Що е това коалиция?

Емине Гюлестан

Предсрочните парламентарни избори са на 5-ти октомври. Единствената дума, която звучи по-скоро като заклинание по време на предизборната кампания е „коалиция”. Думата коалиция произлиза от латинското coalitiō, което означава „да растеш заедно“. Много често отделни хора или групи се съюзяват в коалиция въпреки различния си произход, защото споделят обща цел. Така например група държави наскоро сформираха коалиция срещу „Ислямска държава“ в борбата срещу джихадистите. В политически план партии представени в парламента сформират коалиция, за да съставят кабинет и да имат достатъчно подкрепа за своите политики.

Този тип коалиционни управления, обаче би трябвало да бъде с ясно написани правила и отговорности, които партиите имат при съвместното управление. В този ред на мисли, една от най-значимите теми на предизборната кампания в България е именно, кой с кого ще се съюзи след изборите на 5 октомври. Истинският проблем на целия български политически елит е именно липсата на изградена коалиционна култура, което на повърхността се разбира само като извиване на ръце и разпределяне на постове.

След 1990 година, та до наши дни в България, като включим в това число и служебно назначените кабинети, е имала 14 правителства. 4 от тях са коалиционни. Такива са правителствата на Димитър Попов (БСП, СДС и БЗНС); Иван Костов (ОДС – като в състава му влизат Съюз на демократичните сили, Демократическа партия, Движение Гергьовден, Български земеделски народен съюз, Национално сдружение - Български земеделски народен съюз и Движение за равноправен модел); Симеон Сакскобургготски (НДСВ и ДПС) – през 2005 година малко преди края на мандата на правителството групата на „Новото време“ се откъсва от парламентарната група на НДСВ и с цел запазване на властовите позиции между НДСВ и ДПС от една страна и „Новото време“ от друга, е сключен коалиционен договор за управление на страната до края на мандата; Сергей Станишев (БСП, НДСВ и ДПС) - имат сключено коалиционно споразумение, като при взимането на важни решения касаещи кабинета тримата лидери на партии се срещат. Последното редовно правителство с премиер Пламен Орешарски противно на хоровия говор на политически лидери, че е коалиционно бе експертно правителството с ясни задачи и хоризонти за неговото изпълнение. В момент, в който БСП започна да спекулира, че иска редовно коалиционно правителство, партньорът ДПС оттегли подкрепата си.

В контекста на предизборната кампания и българското разбиране на понятието коалиция е полезно да се направи една съпоставка с държавите от европейския съюз. Този дебат беше доста актуален в Европа, когато консерваторите и либерал - демократите във Великобритания сформираха коалиционно правителство, нетипично от гледна точка на британската политика явление през 2010 година. Нетипично е, защото това бе първото коалиционно управление за страната от 1945 година насам. Мнозина анализатори, обсъждаха както вътрешнопартийните несъгласия за една такава коалиция така и липсата на традиции в това отношение, което е сериозна съпоставка за неуспех на правителството. Но тогава всъщност по-разпространеният аргумент в защита на коалиционното правителство бе именно фактът, че континентална Европа се управлява от коалиционни правителства. Така например само три са държавите в ЕС, които имат много малък опит и традиция при коалиционни правителства. Това са Великобритания, Испания и Гърция (последната сега се управлява от коалиция).

Като изключим България, в момента 24 държави се управляват от коалиционни правителства. Унгария, Малта и Испания са с еднопартийно правителство. Повече от 8 държави в това число Германия, Австрия, Чехия, Гърция имат правителства съставени от широка коалиция между дясно-центристки и леви формации. Люксембург например е с кабинет сформиран между либералите от Демократическата партия и социалистите от Люксембургската социалистическа работническа партия, по подобен начин е и в Дания, където социал–демократите и социал-либералите си поделят управлението на страната. Естония също се присъединява към последните две страни, защото в момента кабинетът е съставен от либералите от Естонската реформистка партия и социал-демократите. Може да се заключи, че повечето страни се управляват от широки коалиции с дясно центристки и ляво – центристки партии, което чисто политически би създало излишно напрежение предвид различните идеологически основи на партиите. Но когато Европа е все още в стагнация повечето европейци избират да бъда управлявани от широки коалиция, разбирането е за нуждата от по-широка подкрепа, за да могат да се проведат нужните реформи.

Според данни на графика направена от авторите на книгата „Коалиции и едно партийно правителство в западна Европа, от 1945 – 1999“ Мюлер и Щюрм, Холандия и Люксембург са шампионите по правителства с коалиционно управление в Европа. Холандският политолог Аренд Лийпхард е изследвал нивото на качество на 36 модерни демокрации и е съпоставил Уестминстърския модел на мажоритарна демокрация с тази на континенталния модел на консенсусна демокрация, която той разбира като споделяне на управленски отговорности в следствие на пропорционалната избирателна система. Заключението на Лийпхард е, че и двете системи постигат успешно целите поставени в управленската програма, с тази разлика, че разходите са по-големи при консенсусната или иначе казано коалиционната форма на управление. Но от друга страна когато става въпрос за политическо равенство и по-голяма адекватност между желанията на избирателите и правителствените политики, като по-успешно се очертава именно континенталния модел на консенсусната демокрация.

Като най-успешен модел на коалиционно управление се дава винаги Германия. Канцлерът Ангела Меркел сформира вече трето правителство. В Германия се открояват и три типа на коалиционно управление: „Консервативното управление“, което се сформира от Християндемократическият съюз/ Християнсоциален съюз, подкрепено от либералите на Свободна Демократическа Партия; „Червена-Зелена коалиция“, която е била факт по време на Герхард Шрьодер между 1998-2005 - партиите, които са сформирали управлението са Германската социалдемократическа партия и Съюз 90/Зелените; „широката коалиция“ между Германската социалдемократическа партия и Християндемократическият съюз/ Християнсоциален съюз, която е факт и в момента.[1] Широка коалиция е договореност в условията на многопартийна парламентарна система, в която двете най-големи политически партии със срещуположни политически идеологии сформират коалиционно правителство. Разпространено е в страни, където има доминация на две партии с няколко по-малки фракции. Това, което прави успешни този вид управление, поне в Германия са ясно разграничените отговорности и управленската програма, както и институционалната стабилност. Стабилността на едно правителство несъмнено зависи от много фактори, но също така и от парламентарните процедури. Така например е важен самият механизъм за свикване на вот на недоверие, като средство за сваляне на правителство.

От всичко до тук, може да се направи заключението, че добрата стара Европа, се управлява в мнозинството си от коалиционни правителства, даже в по-голяма степен от широки коалиции, които представляват двата спектъра на политическия ландшафт. Коалиционната политика всъщност е норма за Европа, а не изключение. Партиите много често съумяват да загърбят своите различия и да следват последователна и конструктивна политика.

Но кой е този елемент, който липсва в българската политика и който прави говоренето за бъдещ съюз между партиите, толкова истерично неясно. Най-силният аргумент е липсата на политическа и коалиционна култура. Българската политика от 1990-те години насам страда главно от месианството на отделни политически фигури, които въпреки, че участват в коалиционно управление обичат да се налагат. От друга страна, когато имаш ясен хоризонт пред себе си, като форма и съдържание на управление, и искаш да го промениш по средата на пътя, няма как да водиш последователна политика, защото променяш самата траектория. Тоест българският политически елит би следвало да може да бъде политически последователен и по-узрял, що се отнася за управление на страната след 5 октомври.

[1] http://www.academia.edu/4954609/The_Least_Worst_Option_The_Pros_and_Cons_of_Coalition_Government