Колко помни президентът?

Фели Таджер

Президентът Росен Плевнелиев вкара в народното събрание проект за провеждане на референдум по три въпроса – съответно за мажоритарен избор на част от депутатите, за електронно гласуване и за задължителен вот. Нека да видим какво предлага всъщност господин президента (съжалявам ако в думата има изразено пейоративно значение, но не аз, а последните двама президенти му дадоха това негативно звучене). И така – какво цели мажоритарния вот,предлаган ни от президента:

Според представите на бившата ирландска пастирка (президентът сам се самоопредели като такъв в миналото си битие), целта е повече личности, а и по-малко партийни функционери в парламента. Така и президентът не указва каква част или всички депутати трябва да бъдат избирани мажоритарно. Разбира се, трябва малко повече знания, за да научиш, че такива опити са правени още от времето на Великото народно събрание (от 1990 година, там 50% бяха мажоритарно избрани), а също и през времето съвсем близкото минало – на изборите през 2009 година. Това бившия комсомолски активист Плевнелиев не имал време да чете много. И за това сега ще го образоваме – през 1990 година, при избора на Великото народно събрание, имаше смесен избор – на мажоритарни водачи на избирателни райони и партийни листи. Тогава в Народното събрание влязоха само три партии и нито един (подчертавам дебело специално за президента) неиздигнат от партията БСП, СДС или ДПС мажоритарен кандидат. Същото се случи и през 2009 година. Като тогава дори и БСП отсъстваше. Т.е. – издигането на мажоритарни кандидати не работи. Доказаха го и прословутите братя Галеви, като издигнаха мажоритарна своя кандидатура. И се провалиха (слава Богу!). Нека господин президента да си извика съветниците и на му направят справка в сайта на ЦИК за всичките тези години нито един независим кандидат не е успял да спечели дори и 5000 гласа, макар че минимум са му нужни най-малко 14000 гласа. Този вариант го пробваха и прословутите и особено популярни мафиоти от близкото минало и за тях не проработи. Така че господин президента първо трябва да чете (или поне съветниците му да го сторят), после да предлага небивалици. Политическата система така работи и само партиите правят изборите, а не личностите. Те, партиите, са в парламента, а не особено популярните фолк певици, шоу звезди, мутри или спортни герои.

Да си представим, че някой мастит бизнесмен, който осигурява над 50 000 работници се кандидатира и (има възможност за това) задължи работниците си и техните семейства да гласуват за него, то той автоматично влиза в парламента. И първото му и единствено задължение ще е да лобира за собствения си бизнес, това ли искаме, господин президент? Предложението очевидно е ялово, като повечето политически идеи на господин Плевнелиев.

На сой ред, председателят на ДПС Лютви Местан, лансира идеята за мажоритарен избор на всички 240 депутати. Президентът не я коментира, но повечето основни партии намериха достатъчно аргументи, за да не подкрепят това предложение. И така се оголи неподговнеността на идеята на президента, с достатъчно много аргументи, че Плевнелиев сам да осъзнае, че механичното прилагане на подобни методики, работещи в някои страни на ЕС едва ли ще са от полза за политическата ни система. Би било много по-етично от негова страна да оттегли предложението си.

Втората му идея е за допитване за електронно гласуване. Звучи модерно. Дори много напредничаво. Даже не е и популистично. Тогава къде е проблемът? Ами в това, че за целта са необходими няколко базисни неща. Първо – особено силно развита система за електронни комуникации. Такива има в София, Пловдив, Варна, дори и в Луковит. Ама няма в планинските села, където едната махала е на единия баир, а на другия баир е другата махала - там за оптичен кабел не са и чували. Там и линейки не ходят, камо ли да има стабилен интернет. Това президентът би трябвало да го знае, та той е роден точно в такъв край. Защо тогава го пробутва? Защото звучи модернистично, по-инженерно, какъвто той е и по професия. Да, ама не звучи никак политически. И друг проблем – инженерен, какъвто е по професия Плевнелиев, няма никаква, ама абсолютно никаква гаранция, че няма никакъв шанс една добре организирана и добре подготвена хакерска атака няма да подмени вота на избирателите. А и колко българи имат електронен подпис, дори и аз нямам. За един пенсионер това е безсмислен и не особено необходим разход.

Представете си местни избори в едно от описаните по-горе села и на едната махала вместо 5 гласа за единия дойдат 4 гласа за другия (много лесно организирано) и печели втория. Това е елементарен пример, а при хакерска атака от специалисти гласовете могат да се преобръщат с десетки хиляди. Факт - само преди дни китайски хакери хакнаха системата на пентагона, смятана за най-защитената система в света. Та какво ли би станало, ако вместо да се купуват гласове за примерно 500 000 лева да се ангажират хакери за 50 000? За такива пари ще се намерят супер специалисти. Така че и тази идея не става. Поне не у нас, поне не в близките 10 години. А при положение, че всяка година има избори кой ще гарантира следващите 10 избора, когато е повече от сигурно, че Плевнелиев ще е вече в най-дълбока забрава? Много по-практично и удобно би било да се въведе машинното гласуване, нещо което лесно може да бъда гарантирано като честност на резултатите, а и при гласуване поне веднъж годишно, то разходите по въвеждането на машинното гласуване не биха били кой знае колко повече отколкото разходите за два-три поредни избора. Да добавим, че този методи би бил и удобен при провеждане референдумите. Тази идея не е по-малко инженерна, но много по-защитена от посегателства.

Друг е въпросът, че за работещите в чужбина (по данни от 2014 година) два милиона и половина български граждани задължително трябва да се осигурят възможности за гласуване – на този етап – поне чрез разкриване на повече секции във възможно повече и различни градове и разширяване възможностите за дистанционно гласуване. Аз не знам как, но този, който го предлага трябва да каже как го вижда. Да не говорим, че поне още 400 000 работят сезонно по полята на Гърция, Турция, Испания, Франция и още дузина държави, те електронно ли ще гласуват, от копторитге в които временно пребивават? Но такова електронно гласуване, поне на този етап е и технически трудно осъществимо.

А сега на третия компонент от президентското предложение. Този за задължителен вот. Нека да разгледаме и двата му аспекта – първо правен и второ – морален. В конституцията на Република Българи е записано така: „Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа” , чл. 42, алинея 1 от глава „Основни права и задължения на гражданите”. Т.е. законодателят изрично е посочил, че това е право и не може да се тълкува и като задължение, както е записано в член 36, ал. 1 например: „Изучаването и използването на българския език е право и задължение на българските граждани”, или в чл. 47, ал. 1, където се указва: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители…”. Значи конституционалистите са изрично посочили кога едно право е и задължение и кога е единствено и само право. Така че президентът очевадно не е прочел и основния закон на държавата – конституцията. Изричното посочване кога правото е и задължение е толкова добре указано, че няма накъде повече. Правната неграмотност на президента и неговия екип е повече от въпиюща. Конституцията лишава президента дори от правото на предложения за законодателни промени, а камо ли за промени в основния закон на страната или неговото суспендиране. Така че господин президентът трябва да си знае мястото, дори и да се казва Плевнелиев. Дори и да бърка Чехословакия със Словения или Словакия. Само заради това президентът би следвало да получи начална процедура по импичмънт, заради опита за подмяна на същностни елементи от конституцията ни, като вменяване в задължение на едно конституционно право.

Втория аспект – моралния. Как ще задължиш един човек да гласува – само чрез принуда. Т.е. – ако го лишиш от нещо – например финансова санкция или ако гласува – да го финансираш по някакъв начин. Това се нарича купуване на изборни гласове и се наказва и законово. Държавата не може да си купува гласове. Това дори и Плевнелиев трябва (задължен е) да знае. Това дори не е и право, а законово задължение на президента. Ако точно такава аморалност ни пробутва президента, то какво търси на този пост? Факт е, че това е най-неодобряваният президент на България с рейтинг под 30 процента одобрение и двойно по-висок процент на неодобрение, но все пак, дори и така, президентът трябва да пази честта на институцията, която, очевидно по случайност, представлява.

Но да приемем, че над половината от депутатите, когато това предложение ще влезе в пленарна зала, са например слънчасали и решат да гласуват за този правен абсурд. Това вече се е случвало в България. По времето на управлението на земеделеца Александър Стамболийски, той въвежда задължителното гласуване. С финансови санкции за всеки негласувал. Гласуват общо 74% от имащите право на глас. Поради очевидният провал, Стамболийски не си дава труд да събира глобите. А и немного след това е свален от власт - от военните, с преврат. Хората са дотам отвратени от партиите, че управляващият кръг „Звено” забранява партиите. Но не само заради тази глупост. После никои повече не поставя този проблем за задължителното гласуване. До Плевнелиев. Да, такова гласуване има в съседна Гърция. Резултатът – на последните избори за европейски парламент гласуваха малко повече от 52%. В Белгия – пак при задължително гласуване, изборната активност стига едва 70%. За сравнение – през 1991 година в България то бе 84%. Въпросът очевидно не е в задължението, а в качеството на партиите. Това е положението. Няма нито една друга европейска страна, където гласуването да е вменено като задължение. Не е така дори и в Албания или Босна. Сега при нас средната избирателна активност стига някъде 60-65%. Какво иска повече господин Плевнелиев? Може би след подобно нововъведение да дойде на власт някой нов кръг, като „Звено”, който да забрани партиите, поради отватата към тях? Това би било много удобно за личността на президента, но едва ли би било от полза за политическата ни система.

Президентът, ако иска да се включат в изборите повече български граждани, живеещи в чужбина, ако е така, идеята е повече от чудесна. Нека тогава заедно с външния ни министър Митов да съгласуват мненията си и да предложат – примерно въвеждане на този етап на машинно гласуване във възможно повече пунктове по света. Нека да предупредя г-н Плевнелиев, че това със сигурност ще увеличи и гласовете за ДПС, защото много български граждани, етнически турци, работят по строежите или хотелите в Холандия, Германия, Франция, Испания, Гърция, Кипър и още други страни. Но такова гласуване, поне от досегашен опит, е известно че ще намали гласовете за БСП и националистите. И със сигурност няма да се увеличат гласовете за любимите му реформатори.

Не без значение е и въпросът с актуализация на избирателните списъци. Сега числото на имащите право на глас е 6 858 304, а гласувалите малко повече от 3 500 500 гласа. А гласовете от чужбина са малко по-малко от 400 000 гласа. От близо 2 500 000 са гласували едва по-малко от една шеста! Останалите там как ще ги накараме задължително да гласуват, като над 2 000 000 не искат и да чуят. С този въпрос трябва да се заеме президентът. Да разшири възможностите за дистанционно, а не електронно гласуване. А мераците на някои да намалят гласовете за ДПС по този начин са меко казано – глупави. Само изгонените от България български турци през 1989 година са повече от 300 хиляди. Да не говорим, че поне още 100 хиляди работят из Европа. Сега ДПС получава 57 - 59 хиляди гласа от чужбина, с резерв само от тези избиратели над 300 хиляди. Към това число трябва да прибавим и либерално мислещите българи, които също гласуват за ДПС и се оказва, че ако президентът си е правил такава сметка по-добре да си анулира оценките по висша математика, каквито сигурно има в дипломата си на инженер. Или това същото да го стори и Валери Симеонов, лидерът на Патриотичния фронт, който също се кичи с подобна диплома.

И още един проблем, върху който президентът не се е замислил (някой би питал къде толкоз акъл у него, но ние няма да питаме това). Негласувалите са обикновено не по-малко от 37%. Ами ако те се принудят да гласуват (вмени им си това като задължение) то едно е ясно – ще гласуват с празна бюлетина или такава, изпъстрена с мили честитки към майките на политиците и президента. Те със сигурност ще са победителите на такива задължителни избори. Резултатът ще бъде един – още по-сериозни проблеми с доверието към политическата ни система, която и без това не се радва на особено добра репутация. Това ще е крайният резултат от яловите напъни на президента. Нова политическа криза, тотално и задълбочило се недоверие към политическата система и нова неизбежна политическа нестабилност. Впрочем, много удобна ситуация за президент, имал шанса за един мандат да сформира две служебни правителства единствено по своя угода.

А избирателят, когато вярва на някоя политическа сила, отива да гласува. Факт е, че след като повярваха на Симеон (без основание) не се намери толкова добър предизборен лъжец, подобно на Сакс Кобургготски. А и по-добре на не очакваме напразно нови 800 дни. Това помни ли го Плевнелиев? Или той си прави същата сметка, да ни „подари” поредното безсмислено чакане на вечно неидващия Годо (добре е и президента да чете Йонеско, или поне да ходи в театъра да го гледа).