Кръв за чест или кърваво безчестие

„Циганите на сапун, турците – под ножа” – това крещяха група екзалтирани протестиращи пред културния дом в квартал Орландовци в столицата. Момчетата, повечето с маски или качулки върху главата така изразяваха своят гняв срещу „ромската престъпност”, пренаселеността на ромския квартал и най-вече въобще срещу ромите, защото са роми. По същото време, техни духовни събратя месец преди рамазана окачиха свинска глава върху минарето на джамията в Гоце Делчев (родният град на обединителят на нацията – президентът Плевнелиев). А други техни духовни адаши пребиха едно ромско семейство, прибиращи се от църква. Какво стана с прочутата българска толерантност? Ромите ли са в основата на конфликтите в Гърмен, Сливен, София, турците ли са си окачили свинската глава върху храма си, евреите ли изкупуват България, както твърдят някои от приближените до Сидеров и Патриотичния фронт? Или става въпрос за нещо съвсем друго?

Малко история: Нацистка Германия. Нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 година е известен под името „Кристалната нощ» (или на немски език: Reichskristallnacht), в която избухва мощен «стихиен» погром над евреите в Германия и Австрия. Разбити са над 7 500 еврейски магазини и стъклата им са изпотрошени (от където идва и названието Кристална) и съответно: разграбени, а много апартаменти били опустошени. Това става в атмосфера на омраза и презрение от членове на групите на SA и SS, в различни немски градове и села. Погромът е осъществен по лична заповед на Хитлер и при съучастието на Гьобелс и Химлер, но е представен пред медиите като стихиен израз на народния гняв. Разграбени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи са напълно унищожени. 30 000 евреи са изпратени в концлагери, а 40 човека са убити. Това практически е и началото на Холокоста. Основният лозунг, родил се тази нощ е „Евреите на сапун”.

Какво е общото между двата случая – в това, че те са почти еднакви по замисъл и само различни само по обхвата си. И в Орландовци нашите неофашисти се опитаха да „превземат” ромската махала (изпотрошиха стъклата на няколко къщи) и да въдворят своя ред по точно този замисъл, както е станало в Германия. Със същия лозунг. Лично техният нов фюрер написа в програмата си необходимостта от формиране на изолирани селища (разбирай концлагери), населяващи се от получовеци – разбирай роми (виж програмата на Патриотичния фронт), а министърът на здравеопазването Москов от ДСБ постави под въпрос въобще необходимостта от спешна помощ за тези същества, съжалявам, но не ги нарече дори и хора.

Ако това много ви напомня за началото на Холокоста, не се лъжете. Единствено острата и навременна намеса на моторизирана, конна и добре оборудвана полиция, заедно с масирано участие на жандармерията, успя да предотврати кошмарната кристална нощ в българският и вариант. Но кой го прави това – председателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов побърза да обяви, че е няма нищо общо със случая. Впрочем, и това не е ново и Хитлер тогава се отграничи от Кристалната нощ. И друго съвпадение и Хитлер и Симеонов са в управляваща политическа коалиция. Но за да се направи нова кристална нощ не е необходимо там да са лично Каракачанов, Симеонов или Ангел Джамбазки. Хтлер, Гьобелс и Химлер или който и да е друг от техните идейни събратия у нас. Нито един от изброените по-горе също не са били участници в и в онази и в тази кристална нощ. Те са си били в къщи, при семейството, но те са задали модела на омразата, езика на омразата, те са го насадили достатъчно успешно, че да проработи и от него да избуят нощните извращения срещу малцинствата. И плодовете им дават очевиден резултат – постулатите на нетърпимост вече стават всекидневна практика. Не само в Орландовци, а и в Гърмен, и в Сливен.

Историята ни учи, че да се изкорени едно зло, каквото беше нацизма, не трябваше само да се победи неговата армия. Генералите достга преди Хитлер разбраха, че са загубили войната. След това на Германия бяха нужни петнадесетина години мощна денацификация, подобно на декомунизацията, която други страни направиха. В България това не се случи. Управляваха комунистите и за тях това не беше особено удобно. Все пак – те използваха някои от методите на Хитлер. И естествено – у хората ни няма такава историческа памет. Колцина знаят имената на Бекерле, Данекер, Белев или Габровски, а още по-малко тяхната роля в България. За тях се мълчи, дори и в учебниците по история. Но се мълчи и за другите – като Димитър Пешев, Асен Суичмезов, Петко Стайнов, Асен Златарски, които реално спасиха българските евреи.

Но и днес се чества паметта на един изявен антисемит и приближен на Хитлер българин – спомнете си Христо Луков. „Луков марш” - това факелно шествие и до днес събира членовете на ПФ, „Атака” и „Кръв и чест”. Нещо повече – дори и не е забранено. Така историческата памет за събитията от преди 70 години е загубена. Не се помни Закона за защита на нацията (ЗЗН), концлагерите в Плевен и трудовата повинност, наложена над евреите през 1941 – 1944 година. Както се губи и историческата памет за събитията преди 30 години – за т.н. „възродителен процес”. Имена като Георги Атанасов, Георги Танев, Пенчо Кебадиски или Григор Стоичков вече нищо не говорят, а те инциираха и проведоха този геноцид. Нищо не се говори за Мехмед Карахюсеинов и/или за българите, които въстанаха срещу това престъпление. Както и не е помнят имената на противниците на тази политика, които или загинаха, или на свой ред – бяха оплюти. Всичко това е някак си неудобно и набързо забравено. Това е много удобно. И ето последствията – ценността и мрезорстта размениха местата си. Мерзостта стана мерило за морал, а моралните ценности отидоха в кошчето за духовен боклук. Така беше прекроена историята. А един такъв народ, със загубена историческа памет, е изправен пред опасността да повтаря грешките от миналото си.

И ние можем да го направим. Законови ограничения няма. Историческата ни памет е забравена, или по-варното – преднамерено и целенасочено подменена. Това не стана в Германия, но става в България. И така – насаждането на омраза, ненавист, нетъпримост са в разцвет. Точно по времето, в което светът поде кампания срещу езика на омразата. Сега на мушката са ромите. Преди бяха евреите, после турците (а и сега са на мушката). Винаги трябва да има друг виновен – за кризата в Германия през 30-те години на миналия век бяха виновни единствено и само евреите, за кризата на комунистическото управление след 1980 година бяха виновни единствено и само турците. Сега, за това че сме последни по доходи в ЕС, са виновни единствено и само ромите. А дали са те? Или например тези, които внушават тези налудничави идеи като Каракачанов, Симеонов, Сидеров, Джамбазки или Павел Чернев, дали са съвсем невинни и чисти като ангели небесни? Те ли са мерилото за морал и човешки ценности?

Факт е, че у нас съществува необезпокоявано клон на неонацистката организация „Кръв и чест”. Същата, която е забранена в Германия, Испания и дори в Русия. У нас тя си партнира с управляващата партия ВМРО, а чрез партията на Чернев – и с целия ПФ, а и с ПП „Атака”. Фактите не могат да се оспорят. Тогава защо се чудим, че нетърпимостта е достигнала точка на кипене? Колко време още трябва да кършим пръсти и да се надяваме неволята да ни помогне?

И още по-страшният въпрос – как ще я угасим пламналата омраза, при положение, че това с вода не става, а и пожарникарска пяна не върши работа. Трябват други средства, за които не съм много сигурен, че има воля поне в част от управляващите днес малки партии, които се изживяват като носители на реформата. От Москов или от Симеонов, от Джамбазки или Павел Чернев трябва да чакаме такава промяна, например като вкарат нов Закон за защита на нацията – този път от роми и турци.