За новата президентска партия

Фели Таджер

Нали знаете какво значи човек да надскочи собствената си компетентност и собствените си възможности? Ами какво значи едно правителство да надскочи собствената си способност да управлява? Ако не знаете – вижте служебното правителство, и специално неговият премиер и подбора на министри. По-точно определение за „надскочил собствената си компетентност” няма как да се намери. Дори бих предложил това определение да влезе в речниците. Толкова е ясен и изчерпателен.

Имаме шеф на правителството, постоянно демонстриращ ни усмивчица, типична за човек със сериозни ментални проблеми и говорещ неща, нямащи нищо общо с темата на разговора, министри, демонстриращи с уникален респект собствената си некомпетентност и занимаващи се с глобални проблеми, за които дори и не са чували. Визия за отбраната през следващите десет години (при мандат на служебното правителство от два-три месеца), международни договори за милиарди, които ще се изпълняват в следващите двадесет години, ремонт на бюджета, стрктурни промени в енергетиката и т.н. Без парламент, без никакъв контрол от никого върху развихрилите се министнри.

А да говорим ли за масовите уволнения на всички нива във всички държавни ведомства, фирми или агенции. Вече със сигурност надхвърлят няколко хиляди. Ами назначенията – малоумни съветници по „духовни въпроси” (разбирай гуру или душеприказчик, професор по богословие, открил че християнството не е монотеистично), нереализирали се момичета със сериозни морални проблеми, но интимни с лидер на Реформаторския блок, бабета в напреднала възраст (доста над седемдесетте!) с още по-напреднала от възрастта им деменция, но приятелки на министърката на образованието, полуграмотни „интелектуалци”, неграмотни „експерти” и т.н. И това не е констатация само на ГЕРБ, БСП и ДПС, а на цялото гражданско общество. Т.н. професор Близнашки така и не можа да надскочи протестърското си поведение на надуваш вувузели под прозорците на сега неговия кабинет. Но си повярва, и то много си повярва, че може нещо, което очевидно не познава. Без съмнение той ще влезе в аналиите на министерския съвет, ще окачат портрета му наред със Стефан Стамболов, Драган Цанков и Петко Каравелов. Тщеславието му ще е задоволено, какво значение има какво говори обществото?

Дали този човек може да направи честни избори? Или? И как ще ги направи с министър на вътрешните работи специалист по химия, министър на просветата и науката, специалист по „научен комунизъм” (във времето на развития социализъм имаше и висше образование по тази абсурна глупост), министър на войната доказал способността си да прави гаф от всичко, до което се докосне. Да говорим ли за министъра на правосъдието, за министъра на екологията или за министъра на икономиката?

Но защо президентът ни наказа с такова правителство? Заради привързаността му към ГЕРБ? Едва ли, Плевнелиев е (по-точно винаги е бил и ще бъде) по-близък с Иво Прокопиев, отколкото с Бойко Борисов. На президента му трябва партия, която да осъществи мечтите на всичките му предходници - Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов да направят от страната ни президентска република. А за това трябва партия. Плевнелиев първо опита със „Зелените”, не стана, сега пробва с Кунева, Кънев, Лукарски и прочие. Така реши, че ще стане. Дали и доколко – времето ще покаже. Но е време да се сложат спирачки на прекомерните президентски мераци за власт, демонстрирани от всички държавни глави досега. Нека си спомним, че Желев ни дари със служебна премиерка с очевидни психически отклонения, Плевнелиев с хитреца на дребно Марин Райков, а сега с и с недоразумението Близнашки. Очевидно е време да се преосмисли и възможността президентът да назначава служебното правителство, а това да става от парламента с квалифицирано мнозинство. Така служебният кабинет ще е задължен да се отчита още веднага след съставянето на новия парламент, нещо, което не желаеха всички служебни премиери до сега, а и президентите ги поощряваха в това им поведение.

Знам, че много се спекулира с това, че президентът се избира пряко от народа и от това следвало да има по-големи правомощия. От досегашния опит става ясно, че няма президент, който да не е той, той непрекъснато да не дърпа чергата не просто към по-големи правомощия, а към тотална власт. И четиримата президенти са изказвали ясно тезата, че България трябва да стане президентска република. Т.е. – те да дърпат конците – да назначават правителства, да освобождават премиери, да разместват властови структури. Това, разбира се, сега се реализира – именно чрез възможността президента да формира служебно правителство. И очевидно тази възможност на Плевнелиев особено се услажда. Така той хем се еманципира от ГЕРБ, хем придобива собствена политическа тежест. А Плевнелиев уцели десятката – дойде във време, когато има възможност да състави не едно, а две, а много вероятно – и трето служебно правителство. От това по-голям удар за един инженер, който доскоро се имаше само за аполитичен технократ – здраве му кажи. Получи власт, която само той може да манипулира, да определя и води – при това без да носи никаква отговорност. Власт за човек, неопитен, дори незапознат с властовите механизми.

Какъв екип би могъл да назначи такъв човек? Само от себеподобни – лаици в управлението, които се изживяват като върха на сладоледа – над тях – небе. Точно такъв е Близнашки. Очевидно не достатъчно квалифициран, дори повече – некомпетентен, който си е повярвал, че разбира от всичко. Всъщност има достатъчно такива примери в историята ни – вземете професор Богдан Филов. Изключителен археолог, нумизмат, историк. И ужасяващ премиер, докарал страната ни до национална катастрофа. Не знам колко добър като юрист е Близнашки. Ако съдя по някои от публичните му изяви – не толкова успешен. Но се опасявам, че в политическите си и управленски забежки със сигурност гони Богдан Филов по продажност и неакомпетентност. А това е особено притеснително.

Защо все пак Плевнелиев изба такъв екип? При това без предварително да се консултира поне за името на премиера с основните политически сили? Пак поради същата причина – моментът в който личното его надскача социалните необходимости, които той очевидно не познава. Всъщност президентът постъпи по единствения възможен за него начин. Защо? Защото при предходното служебно правителство беше поставено под силен диктат от определени кръгове на ГЕРБ. По думите на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, когато бил при Плевнелиев за уточняване на кандидатурите за служебен министър на земеделието, те си оставили мобилните телефони при секретарката. Очевидно, страхуващи се от подслушвачите на Цветанов. Т.е. – ясна индикация, че тогава Плевнелиев е бил под сериозен натиск и съставянето на първото му служебно правителство не е било под негов диктат. За второто такъв проблем не е съществувал и следователно Плевнелиев е могъл сам да избира кабинета, при отсъствието на ГЕРБ от властта и значително намалено влияние на Цветанов и вътре в ГЕРБ и в МВР. Идеално време президентът да се еманципира и да си осигури бъдещата писта за политическите му изяви. Нека не забравяме, че той подкрепи протестите още като те започнаха с лозунги и срещу Орешарски, БСП, ДПС и срещу ГЕРБ едновременно. По-категорично доказателство от това разделение между ГЕРБ и Плевнелиев едва ли може да се намери.

Плевнелиев винаги е бил наясно, че възможностите за втори негов президентски мандат са утопия. Него не го обичат нито БСП, нито ГЕРБ, а е очевидно че печелившата кандидатура може да дойде само от тези две партии. И човекът решава – да прави точно това, което са правили и предшествениците му – да си направи партия. Така беше съшит Реформаторския блок. От остатъците на разцепилата се и доста повяхнала бивша Синя коалиция, пришити към бившия комсомолски кадър с партийно минало в БКП Кунева-Пръмова, към комунистическия ренегат Близнашки и отстреляните от партийната хранилка на ГЕРБ Касим Дал и Корман Исмаилов. Така се роди партията, която има претенциите да реформира България – от провалили се политици, бивши високопоставени членове на БКП, партийни ренегати, кандидати за власт и всевъзможни кандидати да се докопат до властта, нарекли себе си глас на гражданското общество.

Сега ако прегледате състава на служебния кабинет в него ще намерите безкрайно число зависими личности – или защото са президентски съветници (петима от министрите), които ако бъдат уволнени със сигурност няма да си намерят каквато и да било друга работа (слабо квалифицирани са), или самозвани радетели на гражданското общество, които освен себе си не биха представлявали никого (трима), партийно обвързани с Реформаторския блок (во главе с Близнашки и още двама) и за цвят – двама по-близки до ГЕРБ, отколкото до Реформаторите, но силно флиртуващи с последните. И толкоз. Ясно е, че от такова правителство не може да се очаква нещо умно. Глупостта им ще доминира, ще ни залива, а посредствеността им ще ни се натрапва като образец на морално поведение. А и няма как да бъде различно, защото това правителство не може да друго, то прави това, което може и което е научили (а очевидно образованост в това отношение липсва) или онова, което му се диктува от президента.

Да се върнем на целта на това занятие – създаване на дясна алтернатива, която да няма недостатъците на ГЕРБ, а едновременно с това – да напомня за бившето величие на СДС (чрез партията на Лукарски), дясната политика на Костов (чрез партията на Радан Кънев), огромния изборен успех на Симеон (чрез партията на Кунева), интегрирането на малцинствата (чрез патийката на Касим Дал), старото земеделско движение и въобще да събере от всичко по малко и така да се създаде престава за същинска народна партия, но с много висок интелектуален потенциал. С такава цел реформаторите (предполага се под натиска и на президента) трябваше да се обединят още преди изборите в една партия. Събитието не се състоя. Поради вътрешни несъгласия и поради обективни обстоятелства – с изхабени политици и политики нов бардак не се прави. Но надеждите остават.

Влизането в следващия парламент на Реформаторския блок ще е победа за президента, Иван Костов и Кунева. Но не е ясно дали тази победа няма да е пирова. На президента му трябват послушници. Зомбирани от идеята да го защищават на всяка цена и с всички средства. Дали това може да стане? По принцип е възможно – Иван Костов стара дружка с Прокопиев. Костов го е отгледал още от времето на кръга „агнешки главички”, а президента е верен на Прокопиев. Значи има основа за договореност. Лукарски е лесен. Той е вързан с няколко президентски назначения. А и няма къде да ходи. Така е и с Касим Дал. И той няма никакъв избор. Проблемът е с Кунева. Тя няма да е доволна на малко. Още повече, че беше лошо изиграна на изборите за евродепутати. Костов и отмъкна мястото й под носа, за да нагласи своя човек. Сега дали Кунева-Пръмова ще се върже на празни приказки, още повече, че вътре в Реформаторския блок ври и кипи – настройката е всеки да гласува преференциално – т.е. – всички срещу всички. Това не обещава парламентарно единство, а по-скоро – неизбежно разцепление вътре в парламента. От това Костов и Превнелиев няма да се притеснят. Те ще имат парламентарна основа да градят новата партия – без Кунева, разбира се. Тя им бе необходима до тук. В парламента тя само ще пречи. И следователно – още през ноември ще трябва окончателно да се реши проблемът.

Сега условията са идеални – има правителство, което няма никаква обществена подкрепа (според социолозите от ГАЛЪП те имат по-малка подкрепа и от последните дни на правителството на Орешарски – под 19%), но имат цялата власт – без контрол от парламента, с пълната подкрепа на президента. Идеални условия да настъпят максимално и в средните нива на изпълнителната власт – държавни дружества, агенции, ДЕКВР, министерства, силови структури. Да създадат и условията за бъдеща властова подкрепа на партийните си амбиции и по места. Достатъчно условие за изграждане на нови политически структури на партията по региони. И този шанс не трябва да се изпуска. Замисълът е блестящ – всички ще атакуват ГЕРБ, че настъпва още пред изборите, а зад тази фасада ще се срие новата президентска партия. ГЕРБ ще трябва да преглътне общественото неободрение, а Прокопиев, Костов и Плевнелиев ще трият доволно ръце. Те ще изиграят всички.

Ако още не ви е ясно защо точно бившия комунист и настоящ десен Близнашки ви е премиер, той предава комунистически нюанс в „разноцветното” правителство. Съветвам ви да проследите бъдещето му – почти сигурен конституционен съдя с дълъг мандат – почти пожизнен. Толкова се старае, че го заслужава. Задачата е изпълнена, тщеславието – напълно задоволено, плюс бонус – пожизнена великолепна заплата, за която един професор само може да мечтае.