Много шум за нещо, което не се е случило

Фели Таджер

Какво стана на тези избори за евродепутати? Кой победи и кой загуби? Е, да видим цифрите, такива, каквито ги дава Централната избирателна комисия. Понеже е по-неточно да се борави с брой гласове, понеже на различните избори гласуват различен брой избиратели, да постъпим така – ще гледаме процентите. Техният общ сбор винаги е 100 и следователно ще са съвсем съизмерими с политическата тежест на различните партии в различно време. Да сравним изборите от преди една година с тези преди седмица. И така – ГЕРБ през 2013 година получава 30.535% от подадените гласове – сега получава – 30.396%. Т.е. – регистрира спад с 0.139%. Вярно, несъществен, но спад.

Така че тезата за повишаващото се доверие към партия ГЕРБ е повече от невярна. А инак в брой гласове ГЕРБ губи малко повече от 400000 гласа. От тук се пука и тезата на г-н Борисов, че хората го искат отново за премиер. Не само че не е вярно, но очевидно е твърде далеч от истината. Избирателите са харесали точно толкова ГЕРБ, колкото го харесваха когато го свалиха от власт. Доверието към г-н Борисов е точно такова, каквото е било и в момента, когато го свалиха от министър-председателския стол, даже малко по-малко. Така че ГЕРБ би следвало гузно да мълчи. А г-н Борисов – виновно да се трае.

Как стоят нещатна с Реформаторския блок? Те нали са другите големи победители? Да, ама не е вярно. През 2013 – точно преди година, РБ се явява като пет самостоятелни партии – СДС получава 1.374%, ДСБ взима 2.926%, Кунева (ДБГ) постига 3.2652%, БЗНС – 0.218%, а партията на Корман Исмаилов се явява заедно с НДСВ и общо получават 1.626%. От тях ще вземем само половината 0.813%. Така получаваме сбор от 8.58%. Сега РБ получава 6.453%, или спад с малко повече от 25% за една година. Повече от 52%. Загубата в брой гласове е от 304029 на 144503. Повече от 52%. Те това вече е грандиозен успех, но не за ГЕРБ! За техните противници! БСП губи, това е повече от очевидно – от 26.609% на 18.937%. Т.е. – близо 30% от гласовете. Но те си го признаха. Не се обявиха за победители. Загубата в гласове е над 500000. Бог да им е на помощ!

„Атака” губи. От 7.297% на 2.955%. Повече от 55% от гласовете. В гласове – от 258481 на 66173. Но те поне си траят. Но като имаме предвид силните антиевропейски настроения в тази партия, прекалената й любов към Путин и неговата политика, то можем да се догаждаме само дали на национални избори те ще имат пак толкова, или ще имат двойно повече. Така че да не отписваме „Атака”, съобщението за смъртта и е твърде преждевременно.

Единствено ДПС печели – от 11.306% на 17.261%. Но те не шумят много около успеха си. Въпреки, че в страната са повишили гласовете си с повече от 36000 гласа.

И така – да поразсъждаваме. ГЕРБ очевидно нито губи, нито печели, но е първа политическа сила. БСП драматично губи, но е втора политическа сила. ДПС – потвърждава, че може да се качва и по-нагоре. Реформаторите – очевидно в тази си форма не могат повече. Но доказаха, че умело губят десни избиратели. АБВ катастрофира, но открадна от БСП достатъчно много, толкова можа.

И накрая – най-важното – появи се българския Бепе Грило. Но още по-комичен, още по-скодоумен, още по-малко мислещ, но за сметка на това – още по сладкодумен от италянския си събрат - комик. И то в лицето на един още по отчайващ актьор, бивш предан слуга на Борисов, сегашен негов особено лют враг. А това вече е ужасяващо. Още повече, че стана четвърта политическа сила. Един дребен хитрец проби в политиката, нито е първия, нито, дай Боже, ще е последния, но със сигурност е поредния циркаджия. И това няма как да се определи,освен като поредния удар върху политическата ни система. Но за Бареков сигурно и в бъдеще се налага да говорим, за жалост.

Ако пренесем (чисто мисловно разбира се) този вот върху националния, би се получила следната парламентарна конфигурация – ГЕРБ – с толкова депутати, колкото имат и днес, но може би с десет по-малко, заради 10-те процента на България без цензура, а и заради влизането на АБВ, със своите 4%. ДПС би имало малко повече от 40 депутати, а БСП 48-50. ББЦ с около 24, реформаторите с да речем 12 мандата, а АБВ - 10. Хайде да ми обясните тогава какво правителство ще е стабилно? Само такова, което ще е възможно по-широко коалиционно. Като изключим възможността за коалиция БСП и ГЕРБ (това би отвартило и избирателите и на двете партии), то остава коалиция ГЕРБ с ДПС, а това РБ не биха го преживяли да стане без тяхно участие. Три партийна коалиция като орел, рак и щука, но още по-зле. А и стабилността не е гарантирана – 123-127 гласа, срещу оставащи 117. Т.е. – такова правителство би било достатъчно клатещо се и далеч от стабилността, също като това днес. Тогава за какво говорим, нали уж работата беше за стабилен кабинет и парламент? Или всичко е било РБ и ББЦ да се докопат до властта? Ако е за това, не дай Боже, нашенският Грило да влезе в парламента!

Излиза, че тези избори, дори и да бяха национални, пак щяха да възпроизведат същата политическа нестабилност, на която се радва и сегашният парламент. Т.е. – щеше да е много шум за нищо. Необходимо е време за размисъл, за сериозни разговори между политическите сили, така че да не отидем от една патова ситуация в друга – пак същата. Необходимо е осъзнаването от всички политици в страната, че времената на едноличните управления отминаха безвъзвратно и е време за коалиции. А колцина политици днес са готови за такава стъпка?