„Ранобудните студенти” – това не са нашите студенти

Исмаил Кабак

Историческите факти свидетелстват, че почти всяка революционна идея се заражда сред младите и активни хора. Борбата винаги е в каузата на идея, личност, интереси. В редица европейски държави, благодарение на тази младеж са сменяни цели политически режими, изцяло бива променян живота в държавата. Но както се случва с повечето неща и тук отново на българската сцена на обществено политическият живот се разиграва „Криво разбраната цивилизация”.

В началото на лятото, една група от хора, реши да протестира срещу Правителство едва на втория ден след назначаването му. Аналогичен пример за това е: още при прекрачването на прага на ресторант, преди да се е настанил на маса, камо ли да е поръчал, клиента да вдигне скандал на готвача за недоизпечената му пържола. И така всеки започна да скандира, да иска, да изисква, вярно напълно противоположни неща, но пък шумно отразени в медиите. Медийно известни станаха и една групичка от неколцина млади мъже с гъсти бради, изглеждащи по зашеметяващо еднотипен начин (изражение на лицето, брада, височина, леко премрежен поглед). В средата на есента, въпросните мъже, определящи себе си за „ранобудни студенти” затвориха Ректората на Софийския университет. Около тези мъже се вдигна такава медийна буря, като че ли техният екип е извършил мащабна революция. Истината обаче е, че тези мъже не са нито студенти (със студентски статус: действащ), нито ранобудни (с оглед възрастта им) и не говореха от името на всички студенти (всички Студентски съвети на съответните университет се разграничиха от действията на брадатите мъже).

В продължение на около три месеца между 10-15 души бяха завзели основното здание на СУ. За около месец пък достъпът дори на административният персонал бе възпрепятстван. Равносметката от въпросните действия е следната:

1. Провал на есенната сесия на държавните изпити в СУ,

2. невъзможност на преподавателите да се проведат лекционните си курсове,

3. пълна забрана на студенти да посещават СУ в окупираната му част,

4. един висш дипломат като че ли беше забравил къде е мястото му и реши да „вле малко акъл” на окупаторите,

5. скандални записи на едни под пийнали преподаватели, с едни под пийнали ранобудни студенти, в едно висше учебно заведение в България.

6. И най-значимото за организаторите (освен да не се плаща месечен наем за квартира в столицата) - мащабно медийно отразяване единствено на тази група „студенти”, чието мнение се взимаше за определящо за всички.

И въпреки реалната заплаха от провал на учебната година в Софийския университет, тези мъже скандираха искания за оставка на правителството. Тези им действия принудиха действащите студенти в СУ, както и в другите университети да излязат с различни петиции и апели този акт на възпрепятстване на нормалния учебен процес да бъдат прекратени. За да запазят автономността и прозрачността в Медицинският университет в София, чрез референдум и публично преброяване на гласовете, студентите там изразиха своята позиция – над 65% от студентите са против действията на „ранобудните млади мъже” .

Отрицателните нагласи към „хората с брадите” се засилиха след като стана ясно, че повечето от тях работели в различни фирми на приближени и роднини на семейството на президента Плевнелиев (избран от листата на партия ГЕРБ, която към момента е най-голямата опозиционна сила в парламента) и съпричастност към определен кръг, защитаващ олигархични интереси.

Респективно, случващото се в София, намери отзвук и в останалите градове от страната. Студентите от морската ни столица, освен че обявиха че са против окупацията на СУ, те ясно се разграничиха от по техните думи „незаконната окупация”, тъй като е нарушен свободният достъп до образование на техните колеги. Успоредно бяха проведени студентски съвети и в петте ВУЗ-а във Варна. Във всичките университети, процента на неодобрение на протеста на „мъжете с брадите” от 65% достига над 90% по думи на председателите на студентските съвети. Те призоваха окупацията в СУ да бъде премахната, тъй като тя обслужвала политически интереси, които нямат нищо общо с академичните среди, още повече, че по закон политическата пропаганда няма място в образователната сфера.

„Никой няма право да поставя вериги и да възпрепятства провеждането на учебния процес”, заявиха от студентската организация в Медицинския университет. От Техническият университет пък призоваха студентите да не се поддават на политически провокации, визирайки случващото се в столицата. Представители от Варненският свободен университет поясниха за всички медии и техни колеги в София, че студентските съвети и учебните заведения, не са организация обслужваща каквито и да е политически интереси и тъй като ВСУ не е такава, не смятат за редно да искат оставката на кабинета. Същите са нагласите и в Икономическия университет и Висшето военноморско училище, като тук по скоро бе обсъден въпросът незаконното възпрепятстване на един нормално протичащ образователен процес, още повече че освен труд и усиля, техните колеги са вложили и не малък ресурс от финансови средства. След пълната подкрепа на варненските студенти, към техните колеги, чийто права за свободен достъп до образование бяха нарушени, студентите от Алма матер публикуваха декларация, чрез която призовават ранно будните млади мъже с бради да напуснат сградата на университета за да поставят своите политически искания на определените за това места.

Из Декларацията на студентите от СУ:

„От няколко дни сме свидетели, как Алма матер е арена на поръчкови политически внушения и протести. Млади хора са използвани, за да се натрапват пред обществото тези, които са в полза на политически партии, които българските граждани оставиха в опозиция или извън Народното събрание на последните избори.

Бушуващите политически страсти ни лишават от правото да учим! Нашите семейства едва успяват да осигурят издръжката ни, повечето от нас работят, за да си плащаме семестриалните такси, а не можем да посещаваме лекции и упражнения.

За нас е неприемливо СУ, като символ на свободата, още от основаването си, днес да е окован във вериги – нашето желание е веригите да се махнат незабавно!”

И въпреки, че медиите у нас не обърнаха внимание на апела на над 24 000 студенти на Софийския университет, те продължаваха да излъчват репортажи с младежи спящи на стъпалата, в единият ъгъл е качен плакат, на които със спрей е написано „ОСТАВКА” в другия ъгъл някои свири на китара, други пеят песни или обсъждат бъдещите политически планова на кенче бира, картина която напомня не на университет, а на занемарено студентско общежитие от 80-те години на миналия век. От Студентско-ученическо движение „Призив за образование“ също се обявиха веригите и катинарите в Ректората на СУ.  Те заявиха, че не приемат и осъждат псевдостуденската проява, като не съвместима с интересите на българското студентство. За политико-партийните ангажименти на будните млади мъже, свидетелства още един факт - по време на Окупацията в Софийския университет бяха допускани само преподаватели и обществени фигури с политически убеждения в противовес на правителството. Въпреки поканата за среща с представители на властта, дебат не се състоя. Непрестанното повтаряне „Оставка”, без ясна обоснованост на исканията, излезлите на светло задкулисни обвързаности на „поуспалите се млади мъже” с фирми на г-жа Плевнелиева, незачитане на университета като институция, безкрайната проява на неуважение към ректора, академичния съвет, преподаватели и студенти минаваше всякакви граници.

Вече освен студентите, също и родителите им започваха да призовават управата на университета да направи необходимото за нормализация на учебния процес. Възмутени родители, дори поискаха от Ректора на Софийския университет да предприеме необходимите мерки, дори ако се наложи да предвиди иск срещу „младите мъже с бради”, като наем и компенсации за създалото се неудобство на тях и децата им. „Ние изпратихме дето си учи в Софийския университет, а не да стой на улицата пред затворената с вериги врата на университета.”- възмутено коментира майка от Плевен на студентка 1 курс по Психология в Алма матер.

След като от всички студентки организации призоваха младежите окупирали СУ да напуснат и след като вълната на недоволство се надигна и сред родителите, „ранобудните млади мъже с бради” една вечер просто си тръгнаха. Дали вече им се беше доспало или си бяха свършили вече работа, но просто една вечер всичко тихо мълком приключи… Като, че ли за тези по-закъснели студенти, каузата нямаше такова важно значение, не бяха интересни за медиите и те просто се прибраха по квартирите, с обещания отново да ги вземат на старите им работни места, в интернет медии и др. „консултантски” фирми.

През последните дни на месец Януари 2014 г. в 02:00 ч. през нощта, отново в Софийския университет един друг млад мъж с очила, разпалено говореше за оставка, прочете някаква декларация, подписана от застаналите зад него 10 души, след което всички изпаднаха в екстаз. Още по-интересен е фактът, че повечето от въпросните 10 души дори не са студенти в СУ, но пък се обявиха за пълна окупация на Ректората на университет, с които нямат нищо общо и заявиха също така, че няма да допускат дори административния персонал в сградата, докато Ректорът на СУ, неколцина преподаватели (избрани по някакви неизяснени причини), кабинета, народното събрание и още неколцина души не си подадат оставката.

И ако вече такъв вид политически подход облечен в псевдо студентско недоволство не буди дори обичайният медиен интерес, то студентите и техните родители призовават академичният съвет на Ректората да не допусне подобен фарс, чрез които да бъде отказван достъп до учебните зали. Днес, студентите от цялата страна призовават всички граждани, с бради, с очила и т.н. да не възпрепятстват свободният достъп до образование на техните колеги, защото по този начин се нарушават техните основни права! Нито Алма матер, Аулата на Медицинския университет в Плевен, нито класната стая на „VІ” а клас в село Крушовица, са места, на които е допустимо да се предявяват политически искания. Тези действия са против член 107 на Наказателния кодекс, Конституцията, Хартата за правата на човека, Закона за свободен достъп до образование и свободен достъп до работните места. Резултатът и от първата и от втората окупация на Алма Матер беше пълно политическо фиаско и деазавоиране на политическите мераци на ГЕРБ и така наречените реформатори. Смешно и жалко беше, когато последните окупатори напуснаха университета с табела „Народе, къде си?”. Очевидно народът не ги желаеше.

Всички успешни революции в световната история, извършени от млади и активни хор,а са с един общ признак в тях е заложена свободата, на мисълта, на изразяването, на духа. Всеки опит за насилствено вменяване на идея или ограничаване свободите на другия водят несъмнено до крах и загуба. В България за знания и по-добър начин на живот се борят не само студентите, но и всички млади хора, като за целта не натрапват себе си и не създават предпоставки за възпрепятстване реализацията на другия, а се стремят към индивидуално усъвършенстване, защото именно това е най-трудната кауза, да съумееш да си полезен без да се натрапваш и реализацията на твоите интереси (било то и политически) да не е в ущърб на свободата на тези около теб.