви отива.

Все пак – да не бъда голословен. Вие, доколкото Ви познавам, сте силно религиозен, нещо което аз по принцип уважавам. Първата Божия заповед (сигурно помните, онези, които Моисей свали от планината) гласи „Не убивай”. Спомням си едно Ваше изказване, в което силно аплодирахте извършителите на едно убийство. Нещо повече – бяхте дори патетичен в изказа си. Това морално ли е? Ако не си спомняте – аз ще Ви припомня – това се случи по повод ликвидирането на Усама Бин Ладен. Тогава от какви позиции разсъждавахте – от позициите на хуманиста или от позициите на политика Неделчев? Къде беше моралът тогава – на страната на хуманиста - убийството на една личност (без съмнение – мегапрестъпник), или на страната на политика (все пак един човешки живот беше насилствено отнет). Кое кое оправда и кой каза кое е морално и кое – не?

Един пример не е достатъчно показателен. Да проверим с друг. Вие бяхте заместник председател на Радикалдемократическата партия в края на март 1999 година. Не беше ли Ваша идеята РДП да подкрепи държавите от НАТО, които изсипаха бомбите в съседна нам страна? Това морален акт ли е? Хуманно оправдан ли е или е политически целесъобразен? Вие сте сред онези, които „непрекъснато твърдят за своята либерална идентичност” не си ли противоречите по същия начин, по който говорите за една „раздвоена публична личност” у друг (впрочем – това се нарича психотично смущение, стига да не е доведено до клинична фаза). Мисля, че преди да посегнете към перото, би било много по подходящо да помислите върху този проблем. Или за Вашето лично разделение на „частната, битовата сфера” от „публичните дейности” и едва тогава да разсъждавате те доколко са работещи в „съвременна Европа и съвременна Америка”.

И понеже две птички пролет не правят, ще Ви припомня още един случай. Спомняте ли си далечната 1991 г., когато с още 38 народни избраници започнахте гладна стачка срещу гласуването на сега действащата конституция в България? Безспорно, това беше проява на висок морал. Но тогава как да оценим действията Ви само шест месеца по-късно, когато като народен представител в 36-то Народно събрание Вие се заклехте в нея? Кое беше моралното – първото – обявяването на конституцията за „комунистическа”, „ретроградна” и „антилиберална” (определенията са Ваши) или това, че либералът Михаил Неделчев се закле в нея? Логическото противоречие в цитираните случаи, а и Вие и аз знаем, че те не са единствените (не искам да Ви напомням вътрешно политическите интриги в РДП с активно Ваше участие) говори за сериозен проблем с образа, които искате да имате и този, който сте в същност.

Що се отнася до последното Ви твърдение за парите на германските данъкоплатци, би следвало Вие да имате там много по-голям грях, защото дори и не успяхте да преминете границата от 0.3% на изборите през 1997 година, въпреки участието Ви в коалиция с още една либерална партия.

Уважаеми г-н Неделчев,

Не искам да се спирам на темата за Макиавели и най-добрия му ученик в съвременна България, защото отново ще изпаднем в един философски спор, който сигурно няма да Ви донесе успех. А Вие сте емоционален човек и искрено желая да Ви спестя неприятни емоции.

Ваш:

Самуел Леви