КТБ или Къде е Този Банкер на абсурда

Вилдан Байрямова

Как една банка може да разклати цяла държава – ние не само гледаме този филм на ужасите, а сме основни герои в него, задействани от хищен и демоничен режисьор, когото дори и не виждаме. Той се разхожда в австрийската столица и периодично удостоява читателите с писмени признания за собствените си страхове. Случаят с Корпоративна търговска банка трябва да влезе във всевъзможните учебници като пример за това как не трябва бизнес и институции да концентрират огромни капитали в трезори, управлявани от съмнителни мениджъри. Когато в края на юни т.г. пред клоновете на въпросната банка се извиха опашки от тревожни клиенти, още никой от тях не подозираше колко тежък трус предстои.

Акцията на прокуратурата и МВР с обиски в офисите и домовете на нейни шефове се оказа по сигнал, започнал с разследване на незаконни дейности на някои фирми на Василев. Скандалът започна почти като латино-сапунка, но впоследствие се превърна в психо-криминален трилър с все още отдалечен финал. Типично по нашенски, той даде трибуна на устати капацитети и настана врява и безумство. Когато пишман политолози, физкултурници и творци с кратък опит в политиката и по-голям в ъндърграунда взеха да дават акъл как да се спаси КТБ, /защото милионите им са в този трезор/, говорилнята заприлича на указателна табела с имената на бащите на скандала.

КТБ на Цветан Василев е създадена през 1988 г. като съдружие между Българската външно-търговска банка и съветската Внешекономбанк в София под името Булгарсовинвестбанк. На 6 май 1994 г. името е сменено, след 1 г. Русия продава дяловете си и банката остава изцяло собственост на Булбанк. През 2000 г., при управлението на Иван Костов, КТБ е продадена на частни компании, а после започва и приватизацията на Булбанк. Бившият съсобственик и председател на надзорния съвет Николай Велков твърди, че сделката по закупуването на банката от 10 офшорки е по ръба на закона. Проблемът е, че впоследствие тази банка се превърна в генератор на корупционните практики в държавата и това продължава при няколко правителства, като най-безскрупулно е при сегашното, казва той в интервю от ноември 2011 г. Безоблачните дни за мажоритарния собственик Василев обаче приключват и от юни т.г. той вече се дави в летните потопи, които сам е провокирал. И е все по-близко до обвинението.

От трезора са източени 206 млн.лева на траншове в рамките на 3 години и очевидно единствен Василев знае къде е космическата сума. За да прикрие липсите, по телефона той нарежда на изпълнителния директор на КТБ Орлин Русев сумите по траншовете да бъдат изписани като фиктивен кредит. Документната измама е извършена на 20 юни т.г. със съучастието на главната счетоводителка Мария Димова – по нейно нареждане в счетоводната информационна система са фалшифицирани датата и часът, и „кредитът“ е вписан преди квесторите от БНБ да влязат в КТБ. Тези показания е дал пред прокурори считаният за дясната ръка на Василев – Бисер Лазов, те са потвърдени и от четиримата обвинени банкови служители. Дни преди арестите им гръмна новината за източените от банката над 1,2 млрд. лева чрез свързани с Цветан Василев търговски дружества. Последните са били регистрирани на един адрес и имат само управители, но не и служители. Кухите фирми безпроблемно и с мигновено одобрение са получавали кредити от десетки милиони, без да извършват реална търговска или друга дейност. Те не притежават ликвидни активи, а така и огромните кредити стават несъбираеми. Според някои анализатори, кредитите към свързани с мажоритарния акционер са 4,6 млрд. лева, в това число и дупката на касата на банката, която е била преоформена в кредит в последния ден преди затварянето, от общо 5,4 млрд. лева. Това е над 85% от кредитния портфейл. Всичко това е и причина банкерът абсурдно да липсва от София в пика на кризата в и около КТБ.

На 25 юли т.г. Цветан Василев изпрати до медиите поредното си писмо, в което обявява, че не се крие от правосъдието и е готов да съдейства, когато бъде призован. „По повод многобройните спекулации за „укриването“ ми в чужбина, лансирани в публичното пространство, искам да подчертая, че единствената причина за пребиваването ми извън страната е осигуряване на моята лична сигурност, която от своя страна ми позволява да се концентрирам изцяло върху възможностите за оздравяване и стабилизиране на КТБ АД“, написа банкерът и повтори страховете за физическата си цялост. Той уверява още, че активната му дейност „е изцяло в интерес на клиентите на КТБ АД, на служителите на банката, както и на държавата като цяло“. Обаче не можел пълноценно и ефективно да работи в полза на преодоляване на кризата в банката в България, тъй като определени кръгове, желаещи да възпрепятстват инициативите му на всяка цена, биха имали непосредствена възможност да го направят.

Докато Василев във Виена пази тялото и ума си от враговете, бизнес-империята му започва да се разпада. Създаденият през 1992 г. и притежаван от него инвестиционен посредник „Фина-С“ обяви, че прекратява дейността си. На 18.07.2014 г. общото събрание на акционерите на ИП „ФИНА-С“ АД е взело решение за отказ от издадения лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник и е приело план за уреждане на отношенията с клиентите си, пише в сайта на финансовата компания. Освен това, 8 служители на посредника са изпратили писмо до главния прокурор, в което твърдят, че на тяхно име, както и на името на други служители от фирмите на Цветан Василев, банкерът е раздавал кредити на свои кухи фирми. Според писмото Цветан Василев е наредил отпускането на кредити за 3,5 милиарда лева на свои фирми, които формално са се водили собственост на служители в КТБ и финансовата къща „Фина-С“. Като собственици, управители и членове на управителни съвети /на книга/ са се водели над 200 души в общо 120 дружества, чийто реален собственик е бил избягалият във Виена банкер, става ясно от писмото на 8-те.

Защо Банковият надзор в БНБ е проспал схемите за разгрома на КТБ и как Цветан Василев се оказа и банкер №1 на годината, и „Форбс“ го определи като най-влиятелния българин за 2013 г., остава неясно. БНБ е била с широко затворени очи пред недопустимата концентрация на кредити към свързани компании и лица – а това е показател, който според Закона за сигурността на вложителите трябва да се контролира от държавата. Ще понесе ли отговорност за безхаберието си „царското“ юпи Иван Искров, все още върхов шеф на БНБ, изстрелян на поста от вече несъществущото НДСВ, ще кажат магистратите. Малкото публични данни обаче разкриват отворения над КТБ чадър в ръката на БНБ, както и че при управлението на ГЕРБ империята на Цветан Василев се е разраствала с бурни темпове така, както бързо са се вихрили и престъпните схеми за източването на банката. През целия период на изграждането на КТБ, БНБ и държавата като принципал не са осъществявали ефективен контрол, или са си затваряли очите. Контролът би установил, че огромна част от привлечените държавни средства в КТБ отиват за финансиране на сделки на мажоритарния й собственик Цветан Василев, което е ставало предимно чрез силно рискови инвестиции. Според някои анализатори, КТБ е най-голямата олигархична империя, създавана в България от 1989-а година. Въпреки умилителните откровения на Василев, че сам се е създал, фактите говорят, че той е създаден при управлението на Симеон Сакскобургготски и след всяко друго правителство делът на държавните пари, вложени в КТБ расте с невероятно темпо. Безспорно, всички български правителства подценяват липсата на правила за недопускане държавните депозити да се съхраняват предимно в банка-фаворит. БСП обаче дължи най-много отговори – как създаде новите банки в зората на демокрацията и през 1996 г. поръча фалитите им, но и как по-късно наложи срастването на политиката и властта с парите в частната КТБ. Очевадно е и че с благословията на Царя, съветван от любимеца му Милен Велчев /тогава финансов министър/, после и с юнашкото потупване от Бойко Борисов, подкрепяно от строгия фалцет на Симеон Дянков, частната КТБ се трансформира в мощна „държавна“ банка. Концентрацията на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните 2 г. за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители, привлечени от безпрецедентно високите лихви, а сега смазани от инфарктни ситуации поради невъзможността да се доберат до парите си.

КТБ е най-бързо и мистериозно разрастващата се кредитна институция, която гарантира бързо забогатяване през лихвите на клиентите си, но и на мажоритарния си собственик. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата ни система. За последните 4 г. банката се е утроила, сочат публичните данни. Свързани с Цветан Василев компании изникват почти след всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка. А финансирането им, под една или друга форма идва от същата банка – КТБ. Към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани с банката лица. Това е 1/4 от активите и над 1/3 от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на БТК, „Техномаркет“ и др. Не са включени и дадените банкови гаранции. От 107 свързани с КТБ компании задължения към банката имат 51, а още 17 са със „задължения към финансови институции“, които също са свързани с банката. По закон, кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., това означава, че ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как този процес се е развил през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лв., картината едва ли е променена значително.

По данни на самата банка към края на юни тя е силно зависима от големите си клиенти. Половината кредити се дължат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или 1/3 от депозитите. „Банков надзор“ обаче и тук не вижда проблем. Според публикации на анализатори, освен свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик Цветан Василев, КТБ отчита подозрително високо качество на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около 1/4 от всички, а само лошите – близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до 20% за някои по-консервативни оценки. КТБ съзнателно трупа счетоводни печалби, които вкарва в собствения си капитал и това й позволява да увеличава кредитирането. Всичко това отново е убягнало от надзорната лупа на БНБ. А когато кризата с КТБ избухна, гуверньорът Иван Искров демонстрира поведение на объркан човек. И стигна до неимоверния пореден гаф да допусне на пресконференцията си специална селекция от медии. Но там не каза за рисковите 3,5 млрд.лева от кредитния портфейл на КТБ, нито за големите кредити и необичайно тънките им досиета, за фалшифицираните документи или за оформяните пост фактум – не е знаел защо „Клиентите са ни скъпи“, а това му е работата. Неволно или предумишлено си е траял Искров, осребрявано ли е и с колко мълчанието му, само подуправителят на БНБ Цветан Гунев ли ще отговаря за анемичния надзор, това също магистратите трябва да кажат. И да накажат.

Прокуратурата обяви, че онези 206 млн.лева, изтеглени от КТБ преди да заключи вратите, са отишли в „Бромак“ ЕООД – фирмата на Цветан Василев, която е мажоритарен собственик на КТБ с пакет от 50,66%. Източването е започнало още в края на 2011 г. Над 10 прокурори и следователи са ангажирани с нечувания скандален казус около КТБ. Изчезналите 206 млн. лева според разследващите са „вадени в брой, като “джобни” пари” на някого“. „Някой има нужда от пари, обажда се човек, който пък се обажда на главния касиер, който бърка и дава парите. Главната каса на всяка банка е като гара разпределителна - там не се работи с хора, а средствата се разпределят по клоновете. Затова и там най-лесно се хващат липсите. Не са били възстановени, защото квесторите много бързо са влезли в банката“, казва един от тях. За него е странно, че историята с “чувалите” е била възприета от БНБ, където работят най-добрите банкови специалисти у нас. Възможно е „джобните“ да са потъвали в портфейла на Цветан Василев, но защо не и кеш да са броени за лобита, за хонорари на червени тролове в интернет или дори да са наливани в т.нар. медиен проект на Николай Бареков, претърпял клинично-партийна трансформация. Мераците на банкера да стане премиер бяха извадени от тайната, но те сигурно са били обезпечавани с финансиране за лобистите. И когато последните му блокираха порива към върха на властта, КТБ се оказа класическа пирамида, обрана от собственика си. „В България има хора, които искат да повторят сценария от 1996 г. Но няма как да стане същото, защото всичко е много различно. Те няма да получат това, което искат. Убедена съм, че те целенасочено раздуват история, която не е насочена срещу конкретен банкер или банка, тя е насочена срещу стабилността и състоянието на цялата ни държава“, коментира проф.Христина Вучева, бивш вицепремиер и финансов министър от първия служебен кабинет с премиер Ренета Инджова.

Неудовлетворените властови амбиции наистина могат да провокират тежък трус, който да върне България в изходната точка назад в годините. В цялата страховита олелия няма как да бъде подминат проектът „България без цензура“ и неговият речовит изпълнител Николай Бареков. Имотите и авоарите му действително са впечатляващи за българските стандарти в професията, но едва ли някой му вярва на твърденията, че с лични средства и залози на недвижими имущества е успял да финансира както медийните, така и предизборните си турнета из страната. От декларациите пред Европарламента става ясно, че именно Бареков е най-добре платеният пратеник в Брюксел сред 17-те наши евродепутати. Докато работел за ТВ 7, той се разписвал за над 10 000 евро бруто на месец, а в ББТ /Балкан българска телевизия/ заплатата му варирала от 5 001 евро до 10 000 евро. Известен с джогинга си подир паричните потоци, Бареков рязко спря да хвали ГЕРБ и персонално Борисов, а не сме го запомнили с декларация на подобни топли чувства към други партии и лидери. Това се случи още при старта на медийния му проект. През последния месец обаче, т.е. когато избухна банковият вулкан в КТБ, изригна и Бареков в ожесточено анти-ДПС крещене. Все пак то беше предшествано от по-умерени викове малко по-рано, по-скоро за профилактика на имиджа и сондаж на нагласите. Досегашните му съюзници в „България без цензура“ започнаха да го напускат, а отегчената публика очаква печалния му финал.

Така банкерът Цветан Василев ще загуби вярното си куче, прилежният изпълнител на поръчките му ще се ограничи в стъписване на Брюксел, но пък българската публика ще има за какво да плаче, или просто накрая да пие студена вода за откраднатите й пари. Остава обаче въпросът на какво още е готов мажоритарният собственик на КТБ в името на личната си амбиция, освен че ограби авоарите на фирми и по-малки вложители, и се скри във Виена – далеч от гнева на измамените и от правосъдието. В тази банка са огромните депозити на индустриалци, на общински предприятия, които не могат да изплащат заплати, на големи държавни дружества с обречена финансова стабилност. А за този престъпен блокаж трябва да има и наказание.