Кой кого е „поръчвал”?

При последното си явяване в парламента, г-н Бойко Борисов хвърли поредната медийна бомба: Ахмед Доган го бил „поръчал”. За несведущите в терминологията на ъндърграунда, трябва да поясним, че „да поръчаш” някого, значи да намериш хора и да им възложиш да убият въпросното лице. Това, че бил ”поръчан” той го бил научил от спецслужибте (вероятно от ДАНС), която пък го била научила от служба на друга съседна държава. От гореизложеното става ясно, че според г-н Борисов, г-н Доган е очевидно виден тартор на подземния свят, защото само там се поръчват и извършват подобни поръчки. „Пръчката” била от 2005 г. А целта била г-н Доган да стане вместо него главен секретар на МВР. И тук възникват няколко въпроса, на които ще се опитаме да отговорим.

- Какво представлява длъжността „главен секретар на министерство, включително и на МВР?

- Главният секретар е на-висшата административна длъжност в министерството. Той координира работата но отделните звена, като изпълнява задачите, които му спуска министърът и/или политическия кабинет (в който влизат заместник министрите, съветниците на министъра, началника на кабинета му, както и парламентарния секретар). Главният секретар не е политическо лице и не може да е член на политическия кабинет. Т.е. – над главния секретар има поне между седем и десет човека в йерархията на МВР. Главният секретар не определя политики, нито дава ранга на задачите. Т.е. – той е нещо като иконом в имение, или домакин в семейството. Подобна длъжност едва ли би била цел за политик от национално значение, още повече когато е коалиционен партньор в изпълнителната власт. Обратното – би било абсурдно унижение, дори и да се предполага подобна възможност. Т.е. – г-н Доган не би приел подобен пост, още повече че преди това отказа да приеме вицепремиерски пост в кабинета на Симеон Сакс Кобургготски, който би наблюдавал и примерно работата и на това министерство. В този смисъл г-н Борисов явно се е объркал. Т.е. – не е разбрал или не разбира йерархията на длъжностите в изпълнителната власт. Невероятна необразованост за бивш премиер. Другата възможност е да си е представял поста на иконом като черешката на сладоледа в МВР.

- Какви бяха отношенията в МВР по времето на т.н. „поръчка” и какво беше мястото на г-н Борисов?

- Г-н Борисов дойде в МВР по препоръка на ген Бриго Аспарухов към премиера Сакс-Кобургготски. Министър на вътрешните работи беше юристът проф. Георги Петканов и в политическия му кабинет имаше двама зам. министри. Борисов първо се скара с тях, като си въобрази, че те не могат да чу разпореждат. Появяваше се винаги на всяко събитие, на което идваха медии и гледаше да е по-напред в кадъра или пред камерите. По-късно г-н Борисов обтегна и отношенията си с министър Петканов поради същата причина – прекомерната показност, нетипична за подобна административна длъжност. Главна цел на г-н Борисов беше да стане генерал, за което нееднократно посещаваше централата на ДПС, за да моли за подкрепата и съдействието на г-н Доган. Факт е, че с тази подкрепа се сдоби с генералски чин. Въпреки мнението на министър Георги Петканов, което определено не беше позитивно за кандидат-генерала.

- Какво беше миналото на г-н Борисов преди да поеме тази административна длъжност?

- Най-общо казано – съмнително. Бил е шофьор на един от създателите на силовата групировка СИК, активен комунист, завършил пожарникарския факултет на школата на „Държавна сигурност” в „Симеоново”. Бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков (когото почита като свой учител и до днес). Според едно американско влиятелно списание „Куотърли интернешинъл” криминално проявен чрез контактите си в подземния свят. В този смисъл е ясно откъде е наясно с терминологията на този кръг, което обяснява и изпуснатото пред парламента „ме е поръчал”.

- С какво може да се запомни като събития присъствието на г-н Бойко Борисов в МВР?

- Запомниха се поръчковите убийства на Димата Руснака, Иван Тодоров – Доктора, Емил Кюлев, Фатик, Илия Павлов, Стоил Славов, бай Миле, Константин Дишлиев, Константин Димитров – Самоковеца, Георги Илиев, Антон Милтенов – Клюна, Евгени Стефанов – Женята, изброяването може да продължи с поне още 15 имена. Всеки случай, тогава беше бумът на убийствата за наказание и назидание, извършване от подземния свят. Т.е. тогава престъпниците се „поръчваха” най-активно и най-успешно. Разбира се, това беше огромен негатив на политическото ръководство на МВР по това време, но и главният секретар не може да не носи своята отговорност. Изводът е – неговото присъствие в МВР беше главно много силно публично и особено слабо професионално.

- Какви бяха отношенията между г-н Доган и г-н Борисов?

- Никакви. Г-н Доган контактуваше с премиера, а не с министрите му, или пък с техните заместници. Едва ли би му минало и през ум да контактува с толкова ниско ниво на компетентност. Стремежът за контакти беше едностранен – от страна на г-н Борисов, с цел извличане на лични облаги. Тава прави абсурдна информацията на чуждата служба и г-н Борисов е напълно наясно с това. Съотношението е същото като слон „да поръча” бълха. Което ще рече, че властовия ресурс на г-н Доган е бил достатъчно голям, че ако е имал намерение г-н Борисов да не бъде главен секретар на МВР, то би го осъществил доста бързо и ефективно, без намеса на външни лица.

- Кога г-н Борисов оповести тази новина?

- Малко след като г-н Христо Бисеров повдига пред парламента, в присъствието на г-н Борисов въпросът за папката „Лале”, в която се твърди, че имало някаква връзка между – Борисов, тогава главен секретар на МВР и Сретен Йосич, голям международен наркотрафикант. Очевидно беше, че г-н Борисов беше силно фрустриран, дори говорът ме прекъсваше по време на въпросното изявление, което издава, че е най-вероятно г-н Бисеров е натиснал особено силно невралгична точка в съзнанието на премиера. Което пък на свой ред свидетелства, че „крушката има опашка”, т.е. – съществува нвещо неизказано и съмнително. Следва да отбележим, че това стана дни след като в публичното пространство излязоха разработките за агент „Буда”, т.е. – за г-н Борисов, като оперативно интересно лице, със силни контакти в криминалния свят. А двете неща се свързват логически от само себе си и завършват образа на първия български премиер, част от криминалния контингент на прехода.

- Главният прокурор г-н Цацаров оневини г-н Борисов, като заяви, че не е оповестил секретна информация, а отговорът на ДАНС към ДПС беше, че това е класифицирана информация и беше отказан достъп на г-н Местан. Как се получи това?

- Очевидна несъгласуваност между институциите, панически опит да се зашити здалия властта премиер, но все още разполагащ със силен инструментариум за въздействие и липса на каквато е да е логика в действията. Очевидно институциите са наясно, че този път бившият премиер е говорил без да мисли, силно притеснен и вероятно уплашен от нещо, различно от г-н Доган. Случаят е използван за да се отклони вниманието от основния проблем, който може би е в папката, за която говори г-н Христо Бисеров. Целта беше постигната с цената на една лъжа.

- Не е известно да е имало опит за убийство на г-н Борисов като главен секретар на МВР, а и по-късно – като премиер.

- По-точно е да се каже, че се оповести за подобна възможност от самия г-н Борисов, че е имало съмнения, че може да има подобен опит по времето на изборите за 40-то Народно събрание. Тогава г-н Борисов, като водач на листата на НДСВ в Благоевград, използва съмнението, като това стана предлог да прекъсне предизборната си кампания. Но това съвпадна по странен начин с някои събития около Сретен Йосич и негови изявления в Сърбия, свързани с г-н Борисов. Може и да няма никаква връзка между тези събития, но подозрението остана. Но тогава между НДСВ и ДПС имаше топли отношения и като действащи коалиционни партньори, а и по-късно като участници в тройната коалиция, където г-н Борисов продължи да е главен секретар но МВР вече с министър Румен Петков от БСП. Но това оттегляне от предизборната кампания може да има и друго обяснение. Тогава г-н Бойко Борисов бе поканен няколко пъти да участва в предизборни дебати с представители от БСП. Отказът от участие би бил сериозен удар върху генерала. Добре известно е, че г-н Борисов е твърде монологичен и абсолютно недиалогичен, така че със сигурност би се провалил на дебат с всеки малко по-диалогичен от него. А дебатът щеше да бъде с г-н Любен Корнезов, изтъкнат юрист и Костадин Паскалев, бивш министър и от кабинета на НДСВ, тогава кмет на Благоевград от БСП. Така че по-вероятното обяснение може да е и страх от дебата, като много възможно е това е причината за намирането на по-благовиден предлог за неучастие в диспута и прекратяване на кампанията.

- Г-н Доган определи г-н Борисов като страхлив човек. Правдоподобно ли е такова определение?

- Така изглежда. Само страхлив политик би се прикрил зад абсурдни и нелепи обяснения, за замаже свой гаф. Това сме го виждали десетки пъти у г-н Борисов. Сутрин има едно мнение, на обяд – друго, вечерта разпалено громи и двете позиции, които до тогава е защищавал. Спомнете си посещението в Кувейт. Сутринта министър Трайков беше особено успешен, най успешния министър в кабинета Борисов, а след обяд беше уволнен. При посещението си в Израел обяви, че ДДС следва да падне на 18%, след ден обяви, че то трябваше да се вдигне на 22%, а после продължи да е 20%. Същото бе и за АЕЦ „Козлодуй”. От най-успешния проект на България, до кален гьол. А страхливите хора лесно влизат в комбинации, които да елиминират противника им по абсолютно непочтен начин. Г-н Борисов е и отмъстителен. Спомнете си сагата около барбекюто на Доган. Смешна и жалка история за един премиер. А и хора от престъпния свят влязоха във властта, или бяха силно облагодетелствани от нея, което стана публично известно и още повече засили страха у премиера.

- Тогава излиза по-допустимо и по-логично би било обратното, г-н Борисов „да е поръчал” нечие убийство, като човек с контакти с престъпния свят. Срещу г-н Доган обаче имаше няколко реални опити за убийство, като последния беше само преди два месеца. Дали има връзка между двете събития – последният опит за убийство на г-н Доган и неотговарящите на истината твърдения от парламентарната трибуна на г-н Борисов?

- ...

- Възможно ли е главният прокурор да е прав, т.е. – премиерът да е невинен, защото не е оклеветил, а и да не е изнесъл класифицирана информация (понеже се е позовал на информация от ДАНС)?

- Възможно е дотолкова, доколкото е възможно г-н Борисов да е картотекиран като редовен футболист в трета зонова група, а едновременно с това отдавна да страда от остра форма на исхемична болест на сърцето.