Борисов като Първанов (или за коалицията „Мишо Бирата”)

Фели Таджер

Сигурно знаете, че месец януари е наречен на римския бог Янус, които е изобразяван с две коленно различни лица (като се обърне едното, виждаш другото). През времето става символ на изменчивостта и двуличието. Не знам защо, но сега в моето съзнание едното лице е това на Борисов, а другото – на Първанов. И двамата смятани за едни от най-успешните и печеливши политици на България. Дали е така?

Колко избора е спечелил Георги Първанов?

По тази тема доста се спекулира. То излиза на политическата сцена през 1989 година и то като учредител на една крайно националистическа организация по това време, нарекла се „Общонароден комитет за защита на националните интереси”. По-късно през 1994 г. става заместник на печално известния председател на БСП Жан Виденов, който през декември 1996 г. го посочва за свой заместник в партията. През април 1997 г. са предсрочните парламентарни избори и БСП губи властта, като взема едва 56 места. Успех за Първанов? ОДС взема 163. Това определено е най-тъжното съотношение за БСП – 1 към 3 за десницата. На изборите през ни 2001 г. БСП под ръководството на Първанов печели още по-жалък резултат. Успява да вземе само 48 места в новия парламент. Още по-голям успех за Първанов. В БСП се чудят как да го сменят и то бързо, защото очевидно той не може да печели. И решават – пускат го в надпреварата за президент през ноември същата година. Като сигурна губеща кандидатура.

И Първанов за пръв път печели – съдбата просто изведнъж му се усмихва. Той се кандидатира срещу Петър Стоянов, който обаче не го припознава за основен противник. И тогавашният президент, кандидат за нов мандат, Стоянов започва компроматна битка с досиета срещу Богомил Бонев (взел на първи тур почти 20%). Сините недоумяват защо син се бие срещу син. Резултатът на първи тур е 35% срещу 36% - нищожна разлика в полза на социалиста. Но за втория тур е фатално. Дори и сините не одобряват поведението на Стоянов. ДПС не желае да подкрепя компроматната игра на Стоянов и Първанов печели, още повече че вицепрезидент му е близкият до ДПС Ангел Марин. На първия тур ДПС гласува за Ренета Инджова и на втория – за Първанов. И разликата вече става 8%. Дали това е решаващо при 54 на 46% за социалиста кажете вие.

На следващите президентски избори (края на 2006 г.) съдбата е отново на страната на Първанов. Борисов отказва да се кандидатира, защото (по разговор предаден от Николай Бареков), така е обещал – да не пречи на Първанов. Въпреки, че всички социологически изследвания тогава обещават безспорна победа на Борисов. СДС издига стария, навършил преклонните български за политик 73 години и никому непознатия съдия от конституционния съд Неделчо Беронов. Възрастният човек трудно пътува, говори неясно, дори и не може да обиколи страната. Така за втори път късмета е на страната на Първанов, още повече, че предварително иска и получава и подкрепата на ДПС. На втори тур той е срещу Волен Сидеров. Тогава срещу Сидеров и магаре да беше застанало, щеше да с печели убедително.

Но това повдига рейтинга на Първанов. Дава му самочувствието на победител и успешен политик. Какъвто очевидно не е, особено по време на втория си президентски мандат. В кръга на това следва да посочим, че той има решаваща роля при предлагането на Калфин за кандидат за президент през 2011 година. Дори и социалистите тогава още помнят Калфин като човек, свързан с Евролевицата, отцепила гласове от БСП през 1997 г. И трудно го преглъщат. Много вероятно е и това да е една от причините Калфин да загуби срещу прохождащият политик Плевнелиев, независимо от подкрепата на ДПС. Дали и тази загуба не трябва да тежи на Първанов? А има ли тук пръст Борисов?

Откога и какви приятели са Първанов и Борисов?

Преди няколко месеца ген. Бриго Аспарухов пред БТВ потвърди, че той лично е въздействал за назначаването на Борисов за главен секретар на МВР през 2001 г. И то по препоръка на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов. Така че връзката между Борисов и Първанов е доста стара. Още след избирането му за президент един от първите укази на Първанов е за присвояване на генералско звание на Бойко Борисов, а само две години по-късно той го прави и генерал-лейтенант. Такова скоростно издигане в полицията – за три години (без няколко месеца) от току-що назначен полковник до генерал лейтенантски чин не е познато. Но явно има защо Първанов да е така всеотдаен. На 19 септември 2005 година след симулиран конфликт между тогавашния МВР министър Румен Петков (сега дясна ръка на Първанов в АБВ) Борисов е освободен от поста в полицията. Само месец преди местните избори, след като е добре известно, че ако беше освободен 10 дни по-късно той нямаше да може да се кандидатира за кмет на София. Но Петков бърза, дали не и под давлението на Първанов? И дали това не е една от причините за близкото приятелство между уволнен и тогава работодател?

На 19 октомври Борисов става кмет на София. Първи го поздравява президента Първанов. Независимо, че той вече структурира открито нова дясна партия – очевидно противник на БСП. Новият кмет търси подкрепата за лобиране пред кабинета на Станишев главно чрез Първанов – и за кризата с боклука и за преференции при получаване на проекти. Според някои познавачи на Борисов, дори проектът ГЕРБ е бил консултиран предварително с Първанов. Дори президентът му е бабувал (виж Иван Бакалов „В сянката на Борисов” 2011 г.). Това потвърждава и Тошо Тошев в книгата си „Лъжата – Бойко, Георги и разни негодници”, където цитира диалог между Борисов и Първанов: „Винаги съм те обичал” и отговорът на президента тогава: „И аз те харесвам, за това винаги съм ти помагал”. Очевидно това „харесване” се подпомага и от общите им ловни излети, общите приятели (Валентин Златев) и общи бизнес интереси (Мишо Бирата). На въпросния запис Борисов обяснява на Ваньо Танов, че Първанов е помолил Борисов да покровителства нелегалното производство на алкохол от собственика на „Леденика” и Борисов дължи да си изпълни обещанието, дори и като нарушава закона. Колко добри приятели трябва да са, за да се съгласи Борисов като премиер, да наруши закона, но да не пречупи хатъра на Първанов?

В края на 2009 година ГЕРБ иска импичмънт на президента Първанов. Под искането се подписват 162 народни представители, или с един повече от необходимите за свалянето на президента. В края на март 2010 г. парламентът гласува. Изненадващо, седем от депутатите на РЗС, включително и Яне Янев, оттеглят подписите си. Така Първанов оцелява. Защо машата на Борисов изведнъж променя мнението си? Дали пък Борисов не го е посъветвал? Защо нетърпимостта на РЗС към Първанов изведнъж изчезна, кой би могъл да въздейства върху марионетката Яне Янев освен неговият господар? Между другото, такава радикална промяна в мнението на един политик не може да е плод на случайност. Ново основание за съмнение за характера на взаимоотношенията Борисов - Първанов.

Да броим ли интервютата на Борисов, възхваляващи Първанов: „Първанов е стабилизиращ фактор”, „Недостатък ли е, че си вярваме с Първанов”, „Аз и Първанов идваме от улицата”, „Първанов е най-добрия български политик” и т.н. След като Първанов така усилено бабува на ГЕРБ, не е ли логично сега Борисов да бабува на АБВ на Първанов, още повече, че двамата се обичат, харесват и си вярват? Така че може и да няма общи разговори между Първанов и Борисов, но защо са необходими, щом непрекъснато между тях снове общият им довереник Румен Петков, който пък никога не е крил, че разговаря ежедневно и с двамата? За какво могат да си разговарят трима политици толкова често, да обсъждат новата роля на Джони Деп, постановките на цирк „Балкански”, или за новия политически проект, който сега стартират?

Каква е целта на проекта АБВ?

Това е може би най-важният въпрос. Но да започнем с това, защо проектът се активира сега. Трябва да бъдем точни – той се активира още преди последните местни избори. През ноември 2010 г., още докато беше действащ президент, Първанов инициира създаването на гражданско движение "Алтернатива за Българско Възраждане" (АБВ), като "коалиция на духа, лаборатория на нови алтернативни идеи, сбор от съмишленици, които търсят решение не от гледна точка на партийните идеологии", както той формулира новото гражданско обединение. Тогава Първанов (още президент) събра около себе си доста кметове от различни партии, като вероятната цел е била да формира листа за местните избори, които се състояха 11 месеца по-късно. Поради различни обстоятелства, това не стана. Най-вероятно защото Първанов е успял да направи пробив с кандидатурата на Калфин за президент на левицата.

Все пак, президентът има значително по-голямо политическо влияние, отколкото 10-тина кметове. И Първанов беше убеден, че верният му човек Калфин ще го замести на „Дондуков” 2. Още повече, че срещу него се изправи новоизлюпеният и политически неориентиран кандидат на ГЕРБ Плевнелиев. Калфин не успя, с малко (5%), но достатъчно за да остане Първанов без реални механизми за въздействие върху властта.

Първанов се върна в БСП, където не го чакаха с особено нетърпение, или поне с такова, с каквото го отпратиха преди 10 години. Ударът за Първанов беше тежък. Да седиш на последния ред, до някакви редови членове на ръководството, да чакаш да ти дадат думата, да не си ментор, да не говориш като истина от последна инстанция, да те репликират, това са неща, за които един бивш 10 години президент няма как да е подготвен. И Първанов „изпуши”. Той трябва да има своя партия, да е ментор, да дава и взема думата, да приказва последен. Проектът АБВ е точно и това – опит за задоволяване на „его” амбициите на бившия президент. Но далеч не само това. Инак Борисов не би помагал, колкото и задължен да е на Първанов, колкото и да го „обича”.

Целта на проекта е далеч по-голяма. И точно заради това Борисов е така мотивиран да помага. Създаването на нова лява партия, при това особено близка с новата дясна партия, е сериозна предпоставка за подмяна на цялостната представа за българското политическо пространство. Сега, добри или не толкова добри, съществуващите по-стари партии не функционират на принципа на месианството, те са били в управлението, както и в опозиция. Т.е. – те имат реалния опит за правене на политика във и извън властта, дори и добит на принципа на пробата и грешката – така е с БСП, ДПС, ДСБ, СДС (въпреки че можем и да не приемаме тяхната идеология). Подмяната на тези партии с партии-ерзаци (родени и функционирали единствено във властта – НДСВ, РЗС, ГЕРБ, БББ – има за цел да замени практически цялото политическо пространство, с партии, функциониращи на тясна обвързаност на финансово-корпоративни интереси и солидни бизнес връзки, но нямащи никакво отношение към политическите координати ляво-център-дясно. Сами си отговорете лява или дясна е ГЕРБ, лява или дясна е НДСВ, лява или дясна е РЗС, лява или дясна ще е АБВ.

Такива партии просто си лепват някакъв етикет и функционират само с него. ГЕРБ нима бе лява, когато въведе финансовата политика на Дянков, но хич не го беше еня ГЕРБ за източването на държавните фондове в полза на няколко едри фирми, или беше дясна, когато Борисов декларира, че ще намали ДДС на 18%, а след седмица заяви категорично, че ДДС трябва да се вдигне на 22%. Какво е лявото у Първанов, освен етикета? Това са лидерски партии (по-точно: партии функциониращи и съществуващи заради интересите на своите лидери). С политическия край на техния лидер и те постепенно изчезват. Някой да помни Българския бизнес блок (БББ), или НДСВ, или РЗС? Точно такава партия ще е и АБВ, но тя ще затвори създаващата се квази политическата координатна система и ще се предостави всичко в лицето на двама-трима месии, менкащи си властта така както се случва в Русия между Путин и Медведев, но в един по-лустросан вариант, създаващ илюзия за многопартийна демокрация. Подмяната на нормалния политически модел, съставен от добри или не толкова добри партии, но функциониращи във времето, е много по-добър отколкото създаване на партии-ментета, функциониращи не повече от един или мандат и половина и след това изчезващи в небитието, заедно със своя единствен лидер, появили се по същия изненадващ начин, по който после изчезват.

Представете си широко рекламираната коалиция между ГЕРБ на Борисов (дясна по етикет) и АБВ на Първанов (лява по етикет). Точно подобие на коалицията например в Германия между християндемократи и социалдемократи. Точно такава по опаковка и коренно различна по същност. А целта на АБВ и духовния й баща е точно такава. Защо Първанов (5 години председател на БСП и 10 години президент, издигнат и избран от БСП) не се бори вътре в БСП, например като Кадиев? Защо АБВ тръгна като гражданско обединение (като НДСВ и ГЕРБ), а завършва като политическа партия?

Все пак – ако Първанов е социалист, то без съмнение и Борисов е християндемократ. А това несъмнено е невярно твърдение, нвали и на вас така ли ви изглежда? Не ви ли прилича на двуликия Янус?