Следизборен разрив по български

Мария Ангелова

При засилен евроскептицизъм, вълна от национализъм и антиглобализъм преминаха изборите за нов Европейски парламент. Негативните настроения сред държавите-членки, противопоставянето им по оста Север – Юг, затвърдиха мнението за политическата и икономическата нестабилност в Еврозоната след глобалната криза. Дори се заговори, че Европа е във война – икономическа война.

Както се очакваше, вотът отново бе спечелен от дясноцентриската Европейска народна партия, водена от Жан Клод Юнкер – 210 места /с 60 по-малко от предишните избори през 2009 г., смятано за сериозен отлив/, следвана от лявоцентристите на Мартин Шулц от Партията на европейските социалисти със 186 места.

Още преди изборите британският президент Дейвид Камерън заяви, че ако експремиерът на Люксенбург Жан Клод Юнкер оглави ЕК, Лондон ще бъде принуден да избърза с референдума за членство в ЕС и да го напусне. Френският президент Франсоа Оланд също се противопостави на тази кандидатура, а канцлерът на Германия г-жа Меркел първоначално я подкрепи. Засега „големите” преговарят, а политическите наблюдатели очакват Юнкер да оттегли кандидатурата въпреки спечеления мандат, но не са убедени, че той ще го направи.

Изборите показаха,че националните движения в ЕС са във възход и изпратиха 229 евродепутати от патриотични партии в Брюксел. Изненадата дойде от Националния фронт на Франция, воден от 85-годишния Жан Люпен, който извоюва 1/3-та от депутатските места в страната си, остро се обяви срещу „престъпната политика на Брюксел на геноцид, предизвикан и осъществен от ЕС”. Според френските националисти, гневът на народите, породен от бедността – няма храна, няма лекарства, няма работа, има само непосилни данъци и задължения към банките, довели до стотици хиляди човешки трагедии и самоубийства, показа, че Европа отдавна не е добро място за живеене, че е социално обедняла, без дух, без икономически просперитет, без сигурност, без пазар за трудова заетост и не може да гарантира правото на труд и спокоен живот на гражданите си. Народите на Франция, Англия, Италия, Дания, Испания, Австрия, Гърция и техните патриотични формации се противопоставиха на Брюксел и поискаха да отхвърлят зависимостта на Европейския съюз, опасявайки се, че Европа ще се превърне в американски протекторат.

Евроизборите в България преминаха вяло, при избирателна активност от 35%. Партиите на националистите и евроскептиците, различни обществени организации и наблюдатели остро реагираха, че резултатите са били манипулирани. Мажоритарният вот проработи и даде своите резултати, но и поводи за оспорване на преференциите.Политолози и анализатори констатираха липсата на последователност и на целенасочена политика, както и липсата на точно позициониране на политическите партии.

ГЕРБ спечели 30,396%, БСП -18,937%, а Реформаторският блок – 6,45%, и постигнаха резултати под очакваните. ДПС затвърди позициите си със 17,261 % и почти се изравни със социалистите, а България без цензура на Бареков направи пробив, като достигна 11% и има 250 000 избиратели зад гърба си, предимно сред ромската общност.

Ако сравним резултатите от изборите за ЕП за периода 2009 - 2014 г., ще видим загубата на ГЕРБ - с 400 868 гласа по-малко, което доказва, че доверието към г-н Борисов е точно такова, каквото е било, когато го свалиха от власт миналата година. Той има одобрението само на 10% от българските избиратели. БСП понесе тежка загуба на над половин милион - 518 538, от електората си, а това показва, че столетницата е в тежка криза, за която допринесе и движението АБВ на експрезидента Георги Първанов, като привлече вота на разочарованите от политиката на Сергий Станишев членове и симпатизанти, но не можа да прескочи бариерата от задължителните 5,2 %. От Реформаторския блок има отлив на 159 526 гласоподаватели от времето, когато се явяваше самостоятелно под името Синя коалиция избирателите бяха двойно повече – 304 029. Единствено ДПС е качила гласовете на поддръжниците си с 22 339 гласа.

След обявените резултати „Атака”, НФСБ и РБ поискаха касиране на вота и сезираха КС, като насочиха вниманието към допуснати груби нарушения и грешки, непрозрачност в работата на ЦИК, както и към протоколи с невярно съдържание, издадени от районните избирателни комисии.

В Реформаторския блок възникна напрежение от недоволството на Миглена Кунева, веднага щом стана ясно, че Светослав Малинов печели мажоритарния вот и ще бъде единственият депутат на коалицията в Брюксел. Очевидно Кунева не можа да понесе този успех на коалиционния си партньор, а липсата й на чувство за реалност я накара да оспори преференцията, видимо засегната и обидена. Мнозина са на мнение, че многопластовата личност на Кунева – Пръмова – „Йес” приема факта твърде лично, защото трябва ще остане на резервната скамейка още цели пет години, а дотогава може да загуби форма си на политически хамелион, който е готов на чудеса от храброст само и само да бъде виден представител на родната колониална администрация. Време, за което Движение България на гражданите може да остане и без граждани, а „Мадам Йес” да се превърне окончателно в „политически труп”. Напоследък прави впечатление, че всяко изречение на госпожата в различни интервюта започва с думите: „Мога да обясня…”, но всеки трезвомислещ човек знае, че тези обяснения няма да върнат на българския народ 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлудуй. Затвърждава се мнението, че каквито и промени да настъпят в политическото статукво, каквито и времена да дойдат, подобни натегачи от новоизлюпеното политическо съсловие ще бъдат винаги в първите редици на най-адаптивните и най-послушните демагози и политикани у нас, стартирали задължително от някой гимназиален или вузовски учком на Димитровския комунистическия младежки съюз.

Амбициозната Кунева е неудържима в желанието си отново да се види в ролята на европейски чиновник с десетки хиляди евро месечна заплата и явно е взела Реформаторския блок за ракета-носител, която да я изстреля направо на бюро в Брюксел, но не е предвидила, че българите не са чак толкова прости, няма да повторят грешките си от предишни години и вече не гласуват доверие на подобни персони. Същото се отнася и за героя на прехода от времето на синьо-червената мъгла, вожда и стратега на седесарите, днешните реформатори, Иван Костов, който обещаваше „Бъдеще за България”, а то се оказа само бъдеще за семейство Костови. Призивът: „Иване, кажи си!”, изречен от тогавашния президент Петър Стоянов, остана без отговор и досега, а България осъмна разграбена от незаконната приватизация, с обрани пенсионни, здравни и детски фондове, с просперираща организирана престъпност и разнищена от суховеи с балкански имена.

Вътре в партията на Кунева – ДБГ възникна силно напрежение, един от ключовите играчи в контролния съвет поиска оставката на мадам Йес. Според официалната информация го подкрепили само още трима, според неофициалната – Пръмова еднолично го изключила. В партията на Радан Кънев също върлува трайно напрежение – Иван Костов не е доволен от уклончивите позиции на новия лидер, от прекомерните амбиции на Кунева, незабелязвани Кънев, от загубата на водещата роля на неговата партия. А от друга страна на гърба на РБ се изкачиха партията на Корман Исмаилов и земеделци, чиято социална тежест е меко казано никаква. Стана нещо като дядовата ръкавичка за политически корабокрушенци, а това няма как да обещава светло бъдеще на такава коалиция.

От друга страна Синьо единство на Надежда Михайлова взе само 0.5%, въпреки че в последния момент напуснаха РБ и нямаха големи възможности да се структурират като самостоятелна партия. Което пък никак не е окуражаващо за новото политическо обединение, събрало пет разнородно идейни формации като обща дясна алтернатива. Друг е въпросът каква е идеологията на земеделците, как тя си пасва с тази на „либералната” Кунева или „десният” Кънев, а да не говорим за идейно неясният Исмаилов.

Нещата още повече ескалираха, когато Костов заяви: „Всяко взаимодействие с ГЕРБ е пагубно за ДСБ”, с което окончателно затвори страницата за единството на РБ, като Кунева ден преди това беше обявила, че „сега е време да се търсят приликите, а не разликите с ГЕРБ”. Тезата и беще възприета и от остатъците от СДС в коалицията. Така противодействието между ДБГ и ДСБ достигна точката на взаимна нетърпимост, от която връщане няма. ДСБ започна организацията на референдум за коалиционната политика на РБ. Допитване с предизвестен край.

Има една стара приказка, че от стара кръчма луксозен нощен клуб не става. Реформаторският блок за пореден път доказа това. Но въпросът е кому беше нужно, да се установява че огънят пари и че водата мокри и че слънцето грее? Поредният неуспех е тежък удар върху дясното мислене въобще у нас. Трети по реден опит за създаване на истинска (а не измислена) дясна партия у нас се проваля. А това няма как да е добро. Човек, какъвто и да е, задължително разчита на левия и десния си крак. Така е и с държавата. Държава с ампутиран десен крак е меко казано недостатъчно ефективна, направо казано – саката. Докога ще е така? От евровота се видя, че традиционната десница нито е реанимирана, нито е обединена, че в редиците й продължава битката за лидерство на посредствени личности с космическо его. А дясната идея просто няма как да ги осени.

Веднага след изборите хора от РБ обявиха, че имат нова енергийна стратегия. Е, какво пък, нали в момента се извършва глобално преразпределение в енергийния сектор, та и реформаторите напират да дадат своя принос за увеличаване на тоталния хаос от позицията на провинциални мислители. Едно е ясно, със сигурност идва краят на „йес” политиката, заради която българският народ понесе огромни загуби. Сега сме най-бедната страна в Евросъюза.

От евроизборите стана ясно, че никоя от сега действащите партии на политическата сцена у нас не може да събере достатъчно вот, за да управлява държавата самостоятелно. И още нещо – автентичното дясно е в тежка криза и сега няма надежди за нейното надживяване поне до края на годината.