Иване, кажи си!

Фели Таджер

Преди дни бившият премиер Иван Костов заяви пред една телевизия, че за него спасяването на КТБ е проста работа. Стига да го оставели, той за седмица щял да стабилизира банката без държавна намеса. Бих повярвал на един икономист, какъвто е Костов, стига да не се казва Иван Костов. Просто твърде много научих за него.

Иван Костов за първи път се появи в СДС след препоръката на Боян Славенков и Венци Димитров пред Желю Желев. Това, по думите на бившия президент станало в сладкарница „Пролет” до университета. На СДС трябваха икономисти и Желев, като председател на СДС, събираше екип. На срещата дошъл Иван Костов „с едно опърпано сиво шлиферче” и първо поставил въпроса за заплащането. Желев му обяснил, че всички в СДС работят на доброволни начала и Костов си тръгнал. Няколко дни по-късно Желев видял Иван Костов на кръглата маса от страната на казионните профсъюзи като техен експерт. Тогава профсъюзът твърдо стоеше зад Луканов и БКП. Това научих от едно интервю на Желев пред вестник „Либерална политика” публикувано през 1995 година.

По-късно Костов от убеден социалист (пише дори няколко статии в „Работническо дело”) искрено прегръща социалдемокрацията. Така влиза в коалиционното правителство на Димитър Попов през 1990 г., коалиция между БСП и СДС. И то като министър на финансите. Там си другарува с министри като Виктор Вълков, Емилия Масларова, Александър Томов. Отлична компания, нали? Вие бихте ли станал министър на финансите при такива колеги при онази политическа конфронтация? Аз –не. И тогава – по времето на Великото народно събрание, става ясно, че голяма част от СДС не приема подготвяната конституция. Започва стачката на 39-те депутати. ДПС също не иска да подпише конституцията. Иван Костов изчаква. По-точно – крие се. Не ще да вземе позиция. В лагера на СДС идва Димитър Луджев, тогава също министър, президентът Желев, но Иван Костов не стъпва. Според Стефан Савов, един от инициаторите на стачката, Костов е поканен няколко пъти, но не се отзовава на нито една от поканите. Т.е. – демонстрира по-голяма близост с хората на БСП и социалдемократите на Дертлиев, но не и със СДС.

Година по-късно по силата си на министър от СДС в предното правителство, влиза в кабинета на Филип Димитров. Доколко Димитров търпи Луджев и Костов можете да научите от една книжка, написана от бившия премиер, нещо като оценка за кабинета, написана месеци след напускането на властта. Та там Костов е с твърде нелицеприятни оценки, които от прекомерно добри маниери, не бих цитирал. Нека само да отбележим, че това е най-негативната оценка от всички други, които Димитров прави.

След падането на кабинета на СДС Костов прави отчаяни опити да влезе в кабинета на Любен Беров, но Желев добре помни Костов и не го допуска. Все пак, Желев имаше силна дума при формирането на кабинета Беров. Костов изпадна в опозиция. И първата му работа беше да рови в СДС да свалят Беров. Не защото Костов ровеше (думата му в СДС слабо се чуваше), а защото Беров сам така пожела, правителството не изкара мандата си. А и в СДС настъпиха промени влезе „във фризера” Демократическата партия на Стефан Савов, радикалдемократите сами напуснаха, християндемократите също се готвеха да напуснат. И знаете ли защо стана това – защото за лидер на СДС беше избран Иван Костов. В едно интервю пред в. „Демокрация” Костов се изповяда, че иска да види СДС структурирана по модела на БСП. Не вярвате на очите си - вижте „Демокрация” от 1993 г. Практически Костов изгони от СДС големите десни партии и приюти левите – нови социалисти, социалдемократи и бивши комунисти.

В края на 1996 г. ситуацията е много сложна – хиперинфлрация, народът е по улиците. Само че Иван Костов още не смее да застане начело на политическите искания – смяна на властта. Според добре информирани, Доган нееднократно го е молил да вземе политическата инициатива. Петър Стоянов – новоизбран за президент временно повежда хората. Едва тогава Костов също излиза на улицата – след като е убеден, че битката е спечелена. Що да не обере лаврите? На парламентарните избори СДС печели властта, но в коалиция с БЗНС, социалдемократите и Демократическата партия, създали „Народен съюз”. Костов става премиер и разгръща икономическите си идеи. Първо - продължава масовата приватизация на принципа РМД, завещана от правителството на Виденов. И то така последователно, че и Румен Гечев му завижда. Това е пладнешки грабеж, основан на принципа ръководителят на предприятието и негови близки изкупуват на безценица, източват завода и го фалират. А негова заслуга беше и приватизацията на принципа покупка от чужд инвеститор. Така Гад Зееви изкупи БГА „Балкан” за сума, която се равняваше на малко по-малко от цената на слотовете ни в летище „Хитроу”. А БГА „Балкан” имаше стотици такива слотове в цял свят, имаше собствен самолетен парк, недвижими имоти във всички по-големи градове в света. Зееви забогатя, а Костов дали остана с пръст в устата? Съмнявам се. Костов продаде „Кремиковци” за един долар, той продаде на безценица най-проспериращата българска банка „Булбанк” на италианците (2000 година), той даде „Мариците” (1 и 3) на американците с такива договори, които и сега правят непосилна цената на електроенергията. Но за сметка на това за една нощ неговият близък приятел Славчо Христов се сдоби с пакета от акциите на СИ банк. Сигурно случайно. Както сигурно случайно се оказа, че Иван Костов, чрез фира на дъщеря си, е консултирал Цветан Василев и КТБ. Или че парите на неговата партия ДСБ се точно в КТБ. Но за това по-късно – сега по реда. Между другото - преди приватизацията на Булбанк от нея беше извадена КТБ, случайно ли, и без знанието на Костов ли? Едва ли.

Премиерските изпълнения на Костов се помнят още. И с маргаритките на мястото на отсъстващия от парламента премиер, и с пренебрежението към медиите и играта с депутатите от СДС. Той изгони половината от неудобните му като го прати или посланици (Йорданов, Сугарев и т.н.) или направи зам. министри или шефове на никакви или измислени агенции. Подмени 23 от общо 109 места на СДС в 137 местната коалиция. Добър размах, нали? А помните ли кръга „Агнешки главички”, който покрай Така Костов (и в негова угода) приватизира винарското производство, производството на порцелан, на леката промишленост (главно облекла), а помните ли че сегашния шеф на „Каолин” Иво Прокопиев и сега крупен индустриалец и финансист беше икономически съветник на Иван Костов? А помните ли, че един промишлен министър от неговия кабинет – Александър Божков, си отиде мърцина заради прозвището „10%”, което лично хората на Костов незаслужено му наложиха, за да покрият господаря си? А помните ли че на Девин по това време му викаха Костовград?

Политическите действия на Костов от това време не бяха по-различни от икономическите. Основният принцип – разделяй и владей властваше навсякъде. И в икономиката – чрез приватизацията на части, и в СДС – чрез всяване раздор между партньорите и постепенно налагане на еднолично управление на базата на тотална централизация. СДС имаше „съпридружни партии”, които вечно бяха подтикване към раздор и така – на подчинение на силния Костов. Стефан Софиянски с неговата партия първи напуснаха, последваха ги хората около Надежда Михайлова, а после и други и други… Така СДС стана „чиста партия”, която обаче вече нямаше никакъв шанс да спечели парламентарни или дори избори за селски кмет. На Костов и не му трябваше, на него му стигаше да има депутатски имунитет и своя собствена парламентарна група. Факт е, че Костов успя да го постигне - отчасти.

На изборите през 2001 година СДС на Костов влезе в парламента, но като коалиционен партньор на БЗНС (Мозер), БСДП и измисленото Национално ДПС с общо – 51 мандата – близо три пъти по-малко от преди 4 години! Няма партия, която за четири години да се е стопила така главоломно, поне в последните 25 години. Костов влезе в парламента, заедно със най-своите. И това му стигна. Костов главоломно громеше кабинета на Симеон Сакс Кобурготски и дебнеше някой да не посегне на икономическите му интереси. Никой не го даде в прокуратурата за гигантските изцепки с приватизацията и това го успокои. Беше принуден да продаде СИ банк на човека на Бойко Борисов, но за сметка на това Борисов не позволи нито едно разследване на приватизационните му сделки. Цената беше платена. Обаче Костов трябваше да си търси нова банка. При това вече беше научил урока – банка, която да дава на всички във властта и да взема от всички – извън нея. КТБ, извадена от Булбанк беше готова за това. Малка, незабележима и функционална.

Така се роди КТБ. С централа на същото място, на което се намираше и прословутата фондация „Демокрация”, оглавявана от хората на Костов. Цветан Василев, според някои добре информирани източници, по идеите на Костов, придобива контролния пакет от акции на КТБ през 2003 година. Банката се развива динамично, и заради амбициозността на Василев, и заради умението му да се нагажда към ситуацията. Така през 2009 година тя вече е четвъртата по големина банка в страната. Всички големи енергийни дружества влагат парите си в нея. Това са милиарди. Естествено – и Костов печели – чрез дъщеря си - по 30 000 лева всеки месец „за консултантски услуги” на фирма, тясно свързана с КТБ. Парите на подставените на Костов дружества също са там. Че нали КТБ дава лихва 6%, докато другите не дават и половината? И тук, по примера на наставника му Костов, Василев се самозабравя. Започва да мисли за своя собствена политическа власт, която да укрепи икономическото му влияние. Има и условията за това – икономически капитал и медии – например ТВ7. И подходящия човек – Николай Бареков. Е, вярно, Бареков от усърден ласкател на Борисов трябва да стане най-яростния му громител, но това е работа за половин час и – разбира се – за много пари. Така се създава предаването „България без цензура” и после партията. И това не е ново – така се създаде и партия „Атака”.

Тогава къде сбърка Василев и за какво не го предупреди Костов, като негов консултант? Ами за нещо, което и Костов не разбра – че толкова ясно и тясно единение на икономическа и политическа власт беше възможно през 20 век, но не и през 21-ви. И тук се получи пробойната – Бареков е повече шут, отколкото крал. Гласовете за него са отказ от гласуване за досегашните партии, но не създават нова партия. И за това трябваше да се наливат милиарди. Неслучайно КТБ закъса веднага след майските избори за евродепутати. ББЦ харчеше милиони само за медийна реклама, отделно наемаше клубове, отделно плащаше на служители, отделно трябваше да поддържа висок стандарт на своя крал-шут, отделно трябваше да купува имена, плюс, плюс, плюс, което на езика на банкерите значи минус, минус, минус… Костов взе готова партия, за да я разсипе и пригоди до смешната днес извънпарламентарна ДСБ, а тук стана обратното. Защо ръководителят на стратегическото политическо мислене в НБУ не е предупредил за това Василев си остава тайна, която едва ли си струва да научим. А и за какво ни трябва?

Но да се върнем при Иван Костов. Вече можем да си обясним позицията му като тази на Матросов пред амбразурата в защита на КТБ. Вече можем да си обясним защо Радан Кънев всячески се опитва да се разграничи от сметките на собствената си партия ДСБ в КТБ, така щото прекомерното му старание внушава сериозно шизоидно разстройство у новоизлюпения лидер. Онова, което не можем да си обясним, защо след като президентът Петър Стоянов преди десет години го посъветва: „Иване, кажи си”, не го направи, и защо сега – след като бившият ме вътрешен министър Богомил Бонев го посъветва за случая с КТБ с пак същите думи: „Иване, кажи си”. Но Иван обаче още не му се ще да си каже. Май чоглаво му се вижда, ако трябва да изрече истината за отношенията му с тази банка. Тя нагарча!

Б.а.: Този текст със сигурност нямаше да го напиша, ако някои политически „пуритани” не вдигаха прекомерен шум около това, колко виновни били всички, освен Реформаторският блок. Както личи, май това, меко казано, няма нищо общо с истината.