България и „мечтата” Шенген

Дениз Ахмедов

Шенгенското пространство, един от най-жадуваните блянове на вече три правителства, остава все още недостигната дестинация. Въпреки усилията, които положиха, правителството на ГЕРБ удари на камък в този си стремеж, а въпросът кога и дали изобщо ще се присъединим, остава неясен.

Но какво точно представлява Шенгенското пространство и защо то е толкова желано? Накратко, Шенгенската зона е група от държави, премахнали граничния контрол помежду си, като страните членки са задължени да спазват определени правила и критерии, за да станат част от това пространство. Тези правила включват, от една страна засилване на контрола над държавите, които не са членове на тази зона, съгласуваност на външния граничен контрол, полицейско сътрудничество, с възможност за пресичане на границата, ако се налага и не на последно място, съдебно сътрудничество между страните. Страните-кандидатки за членство в Шенгенската зона, трябва да покрият тези критерии, да подобрят граничния си контрол, спрямо държавите извън тази зона, което обаче не е достатъчно. Преди пълноправното членство в зоната, всеки кандидат трябва да има готовност за оценка в четири ключови за сигурността области, а именно – въздушна граница, визи, полицейско сътрудничество и защита на личните данни.

Ще успеем ли в крайна сметка през 2013 година да станем членове на Шенген и кои са причините, които ни спъват, след като според премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов, България категорично е изпълнила всички критерии за сигурност и пограничен контрол? Ще се случи ли, дори и поетапно, както беше предложено, а именно първо въздушните и морски граници, а след това и сухопътните, или България и Румъния ще си останат само с надеждата? За сега няма единодушие по този въпрос на страните, които се противопоставят на влизането на двете кандидатки в зоната.

Истината е, че България наистина има сериозен напредък по изпълнение техническите критери, в по-голяма степен, за членството си в зоната, но Германия, Франция и най-вече Холандия не приемат това за достатъчно, заради липсата на адекватни действия и напредък на страната ни по въпросите свързани с корупцията, организираната прстъпност, липсата на прозрачност в съдебната система, и може би имат пълно право.

У нас има сериозни проблеми, които не могат да не бъдат забелязани от Европа. В пълен застой сме по отношение на борбата с корупцията и независимостта на съдебната власт, като всекидневно излизат нови и нови доказателства, че не можем да се справим с тези проблеми. Постоянно ставаме свиделети на това, как висши чиновници, депутати, кметове, от управляващата партия, са взели комисионни. Имената им биват намесвани в конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение, лобиране и какво ли още не.

В този ред на мисли, отминалата 2012 година беше съпроводена от множество безобразни разкрития за злоупотреби на най-високо ниво, от хора на ГЕРБ, като е трудно да се определи, кой скандал имаше най-голям отзвук „по света и у нас”. Поредицата от скандали в съдебната система, но най-вече излизането наява на случаите за разпределение на средства по обществени поръчки, проблемите около „Фонд научни изследвания”, което от своя страна пък коства главата на министър Сергей Игнатов, случаят с бившия вече депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов, случай, в който беше замесено и името на зам-председателя на парламентарната група Искра Фидосова.

Именно последният споменат скандал показа много ясно, как представителите на властта прилагат схеми за изнудване и рекет, поставяйки под серизно съмение въпросът за възможностите на висшия ешелон да изпълни ключовото си обещание, с което дойде на власт: борбата с корупцията и организираната престъпност. От друга страна, намесата на изпълнителната власт в делата на съдебната власт и в работата на законодателната власт, нещо, което е в абсолютен разрез с демократиния принцип за разделение на властите, са ярък пример за стремежа на някои видни фигури, да се опитват да изродят властта в еднолична, в ръцете си, подобно на един вече отминал период от историята ни.

Европейската комисия беше силно обезпокоена от информацията, която постави под съмнение почтеността и професионалните качества на част от кандидатите за Конституционния съд. Тя препоръча всички съмнения за корупция и конфликт на интереси да бъдат изчистени, за да се защити, и да не се позволи да се срине авторитетът на тази най-висша институция в България, защото съдиите в КС, трябва да отговарят на най-високите критерии за професионализъм и почтеност. ЕК много добре напомни на страната ни, че тя е поела ангажимент да изпълни препоръките от последния мониторингов доклад, да направи прозрачността, обективността и почтеността, свои най-важни приоритети при кадруването в съдебната система, като тези препоръки се отнасяха, както за избора на членове на КС, на нов главен прокурор.

Дори стремежът на вътрешния министър Цветанов, с провеждането на полицейски акции срещу организираната престъпност, залавянето на „Октопода” на българската мафия и на „Наглите”, не можа да вдъхне доверие у страните в ЕС, за да оценят подобаващо напредъка на страната ни в борбата с тежката организирана престъпност.

Ако трябва да бъдем точни, от началото на мандата на сегашния кабинет, практиката на изпращане на документи и сигнали към прокуратурата, стана основна в работата на изпълнителната власт. Зачести изпращането на преписки и сигнали, основно за дела на предишните управляващи, което доведе до недоволство от страна на държавното обвинение, поради факта, че администрацията им изпраща огромни обеми с документи, без да има качествен анализ, дали има въобще и индикации за закононарушение. Всичко това доведе до превръщането на прокуратурата в национално бюро за жалби на депутати, министри и чиновници, вместо да преследва истинската битова, организирана, икономическа, криминална престъпност.

Излиза, че ГЕРБ използва прокуратурата за решаване на политически и икономически сметки, натискайки държавното обвинение задължително да образува дело и да намери престъпление. Всичко това води до мисълта, че се преследват други интереси, на фона на многото нерешени ключови дела, сред които делото „Октопод”, или решените със съмнителен характер, завършили с оправдателни присъди. За съжаление тези факти няма как да не се вземат под внимание от Брюксел.

По последна информация, сега надеждите за приемане на България в зоната на Шенген, са за март, като отново се споменава името на Холандия, за „стопер” на стремежите ни. Не случайно и докладът от 2012 година на „Прозрачност без граници”, обрисува картината в страната ни, а именно липсата на прозрачност в политическите и икономическите среди, финансирането на партиите, публичните институции, купуването на гласове, нарастване ролята на монополите и унищожаване на малкия и среден бизнес.

Въпреки че се твърди, че страната ни е покрила напълно техническите критерии, все още има сериозни недостатъци в организационно-техничексите средства. Например Шенгенската информационна система (ШИС), която дава възможността светкавично да се предава информация за така наречените „оперативно интересни лица”, не беше изградена у нас, въпреки че се изхарчиха милиони евро за това. Доказателство за неработещата система у нас стана операцията от миналата година „ШОК 2”, при която излезе, че лица с издадени европейски заповеди за арест, се разхождат без проблем в страната, а по информация на европейските институции, след задействането на ШИС в България са били допуснати над 700 лица, обявени като рискови и без право да пребивават в ЕС.

Излиза, че България в крайна сметка има сериозни пропуски и в покриването на информационно-техническите параметри за влизане в Шенген, като предстои още много работа, ако искаме да постигнем целта си. Според едно мнение на германския политолог Хайнц Брам, изказано пред „Дойче веле”, „ЕС просто не иска в момента нови грижи”. Брам добавя „в България все още има тъмни сили, правораздаването е бавно, липсва доверие, че границите са толкова сигурни, колкото се очаква да са. Знае се, че в България все още има подземни канали, че някои са натрупали неимоверни богатства. И сега изведнъж излизат опасенията, че с присъединяването си към Шенген, България ще се превърне във врата, през която ще навлизат тъмните сили”.

Важно е да се спомене какви биха били ползите за нас, от евентуалното влизане на страната ни в Шенген. На първо място много повече ще се улесни пътуването на българите извън граница. Ползата при туризма ще се усети, като това ще ни донесе допълнителни приходи. Натискът от страна на страните в Шенген, ще ни принуди да затегнем контрола в борбата с организираната прстъпност, повишаването на гражданската сигурност, подобряване на правосъдието и понижаване на корупцията, както и противодействие и ограничаване на монополите в страната. Всичко това ще увеличи доверието на другите страни и външни инвеститори в икономиката на страната, което неминуемо ще предизвика ръст на чуждите инвестиции, отварянето на нови работни места и подобряване конкурентноспособността.

В тази връзка, като членове на Шенген, ще отпаднат и много митнически формалности, което ще доведе до това, да станем предпочитана дестинация като транспортен коридор. Изобщо плюсовете от евентуалното ни членство са доста, плюсове, които ще се усетят и от обикновения човек. За целта е необходимо да покажем истински напредък, а не бутафорни действия и замазване на очите.