За кожата на един политик

Исмаил Кабак

Политическият живот, като че ли винаги е бил встрани от обществения, човекът -политик е по–скоро властолюбива единица, отколкото част от обществото. Властта превръща човека от народа, в политик и по време на тази метаморфоза, властта сваля от кожата на справедливостта, принципите, достойнствата, за да влезе в голямата игра, човека с новата кожа-политика. Тази кожа обаче е със срок на годност четири години, тогава, политикът сваля своята кожа и отива при народа, като обикновен човек без власт, за да убеди народа, да му даде отново от онази кожа на властта, но по-нова.

На 05.10.2014 г. народът раздаде сиви, червени, тъмно сини, сини, черни и няколко неопределени на цвят кожи. Още докато кожите стояха не облечени, започнаха да падат маски, обещания, приоритети. В името на министерското кресло, принципите (доколкото е имало изобщо някога такива) бяха заменени от „преговори”. На тези „преговори” в името на така желаната власт, ролята на националистическите партии се оказва решаващата.

АБВ ухажва БСП, Реформаторския блок ухажва ГЕРБ и националистите, ГЕРБ ухажват когото и да е стига да събере заветните 121. Сиви, сини, червени и неопределени, започнаха игра на без принципност. Всички се страхуват от тази игра, в която скрупули няма. Един не отдавнашен страх се пробуди, в част от народа. За пореден път, група от населението се почувства засилващата се вълна на неприязън към тях. Това бяха българските мюсюлмани.

Да, отново те, мюсюлманите, отново малцинствата. Чужди навън, чужди в родината си. След не толкова отдавнашният т.нар. „Възродителен процес”, по време на не приключилият съдебен процес (съдебно дело за проповядване на радикален ислям срещу 13 имами, завършило на първа инстанция, с присъди, който са по-скоро свързани с административни нарушения, без пряка връзка с религията, се обжалват към момента), на път е да се реализира политически процес, чиито потърпевши отново ще са българските малцинства, българските мюсюлмани и роми.

Като най-голяма парламентарно представена политическа група ГЕРБ, в стремежа си да „коронова своите” с власт и постове, разтвори обятията си за представителите на националистите в българския парламент, захвърляйки всички предизборни обещания дадени на малцинствата, седмици преди изборния ден. В такава властова прегръдка се прегърнаха почти всички ПП партии. Въпросът е „Какъв сигнал изпращат онези с новите кожи? Заради Премиерското кресло ще бъде ли пожертван етническия мир? Толерантността ще бъде ли захвърлена в името на държавни постове? А струва ли си?”

В името на комфорта, който биха им да 19 депутатски гласа, се сформира коалиция която каза „Да” на:

1. Децата на етносите с майчин език, различен от българския, трябва да полагат

изпит по български. преди да тръгнат на училище и ако изпита е неуспешен, децата ще трябва да посещават едногодишен курс, заплатен от родители те им.

2. Разбиване на цигански гета и турско говорещите региони;

3. Цигански гета, изградени с минимални средства, извън големите населени места, с денонощна полицейска охрана, които да се превърнат в туристическа атракция;

4. Доброволно ограничаване на раждаемостта (отнася се само за малцинствата);

5. Избор на религиозна принадлежност –възможен след навършване на пълнолетие;

6. Обрязването на децата – дейност, която е против Конституцията;

7. Изграждането на нови религиозни сгради – само след Референдум;

8. Да се зачита яростното противопоставяне срещу изграждането на джамии и минарета;

9. Забрана на ежедневните призиви от минаретата (позволени са призиви единствено на християнската религия);

10. Религиозните служби- задължително на български език;

11. Забрана на маскировката на хора (забрадките при мюсюлманките);

12. Преди всяко гласуване да се полага изпит по български език.

( Извадка от Политическата програма на Патриотичен фронт НФСБ и ВМРО)

Така ли днешните политици разбират демокрацията, посредством религиозни забрани и разделения? Чрез политически уволнения на принципа: „Турчин ли си вън!”. Циганин не може да бъде народен представител, защото… „ами не може циганин да ни представлява”, няма значение образован или неграмотен, като че ли е единствен избран за депутат от този регион? По името посрещат, по името те гонят, в някои случаи и бият.

На 13 октомври 2014 г., седмица след парламентарните избори в столицата на демократична България двама съпрузи бяха набити, защото мъжът е мароканец и казва на жена си (българка) „обичам те” на английски език. Тя също отнася удар, въпреки, че е бременна, но пък той е мургав и дразни. Точка! Бежанец е бил пребит от националисти и хвърлен под „Лъвов мост” и оставен там да лежи с часове. Защото ли, ми и той дразни. А за битата бежанка с малко дете, отново в столицата, някой спомня ли си? Всъщност на кого му пука…Правителство трябва да се сформира сега!

При все още не сформиран Министерски съвет, докато по време „преговорите” ГЕРБ и националистите се договарят и взаимно ласкаят, националистическата вълна се надига, именно защото мириса на власт, обещава безнаказаност.

Мюсюлманите в Родопския край често биват характеризирани като миролюбиво население, примиримо. В същото време те, както и ромското население са групите, посрещащи с най- много ненавист от мнозинството в България. „Не ги искаме! Мразим ги! Да се махат! Терористи! Гадни цигани!” и т.н. призиви, на които малцинствата са длъжни да отговорят с примирен тон, че те не са терористи и не мразят никого. А от другата страна са те масата- скандираща, мразеща, недосегаема.

Вдигат цената на тока с 10% - масата мълчи. Стотици хора са с блокирани банкови сметки и невъзможност да разполагат с личните си финанси- вяли протести… Избран ром за депутат – кметът оглавява протест, давайки ясен и недвусмислен сигнал на своите съграждани за незачитане на закона, за показване на толерантността, защото с преразпределението на вота от гласовете в чужбина, в Парламента влизат и други народни представители, избрани с малко гласове в страната, но разликата е, че те са етнически българи и като че ли там проблем и негодувание липсва.

Но най- зрелищните протести не са нито за тока, блокираните пари, а за … джамия.

Кметовете на Общините Карлово и Кюстендил д-р Емил Кабаиванов и Петър Паунов поведоха протести пред Съдебната палата в столицата срещу реституцията на Джамията в Карлово.

"Немислимо е и е невъзможно съдът да върне „Куршум джамия” на Мюфтийското настоятелство. Няма да се случи -  това е революция, война!- заяви Петър Паунов. Кметът, освен че не се е запознал с българското изборно законодателство, явно не е прочел и ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА, а в него е посочено, че:

Чл.5.ал 2 Възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането в сила на този закон.

От което следва, че законът за възстановяване на собствеността е еднакъв за всички одържавени недвижими имоти, т.е.закона е съотносим и както към одържавените частни имоти, така и към религиозните храмове. Годината е 2014, България, София. Един кмет на българска община развява байрака и говори за война. Война заради една джамия, заради възможността джамията да стане собственост на мюфтийското настоятелство. Протестът се противопоставя на възможността „Куршум джамия” да се превърна в действаща джамия в Карлово. Въпросът е колко са действащите джамии в Карлово? Би ли могло да се търси отговорност от страна на кмета за възпрепятстване на упражняване на основните религиозни права? Господата Паунов и Кабаиванов в качеството си на градоначалници, хора на властта, съблюдават за спазване на правата на всички български граждани или на „по-симпатичната” част за тях?

А мюсюлманите ли? Рефлектиращото напрежение върху тях напомня за времена на гонения. Мюсюлманите от Пазарджишкият край са силно притеснени от опитите, както на журналисти, така и на националистическите организации да им вменят съпричастност на това мирно население с терористите от Ислямска държава. „Уморихме се да се оправдаваме за нещо, което не е вярно! Да ни наричат радикалисти е обидно и унизително за нас! Неоснователните политически нападки рефлектират и върху продажбата на земеделската ни продукция. Все по-малко картофи и тютюн се изкупуват от нашият край. Продукцията ни се съсипва.” – споделят мюсюлмани от Велинградския край.

За две-три кожи на властта повече, човека-политик пожертва честта, достойнството, толерантността. Ще изгние ли етническият мир, както изгниват картофите на мюсюлманите в мазите им? Отново ли ще се срамуват жените със забрадки когато отиват в големия град? Ще се извършват ли сюннети скришно нощем?

Човешките взаимоотношения са двустранни, щом едните мразят, въпрос на време е и другите да започнат да мразят. Щом ново избраните депутати се борят за цигански гета с полицейска охрана за туристическа атракция, а кмет обявява война, за да няма действаща джамия в града му, то къде потънаха свободата, правата, достойнството, толерантността, закона… това ли отмиха проливните дъждове през годината, човещината. То тогава се задава най-страшният потоп – „потопа на ненавистта”. Неусетно започнахме да ненавиждаме турците, българите, циганите, богатите, бедните, комшиите, роднините, политиците… онези с кожите. Тях всички ги мразим: комунисти националисти, цигани- добре облечени с власт, предоставена им от народа.

И докато журналистите продължават да задават въпроса: ”Кой купува изборни гласове?” е необходимо да погледнат малко по-нагоре и да видят, че на тезгяха за продан е свободата, мира и честта.

Всичко това се случва в името на по-дебела и тлъста кожа на властта, там на нивото, намиращо се над народа.