„Цирк Дьо Барек” повдигна завесата

БАРЕКОВ НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКИ,

А МЕДИЕН ФЕНОМЕН

Мария Ангелова

„Проект на задкулисието.Образът му много се промени…Проявява всички симптоми на политическата шизофрения.” Това е мнението на психиатъра д-р Николай Михайлов, запознат с психологията на задкулисието. От доста време обществото задаваше въпроса: „Кой е Бареков? Чие протеже е? Кой го направи това, което е днес?”, дало повод да припомним как бившият журналист и настоящ политик е разгръщал потенциала си от годините на прехода до сега и коя ракета-носител го е изстреляла от провинциалната кабеларка до медийния елит, а от там направо в политическия елит.

В биографията му пише - Николай Тихомиров Бареков е политик, бивш радио и телевизионен водещ. От 2013 г. е председател на ПП „България без цензура”, член на Изпълнителното бюро на Европейските консерватори и реформисти в ЕП. В живота нещата стоят по друг начин.През буйната си младост лидирът на „България без цензура” Николай Бареков е симпатично провинциално момче, родено в град Баня, Карловско през 1972 -ра, което се напъва да пее и свири на дудук. Лепват му прякора Ники Дудука. Самият Бареков твърдял, че е израстнал и се е изучил в Америка... Интересна, но важна подробност, ако е истина. Припечелва като диско и чалга водещ и оставя следа в „чалга културата” с изпълнението на най-циничната версия на песента „Радка Пиратка”. След чалга изявите работи в пловдивското радио „Канал Ком”, а през 2000-та идва в София и става водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа”, което почти никой не помни. Седем години Бареков е лице на сутрешния блок по БТВ. Води прословутото „Барекада”, в което изповядва политици.

През 2010 е назначен за изпълнителен директор на „Новини и актуални предавания” в трите телевизии -ТВ 7, „Супер” 7 и „Нюз” 7, финансирани от КТБ на банкера Цветан Василев. Още тогава колегите му се питат кой стои зад Бареков? Как така, журналистът изгонен заради сериозни съмнения за задкулисни договорености, стана изведнъж такъв началник?

В предаването „Винаги в неделя” Николай Бареков имаше рубрика „Вашият събеседник”, канеше управляващите и силните на деня, ласкаеше ги, осигуряваше им медиен комфорт и услужлив политически пи ар, задаваше удобни въпроси и манипулираше зрителската аудитория, типично за кукла на конци, каквато всъщност беше. Понякога като на всеки поръчков журналист му се налагаше да води медийни войни и атаки. Демонстративно разкъса в ефир вестник „Труд”, собственост по това време на бизнесмените Огнян Донев и Любомир Павлов, нарече изданието „парцал”, но по време на предизборната си кампания плащаше скъпо и прескъпо, за да публикува рекламата си там.

Нахвърли се срещу българските зърнопроизводители. Нарече земеделците „пасмина от провинцията” и се закани, че и той може да пали коли и да реже гуми. Оказа се, че агресията на политика-консерватор често се проявява: Ангел Славчев се оплака, че Бареков се заканвал „Ако направи грешна стъпка, щял да го изравни със земята и да го вкара в инвалидна количка”. Питаме се дали Ники не е злоупотребил с фитнеса и анаболите, докато е правил мускулна маса, за да стане „100 кила и да вдига още толкова от лежанка”. И дали анаболите не са му изиграли лоша шега?

Бареков беше пръв защитник на Бойко Борисов, не спираше да го хвали, поднасяше му турско кафе и букет от 100 гербера в студиото си с пожеланието 100 години да е премиер, гледаше го с възторг и твърдеше, че лидерът на ГЕРБ е единственият истински политик в България. Но на 11 май 2013 г., ден преди националните избори го зарадва с тълкувания за костинбродските бюлетини, настървено огласяваше аферата с печатницата „Мулти принт” - Костинброд, наричаше Бойко мутра и престъпник и обвини ГЕРБ в мащабно манипулиране на изборите. Мнозина още тогава се питаха кога Бареков е бил искрен и въобще бил ли е някога такъв.

През 2013-та студиото стана тясно за творческата душа на журналиста Николай Тихомиров и той тръгна на обиколка из най-бедния район в Евросъюза и у нас – т.нар. Северозападнала България - западнала, защото бе изоставена от държавата. Именно тогава стартира проектът „България без цензура”, замислен първоначално като телевизионно предаване, в следващ етап - движение, а на финала - политическа партия, продукт на политическото инженерство. Бареков събираше хората на площада и ги приканваше да споделят открито, без страх проблемите си, като им обещаваше, че ще брани правата им и ще ги защитава от лошите. Целта му очевидно е била да яхне вълната на народното недоволство на обезвереното и в по-голямата си част безработно население. Тези площадни изяви бяха организирани в телевизионно предаване, озаглавено „България без цензура”, и бяха финансирани и излъчвани директно в ефира на ТВ 7. На импровизираните трибуни около бъдещия политлидер се чупеха чаши, замеряха го с камъни и загнил зарзават, а в Монтана по него хвърлиха дори фекали, но водещият изтърпя народната любов. И нещо повече – направи от това свое геройство. Той – защитникът на онеправданите и те – лошите, които го дебнат да го очернят.

На 25 януари 2014-та е учредена политическа партия „България без цензура”, а Бареков има амбицията да управлява два мандата. На учредяването присъства генералът от резерва на НАТО Уесли Кларк, наричан Ястреба, съветник по въпросите за добив на шистов газ. Името му се свързва с войната и бомбардировките над бивша Югославия и ръководените от него бойни действия. В новоучредената партия рамо до рамо с лидера й застана бившият тв водещ на предаването „Нека говорят” по БТВ Росен Петров, а негова дясна ръка бе Ангел Славчев.

На евроизборите за ЕП партията на Бареков, влезе в коалиция със самопровъзгласилите се за войводи, а всъщност обикновени политически хамелиони и фашизоиди от ВМРО с председател Красимир Каракачанов, както и с Движението „Гергьовден”. Коалицията спечели близо 11% от избирателния вот и изпрати двама евродепутати в Брюксел. Това са зам.председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, националист с крайни възгледи, който доскоро искаше смърт за циганите, но нямаше нищо против да стане евродепутат с купените цигански гласове, и председателят на ПП ББЦ Николай Бареков, застъпник за евроатлантическите ценности, който все още не знае дали е за монархия или е за република, дали е националист или американофил, продължава да дава неясни политически послания, а партията му няма идеологическа платформа.

Изборите им струваха най-скъпо –по неофициални сведения около 50 милиона лева, имаха над 60 000 застъпници и наблюдатели в цялата страна. Скрити камери са заснели как чрез подставени лица купуват гласове предимно в ромските махали, където ББЦ е първа или втора политическа сила. В ЦИК, прокуратурата и Котституционния съд постъпиха сигнали и оплаквания за купен, подменен и контролиран вот, за престъпления против правата на гражданите, но изборите не бяха касирани, ЦИК призна резултатите за законни, а главният прокурор Сотир Цацаров замълча. Сред дарителите на партията се оказаха и фиктивни лица, които нямат представа за присъствието си в тези списъци, живеят бедно и никога не са виждали хиляда лева на куп.

Кратката венчавка между Бареков и Каракачанов приключи, след като войводите - самозванци осребриха присъствието си и веднага напуснаха с обяснението, че ББЦ проявява непоследователност в политическите послания. Това не изненада никого, Каракачанов е бил партньор с кого ли не - с Костов –СДС, Мозер – БЗНС, Софиянски, Ковачки –„Лидер”, Яне Янев – РЗС, Любен Дилов – Движение „Гергьовден”... Сега Каракачанов е доволен, че от ВМРО са се отървали от зависимостите и са се освободили от тази изчерпана коалиция и веднага се съюзи с бургаския бизнесмен Валери Симеонов от НФСБ. Бареков на свой ред тръгна да се прегръща със Софиянски и Бакърджиев, те са „новото лице” на българската политика и с тях ще прави операция „чисти ръце”.

Едно е ясно: Формата на финансиране, която е получавал Бареков чрез ТВ 7 от КТБ, след чудовищния скандал вече е невъзможна. /според Славчев само последната му заплата била 1 300 000 лева /. Останал без финансова подкрепа, верни съмишленици и почтени коалиционни партньори, Бареков, който беше разклатен, изтощен психически, готов да се откаже от политиката, ако не бъде подкрепен – бързо се съвзе и реши да продължи самостоятелно да се заиграва с циганския вот на предсрочните парламентарни избори. Това едва ли ще се отрази неблагоприятно на необяснимия лукс, в който живее, нито на огромната му къща в Драгалевци, по документи собственост на трите му млади служителки, които не могат да докажат доходи, нито на колекцията швейцарски часовници, на стойност стотици хиляди лева. Бареков ще разпуска в Сен Тропе, когато си поиска, обливайки се със скъпо шампанско, ще показва марковите си костюми в Брюксел и твърдо ще стои зад евроатлантическите ценности, А хората от Северозападна България, откъдето стартира проектът „България без цензура” и политическата кариера на Николай Тихомиров Бареков, много ще има да чакат.