Висяща държава

Станислав Анастасов

Пиейки кафе се сещам за последния хит: „висящо кафе“. Понеже съм лаик и не мога да си представя как и откъде едно кафе виси, разравям се в интернет и намирам информацията от Wikipedia:

Висящо кафе (на италиански: Caffè sospeso) е благотворителна инициатива възникнала първоначално в Италия. Когато се поръча "висящо" кафе, купувачът плаща няколко кафета, но консумира по-малко. По този начин, когато в заведението влезе човек, който не може да си плати, той пита дали има някакви висящи кафета и ако има, му се дава. В България близо 200 заведения се включват в тази инициатива, като ден след висящо кафе започва и инициатива „висящ хляб“.

Звучи наистина интересно, още повече като се сетя за топлите по душа италианци, които споделят южняшкия ни манталитет. Явно е, че инициативата е акт на добра воля, дори закачлив приятелски жест, не толкова за някого който няма възможност да си плати кафето, а по-скоро за някого, който бърза и или няма точни пари или няма в себе си (знаете за италианската култура за пиене на кафе на екс на улицата).

Но има нещо доста смущаващо в българската дефиниция на явлението, а именно в последното изречение, където се говори за инициативата „висящ хляб“. Докато без кафе можем, то без хляб малко трудно ще преживеем. Очевидно е, че инициативата вече прекрачва приятелския жест на „висящото кафе“ и придобива милосърдно-благотворителен характер. Откровено мога да си представя ситуация, в която очи в очи черпя някого едно кафе, но когато ми се налага да платя хляба на някого от опашката преди мен, защото той или тя рови и събира стотинките си и те не стигат за насъщния, наистина изпитвам странно неудобство. Плащал съм хляба на по-възрастни хора на опашката, дори в бързината взимам от нещата около касата и ги добавям към торбичката им, но наистина се чувствам неудобно. Не защото се смятам лично виновен за състоянието на тези хора, но за да са те в това състояние явно обществото, ерго държавата има вина, аз като част от обществото имам своя дял. Това е рационалната причина. Емоционалната е, че виждам болката в очите на тези хора, които са признателни за жеста, но изпитват неудобство, че достойнството им е потъпкано от този акт.

Опитайте се да си представите картина, в която физическото ви оцеляване зависи от милосърдието на някой друг. Сега добавете към картината действие, в което всеки 4 от 5 души ще се отнесат грубо към болката и проблема ви, защото в по-малка степен и те имат същия проблем. Няма как да запазим достойнството си в такава среда.

Но да се върнем на темата. „Висящият хляб“ решава именно този проблем – не ни се налага да се сблъскваме очи в очи с обектите на нашето милосърдие, със страдащите. Прехвърляме тази отговорност на магазинера. Неговата роля е много важна по няколко причини. Първо, той или тя е този, който познава добре квартала и знае кой е наистина нуждаещ се и кой не, т.е. намалява риска от злоупотреба с добрата инициатива. Второ, понеже и ние познаваме магазинера добре, знаем че той е човека, на който може да се вярва и бихме му се доверили, за да направим жеста.

И тук се сещам, че „висящия хляб“ не е никак ново явление в нашия бит и култура. Имаме го от доста време, главно в кварталните магазинчета и бакалии – нарича се пазаруване „на вересия“. Купуваме нещо на доверие, без да имаме пари за него, магазинерът го записва в една тетрадка и когато имаме пари го плащаме (или плащаме част от вересиите си). За разлика от „висящия хляб“, което се явява благотворителна инициатива, пазаруването „на вересия“ си е чисто общностно микрокредитиране, като всички страни имат интерес от него: магазинерът продава повече, пазаруващия получава нещо, което в точния момент не може да плати, но ще го заплати в бъдеще, при това без лихва.

Жалкото и двата случая е, че поне 2/3 от кварталните магазинчета и бакалии спуснаха кепенците завинаги през последните 4 години. Разбира се, това стана с благословията на правителството на ГЕРБ, което създаде много благоприятна среда за монопол на големите хранителни вериги. Очевидно е от списъка страницата на „Висящо кафе в България“ (https://www.facebook.com/visqshto.kafe), че нито една от големите хранителни вериги като Била, Лидъл, Фантастико и други не се е включила в инициативата (дай Боже да се включат, но не го вярвам).

Сметката е проста – за всеки отворен хипермаркет затварят 15-20 квартални бакалии. Съответно 30-40 души остават без работа или собствен бизнес и отиват да работят (не всички обаче) като касиери за 400-500 лева. По такива про-монополни схеми правителството на ГЕРБ успя да затрие над 150 000 малки и средни предприятия само за 4 години. Данните на Евростат от март 2013 г. сочат, че заетостта в България само за 3 месеца е намаляла с 1,5%, тоест още 30 хиляди души са на улицата и чакат „Висящ хляб“ от някого.

Висящи хора, чакат помощ от други висящи хора. Очевидно не и от държавата, която направи сериозен напън да „остърже“ 40 млн. лева от бюджета за бедните. Добър израз, напомня на кокалите хвърлени на куче да „остърже“ месото от тях, ако въобще е останало нещо. Предишното правителство даваше повече за кучетата, отколкото за науката, дано това също не приравни хората на четириногите. Но няма как да не ни подразни отделянето на смешните 40 милиона за бедните (срещу което Лиляна Павлова скочи!), докато 3 километра от околовръстното на София се строят за скромната сума от 60 милиона лева. Като съотнесем тази сума към броя хора, лишаващи се от стоки от първа необходимост (хляб и лекарства), които бяха 49% преди няколко месеца, това прави средно по 13,50 лева на човек. Това ли е политиката за справяне с бедността, която служебният кабинет постави като основен приоритет при встъпването си в длъжност?

Разбираемо е, че тази политика куца. Координацията като цяло в новия министерски съвет май понакуцва. От самият служебен премиер разбираме, че някои от министрите освен че охотно закъсняват за заседанията, не си вдигат и телефоните. И не ги вдигат не на кого да е, а на самият него. Интересно, след като явно не са респектирани от първия човек в държавата, към кого ли имат най-голям респект?! Не дай си боже да е към бившите министри или бившият министър-председател, но тази версия я изключваме, защото той е на смъртен одър, докаран до това състояние от смъртната обида нанесена му от неблагодарния народ. Но нека не съдим сегашното правителство, ясно е че то е само една изтривалка за срама на ГЕРБ. Остават висящи въпросите за персоналната отговорност на всички министри на ГЕРБ, които ни докараха до това състояние.

Къде е смъртно обиденият Бойко Методиев Борисов? Как участва той в инициативата „висящ хляб“? Редно ли е въобще бедни да помагат на бедни, докато държавата и някои хора с по 6 апартамента (съвпадението с Цветан Цветанов никак не е случайно) не чувстват нужда да обръщат внимание на проблема, който сами създадоха? Въобще тези 40 милиона лева, които толкова лесно се намериха само в рамките на министерски съвет (по думите на Калин Христов парите са спестени от финансовата издръжка на министерствата) дали не са били подготвени да потекат по други канали към джоба на болния или неговата подлога, или към партийните каси на ГЕРБ. Колко висящи хляба са тези 40 милиона лева? А колко висящи хляба са 2 милиарда лева, които годишно изчезваха в корупционни схеми на правителството на ГЕРБ? Едно към едно излиза, че ГЕРБ е откраднал хляба на хората и ги е докарал дотам болен здрав да носи и да възроди някои сиромахомилски практики, които не помагат особено много.

Интересен е и фактът, как досега не се намериха и тези трошици от 40 милиона лева, докато Бойко Методиев Борисов разхождаше селските футболни отбори с правителствения самолет и охотно плащаше по няколко десетки хиляди лева държавни пари, тоест събрани от чакащите за висящ хляб. Не ми се иска да задълбавам тук и в темата къде е Българската православна църква и как тя помага на бедните.

Колко хляба окачи да висят Цветан Цветанов със СРС-тата си? 120 милиона лева е бюджетът отделен за подслушване, като досега няма нито една осъдителна присъда в следствие на този произвол. За какво всъщност похарчи парите ни той: за преследване на кримиконтингента или за следене и шантаж на политическите противници? Ако случаят е първият, то следва Цветанов лично да възстанови хвърлените на вятъра пари, ако е вторият то прокуратурата ще има доста работа. Но пак Цветанов ще трябва да плаща хляба на пенсионерите в близките 10 години.

И говорейки за бюджета, очакваме още един важен резултат от служебния кабинет – да представи картина на финансите на държавата. Минаха вече 2 седмици, а и помен няма от такава информация. Навлизаме в кампанията по събиране на данъци, а дори не знаем колко има във фискалния резерв, не знаем точния размер на дефицита за 2012 г. и не знаем какви пари очаква да събере държавата от данъкоплатците тази година. Странно е, че на сайтът на министерство на финансите липсва и обичайният месечен бюлетин за състоянието на държавния дълг. Последното издание е от месец януари. Оттам научаваме, че за март месец е планирано държавата да пусне облигации за 140 млн. лева, но толкова. Дали са реализирани точно толкова не знаем, но очакваме да разберем.

Докато правителството моли ЕС да ни направи одит на енергетиката (а защо не на всички монополи?), Евростат пусна още няколко интересни статистики: движението на жизнения стандарт и дела на работещите-бедни. Според агенцията само за една година, от 2009 г. до 2010 г. средният доход в България е спаднал с 6,6%. По-подробна разбивка ни показва, че покупателната способност при пенсионерите е спаднала с 6%, а при безработните с 12%. Още по-стряскащо е, че водим класацията и по абсолютна стойност и по ръст на хора, които не могат да си позволят да си купят месо или риба въобще: 50% от българите за 2011 г., като за 2010 тази стойност е била 40%.

Работещите-бедни към 2010 г. вече са станали 22%, тоест имат трудови отношения и също не могат да си позволят стоки от първа необходимост. Възникват редица въпроси, които имат парадоксални отговори. Как е възможно брутният вътрешен продукт постоянно да нараства, държавата да събира все повече данъци за каквото може, а в същото време хората да обедняват и да няма пари за социална политика? Къде отиват всички тези пари? Защо разчитаме толкова много на Брюксел да ни решава проблемите, като ЕС и комисията черно на бяло са ни разписали какво могат и какво не могат? Да не би да разпределяме дохода на държавата за „наши“ хора, докато оставяме на някой друг се грижи за хората, от които сме взели тези пари? Да не сме станали „висяща държава“, за която вече ние сме си платили, друг също плаща, но нея все така я няма?

И къде са сега пребогатите Бойко Методиев Борисов, Цветан Цветанов и други видни активисти на ГЕРБ, които окачиха хляба на българите да виси…